Не, реалността е една, обаче не е само вътре в мен, аз създавам също така и външната реалност. И понеже съм неспособна да преценя какво точно се случва с вътрешната ми реалност, аз внимателно се вглеждам във външната. Също както не мога да видя течението на една река, но се ориентирам по листенцата, които плуват по реката. Така и външната реалност е листенцата и те ме ориентират накъде се движи течението на вътрешната ми реалност.

Като я създаваш какво си се вторачила в нея тя е нереална. С вечната и неизменна реалност не може да се случи нищо друго освен пребиваване в блаженство, тя е блаженство, няма обект и субект има едно и то е блаженство. Тя никъде и никога не се движи, илюзията за движение както и за правач и за вътрешна и външна реалност е на ума.