Мисля си как така е станало, че фронтоваци, предполагам със съответното си оръжие и боен опит, не са могли да преодолеят защитаващите столицата курсанти ( ункери, както ги наричаше дядо ми). Когато бях ученик, в учебниците пишеше, че причината била в идеологическата неподкованост на възстанниците, ама надали е била това причината. Дали пък тогава военните училища са били на такова високо ниво на подготовка.

AMi desitvitelno voenite uchilishta sa bili na nivo. Ot druga strana, frontovacite ne sa znaeli kakvo iskat i kakvo tochno triabva da pravat, a plus tova predpolagam sa bili veche kjorkjutuk pijani...ako tova namekva "lipsa na ideologicheska podgotovka" xaxa

Ами това е една от най-малко засегнатите теми в съвременната история...
Това,което се пишеше в комунистическо време изглежда,че не е отговаряло на истината.
Аз завърших средното си образование в Радомир и си спомням,че на времето имаше и чествания на годишнини на тези събития.

За съжаление, в Нета не намерих нищо за Войнишкото въстание и Радомирската република,а би било интересно ...Но мое лично мнение е ,че всичко това е силно преувеличавано.Наистина към столицата са се запътили хиляди войници и подофицери,но не да правят революция,а по-скоро да потърсят сметка на управляващите и Военното министерство за допуснатите грешки и отсъпки в политически план...

На мен ще ми е интересно и да прочета новите виждания и по въпроса за Септемврийското въстание през 1923 година.

Надявам се,че тук влизат и истински историци,а не само любители като мен.Да ги чуем!

Здравейте,

Войнишкото въстание не е военна операция, а метеж на фронтоваци, каквито има във всяка от воюващите страни (с изключение на Великобритания). Той е политически организиран от БЗНС и Тесните социалисти.
Повод за метежа е офанзивата на Антантата на Солунския фронт, първоначално в участъка на Дойран, срещу 9 Плевенска дивизия (ген. Владимир Вазов), а след отбиването на атаките и прегрупиране на войските, направлението на гравния удар се пренася на запад на Добро поле, срещу участъка на 6 дивизия (ако не се лъжа). По това време, българската армия се намира в състояние на крайно изтощение, поради обстоятелството, че страната се намира в перманентно състояние на война още от 1912 година. Мобилизирани са над 12 на сто от населението на страната - рекорд измежду всички участници в нея. Германското командване е напълно дезинтересирано от обстановката на Солунския фронт и напълно пренебрегва настояванията на главнокомандващия ген. Жеков за осезателна помощ. В зоната на бойните действия се намират само няколко германски части в състав батальон и т.нар. група "Боде". Иначе има няколко немски щаба на несъществуващи дивизии (само номера, комплектовани с български части), които допълнително увеличават хаоса и дават повод на германците да твърдят, че имат дивизии на този фронт.
Снабдяването на войските е лошо, облеклото не достига, санитарната обстановка в частите се влошава.
Реквизициите пораждат във вътрешността на страната т.нар. "женски бунтове", с искания за прекратяване на реквизициите и завръщане на мъжете от фронта.

За пробива на Добро поле, съюзниците (командващ ген. Сарай) съсредоточават срещу участъка на 6 дивизия 6 пехотни дивизии, две кавалерийски дивизии и три специални артилерийски групи. Така, те постигат съотношение в пехота и кавалерия над 6 към 1, а в артилерия - и повече.
В зоната на пробива, българското командване разполага допълнително само с една кавалерийска бригада и една отслабена германска артилерийска група.

