Мисля си как така е станало, че фронтоваци, предполагам със съответното си оръжие и боен опит, не са могли да преодолеят защитаващите столицата курсанти ( ункери, както ги наричаше дядо ми). Когато бях ученик, в учебниците пишеше, че причината била в идеологическата неподкованост на възстанниците, ама надали е била това причината. Дали пък тогава военните училища са били на такова високо ниво на подготовка.

AMi desitvitelno voenite uchilishta sa bili na nivo. Ot druga strana, frontovacite ne sa znaeli kakvo iskat i kakvo tochno triabva da pravat, a plus tova predpolagam sa bili veche kjorkjutuk pijani...ako tova namekva "lipsa na ideologicheska podgotovka" xaxa

Ами това е една от най-малко засегнатите теми в съвременната история...
Това,което се пишеше в комунистическо време изглежда,че не е отговаряло на истината.
Аз завърших средното си образование в Радомир и си спомням,че на времето имаше и чествания на годишнини на тези събития.

За съжаление, в Нета не намерих нищо за Войнишкото въстание и Радомирската република,а би било интересно ...Но мое лично мнение е ,че всичко това е силно преувеличавано.Наистина към столицата са се запътили хиляди войници и подофицери,но не да правят революция,а по-скоро да потърсят сметка на управляващите и Военното министерство за допуснатите грешки и отсъпки в политически план...

На мен ще ми е интересно и да прочета новите виждания и по въпроса за Септемврийското въстание през 1923 година.

Надявам се,че тук влизат и истински историци,а не само любители като мен.Да ги чуем!

Здравейте,

Войнишкото въстание не е военна операция, а метеж на фронтоваци, каквито има във всяка от воюващите страни (с изключение на Великобритания). Той е политически организиран от БЗНС и Тесните социалисти.
Повод за метежа е офанзивата на Антантата на Солунския фронт, първоначално в участъка на Дойран, срещу 9 Плевенска дивизия (ген. Владимир Вазов), а след отбиването на атаките и прегрупиране на войските, направлението на гравния удар се пренася на запад на Добро поле, срещу участъка на 6 дивизия (ако не се лъжа). По това време, българската армия се намира в състояние на крайно изтощение, поради обстоятелството, че страната се намира в перманентно състояние на война още от 1912 година. Мобилизирани са над 12 на сто от населението на страната - рекорд измежду всички участници в нея. Германското командване е напълно дезинтересирано от обстановката на Солунския фронт и напълно пренебрегва настояванията на главнокомандващия ген. Жеков за осезателна помощ. В зоната на бойните действия се намират само няколко германски части в състав батальон и т.нар. група "Боде". Иначе има няколко немски щаба на несъществуващи дивизии (само номера, комплектовани с български части), които допълнително увеличават хаоса и дават повод на германците да твърдят, че имат дивизии на този фронт.
Снабдяването на войските е лошо, облеклото не достига, санитарната обстановка в частите се влошава.
Реквизициите пораждат във вътрешността на страната т.нар. "женски бунтове", с искания за прекратяване на реквизициите и завръщане на мъжете от фронта.

За пробива на Добро поле, съюзниците (командващ ген. Сарай) съсредоточават срещу участъка на 6 дивизия 6 пехотни дивизии, две кавалерийски дивизии и три специални артилерийски групи. Така, те постигат съотношение в пехота и кавалерия над 6 към 1, а в артилерия - и повече.
В зоната на пробива, българското командване разполага допълнително само с една кавалерийска бригада и една отслабена германска артилерийска група.

Пробивът е осъществен грамотно (след три фалстарта преди това - два срещу Дойран и един срещу Битоля, даже и ген. Сарай се е понаучил да воюва). Българската кавалерия не успява да прикрие пробива с "конна завеса", поради липса на придадени пехотни дружини, достатъчно картечници и отказ от взаимодействие на резервната германска артилерийска група, която се изтегля на север. Генерал Сарай вкарва в образувания бреш цялата си конница 2 дивизии, която започва да разширява пробива, преследвайки отстъпващите български части по направлението Прилеп - Скопие. Главното командване в Кюстендил (ген. Жеков е на лечение в Австрия), заповядва отстъпление по целия фронт по усмотрение на командирите на дивизии, с което губи управлението на войските (впрочем героичната 9 Плевенска дивизия, начело с ген. Вл. Вазов остава на позициите си до последно). Българската пехота е поставена в ситуация да се състезава по бързина с конницата на противника. При тази бързина, отстъплението се превръща в безредно бягство. Неспособността на Главното командване да се справи със ситуацията, предателството на германците и преживените трудности, завършили с поражение, довеждат до стихийни вълнения с искания за отиване към Кюстендил. При тези условия, Главната квартира използва неправилно наличната конна бригада, за да заслони Кюстендил, вместо за водене на ариегардни боеве за забавяне на противниковата конница и спасение на собствените отстъпващи части, с което създава впечатление, че се бои от собствените си войници.
При тези условия, от затвора е изваден един от най-големите демагози в българската история - Александър Стамболийски. Дворецът, като че ли, забравя неговите републикански убеждения и пацифизма му, както и ясната просръбска позиция, воден от обещанията му, че като най-авторитетен народен водач може да спре разбягващите се войници и да ги върне в ръцете на командването.

