Nyakoy , mozhe li da mi kazhe za realniyat , istoricheski MOMCHIL ,kogoto poznavam ot knizhki ka to bulgarskiyat Robin Hood , no za razlika ot Robin , tozi geroy e realno istorichesko litse , no az bikh iskal da znam podrobnosti za nego. Ako mozhete , molya , davayte faktove...

Според Йоан Кантакузин Момчил бил българин, родом от Родопа. Още младеж разбойничествал из българските планини. Бил гонен за грабежи, поради което избягал във Византия и влязъл в армията на император Андроник III Палеолог.
Не след много време с нова чета подновил грабежите. Отново преследван, постъпил на служба у цар Стефан Душан. През 1343 Сърбия се отказала от помощта си за Йоан Кантакузин във византийската вътрешна война, а Момчил се прехвърлил от душанова на кантакузинова служба.
В 1343 се сражавал заедно с Умур бег като помощник на Кантакузин, който го издигнал за владетел на подчинените родопски крепости. Сведенията съобщават, че местното население симпатизирало на войводата-сънародник.
Увеличавайки армията си до 2000 души, Момчил се отметнал от Кантакузин през 1344 и започнал да поддържа Алексий Апокавк. С това започнали и бойните му действия срещу наелите се на кантакузинова страна турци: през лятото на 1344 нападнал пристанището Абдера и изгорил три от турските кораби в него. Малко след набега бил атакуван и победен самият претендент за византийския трон, който бил на лагер около Мосинопол.
Още около лятото на 1344 Момчил се отказал от службата при Алексий Апокавк и започнал да действа самостоятелно. Овладявайки земите на юг от Родопите до брега на Бяло море, той създал независима държавица. Тя се простирала от долна Места до долна Марица.
Новопоявилият се властови център ставал сериозно препятствие за участниците във византийската междуособна война. Йоан Кантакузин се опитал да разчисти пространството между Константинопол и Солун, като през 1345 изпратил срещу Момчил ордите на Умур бег. Момчил повел армията си и дал сражение при беломорската крепост Буруград на 7 юли 1345, но бил победен и сам загинал в сраженето заедно с почти всички свои войни.


Из българския юнашки епос:

Момчил юнак и Айкуна девойка

Служба служи Момчил добър юнак,
та покани до седъм кральове,
та седеа и си гозба прават
низ ден у ден - месец и неделя.
Като седи гостье да гостува,
нещо им е на акъл паднало,
сами гостье мало продумали
защо Момчил неженето оди:
дали нема пари за сватбина,
или нема убава девойкя?
Продумали и се усмихнали...

СбНУ, XLIII, стр. 220, запис от софийското село Железница.

Mnogo sum blagodaren za tazi informacia , dalgo ya tarsikh tazi istoria.Mersi mnogo , Chernyo.Ako moga , pak shte pitam neshto.

Черньо, дори Кантакузин, който е имало защо да мрази севастократор Момчил и в червата си, не се е изказал така оЧернящо за него!!!
Резюмирам изказването ти: разбойник, по-голям разбойник, изменник, по-подъл изменник, подставеник, мазник и финито!
Въпросният Кантакузин, когото ти така нелепо си преразказал между другото признава, че е пролял сълзи над посеченото тяло на Момчил, заради храбростта, дързостта и силата му. А ти, Черньо, ще пролееш ли барем една, крокодилска?
Пфу!

НЕБЕТО ВИЖДА

Защо се палиш толкова? Кой средновековен владетел или "герой" не е бил всъщност това, което днес наричаме "мутра"? Е, да кажем шеф на мутри.

Оригинално сравнение.
Само дето не познавам толкова всеотдайни мутри, които биха лично се изложили на опасност, вместо да заложат чужд задник вместо своя.

Освен това, май за Момчил съдим по изказванията на враговете му.
Е, за професионалист като тебе, сигурно така трябва да бъде.

Драги Йоан Владиславе, щеше да е добре да изложиш идеите си спокойно и аргументирано наместо ругателски и афектно. Не мисля, че екстериоризацията на твоята емоционалност върху средновековната действителност е нещо повече от твоя лична гледна точка.
За разлика от изразената в твоето мнение двуизмерност (очерняне-избелвяне, подлец-храбрец) аз смятам света за многомерен, за плурален. Поради което очерняне е невъзможно чисто принципно, та да го приложа спрямо Момчил. Още повече пък когато предлагам не само исторически, но и епически гледни точки към него - за мен е много по-интересно да разсъждавам за превръщането на историята в мит, отколкото да градя съвременни митове.

Моите поздрави!

...си ти!
Паля се понеже си имам човешки права, да си харесвам колкото си искам кумири. Броят се на пръстите ми, затова си ги браня със зъби и нокти. Въсссс!
Хвърлям ви ръкавицата, братчета историци: намерете ми поне още един, друг, който и да е, владетел от ХІV век, с духа и дързостта на Момчил и с неговата смелост да тръгне срещу нещо, което знае, че няма да пребори, и то не за собственото си обогатяване.