Пробивът е осъществен грамотно (след три фалстарта преди това - два срещу Дойран и един срещу Битоля, даже и ген. Сарай се е понаучил да воюва). Българската кавалерия не успява да прикрие пробива с "конна завеса", поради липса на придадени пехотни дружини, достатъчно картечници и отказ от взаимодействие на резервната германска артилерийска група, която се изтегля на север. Генерал Сарай вкарва в образувания бреш цялата си конница 2 дивизии, която започва да разширява пробива, преследвайки отстъпващите български части по направлението Прилеп - Скопие. Главното командване в Кюстендил (ген. Жеков е на лечение в Австрия), заповядва отстъпление по целия фронт по усмотрение на командирите на дивизии, с което губи управлението на войските (впрочем героичната 9 Плевенска дивизия, начело с ген. Вл. Вазов остава на позициите си до последно). Българската пехота е поставена в ситуация да се състезава по бързина с конницата на противника. При тази бързина, отстъплението се превръща в безредно бягство. Неспособността на Главното командване да се справи със ситуацията, предателството на германците и преживените трудности, завършили с поражение, довеждат до стихийни вълнения с искания за отиване към Кюстендил. При тези условия, Главната квартира използва неправилно наличната конна бригада, за да заслони Кюстендил, вместо за водене на ариегардни боеве за забавяне на противниковата конница и спасение на собствените отстъпващи части, с което създава впечатление, че се бои от собствените си войници.
При тези условия, от затвора е изваден един от най-големите демагози в българската история - Александър Стамболийски. Дворецът, като че ли, забравя неговите републикански убеждения и пацифизма му, както и ясната просръбска позиция, воден от обещанията му, че като най-авторитетен народен водач може да спре разбягващите се войници и да ги върне в ръцете на командването.

Ако този облекчен стил на изложение ви допада, пишете да продължим. Можете да зададете и въпроси, на които е добре да се спрем. Темата е интересна, още повече , че по това време прадядо ми е командвал конно-планинска батарея в онзи район и мога да ползвам и директно спомените му на простодушен участник в събитията. Сега нямам много време и се налага да прекъснем.

Бъдете живи и здрави.

МВ,

хиляди благодарности !!!
Прочетох постинга ти с интерес и се надявам,че ще продължиш.
Не само за Войнишкото въстание,ами и за други неща от историята ни.
Стилът ти на писане е отличен - като за лаици,в края на краищата тук не става въпрос за дипломна защита,а за неща,които би трябвало да интересуват всеки един от нас,независимо от възраст или социално положение...

На мен лично действително ми се виждат доста "бели петна" в БГ история.
Все пак аз съм завършвал образованията си по времето,когато тези теми бяха лансирани по един доста еднообразен метод - събитието може ли да се използва като "доказателство" за неминуемият ход на идеите на комунизма,или то не става за това и е по-добре да не се споменава изобщо.

А защо използваш думите,че Стамболийски е един от най-големите демагози в историята ни?Какво имаш впредвид,отношението му към Сърбия и ВМРО ?

Още веднъж,благодаря и всичко добро ти желая!

Това е елита на всяка нация по онова време.
В Русия по време на Гражданската война на южния фронт под командването на ген. Деникин се бие Доброволческата армия - няколко дивизии(Корниловската, Алексеевската и Дроздовската), съставени изключително от офицери, юнкери, кадети и студенти.Всяка дивизия има стойността на цяла армия от сражаващите срещу тях червени части!А на изток - при адмирал Колчак се формират специални щурмови роти изцяло от офицери и юнкери.Мундирите са черни, на ръкавите извезан череп с кръстосани кости.При встъпването всеки доброволец полага клетва "От този момент се считам за загинал в името на Родината".
Ето ти "идеологическа подкованост".
Казват му още и патриотизъм.

And if you tolerate this
Then your children will be next

Друже с войнствно име, като си чел повърхностни описания на бойните действия из владайското дефиле, не ти ли направи впечатление един израз: "пропуснат бил благоприятният момент за атака на столицата"? Спомни си, че ръководителите на въстаниците първо поставят ултимативни условия пред столичната власт, изчакват политическата реакция, а влизат в бой едва когато пълноценно въоръжената с артилерия група правителствени войски е вече на позиции за атака. "Ункерите" се явяват само подсилваща част от отбраняващите властта.

