Моля споделете своите виждания върху този парадокс:

Ако не се лъжа, културният релативизъм се основава на идеята, че всяка култура е валидна за даденото общество, с което е свързана. От друга страна правата на индивида може да са ограничени значително и по-различен начин в различните култури. Как тогава се свързва борбата за равенство на човешките права с идеята за валидността на всяка култура сама за себе си?

ПП:Бях постнал този проблем преди време в клуб социология, но там никой не прояви интерес.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=ziganiromi

Ето ти един народ, който се гордее с културата и традициите си.

Най-важното е невидимо за очите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Темата за правата на човека от гледа точка на мултикултуразлзма ме интересува живо. Изглежда, обаче, че тук не срещам други желаещи да я обсъждат. За съжаление.

И извинявай, че ще го кажа, но по твоята любима тема не желая да пиша. С теб сме на доста различни мнения и спокойно може да се съгласим, че не можим да намерим път за събиране на индивидуалните ни виждания.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей! Под ''равенство на човешките права'' се е имало предвид ,да се ''претопят'' различните етнически групи в дадена държава.Абсурдно е,това да стане в по-голям мащаб. Глупаво и...нереално виждане.Би предизвикало хаос и сриване на глобалната икономика.

wtf?

Ами така е, доколкото аз имам понятие от проблема. Един пример: в много преобладаващо мюсюлмански страни на жените е забранено да НЕ носят забрадка. Защитници на човешките права изтъкват, че това е погазване на човешките права, защото всеки има право да избира с какви дрехи да е облечен. Само че много мюсюлмани биха казали обратното - че когато жената не носи забрадка, тя покварява себе си, семейството си и цялата общност и общество. Много жени-мюсюлманки също смятат, че ако носят западни дрехи, те се превръщат в сексуални обекти, а забрадките и хиджабът (т.е. дрехите, покриващи кажи-речи цялото тяло) запазват тяхната непорочност. Така че по въпроса ти за връзката между човешките права и валидността на всяка култура, тя според мен не съществува универсално и е част от западната култура (колкото и да мразя есенциалистки понятия) и е резултат от еволюция; затова е и толкова трудно да се наложат "вносни" културни, социални, политически и икономически норми в общности, които просто не са извървяли същия път и са чужди на тези идеи.

Психологически любовта, която изживяваш в една връзка може да е много по-силна от претръпналата любов, която постигаш след много очукване наляво надясно. Не че е основен аргумент, но една точка в тази тема. Зависи в каква насока иска да се развива психологически човекът. И какво е готов да жертва за какво друго - няма еднозначна градация.

Саботирайте луксозните стоки. Издраскайте и заливайте с боя мерцедесите!

Ето един нагледен материал:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че идеята за еднакви права на човека по целият свят и специфичните национални култури са в разрез едно с друго.

Аз не съм съгласен с игказаното по-горе мнение (сега забравих но кого беше), че идеята за равни права на хората е глупава и неприложима извън границите на конкретна държава.

Различните национални (или народни, или даже племенни) култури са интересни, като антропологичен и социологически феномен. Но до там.

По принцип, това на което казваме "култура" е един вид ограничение на индивида. Единственото правило, от чието спазване има наистина нужна практическа полза е: "Всеки е свободен дотолкова, доколкото не пречи за другите". И то, ползата от спазването на това правило е изцяло насочена към оцеляването на вида като цяло. За конкретен индивид, от гледна точка на само собственото му развитие, дори това правило не е полезно. Но това (последното) твърдение е в съвсем друг контекст. То е вярно само ако се абстрахираме от факта, че индивидът принадлежи към даден вид и го разглеждаме просто като същество.

Точно за това, от значение е и въпросът - има ли отделният индивид полза от обществото? Не бих казал, че въпросът е тривиален. В крайна сметка, при последното си разсъждение по въпроса, реших, че индивидът има определена полза от обществото. Нека уточня едно нещо, за да не станат недоразумения. Говоря за полза, изцяло абстрахирайки се от факта, че индивидът е смъртен. Да предположим, че някой индивид, от някое общество е безсмъртен. Има ли тогава той някаква полза от обществото? Сега като се замисля, много ми е трудно да реша. Не съм сигурен в отговора на този въпрос.

По принцип смятам, че главен компонент на развитието на човека (човечеството) е отпадането (постепенно) на умствените бариери и ограничения. "Културата" попада в черния списък. В крайна сметка смятам, че като цяло културата е само временно явление в човешкото общество. Може би продължително, но не и вечно (става въпрос при вечно или дългосъществуващо човечество). В момента културата е толкова съществена част от дори отделния индивид, че навярно ще просъществува още дълго. Но аз говоря за големи периоди от време. Да речем примерно (ей, някой сега да не се заяде за това! говоря изцяло абстрактно) след 10 милиарда години можем да имаме общество изцяло освободило се от УМСТВЕНОТО ОГРАНИЧЕНИЕ "култура".