Ако този облекчен стил на изложение ви допада, пишете да продължим. Можете да зададете и въпроси, на които е добре да се спрем. Темата е интересна, още повече , че по това време прадядо ми е командвал конно-планинска батарея в онзи район и мога да ползвам и директно спомените му на простодушен участник в събитията. Сега нямам много време и се налага да прекъснем.

Бъдете живи и здрави.

МВ,

хиляди благодарности !!!
Прочетох постинга ти с интерес и се надявам,че ще продължиш.
Не само за Войнишкото въстание,ами и за други неща от историята ни.
Стилът ти на писане е отличен - като за лаици,в края на краищата тук не става въпрос за дипломна защита,а за неща,които би трябвало да интересуват всеки един от нас,независимо от възраст или социално положение...

На мен лично действително ми се виждат доста "бели петна" в БГ история.
Все пак аз съм завършвал образованията си по времето,когато тези теми бяха лансирани по един доста еднообразен метод - събитието може ли да се използва като "доказателство" за неминуемият ход на идеите на комунизма,или то не става за това и е по-добре да не се споменава изобщо.

А защо използваш думите,че Стамболийски е един от най-големите демагози в историята ни?Какво имаш впредвид,отношението му към Сърбия и ВМРО ?

Още веднъж,благодаря и всичко добро ти желая!

Това е елита на всяка нация по онова време.
В Русия по време на Гражданската война на южния фронт под командването на ген. Деникин се бие Доброволческата армия - няколко дивизии(Корниловската, Алексеевската и Дроздовската), съставени изключително от офицери, юнкери, кадети и студенти.Всяка дивизия има стойността на цяла армия от сражаващите срещу тях червени части!А на изток - при адмирал Колчак се формират специални щурмови роти изцяло от офицери и юнкери.Мундирите са черни, на ръкавите извезан череп с кръстосани кости.При встъпването всеки доброволец полага клетва "От този момент се считам за загинал в името на Родината".
Ето ти "идеологическа подкованост".
Казват му още и патриотизъм.

And if you tolerate this
Then your children will be next

Друже с войнствно име, като си чел повърхностни описания на бойните действия из владайското дефиле, не ти ли направи впечатление един израз: "пропуснат бил благоприятният момент за атака на столицата"? Спомни си, че ръководителите на въстаниците първо поставят ултимативни условия пред столичната власт, изчакват политическата реакция, а влизат в бой едва когато пълноценно въоръжената с артилерия група правителствени войски е вече на позиции за атака. "Ункерите" се явяват само подсилваща част от отбраняващите властта.

