Това, което казваш, е точно така. Само че в налагането на съветската власт са участвали и милиони руснаци, които безрезервно са вярвали на обещанията на комунистите. А и не би могло да бъде иначе - Русия току-що е участвала в световна война, коята на практика е спечилила и сега изведнъж шепа хора да я превземат...

И поради необходимостта всичките тези хора да подкрепят властта (иначе тя не би оцеляла, независимо че седиш в Кремъл), социализма в пълния му блясък се появява чак през 1939 година - дотогава Сталин унищожава всички, които биха му пречели. Но последователно - първо най-опасните, с подкрепата на по-глупавите (или може би по-слабите, не съм сигурен), след това следващите по опасност и т.н.

Само като пример - представи си какво би станало, ако колективизацията беше започнала през 1918, а не през 1932 - никой идиот не би тръгнал след хората, които са му отнели земята. Само че през 18-а комунистите са избивали само каймака на руското общество (т.е. хората, които биха могли да ги премахнат) и са разчитали на селяните, на които предварително са обещали да свалят звездите от небето.

След това, разбира се, и на тях им идва редът - 1932-а година, Червената армия на практика окупира Украйна, Поволжието и Беларус и отнема собствеността на селяните... само че вече няма кой да ги обедини и защити. И за това сами са си виновни - нали точно тези селяни са помагали в избиването на офицерите от собствената си руска армия и на практика всеки, способен да организира някаква опозиция на комунистите.

Същата участ сполетява и окупаторите от 1932-а - Сталин избива голяма част от тях през 37-а - 38-а и ги заменя с млади, верни му хора. Това е кулминацията в налагането на съветската власт - след този момент цяла страна е на колена, под контрол и прави всичко, което поиска от нея Кремълския Стопанин. Властта на този човек е била толкова силна, че дори следващата Световна война не успява да я разклати, въпреки чудовищните загуби, които лично аз просто не мога да си представя.

Не бях мислил за колониите по този начин, или поне не бях осъзнал пълното им значение. Всъщност, изложените от теб причини са като че ли един от основните стимули на всяка империя да се разширява, наред с желанието на управляващите за повече власт и богатства.

Според Виктор Суворов, точно след загубата на колониите след Втората световна започва залезът на Англия като световна супер сила. И на нейно място идва кой? Ами следващата колониална държава, разбира се - Съединените щати. Разбира се, вече колониализмът е по-цивилизован, с по-човешко лице един вид. Но си е на практика същото, особено ако човек си спомни за националните интереси на Щатите, които засягат на практика всяка важна точка в света, където успеят да се намесят.

P.S.
Все пак, не се отказвам от думите си в предишния постинг. Работата е там, че по време на световна война Англия е на практика откъсната от външния свят, тоест от колониите си (благодарение на немските подводници). Пък и какво са колониите, след като държавата-майка бъде унищожена? Предполагам, че англичаните са съзнавали важността на острова и поради това, освен патриотичните си чувства, са се биели като лъвове за земята си. Колониите се помагали, колкото могат, разбира се...

Не.
Милионите са просто пасивни.
Селячеството практически не участва в гражданската война.
На решаващите фронтове по това време се сражават по не повече от 100 000 души от всяка страна - виж например кулминационните сражения на Източния фронт през април-май 1919 или Южния през октомври-ноември 1919г.
При това имай предвид че тези сражения се печелят от едни и същи части на червените, а най-елитните от тях са латишите и естонците.Това дава известна представа за състава на тяхната армия.

And if you tolerate this
Then your children will be next

но между 1917 и 1924 в Русия загиват (според Суворов, не съм проверявал лично) 16 милиона човека. Не ми се вярва всеки войник да е причина за смъртта на 50 човека. Освен това, червените имат три конни армии, а предполагам и други, обикновени пехотни части. Наистина, конните армии са по-малки от пехотните, но дори и за тях 30000 ми се струват малко като състав.

Все пак, както казах, възможно е да бъркам. Можеш ли да ми дадеш link-ове с информация, например за сраженията, за които говориш?