А щом едно явление (социално) е временно, значи е неустойчиво и основано на илюзорни ценности. И така - изцяло подкрепям идеята за равни права на човека навсякъде, където има хора. Естествено много е важно какви именно ще са тези права. Те трябва внимателно да се потбират така, че да са изцяло в услуга на правилото "свободен си дотам, та да не пречиш другиму". Естествено като приемем, че отделният индивид има полза от обществото (поне, поради своята смъртност).

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

...Ако не се лъжа, културният релативизъм се основава на идеята, че всяка култура е валидна за даденото общество, с което е свързана. От друга страна правата на индивида може да са ограничени значително и по-различен начин в различните култури. Как тогава се свързва борбата за равенство на човешките права с идеята за валидността на всяка култура сама за себе си?
Отговора се съдържа в голяма степен във въпроса. всяка култура е валидна за даденото общество, с което е свързана.
Обаче това е валидно за едно сравнително затворено общество, което е изолирано в известна степен от други подобни. Така се раждат и културите, които са съобразени с местните условия и обществени представи. Това се е обуславяло от разстоянията и начините и времето за придвижване.
Представите у хората за света се е ограничавал до това, с което могат да се сравняват, до това какво може да постигне отделната личност, до практичността за дадените условията и т.н.
При глобализацията информацията за това кое, как и по-какъв начин може да стане става изключително лесно чрез радио, телевизия, литература и т.н.
Т.е. "ЗАТВОРЕНОТО ОБЩЕСТВО" става целият свят. Културите се смесват и изкрастализират в една по-обща, която стои над местните. РАзбира се по-развитите цивилизации, внасят по-големи промени в културите на по-малките, което е и естествен резултат на успешността на развитие. Явно е, че култури с по ниско развитие са по неефективни от по-развитите култури, а от само себе си следва, че по-малките култури трябва да възприемат положителното от по развитите и от тука идва борбата за равенство на човешките права. Все пак по-развитите култури са минали през подобни етапи на развитие засягащи човешките права.
От друга страна всяка една култура има нещо, което може да е ценно за другите култури и което другите да възпримат наготово, което пък е идеята за валидността на всяка култура сама за себе си?

Мерси за гледната точка. Много интересна идея, но ми се струва, че ти априори приемаш, че дадена култура може да бъде повече или по-малко ефективна или развита. Това не противоречи ли на самата идея на мултикултурализма...

Малко встрани от темата: пуснах този въпрос преди няколко месеца, когато все още бях силно запален по идеята. Сега все още се вълнувам, но съм в процес на силно ограничаване на клубната ми употреба... по лични причини. Така че няма да мога да участвам в по-нататъчната дискусия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...Много интересна идея, но ми се струва, че ти априори приемаш, че дадена култура може да бъде повече или по-малко ефективна или развита. Това не противоречи ли на самата идея на мултикултурализма...
Нищо не приемам, само се придържам към фактите, а те са че има култури, които са по развити и по ефективни или поотделно.
И не! Не противоречи на идеята на мултикултурализма. По простата причина че човешките отношения са натрупан опит, а това става по метода на опита и грешката. Повече култури - повече проби. Повече проби - повече открития за взаимоотношенията. Но накрая има неминуемо възприемане на по-доброто.
А това обединение може и да забави развитието, но пък тогава схващанията ще са много, много развити и това надали ще окаже ефект.

КУЛТУРОЛОГИЯ

Qn B i b i Qn

Повече проби - повече открития за взаимоотношенията. Но накрая има неминуемо възприемане на по-доброто.

Тази гледна точка приема, че съществува някакво обединение на културните традиции, решение, ако искаш което може да се приеме за най-доброто. Ако продължим с логикческо-матиматическата логика, обаче, не мислиш ли, че е редно да допуснем, че съществува множество от такива еквипотенциални решения. Размерността на това множество може да бъде единициа, но аз дълбоко се съмнявам в такова решение.

Защото как да измерим потенциала на тази култура или културна амалгама - чрез индексът на човешкото развитие (HDI), коефициента на Джини и БВП или някой друг макроикономичен показател, а може би като в Непал - по брутното "щастие" на народа?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ало ма, гроСни лебеде, я малко прояви културно си образование и се сдържай в и около правилата на нетиката. На кого викаш, Руж, ма? Туй да н'ти е кварталанта кръчма!
В клубовете няма форум "Културология," има такъв за културата; за науката занимаваща се с културата, мисля че философкия клуб е едно нелошо място.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

културният релативизъм се основава на идеята, че всяка култура е валидна за даденото общество, с което е свързана. От друга страна правата на индивида може да са ограничени значително и по-различен начин в различните култури. Как тогава се свързва борбата за равенство на човешките права с идеята за валидността на всяка култура сама за себе си?