Защитник на София

Здравейте,

Пуснали Александър Стамболийски от затвора, защото обещал да усмири войниците. В същото време, правителството изпратило в Солун делегация, (Аднрей Ляпчев, ако не се лъжа Симеон Радев и един генерал - франкофил)която да уговори примирието с ген. Франше д Еспре.
Да, ама Стамболийски не искал да усмирява войниците, защото не бил сигурен, дали в бързината няма да му се случи нещо. Той искал само да излезе от затвора и повъзможност да получи властта. Затова дръпнал една патриотична реч на Софийската гара и бавно и достолепно се замъкнал в Перник, където "изчаквал момента".
В това време, отстъпващите полкове се разпаднали. Всички бързали да "се приберат" в "старите предели" на царството. Големи групи войници се насочили към Кюстендил, където арестували офицерите от Главната квартира, но по-нататък не знаели какво да правят. Тесните социалисти усилено агитирали за революция по руски образец, но всъщност войниците искали само да се приберат по домовете си. Сред тях почти нямало офицери, с изключение на няколко запасни подпоручици - почти всички социалисти и земеделци. Интересно е, че фелдфебелските кадри почти изцяло бойкотирали метежа и заедно с офицерите и останалите лоялни войници започнали организирано изтегляне по поречието на Струма към София. Така, въстаналите войници останали без командване и без войсково имущество, защото добрите фатмаци отнесли и обозите и вещевите складове, "За да не поподнат в ръцете на врага".
За да накарат метежните войници да се задвижат нанякъде, социалистическите и земеделските агитатори пуснали слух, че на гара Радомир ги чакат ешелони, които ще ги откарат по домовете им. Така, войниците започнали да се струпват на гара Радомир. Според очевидци, много от тях търсели комендантството, като казвали, че Стамболийски е донесъл заповед за демобилизация и те трябва да сдадат пушките си и да се приберат по домовете си.
Вероятно цялата шашма е извършена от Райко Даскалов, който пристигнал при Стамболийски и взел да го ръчка да вземат властта и да обявяват република. Стамболийски, макар и бабаит, се колебаел, докато Райко не му казал, че цялата войска се е събрала в Радомир, все селяни хора и само него чакат да го правят министър - председател и да пометат който им се изпречи. Тогава Стамболийски отишъл в Радомир, дръпнал му една революционна реч и обявил България за република, себе си за министър-председател, Райко Даскалов за главнокомандващ и отишъл да почива (без майтап). В това време, Райко се опитал да въведе някакъв ред сред войниците, които щом видели накъде отиват работите почнали тихичко да се източват. Организирано било комендантство, което да спре бегълците, а тълпите започнали да се организират в нещо като дружини. Направен бил и опит да се съберат някакви муниции и войсково имущество, но без успех. А в Радомир продължили да прииждат уплашени войници, които си търсели ешелоните за дома.
В София, вестите за действията на Стамболийски пристигнали веднага. Първото, което станало е, че ръководството на Земеделския съюз веднага се разграничило от Стамболийски и тутакси се изпокрило в миша дупка (демек, "преминало в нелегалност"). В бързината, никой не ги и търсил. Правителството започнало трескава подготовка за отбрана на столицата. Допитването до генералитета показало, че фронтът не може да се възстанови, а офицерският корпус не е склонен да напада в гръб метежниците и да рискува избухването на гражданска война (зряло и патриотично решение на офицерите, за което почти не се знае, но което е достойно за пример на мъдрост, патриотизъм, смирение и военен професионализъм). Вместо това, всички офицери се хвърлили да запазят здравите още части и да не допускат нито дезертьори, нито провизии, нито боеприпаси към метежниците. Правителството било посъветвано "да печели време, а когато метежниците огладнеят да им изпрати ешелони за извозване по домовете им, но под усилена охрана от Софийския гарнизон и новомобилизирани части (така е бил потушен войнишкият метеж във Франция през 1917 година).
В това време Стамболийски си играел на власт. Подписал с апломб декларацията - ултиматум, подготвена от Райко Даскалов:
1. Противонародното правителство в София да признае правителството на "народа и войската" и да се саморазпусне.
2. Да се предаде на съд Фердинанд и неговото обкръжение.
3. Да се сключи незабавно мир (по-скоро капитулация - нещо, което се изпълнило).
Всъщност, метежът вече унищожавал всички шансове на България за що годе почетен мир. Съюзническото командване си дало сметка, че армията и държавата се разпадат и работата отива към трагедия като руската, та дори предложили помощ за потушаването на метежа, но тя била отхвърлена от българските представители. България била смазана в калта под краката на победителите.

Не че искам да се правя на Сънчо, но пак не остава време да свършим, така, че ще продължим друг път. Пишете какво още искате да научите, та да мога да погледна и в книгите (нищо че съм умник, пак трябва да се поглежда), така, че пишете.

Бъдете живи и здрави.

Относно впечатлението че българският ГенЩаб се е боел от собствените си войници:

Батареята на дядо ми получава заповед да стреля по войници, напускащи съседни позиций. Някои се били запътили към София, но други - да си ходят в къщи. Дядо ми отказва да изпълни заповедта, но казва на командирите на оръдия - който иска да я изпълни. Всеки отказва да стреля.

Военната кариера на дядо ми завършва, практически, с този отказ. Остава полковник. Не че му е пукало много, защото той е бил ветеринарен лекар преди да бъде мобилизиран за Добруджанския Фронт (вече споменах за Белия Ескадрон) - и след войната продължава да бъде. Разни патриотични дружества във Враца убедили дядо ми да се отмести от цивилна ветеринарна медицина и да стане военен ветиринарен лекар - което той става.

Сега, дядо ми и неговите офицери били отказали заповедта да стрелят срещу своите български войници. Много други офицери също били отказали. Още повече войници сигурно са отказали - даже ако им е било заповядано. Но вероятностите са някой, някъде да е гръмнал по свои!

Усещането е било, че българската войска е била зле - но англо-френците не са били по-добре. При едно малко българско отстъпление пред позицийте на дядо ми, на французите им взело цяла седмица преди да разберат, че стоят срещу празни български окопи... Били са болести, ужаси!

Големият проблем с англо-френско нападение (интересно, никой от тяхното поколение не си спомня гръцки войски на Южния Фронт!) бил... водата. Вода за охлаждане на тежките картечници. Които косели нападащите нещастници във френска или английска униформа. Нещастниците почти изцяло африкански черни, мобилизирани и почти без военно обучение. (Шубето за англо-френци е било един ден освободените от служба негри да не могат да си спретват партизански отряди, долу в Африка... Примерно, шубето става на кошмар, от ДВАМА (!) угандци, научени от немай къде в Европа да стрелят с картечница... И започнали свое възстание обратно в къщи...) Германските виждания по стабилността на Южния Фронт са били доста реалистични, с оглед на горните спомени, но ако, АКО не е имало подмолна анти-правителствена агитация всред българските войници! Германците не забелязват такава агитация даже на своя Западен Фронт! А защо българите не я забелязват - това още не знам. Според дядовците ми, никой не бил обръщал внимание на такива чъпкънлъци... Само хептем бунак можел да се поведе по тях...

