Re: Извинявай че те прекъсвам / Контакти / Поколения / 40-50

Този Понеделник се прибрахме от посещение в България. Спрямо предишното, в 2018, забелязах откроени подобрения. Но този, да не кажа повсеместен, навик когато някой говори, събеседниците му да го прекъсват и да му довършват изреченията и да проявяват всякакво неуважение към говорящия, до степен на невъзпитание което навлиза в интелектуалщина… Такова поведение по САЩ го засичахме предимно в евреи от източна Европа, плюс в низша-класа източно европейци: като че да прекъснеш някой и да му довършиш изречението е изява на висши интелект и познания и изобщо на… не знам на какво, само не на култура и на възпитание.

Та значи, пример от втория ни ден в България: Седнали сме за обяд, около 8+ човека. Обсъждана е дадена тема. Един, запознат с темата значително по-добре от останалите, си отваря устата да каже нещо. Изрича няколко думи. "Бе я ми подай пепелника от там", поръчва един от седналите към друг: следва поредица от раздвижване зад принасянето на пепелника. Говорящият в това време е изрекъл още няколко думи. "Да ти сипя още вода?" пита друг от седналите към още по-друг. "Каква вода има?", отвръща запитаният, и хайде пак нова поредица раздвижване зад избора и принасяне на водата. Говорящият май доближава завършека на изречението си, започнато преди цяла минута, когато някой поръчва на друг "я си доближи стола, да се разместим ей така тук", с пак поредица движения по наместването на столове… Аз гледам говорящия и се чудя дали той въобще забелязва, че каквото казва е буквално последната грижа на събеседниците, които - ако изобщо се интересуваха в дори частичка от каквото бива казвано - нямаше точно в този момент да търсят пепелници, води, наместване на столове… Това, плюс на-часовник ставане от масата на събеседници "за една цигара". "Човек", мисля си, "защо си губиш времето да се опитваш да предаваш данни на хора, които не те зачитат дори до твое изказване на едно пълно изречение" - но си трая, защото нито говорящият, нито интелектуалчещите с невъзпитание изглеждаха да забелязват нещо нередно.

Аз самият няколко пъти изпаднах в същото положение като споменатия говорящ. Явно лицето ми е изразило неумело-скрит неприязън към интелектуалщината - та общо взето, ако се случеше аз да говоря, бях прекъсван с припевния изцяло безсмислен израз "извинявай че те прекъсвам". Но пак бях прекъсван. Не ми взе дълго да реша, че щом бъда прекъснат, със или без "извинение", спирам да говоря - и точка. И открих, че, примерно, започнал съм изречение, прекъснат съм след 2 - 3 думи от него, дали за отсрещен да ми довърши мисълта, или да вмъкне своя - и аз спирам да говоря - и нито прекъсналият ме, нито участващите в "разговора" някога изобщо се усещат, че аз съм говорел нещо което те не са могли да чуят до край. И това много опрости взаимодействието ми в повечето "разговори" в България: щом някога бях прекъснат, спирах да говоря, и толкоз.

Споменатата липса, не универсална, но върло често срещана, в разговорно възпитание май има отражение върху общото качество на споделяне / прехвърляне на информация чрез разговори. Мълчейки, след прекъсване, за остатъка на много "разговори", отбелязвах колко малко ДАННИ биват обменяни, за разлика от чуства или намеци или недомлъвки или "клъцвания" и прочие интелектуалщини. Защото за изказване на мисъл съдържаща данни, в повечето случаи трябват минимум 3 клаузи: въведение към данните, самите данни, и значението им. Ако изказването на тази мисъл бъде прекъснато още през въведението, дали защото отсрещен интелектуалец знае по-добре от изказващия се какво последният иска да каже, дали по някаква друга идиотщина - изказването на мисълта спира, или бива нулирано.

Спомням си от френската литература и филми, за благородието от преди революцията, за "салонните разговори", в които който говори цели да покаже на другите колко малко знаят те и колко са по-низши, в някакво отношение, заради което пък те го прекъсват да му завършат изречението със засукана срещу него мисъл, или пък го "клъцват" с още по-рязващо "остроумие"… Разговори които не целят пренос на информация… И изглежда интелектуалчещите в България някак са възприели това разговорно поведение, и 250+ години по-късно още го изживяват не само без усет че правят нещо нередно и невъзпитано, но едва ли не с гордост…

Тази липса на разговорно възпитание ще бъде много трудна за изкореняване! Много по-трудна от поправката на люпещата се мазилка и разбитите тротоари и занемарените жилищни блокове… Защото поправката на вторите става с временен внос на компетентни кадри, а поправката на първото не подлежи на такива кадрови заемки…