Защитник на София

Здравейте,

Пуснали Александър Стамболийски от затвора, защото обещал да усмири войниците. В същото време, правителството изпратило в Солун делегация, (Аднрей Ляпчев, ако не се лъжа Симеон Радев и един генерал - франкофил)която да уговори примирието с ген. Франше д Еспре.
Да, ама Стамболийски не искал да усмирява войниците, защото не бил сигурен, дали в бързината няма да му се случи нещо. Той искал само да излезе от затвора и повъзможност да получи властта. Затова дръпнал една патриотична реч на Софийската гара и бавно и достолепно се замъкнал в Перник, където "изчаквал момента".
В това време, отстъпващите полкове се разпаднали. Всички бързали да "се приберат" в "старите предели" на царството. Големи групи войници се насочили към Кюстендил, където арестували офицерите от Главната квартира, но по-нататък не знаели какво да правят. Тесните социалисти усилено агитирали за революция по руски образец, но всъщност войниците искали само да се приберат по домовете си. Сред тях почти нямало офицери, с изключение на няколко запасни подпоручици - почти всички социалисти и земеделци. Интересно е, че фелдфебелските кадри почти изцяло бойкотирали метежа и заедно с офицерите и останалите лоялни войници започнали организирано изтегляне по поречието на Струма към София. Така, въстаналите войници останали без командване и без войсково имущество, защото добрите фатмаци отнесли и обозите и вещевите складове, "За да не поподнат в ръцете на врага".
За да накарат метежните войници да се задвижат нанякъде, социалистическите и земеделските агитатори пуснали слух, че на гара Радомир ги чакат ешелони, които ще ги откарат по домовете им. Така, войниците започнали да се струпват на гара Радомир. Според очевидци, много от тях търсели комендантството, като казвали, че Стамболийски е донесъл заповед за демобилизация и те трябва да сдадат пушките си и да се приберат по домовете си.
Вероятно цялата шашма е извършена от Райко Даскалов, който пристигнал при Стамболийски и взел да го ръчка да вземат властта и да обявяват република. Стамболийски, макар и бабаит, се колебаел, докато Райко не му казал, че цялата войска се е събрала в Радомир, все селяни хора и само него чакат да го правят министър - председател и да пометат който им се изпречи. Тогава Стамболийски отишъл в Радомир, дръпнал му една революционна реч и обявил България за република, себе си за министър-председател, Райко Даскалов за главнокомандващ и отишъл да почива (без майтап). В това време, Райко се опитал да въведе някакъв ред сред войниците, които щом видели накъде отиват работите почнали тихичко да се източват. Организирано било комендантство, което да спре бегълците, а тълпите започнали да се организират в нещо като дружини. Направен бил и опит да се съберат някакви муниции и войсково имущество, но без успех. А в Радомир продължили да прииждат уплашени войници, които си търсели ешелоните за дома.
В София, вестите за действията на Стамболийски пристигнали веднага. Първото, което станало е, че ръководството на Земеделския съюз веднага се разграничило от Стамболийски и тутакси се изпокрило в миша дупка (демек, "преминало в нелегалност"). В бързината, никой не ги и търсил. Правителството започнало трескава подготовка за отбрана на столицата. Допитването до генералитета показало, че фронтът не може да се възстанови, а офицерският корпус не е склонен да напада в гръб метежниците и да рискува избухването на гражданска война (зряло и патриотично решение на офицерите, за което почти не се знае, но което е достойно за пример на мъдрост, патриотизъм, смирение и военен професионализъм). Вместо това, всички офицери се хвърлили да запазят здравите още части и да не допускат нито дезертьори, нито провизии, нито боеприпаси към метежниците. Правителството било посъветвано "да печели време, а когато метежниците огладнеят да им изпрати ешелони за извозване по домовете им, но под усилена охрана от Софийския гарнизон и новомобилизирани части (така е бил потушен войнишкият метеж във Франция през 1917 година).
В това време Стамболийски си играел на власт. Подписал с апломб декларацията - ултиматум, подготвена от Райко Даскалов:
1. Противонародното правителство в София да признае правителството на "народа и войската" и да се саморазпусне.
2. Да се предаде на съд Фердинанд и неговото обкръжение.
3. Да се сключи незабавно мир (по-скоро капитулация - нещо, което се изпълнило).
Всъщност, метежът вече унищожавал всички шансове на България за що годе почетен мир. Съюзническото командване си дало сметка, че армията и държавата се разпадат и работата отива към трагедия като руската, та дори предложили помощ за потушаването на метежа, но тя била отхвърлена от българските представители. България била смазана в калта под краката на победителите.