Специално за Александър, моята версия на героя Момчил, пък нека само прецени, кой е Момчил - герой или мутра:
Момчил бил необичайно едър и хубав мъж. На ръст бил "колкото двама души" и "всички се дивели на величествения му вид" Един селджукски хронист твърди, че гледан отдолу наподобява минаре! (за сравн. средният ръст за епохата е 150-160 см за мъжете; по същия начин поразявали с размери и Асеневци - и тримата 2-метрови мъжища). Враговете му (!) твърдят, че бил непобедим и изкусен във войната и никога не го напуска смелостта.
Кантакузин подчертава, че бил с "незнатен произход", без да съзнава, че така притуря към блясъка му - когато е със знатен произход, и баба знае да стане независим владетел :-)
Роден е в Родопите, някъде по поречието на Места. Вероятно произхожда от средите на типичните за планината селяни - стратиоти - с особен статут на гранични войски. Плащали са си данъците с кръв, вместо в брой. В ранна младежка възраст станал бунтовник, хонсар, начело на дружина луди глави (времето се отличава с редица бунтове на бедняци, вкл в Одрин, Солун и Димотика). Нападал "внезапно като светкавица" бил "неумолим в генева си". Колкото и да не са се понасяли, виз. и бълг. управници се съюзяват срещу него както кучета срещу мечка. И Момчил бяга при Стефан Душан, където става водач на наемници. И то какви наемници! Привлечени само от личността му, под знамената му се стичали бедни, отчаяни, решени на всичко мъже - българи, сърби, гърци. Момчил въвел желязна дисциплина - не се колебаел да беси за провинения. А те го обожавали, били готови "по-скоро да сложат костите си в бой, нежели да го предадат на погибел". В редиците му важел принципът "малцина зарад мнозината и мнозина зарад малцината".
Как описва Кантакузин присъединяването на Момчил към него: тече междуособна война мужду император Кантакузин и малолетния Йоан Палеолог. Кантакузин привлича на своя страна селждушкия емир Умур бег. И когато обединените ромео-турски войски напредват към Солун, при тях най-случайно се явил Момчил начело на дружината си "мутри". И още по-случайно тъкмо в онзи момент пристигнало пратеничество от родопските крепости, които предложили на Кантакузин да му се покорят, при условие, че постави за техен управител Момчил (Това са същите хора, за които Кантакузин твърди, че Момчил грабел и изнасилвал!). Но понеже императорът имал добро сърце, съгласил се. Като съюзник Момчил трябвало да се присъедини към похода. Но много скоро се отметнал. Защо ли? Самият Кантакузин обяснява - защото предпочитал да влиза в открит бой с врага, докато турските пълчища се отдавали на разюздан грабеж. По този начин Кантакузин им плащал за услугите - разрешавал им да грабят из селата, предимно какви? Ах, български, тюх...
Момчил се отмята от него и минава на страната на императрицата майка Анна Савойска, тя му дава деспотска корона и легитимира властта му над планината. И главната цел на новия деспот става пресичането на пътя на селждушките съюзници на Кантакузин. Затова атакува корабите им в Абдера, а не защото е пироман! Със съдействието на Кантакузин Умур изпраща наказателни отряди, които , вайка се императорът хронист, успели само отчасти да попленят земите му, преди Момчил да ги насмете наобратно.
Момчил не плащал на войската си, нито използвал военен набор. За мъжете от планината било чест и привилегия да му служат. Бил гениален стратег и тактик, спечелил редица сражения при очебийно числено превъзходстово на противника и дори се поизгаврил с императора при Месина. "Превземал градове и села, изглеждал всемогъщ и непобедим" И лисицата Кантакузин отново му се заумилква - предлага му самостоятелност и титлата севастократор. И не се свени да си признае в мемоарите, че само чакал сгоден момент да си отмъсти.
Сгодата дошла през лятото на 1345, когато Умур прехвърлил през Проливите армия от 20 хил. конници. Обединили се с легионите на императора, а Момчил можел да им противопостави около 5 хил пехота и неколкостотин конници. Битката е при Перитор. В последния момент градът предава Момчил и отказва да го пусне в крепостта.
Едно отклонение: през ХІV век рядко са се водели истински сражения. Обикновено двете войски маневрирали една срещу друга, показвали мускули, тръбели с търби и накрая едната се предавала. Християнският закон изисквал да пуснеш пленен християнин по живо по здраво. Заща да рискуват, като и без това войските били предимно наемнически? При съотношение 1 към 5-6 всеки друг би се предал незабавно. Понеже Момчил се мотаел Умур и Кантакузин правят първата крачка - предлагат да го помилват, ако им се покори. Отговорът на Момчил - напада пръв!
Битката траяла часове ипобедата клоняла ту на едната, ту на другата страна. Българите били обградени като в "затвор и в мрежа", но никой не помислил да се предаде или да побегне. Едва когато Момчил бил буквално смазан и накълцан, оцелелите сложили оръжие. "А императорът проля сълзи, защото голям бе страхът му от този човек"... казва Кантакузин и също защото жалел неговия непоколебим дух...

НЕБЕТО ВИЖДА

Не бъркай ме с Йоан Владислава, в Христа бога цар и самодържец на българите
Аз есмъ чловяк прост и родом же блъгарин. Кога ми обясниш просто и по блъгарски що ще рече "екстериоризация на моята емоционалност", тогаз ще си похоратим за превръщането на историята в митове и за превръщането на митовете в история също тъй

НЕБЕТО ВИЖДА

А бе, ти май си успял да докажеш противоположната на твоята собствена теза. Сиреч, че Момчил е бил главно един крупен родопски РАЗБОЙНИК и главатар на редица хайдушки банди. Е, на някакъв етап е станал толкова важен и значителен, че принудил и императори да се съобразяват с него....

Което всъщност е тезата на Черньо Пеев.....