Поколението на дядо ми (това включва и другия ми дядо, на фронта до Марица) изобщо беше на мнение, че виновниците за провала на Добро Поле са били комунистите, с тяхните бръщолевения за класова солидарност и дрън-дрън. И войниците, подвели се да напускат позицийте и да ходят към София са мислели, доста наивно и идиотски, че "тяхните братя по класа" от вражеска страна няма да извлекат изгода. Но нещо не се получили... чъпкънлъците по класовото братство.

Всякакви асоциаци с Бин Ладен и Ал Каеда да се считат за случайни ...

Благодаря на изказалите се по моя въпрос и най-вече на МБ за изчерпателното описание и на Св. Скромни за любопитните подробности.
Весело посрещане на 2002 г.

Ima6 li predstava kakvo e bilo suotno6enieto na belogvardeiskite 4asti u 4ervenite kato 4islenost?Tova mi e interesno,tuy kato spored men 4ervenite tryabva da se bili dosta pove4e,ina4e vuob6te ne vijdam kak 6te pobedyat.A v komunisti4eskite knijki ,koito sum 4el navremeto,gi propuskat teya facti.

Прочети - Поручик Бенц .. мисля че беше на Димов или Талев .. съжелявам не си спомням. Там е описано всичко каквото те интересува. Бунтовниците са се върнали към София, от лошите условия на фронта, не от някаква идей. Всички са били станали на чируси от глад - спряни са били почти всички доставки на фронта за нашите войници - Германия вече е губела вийната. Те едвам са се добрали до покрайнините на столицата, а камо ли да воюват срещу добре хранени и въоражени юнкери... Все пак е било голяма епопея... Бог да ги прости!

...Не се обиждай,но това пак ми заприлича на агитация!


". Всички са били станали на чируси от глад - спряни са били почти всички доставки на фронта за нашите войници - Германия вече е губела вийната. Те едвам са се добрали до покрайнините на столицата, а камо ли да воюват срещу добре хранени и въоражени юнкери... "

Наистина за този период от българската история малко е писано...
...Защо ли?

Срамен факт?
Недостатъчно очевидци??
Неинтересно за поколенията???

Историята поставя всеки и всичко на мястото му!Ще дойде ден,когато и на тези събития ще бъде дадена съответната оценка...Просто ние ,българите,трябва малко по реално да приемаме нещата...,дори когато те не са в наш интерес...,когато трябва да признаем исторически грешки и недостатъци.И това Войнишко въстание може би ще бъде наречено бунт,метеж,несъгласувани действия на фронтоваци ...


И въпрос към специалистите в клуба - а каква все пак е била ролята на Стамболийски в тези събития?

Не че съм "фен" на Стамболийски,просто като историческа личност ми е интересен...
Надявам се,не само на мен,а и на всички ни ще бъде интересно да узнаем повече за неговият живот и дейност!

Ще бъдем благодарни за инфото...

...МБ,намери някоя и друга минута за нас!

Честита Нова година на всички.

Благодаря за високата оценка.
Бях задълго извън София и чак сега се прибирам.

