намекваш за американска "нечестност". Едва ли голяма част от военното имущество е отанала за англичани, гърци сърби и тнт. Чувал съм и на други места за такава практика при отстъпление - "На 19 септември 1918 г вечерта, познат бригаден адютант се отбил и, добре почерпен, съобщил на прадядо ми, че фронтът на Добро поле е пробит и има заповед от 20 септември да започне изтегляне - първо на плевенската дивизия от Дойранската позиция, а след това и на позициите по Беласица. Цялото имущество да се евакуира, ако не може - да се раздава на войниците и населението, а ако не може и това - да се унищожава. "

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Ако цитираната заповед съществува - това е държавно само-разграждане, от горе на долу. Ако цитираната заповед не съществува - това пак е държавно само-разграждане, но пряко от долу.

Все едно утре военните от Сан Диего, пътьом през нашите места, да ни харизат военна екипировка - и да се разотидат. Било по заповед от горе, или по лична само-инициатива. Крайният резултат е един и същ. Психиката, довела до това е една и съща. Въпросът е къде, как, и в каква материя и форма е изразена по-ясно. При всички случаи аз казвам, макар с моите агностични разбирания, "Пази Боже!"

Дал Бог един ден същите историй да разказват гърчоляшите и сърболяшите! Пък ако щат, да очаствяват не с камиони (едновремешни каруци), а с влакови вагони!

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 18.01.02 20:02.

Здравейте момчета,

Благодаря за хубавите думи.

Съгласно споразумението за примирие, подписано в Солун, от датата на влизането му в сила, всички войски, намиращи се извън границите на Царство България към 1915 година преустановяват всякакво движение на хора и военни материали. Цялото въоръжение, техника, материални и хранителни запаси се предават като военен трофей, а войниците и офицерите остават като заложници срещу евентуално подновяване на военните действия. (Много от заложниците остават в плед до подписването на Ньойския договор. Хиляди загиват в лагерите по гръцките острови - вечна им памет).
Българското командване съсредоточава усилията си върху отстъплението и евакуацията на войските, намиращи се източно от долината на река Вардар, по която настъпва конницата на Антантата. Военните складове масово се унищожават. Войниците, разположени на изток от Вардар получават инструкция да се опитат да пробият Вардарския кордон на малки групи, без оръжие и желателно в цивилно облекло. Оръжието и материалните запаси на обречените на плен части са унищожени или раздадени на населението. Много български селяни от Македония получават пушки за предстоящата отчаяна борба с новия поробител. В замяна дават на войничетата по някоя стара антерия, за да се опитат да пробият до "Стара България". Много групи, както цивилни, така и с униформа и оръжие, тайно или с бой, успяват да пробият. Други са уловени от съюзническата конница.
А в тила, вилнее метежът на Стамболийски.

Решението на прадядо ми просто изпреварва с ден-два цялата тази анархия. Стар фелдфебел, той е добре запознат, както с действията при едно бързо отстъпление, което, особено след поражение е нещо като придошла мътна вода, така и с психологията на войнишките маси. Това му помага, да съхрани имуществото на батареята за своите войници и съселяни, като не остави нищо нито на победителите, нито на метежниците.
Не мисля, че патриотичните мотиви са били единствени или дори водещи при тази постъпка. По-скоро, прагматизмът и специфичният тиловашки професионализъм, заедно със здравата селска логика - "защо да се съсипва имането" са довели до този резултат.
Интересно е, че това не е изолиран случай такива е имало много. Още повече са били разграбванията, извършвани в тила - над военните складове, от тълпи, често организирани от от земеделците или отделни тесни социалисти, под влияние на болшевишката революция в Русия.
Същите явления се наблюдават навсякъде, не само по време на военни неудачи, но дори и при придвижване на победоносни войски. На Балканите, просто, селският манталитет не позволява да се съсипе нещо създадено. Такае било и в Сърбия, по време на големите отстъпления (чувал съм го от участници), а гръцките и румънските частни военни снабдители направо са се прочули със золумите си, докато войските са изпитвали недостиг.
Всичко това е естествено.
Войната е организирано зверство - където умират стотици хора, захвърлената раница е без значение.
Само ние - бедните балканци, доказваме, че селянинът не се превръща изцяло в звяр по време на война - той мисли и за после, за домашните, да донесе нещо, та да има смисъл цялата мъка. Мисля, че това е поуката от приказката.
Иначе, интересна е инициативата от страна на един съвсем малък началник, както и отлично обмисления план, изпълнен с перфектна организация. Мислил съм го много - не може да се изпълни по-добре.

Иначе браво на Граовеца.
Изпълни поговорката - юнак - вино пие, ахмак - истории пише ...

Я напишете и вие нещо, та да става лаф.

Бъдете живи и здрави.