Пак Суворов пише, че през гражданската война Червената армия има малко под 100 дивизии. Една дивизия се състои от поне 10000 човека... тоест, червените имат едномилионна армия. Да не говорим, че тази армия е трябвало да се изхранва и въоръжава. Не е невъзможно, но не ми се вярва цялото снабдяване да се е осигурявало с грабежи. Значи, излиза че селяните са подкрепяли тази армия, тоест, не са били пасивни.

Забележи, не твърдя, че е нямало чужденци. Сигурно е имало, и като нищо са играели важна роля. Особено при репресиите. Но не мога да се съглася, че армия с размера на българската армия през 1990-а е в състояние да покори Русия, пък дори и след държавен преврат.

Редактирано от Masklin на 02.11.01 17:23.

Умело ги редиш хвалбо-кастрениците!

Роден съм в България. Там учих, да го обобщя по-изтънко, до 7-ми клас и половина. После ме пиши бегал.

Литературната ми школовка е на американски английски, в университета. (Нямам гимназиално образование. По-точно, с моя 7.5 български клас, плюс копане в черно африканско училище (от което се върнах на към 7.0 български клас), в САЩ минах приравнителен изпит за завършил гимназия. )

За закърнялото ми български език чуство: аз си падам малко непукист в тези неща. Нали основната цел на езика е обмяната на данни? Щом обмяната е успешна - значи такава е и употребата на езика. А не може успешна употреба на език с неуспешен език. Има и други параметри, примерно каквито съм учил по английска литература, като употреба на кратка дума пред дълга, на "родна" дума пред чужда, разни пропагандни наклонения, и прочие. Но тези параметри подсилват обменните способности на езика, и аз обичам (харесва ми, един вид) да ги спазвам. В много отношения моят американски български, или Георги Ушевски български, е по-чист български от т.нар. "български" в българските... нюспейпъри и хардкопи и софткопи мултимедийни шоута.

Специфично за изрази като "български език чуство", вместо "чуство за български език": някой път българският български е силно спъван от нуждата за съгласуване между прилагателни и съществителни, и нуждата от предлози за навървяне на прилагателните. Опитай се да преведеш на български български израза (типичен за научни тематики) "trajectory simulation trim reaction flight test verification analyses"! Поясняваното съществително са анализите. Напънеш се днес да го превеждаш на български български, напънеш се утре, засуче ти се мозъкът - и речеш - майна му! Подобрение е нужно! И праскаш "траектория симулация нагаждане реакция полетно изпитание заверка анализи" - и повярвай ми, звучи много по-разбираемо от километричния български български превод, барабар с предлози и наклонения и чаркове!

Иначе, както съм писал преди, няма страшно! Устискайте да изтърпите моя български! Поне аз се напъвам да общувам на български, независимо колко видоизменен -и по мое лично мнение подобрен. След като аз отмина, по-новите поколения ще праскат чист американски английски, и няма да затормозват български читатели. Въобще!

А ти някъде изчезна? Едно време пускаше мнения, изказвания... То и аз едно време имах време, от време на време, до време... Животът ли те заръфа с голямата муцуна?

Виж например това:

"...К весне 1919 Колчаку при материальной помощи США, Великобритании, Франции и Японии удалось создать сильную армию, из которой 143 тыс. чел., 1330 пулемётов, 210 орудий действовали против советских войск Восточного фронта (около 100 тыс. чел., 1882 пулемёта, 334 орудия).
....
К 1 мая на Восточный фронт прибыло пополнение — 17,5 тыс. человек, в мае — 40,5 тыс. чел.,в т. ч. 7,5 тыс. коммунистов. Вооружение, боеприпасы, снаряжение в первую очередь направлялись на Восточный фронт. К 1 мая численность войск Восточного фронта возросла до 143 тыс. чел., 2455 пулемётов, 511 орудий и превосходство в силах перешло к Красной Армии."