Та, както казахме, Стамболийски се правел на държавен глава, а д-р Райко - на главнокомандващ...
Политическите кръгове в София се опитвали да овладеят положението, а офицерството напрегнато изчаквало удобния момент за решаване на кризата. За разлика от Русия, у нас не зеела пропаст между офицерството (комплетковано там от средите на аристокрацията и интелигенцията) и войнишката маса. Българските офицери, произхождащи главно от бедни семейства, си давали ясна сметка, че не бива да избиват безогледно своите войници, въстанали "от зор и отчаяние". Затова, упражнили силен натиск върху политиците и двореца за абдикация на цар Фердинанд, в полза на престолонаследника, княз Борис Търновски, за да бъде даден пример за съобразяване с оправданото народно недоволство. Царят се дърпал, правил сцени, "като дърта кокона" - по думите на един очевидец, но накрая, като му казали, че могат и синовете му да изгонят, а особено като чул да се споменава вълшебната думичка "република", се натоварил на един влак и отпрашил за Австро-Унгария. Всички политически партии, включително БЗНС и широките социалисти осъдили метежа. Даже широките социалисти не смеели да се обаждат много много, но те винаги и с право са смятани за противодържавни и противонародни елементи.
В същото време, офицерите взели мерки за защита на столицата. Избягалата германска артилерийска група била разставена по фортовете и редутите от западната страна на т.нар. Софийска крепост (от Ломския форт до Владайския редут). Направлението Сливница - София, било прикрито със силни разезди и немска сапьорна рота. Една рота от комендантството на София, усилена с конен стражарски (полицейски) взвод прикривала пътя от Бучино към Горна баня. Юнкерите от военното училище, втора комендантска рота, артилерийския парк и сборни подразделения, прикривали основното направление - Перник, Владая, Княжево, София. Входът на Владайското дефиле откъм Перник се прикривал от усилени разезди и една рота в засада. Основната позиция била на Владайския редут - днешната вилна зона срещу Княжево. Общо, силите, ангажирани в защита на столицата били около две-три дружини, четири батареи и един - два ескадрона. Тези сили били толкова малки, че не биха издържали атаката дори на една пехотна бригада. Частите били импровизирани, несвързани помежду си, мотивирани основно от наближаващия ужас на гражданската война. Германците били непредсказуеми. Можели всеки момент да се снемат от позициите и да си заминат, стига да получат заповед или пък да открият масиран огън и напълно да унищожат чуждите за тях бивши съюзници. Затова ги разположили на второстепенните направления.
В същото време, в края на септември, Райко задвижил и своите "войски". Войниците се придвижвали пеша, в нестройни колони. Докато на място, масата можела да се държи под око да не се разбяга, в движение станало невъзможно. Кой изостане, че му се развързал цървула (и го завързва няколко дни), на кого му се обади стара рана (дето не я е получавал), кой се свре в храстите да пикае и си тури невидимката. Много просто прескачат канавката без обяснения и се загубват. Излъганите войници също изпитвали ужас от братоубийствена война, въпреки пропагандата в Радомир. От хиляда тръгнали, до бойно съприкосновение стигали не повече от сто. Положението с оръжието и боеприпасите било почти отчайващо. Тук таме имало някоя картечница (няколко за цялата "войска"), а патроните били броени. "Най-добрите" Райкови бойци били "добре снабдени" с 20 до 50 патрона на пушка.
Тези нестройни маси, се придвижвали само по едно направление - Радомир - Перник - Владая - Княжево. Не бил направен никакъв опит за обходно или скрито движение. Райко си мислел, че прави земеделска манифестация. Движели се бавно, под погледа на наблюдаващите ги разезди на защитниците. Стигайки до Владая, с престрелка отбили назад ротата, защитаваща входа на дефилето. Това било обявено за голяма победа. Райко отправил още един ултиматум към "бившето правителство на бившето царство България". След това, метежниците заели владайското дефиле и Княжево и опрели на основната отбранителна позиция на Владайския редут. Тук, гениалният им пълководец им дал "един ден почивка за прегрупиране". Подобна глупост е неочаквана не само за човек водещ войници, но и такъв, имащ поне малко здрав разум. Да спреш настъпление и да се прегрупираш при установено бойно съприкосновение с противника означава не само да загубиш настъпателния порив и инициативата, но и да рискуваш контраудар и пълен разгром. Всъщност, Райко се опитвал да падведе резерви от дълбочина, защото челните колони се били разбягали почти напълно, а инпровизираната отбранителна позиция го плашела. Местността на изхода от Владайското дефиле не предразполага към никакво друго прегрупиране. Тя представлява фуния, отваряща се към София, по средата на която минава пътя, а южно от него, преди Бояна е разположен Владайския редут (сега напълно застроен и заличен) Подвеждането на резерви се проточило повече от едно денонощие, защото ХОРАТА И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НЕ ИСКАЛИ ДА СЕ ИЗБИВАТ, ЗАЩОТО ДНАЕЛИ, ЧЕ СА БРАТЯ. Все пак, радикална група войници, в състав около рота нападнала артилерийските позиции на защитниците и била отблъсната с големи загуби след ръкопашен бой с артилерийската прислуга и юнкерите от Военното училище. Този неуспех довел до разпръсване на метежниците. Повечето от тях приели това с облекчение - нещо като "Ето, опитахме, не става" и веднага се пръснали. До 30 септември всичко приключило. Няколко дни, военнослужещите от Софийския гарнизон ловели малки групи метежници около София. При залавянето на няколко избухвали вяли престрелки. Стамболийски се заврял в кучи ... и ни се чул, ни се видял. Изобщо, в целия този епизод, той проявил забележителни качества като:
1. Безпринципност - "Царю честити - ще ти доведа войската на каишка, само ме пусни от панделата".
2. Вероломство - първата му реч в Радомир била патриотическа, да се бием с враговете и да слушаме царя, но слад като го освиркали, дръпнал втора - капитулация, долу царя, хайде да ходим да му извием врата.
3. Властолюбие - "С дявола ортак ставам, само да стана премиер - поврага му и войната и България аз гражданска война ще отворя".
4. Некомпетентност - цялата акция се характеризира с пълна липса на каквато и да е организация.
5. Безогледна лъжливост - излъгал дори войниците, че ще си ходят в къщи.
6. Нерешителност - бабаит на приказки, не смеел даже на "своята" войска да се покаже открито, та да не рискува скъпоценната си особа.
7. Страхливост - след неуспеха се покрил и минал през всякакви унижения, даже се предсавил за насилен да оглави метежа против волята си, само и само да му се размине.
8. Безотговорност - изоставил всички излъгани от него хора на произвола на съдбата - буквално на заколение, без всякакво угризение на съвестта.
Тези качества, той демонстрира и по-късно, като министър-председател на България.

Ако искате, мога да ви разкажа и за този, първи в Европа опит за тоталитарно управление от фашистки тип, който е много интересен, защото е направен три години преди Мусолини и 14 - преди Хитлер и освен това, е прекратен със силите на самото общество, а не от външни сили, след военно поражение.

Мога също да ви разкажа как прадядо ми приватизирал Първата Световна война - история вярна, поучителна и особено полезна за домакинството.

Бъдете живи и здрави.

на войната.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Здравейте,

Вземете си по една тетрадка и си записвайте, та да видите и вие кяр някой ден.
Прадядо ми бил батареен фелдфебел - свръхсрочник. Останал направо от казармата. След година се върнал в родното си село, ама годеницата му Мата (местно разговорно произнасяне на Мария) се била омъжила. Да, ама като го видяла с формата, сабята (така и не знам дали фелдфебелите в конната артилерия са носели саби) и с белите ръкавици цялата прибеляла. Минал се месец и му писали, че била умряла. До края на живота си, той е бил убеден, че "умрела од мераци". Селска любовна трагедия ...
В началото на Първата световна война, прадядо ми служил в планинска батарея в Берковица, която скоро била преформирана в конно-планинска. През 1916 година, понеже "имал прогимназия", го изпратили в школа за запасни подпоручици и скоро се върнал в батареята си като офицерски кандидат, а след стажа - като подпоручик - командир на взвод. При това, не изоставил фатмашките си навици да черпи всички началници, които се появят и така да е отлично осведомен какво предстои, особено, кога ще се попълва вещевото и хранителното доволствие.
От края на 1917 година, батареята била разположена на позиция на пл. Беласица, някъде югозападно от с. Ключ - вероятно малко навътре в дн. реп. Македония. От високата позиция се виждали Дойранските боеве, но малките планински оръдия били безполезни в тази епопея и били оставени далеч на левия и фланг.
През пролетта и лятото на 1918 година, бил ранен командирът на батареята. Останали само двама офицери, единият от които - кадрови поручик, поел командването. Скоро, обаче той се контузил и бил изпратен в тила. До излекуването му и пристигането на попълнение, единственият офицер поел батареята. По това време, вече били останали само четири от шестте оръдия и то двете - с толкова износени цеви, че ги държали само "шото се водат". Старото фелдфебелско (разбирай склададжийско) приятелство, обаче, не било забравено и батареята била твърде добре снабдена с вещево доволствие. Здравата ръка, а още повече здравата храна не допускали разлагаща агитация в батареята, но в пехотното прикритие и близката дружина имало "болшевики". При прадядо ми, роптаещите войници били поставяни на усилена дажба - хем спирали да роптаят, хем губели авторитет. Изобщо, разказите му са били пълни с битови подробности а бойните са били споменавани мимоходом, като маловажни. Нещо като "абе биеха се момчетата, ама каква чорба им правех - не ти е работа."
На 19 септември 1918 г вечерта, познат бригаден адютант се отбил и, добре почерпен, съобщил на прадядо ми, че фронтът на Добро поле е пробит и има заповед от 20 септември да започне изтегляне - първо на плевенската дивизия от Дойранската позиция, а след това и на позициите по Беласица. Цялото имущество да се евакуира, ако не може - да се раздава на войниците и населението, а ако не може и това - да се унищожава.
Бързото отстъпление е този миг на безстопанственост, за който мечтае всеки военен склададжия, поне от Шумерското царство насам.
Очевидно прадядо ми имал план за такъв случай, защото действията му са били извънредно бързи и обмислени. Още същата вечер хвърлил цевите на оръдията в едно дере, взривил затворите и вдигнал батареята - без заповед, като докладвал, че е видял как пехотното прикритие започва да се разпада и на групи да напуска самоволно позицията (сигурно е било така). Оръдейните лафети, обаче, били разглобени и натоварени (нали са имущество).
Още първата нощ Стигнали до Кресна, като изпреварили всички войски - както отстъпващите, така и разбунтуваните. Всичкият багаж бил натоварен на колите и те се движели под охраната на ездачи. На всички войници бил обещан дял от батарейното имущество и те спазвали строго заповедите като маршът се провеждал при образцов ред. В Горна Джумая чули за мисията на Стамболийски и тя им се оказала добре дошла. Сега вече освен заповед за отстъпление имали и анархистичния призив да си ходят. Преди Дупница завили през Сапарево за Самоков, далеч от военните пътища и комендантските патрули. От Самоков се отделили няколко човека, добре надарени с имущество и с една кола. Останалите продължили през Ихтиман за Златица. Междувременно, прадядо ми уговорил двама-трима от войниците да му останат като ратаи на село. Който се отделял да си ходи, получавал своя дял, главно във вещи, храна, пълна раница и т.н. Вкички си тръгвали с личното оръжие и командировъчно за пред комендантските патрули. Конете, колите и изобщо всичко било разделено - на войниците, на подофицерите и най-много на прадядо ми.
От Златица, през прохода се прехвърлили в Етрополе. Там, с помощта на роднински връзки, а може би и на някой и друг подарък, дядо ми и войниците от този край се демобилизирали (според мен, той е трябвало да иде поне до Ботевград, но не зная да го е правил).
Останалите войници от Северна България, продължили под комадата на един подофицер. Прадядо ми се прибрал с две големи коли и две зарядни ракли барабар със запрегнатите в тях коне, много военно имущество и трима ратаи. За този беден край, това било приказно имане. Всички го хвалели за неговата находчивост - хем нищо не оставил на врага, хем не ходил да си троши главата срещу властта, хем си дошъл здрав и богат, че и за момчетата се погрижил.
Следващите години цялата околия доизносвала военни дрехи, а прадядо ми си обзавел малък чифлик.
Години по-късно, единият от синовете му - дядо ми - юнкер във Военното училище го попитал "Тате, бе, що оставихте фронта?". Той придобил особено наивно изражение "Е па Стамболийски каза - Одете си!". "Кой е Стамболийски та да ти заповядва - ти не знаеш ли службата?". "Е па ... големец ..." - отвърнал прадядо ми и в погледа му блеснало нещо лукаво.
По късно, дядо ми си обяснил всичко ...

Когато бях малък, в един ъгън на чифлишкия ни двор на село, открих ръждива импровизирана брана, която много приличаше на лафет от оръдие. Цял ден си играхме на войници, а вечерта питах старите ...

Надявам се разказът ми да е бил интересен и поучителен.

Бъдете живи и здрави.

Още веднъж,благодаря !
Наистина интересно е да се научава нещо по-различно от сухата информация,особенно когато са разсказвани от участник в събития като твоят прадядо...

Така че,продължавай в този дух!
А сега отварям едно БГ червено за твое здраве!

Наздраве!!!

Евала на писането! С удоволствие го чета. Пък и български думи си припомням! Или научавам.

Личи българската литературна школовка. И опит с писане. Значи, логичният въпрос е: къде е книгата? На тази или различна тема.

Иначе историята звучи познато, за българската действителност. И за американската, примерно от Революцията или от Гражданската Война. Примерно по време на Революцията, що народ е носил военни униформи - до като войниците са зъзнели в дрипи... Има запазени "договори" между колари, по контракт превозващи военни материали, но без ясен адрес на получател, които са... предавали... материалите на друг, "по-вещ в местната околност и местните хора", срещу номинално заплащане, с "отбивка от превозваните материали за покриване на разходите"... Та изпратени униформи, да си завърша примера, са прехвърляли ръце няколко пъти, като евентуално са ставали частна собственост. Може би обсебена, но като няма съдебна власт - частна си е. Има запис от офицер, водещ дрипльовци - значи неговите войници. Пеша. И срещат прекрасно-облечени униформени джентълмени. На мобилизирани коне. И се оказва, че униформените хич си нямат хабер от военна служба. А офицерът хич си няма хабер от английските "природни закони" за притежание. И офицерът с дрипльовците-войници продължават пешком на една страна, а униформените цивилни продължават на мобилизирани коне на другата...

Само че в САЩ ни учеха, че такива неща подриват системата. И че подобно присвояване на държавна собственост води до разруха - или е резултат от вече-причинена такава...

Българите са заклети индивидуалисти! Това аз го казвам на нашите американци вече толкова години! Ако някой не вярва - твоята история за пра-дядо ти е доказателство. Виж отношението на околните българи към него! Личността е първа - после идва държавата, или "системата"...

От друга страна, ако пра-дядо ти е бил американски-честен (както ни учат да бъдем) - обсебените материали да са били закраднати от англо-френците за "репарация" към гърчоляшките и сърболяшки протежета. И пак българската държава е щяла да остане без тях... Дали психиката на мачканите наций е причина за, или последствие от, мачкането!?

Да ти кажа, от тази гледна точка "очаствяването" на войната от пра-дядо ти звучи тъжно... Че българите са прокълнати да газят в такива неща...