Не че искам да се правя на Сънчо, но пак не остава време да свършим, така, че ще продължим друг път. Пишете какво още искате да научите, та да мога да погледна и в книгите (нищо че съм умник, пак трябва да се поглежда), така, че пишете.

Бъдете живи и здрави.

Относно впечатлението че българският ГенЩаб се е боел от собствените си войници:

Батареята на дядо ми получава заповед да стреля по войници, напускащи съседни позиций. Някои се били запътили към София, но други - да си ходят в къщи. Дядо ми отказва да изпълни заповедта, но казва на командирите на оръдия - който иска да я изпълни. Всеки отказва да стреля.

Военната кариера на дядо ми завършва, практически, с този отказ. Остава полковник. Не че му е пукало много, защото той е бил ветеринарен лекар преди да бъде мобилизиран за Добруджанския Фронт (вече споменах за Белия Ескадрон) - и след войната продължава да бъде. Разни патриотични дружества във Враца убедили дядо ми да се отмести от цивилна ветеринарна медицина и да стане военен ветиринарен лекар - което той става.

Сега, дядо ми и неговите офицери били отказали заповедта да стрелят срещу своите български войници. Много други офицери също били отказали. Още повече войници сигурно са отказали - даже ако им е било заповядано. Но вероятностите са някой, някъде да е гръмнал по свои!

Усещането е било, че българската войска е била зле - но англо-френците не са били по-добре. При едно малко българско отстъпление пред позицийте на дядо ми, на французите им взело цяла седмица преди да разберат, че стоят срещу празни български окопи... Били са болести, ужаси!

Големият проблем с англо-френско нападение (интересно, никой от тяхното поколение не си спомня гръцки войски на Южния Фронт!) бил... водата. Вода за охлаждане на тежките картечници. Които косели нападащите нещастници във френска или английска униформа. Нещастниците почти изцяло африкански черни, мобилизирани и почти без военно обучение. (Шубето за англо-френци е било един ден освободените от служба негри да не могат да си спретват партизански отряди, долу в Африка... Примерно, шубето става на кошмар, от ДВАМА (!) угандци, научени от немай къде в Европа да стрелят с картечница... И започнали свое възстание обратно в къщи...) Германските виждания по стабилността на Южния Фронт са били доста реалистични, с оглед на горните спомени, но ако, АКО не е имало подмолна анти-правителствена агитация всред българските войници! Германците не забелязват такава агитация даже на своя Западен Фронт! А защо българите не я забелязват - това още не знам. Според дядовците ми, никой не бил обръщал внимание на такива чъпкънлъци... Само хептем бунак можел да се поведе по тях...

Поколението на дядо ми (това включва и другия ми дядо, на фронта до Марица) изобщо беше на мнение, че виновниците за провала на Добро Поле са били комунистите, с тяхните бръщолевения за класова солидарност и дрън-дрън. И войниците, подвели се да напускат позицийте и да ходят към София са мислели, доста наивно и идиотски, че "тяхните братя по класа" от вражеска страна няма да извлекат изгода. Но нещо не се получили... чъпкънлъците по класовото братство.

Всякакви асоциаци с Бин Ладен и Ал Каеда да се считат за случайни ...