Това е статията "Контрнаступление Восточного фронта 1919" от Большая советская энциклопедия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От същия източник:
________________________________________
Чехословацкого корпуса мятеж 1918
....
К концу мая эшелоны с чехословацкими войсками (численность до 45 тыс. чел.) растянулись по всей Сибирской ж.-д. магистрали от станции Ртищево (район Пензы)до Владивостока, т. е. на протяжении около 7000 км. 25 мая мятеж начался в Мариинске, 26 — в Челябинске, после чего чехословацкие войска и эсеро-белогвардейские отряды захватили Новониколаевск (26 мая), Пензу (29 мая), Сызрань (30 мая), Томск (31 мая), Омск (7 июня), Самару (8 июня), Красноярск (18 июня), а затем, перейдя в наступление совместно с белогвардейскими отрядами, заняли Уфу (5 июля), Симбирск (22 июля), Екатеринбург (25 июля) и Казань (7 августа), где был захвачен золотой запас Республики.
__________________________________________________________
Какво излиза?
Че 45 000 души за някакви си две седмици овладяват Урал,Сибир и Далечния Изток!Та това е повече от половината Русия!
Естествено, съветската история предпочита да замълчи за това, че чехите са били в състояние да влязат и в Москва.Просто са нямали тази цел.Стремяли са се да се евакуират през Владивосток за Франция, където да воюват.И е трябвало време да ги убедят да се сражават срещу съветската власт - съюзник на германците.
Да видим как завършва всичко това:
______________________________
Военные неудачи и подпольная работа коммунистов вызвали разложение чехословацких войск, которые в ноябре — декабре 1918 отказались воевать на стороне белогвардейцев и были отведены с фронта (использовались колчаковцами для охраны ж. д.). Со 2-й половины 1919 в связи с отступлением колчаковской армии чехословацкие части отходили на восток. 7 февраля 1920 на станции Куйтун командование Красной Армии и чехословацкого корпуса подписали соглашение о перемирии, гарантирующее частям корпуса отход на Д. Восток и эвакуацию. Весной 1920 чехословацкие войска сосредоточились во Владивостоке, а затем были постепенно эвакуированы из России.
__________________________
Пак послъгват съветските историци - чехите отказват да воюват в края на 1918г. не заради "идеите на Октомври" а защото с края на Първата световна и създаването на Чехословакия, тяхната мисия е завършена.Те вече просто желаят да се завърнат в родината.
А най-интересното е, че червените сключват с чехите примирие в момент, когато организирана съпротива на Изток от страна на белите вече няма.
Но явно силата на няколко десетки хиляди въоръжени и организирани мъже е прекалено респектираща дори за победилата червена армия.

And if you tolerate this
Then your children will be next

Очевидно познавам доста зле тази част от съветската история, затова и няма смисъл да споря по-нататък. И все пак ми се струва странен факта, че червените са успели да завладеят Русия с толкова малка армия, която при това е имала срещу себе си истинска руска армия. Ти какво обяснение ще дадеш?

А той се крие в това, че след февруари 1917г. постепенно изчезва тази "истинска руска армия".
Голяма част от офицерството е монархически настроена и след отричането на Императора става пасивна и незаинтересована от политическите боричкания.
Останалите офицери са разделени от партиите - кадети, есери, меншевики.Патриотичните организации - черносотенците и други като тях, са забранени от Временното правителство и смазани.Изплуват на повърхността национализма на неруските народи и местните интереси на отделни области.
С една дума - републиката на Керенски изобщо не успява да замести Империята, вкарва страната в хаос и анархия и разчиства пътя на болшевизма.
Убийството на Императора през 1918г. елиминира основната заплаха - от организиране и обединяване на монархическите сили, които биха имали на своя страна и църквата, и селячеството.
По този начин борбата остава в оня рамки, поставени след февруари 1917г. - т.е. между разни политически течения, опиращи се на различни градски (и неруски) елементи.
Въпреки че по същество цялото население е въвлечено в конфликта, в чисто военен план стълкновенията протичат между няколко "частни" армии.
Болшевиките се оказват най-добре организирани, най-добри тактици в политическо отношение, най-безскрупулни и най-безпощадни в терора.
Това е ключът към успеха им.

And if you tolerate this
Then your children will be next