Иначе отново: браво на писането! Даже ако намеря в нещо да не съм съгласен с теб - пак е удоволствие да чета!

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 18.01.02 19:08.

намекваш за американска "нечестност". Едва ли голяма част от военното имущество е отанала за англичани, гърци сърби и тнт. Чувал съм и на други места за такава практика при отстъпление - "На 19 септември 1918 г вечерта, познат бригаден адютант се отбил и, добре почерпен, съобщил на прадядо ми, че фронтът на Добро поле е пробит и има заповед от 20 септември да започне изтегляне - първо на плевенската дивизия от Дойранската позиция, а след това и на позициите по Беласица. Цялото имущество да се евакуира, ако не може - да се раздава на войниците и населението, а ако не може и това - да се унищожава. "

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Ако цитираната заповед съществува - това е държавно само-разграждане, от горе на долу. Ако цитираната заповед не съществува - това пак е държавно само-разграждане, но пряко от долу.

Все едно утре военните от Сан Диего, пътьом през нашите места, да ни харизат военна екипировка - и да се разотидат. Било по заповед от горе, или по лична само-инициатива. Крайният резултат е един и същ. Психиката, довела до това е една и съща. Въпросът е къде, как, и в каква материя и форма е изразена по-ясно. При всички случаи аз казвам, макар с моите агностични разбирания, "Пази Боже!"

Дал Бог един ден същите историй да разказват гърчоляшите и сърболяшите! Пък ако щат, да очаствяват не с камиони (едновремешни каруци), а с влакови вагони!

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 18.01.02 20:02.

Здравейте момчета,

Благодаря за хубавите думи.

Съгласно споразумението за примирие, подписано в Солун, от датата на влизането му в сила, всички войски, намиращи се извън границите на Царство България към 1915 година преустановяват всякакво движение на хора и военни материали. Цялото въоръжение, техника, материални и хранителни запаси се предават като военен трофей, а войниците и офицерите остават като заложници срещу евентуално подновяване на военните действия. (Много от заложниците остават в плед до подписването на Ньойския договор. Хиляди загиват в лагерите по гръцките острови - вечна им памет).
Българското командване съсредоточава усилията си върху отстъплението и евакуацията на войските, намиращи се източно от долината на река Вардар, по която настъпва конницата на Антантата. Военните складове масово се унищожават. Войниците, разположени на изток от Вардар получават инструкция да се опитат да пробият Вардарския кордон на малки групи, без оръжие и желателно в цивилно облекло. Оръжието и материалните запаси на обречените на плен части са унищожени или раздадени на населението. Много български селяни от Македония получават пушки за предстоящата отчаяна борба с новия поробител. В замяна дават на войничетата по някоя стара антерия, за да се опитат да пробият до "Стара България". Много групи, както цивилни, така и с униформа и оръжие, тайно или с бой, успяват да пробият. Други са уловени от съюзническата конница.
А в тила, вилнее метежът на Стамболийски.

Решението на прадядо ми просто изпреварва с ден-два цялата тази анархия. Стар фелдфебел, той е добре запознат, както с действията при едно бързо отстъпление, което, особено след поражение е нещо като придошла мътна вода, така и с психологията на войнишките маси. Това му помага, да съхрани имуществото на батареята за своите войници и съселяни, като не остави нищо нито на победителите, нито на метежниците.
Не мисля, че патриотичните мотиви са били единствени или дори водещи при тази постъпка. По-скоро, прагматизмът и специфичният тиловашки професионализъм, заедно със здравата селска логика - "защо да се съсипва имането" са довели до този резултат.
Интересно е, че това не е изолиран случай такива е имало много. Още повече са били разграбванията, извършвани в тила - над военните складове, от тълпи, често организирани от от земеделците или отделни тесни социалисти, под влияние на болшевишката революция в Русия.
Същите явления се наблюдават навсякъде, не само по време на военни неудачи, но дори и при придвижване на победоносни войски. На Балканите, просто, селският манталитет не позволява да се съсипе нещо създадено. Такае било и в Сърбия, по време на големите отстъпления (чувал съм го от участници), а гръцките и румънските частни военни снабдители направо са се прочули със золумите си, докато войските са изпитвали недостиг.
Всичко това е естествено.
Войната е организирано зверство - където умират стотици хора, захвърлената раница е без значение.
Само ние - бедните балканци, доказваме, че селянинът не се превръща изцяло в звяр по време на война - той мисли и за после, за домашните, да донесе нещо, та да има смисъл цялата мъка. Мисля, че това е поуката от приказката.
Иначе, интересна е инициативата от страна на един съвсем малък началник, както и отлично обмисления план, изпълнен с перфектна организация. Мислил съм го много - не може да се изпълни по-добре.

Иначе браво на Граовеца.
Изпълни поговорката - юнак - вино пие, ахмак - истории пише ...

Я напишете и вие нещо, та да става лаф.

Бъдете живи и здрави.