Проблемът идва от максимализма на някои културални релативисти да искат съжителстващите култури да бъдат такива в пълнотата на своите практики.

Докато, ако приемем едно умерено признание на различните култури в техните естетически, орнаментни, допълнящи аспекти и отделим за всяка съответно свещено и театрално пространство, в което символно да разиграва отколешните си идентификационни практиви, проблемът става разрешим.

Например, ако в конституиращите циганската идентичност практики интегрално присъства чергарството и шмекеруването, то те трябва постепенно да се прехвърлят само на терена на символното разиграване, а в ежедневното поведение да се спазват демократично-законовите стандарти, спазвани и от останалите културни общности в съответната държава. Същото се отнася и за културите, които смятат за свещен дълг да дискриминират жените и малцинствата -- трябва да спазват модерните закони, а идентичността си да упражняват - символно и миметично - на специално определени места и времена.

Наистина, културата не е само допълнящ орнамент на социалното живеене, а е самата му структура, но когато говорим за съжителство на култури в рамките на едно общество, то основната култура трябва да бъде западната либерална демокрация, а всякаква друга културалност да се упражнява предимно в областта на частното пространство и прекарването на свободното време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човешката Култура <-> :::в:::отношение:::с::: <-> Извънземни & и & Божествени Култури

Културата е изтъркано понятие.Съществуват само символите.
Ако не можеш да разбереш дадено нещо на какво е символ,то в него няма никаква култура.

Неразпознавайки символите,ние унищожаваме културата в дадена област.

Почитам единствено Злото.То е моят свят и моята съдба.

Символите, Знаците, Езиците са само(!?) С т р у к т у р и М а т р и ц и * Алтернатива: Философията на Живота (Живота~от~>към~>Самият~Живот~>) *Природата (... биологията ...) ...

Философията е наука на отричането.
Тя отрича съществуването на другите науки,защото самата тя не съществува.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По същата логика можем да кажем, че и символът е изтъркано понятие. Популярното определение за културата като "система от символи" има достатъчно голяма давност в хуманитаристиката, за да го смятаме за оригинално и спасително новаторско.

Не е такова, разбира се.

Въпросът е, че символът е символ тогава и само тогава, когато поражда устойчиви реакции, организира нагласи за социално поведение и пр. и пр.

Ако поради някакви овехтели феноменологични предразсъдъци ограничим битието на символа само до субективното възприятие и преживяване на "смисленост", то бихме жертвали социално обяснителния му капацитет, който изобщо не е за пренебрегване.

Нека се изразя лаконично: символът е сублимиран предразсъдък. И като такъв действително е нещо конституиращо социалното.

В тоя ред на мисли - *руж* е шизо-педи-комунде машина (вариация по Дельоз & Гатари).

Няма Зло Нито Добро
Няма Ад Нито Рай
Няма + Нито -
Няма 0

Няма Мъж Няма Жена
Няма Човек Няма Бог
Няма Дух Няма История
Няма Пространство Няма Време
Няма Материя Няма Космос Няма Вселена
Няма Аз Нито Ти
Думи Няма
Символи Няма
Няма Субект Няма Обект
Няма Нищо Няма Нещо
Няма Живот Няма Смърт
Няма Авторитет
Няма Нямането
Имане
Което е
Някакво
Присъствие
На Нещо
Което
Не Се
Знае
Какво
е

Автоматична Субективност
в Машината
Power

Има ... Я ... Буквата (Знакът) Цифрата " 4 "
Не ~ Знак
Резка Върху Ранима Повърхност

Има Я Има~Не~4~тността ...

днеска някакво 11 годишно родило в сливенската болница, ама бързало да се изнесе че го чакала сватба - с 19 годишен мъж. истинска тежка дилема за всеки толерантен към чуждите нрави бял хуманист - сега ако следваме водещите днес принципите, трябва да тикнем мъжа в затвора за педофилия, но пък ранните бракове са нормални за мангалите и ако го направим е потъпкване на чуждата култура.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На 11 родила, значи на 10 забременяла, а на колко ли е била когато за пръв път се е...

Няма бяла и черна култура, след като има и бели и черни които правят секс с деца е двоен стандарт да наричаме едните педофили а за другите чужда култура.

Ако деянието се декриминализира за всички културата ще стане една и обща за всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите