АН: Всъщност, не учените, не хората на изкуството, не духовните учители движат прогреса на обществото, а хората, които обичат да си играят с парите


това е валидно само за последните 100-200тина години обаче. което съвсем не е цяла вечност.

благотворителността в някои случаи е унизителна и за двете страни

когато е облечена в капиталистическото "чарити" е обидна в много от случаите.

има по-нови и глобални - надраснали схемата - благотворителност от страна на богатите е да си дадат старите гащи, обувки и полуразвалени огризки на бедните, или просто даване на нещо с цел измиване на съвест:

социална или лична отговорност - пей ит фоуард схемата /не говоря за тъпото предаване по телевизията/ - ако всеки подава ръка на околнитте - те все някога ще подадат ръка някъде си и всичко ще бъде по-лесно. хора, семейства, фирми, държави.

Не става въпрос за пенсионната ни система, а става въпрос за твоя постулат, че бизнесмените движат прогреса.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

да
защо се учудваш?
В свят на пари играеш според света, когато си в Рим, правиш каквото правят римляните.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

че кой няма отношение към парите?
Банкерите нали се занимаваха с пари, какво направиха и докъде доведоха света? Видиш ли?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

ако всеки подава ръка на околнитте - те все някога ще подадат ръка някъде си и всичко ще бъде по-лесно

Лайтман не спира да говори, че е дошло време за преобръщане на палачинката. Досега ние сме се развивали като приемащи, като вземащи, и ние сме създадени такива - да взимаме и да сме егоисти.
Сега е дошло време да станем отдаващи и това е най-трудният етап от цялото човешко развитие.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

бизнесмените движат прогреса.

да бе, а два мармота увиват шоколада в станиол

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

така или иначе и пенсионната и здравната ни система не са добри

отвратителни са

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

границите на дискомфорт не са свързани само с пари, те са и в отношенията ни към околните.
аз имам една много ммм лоша черта - не се прекланям и не изпадам в захлас пред авторитети. ама никакъв респект
не знам да го коригирам ли, или така е добре.
иначе, всичко свързано със супер лукс не ми е над прага , по скоро крайната бедност е нещо, с което по трудно бих се справил.

да, има много и различни граници на дискомфорт, но тук говорим за тези на парите, дай ми конкретен пример, кагато границите на парите се преплитат с тези в отношенията ни към околните, за да отговоря конкретно

аз имам същата лоша черта (относно авторитетите), или по-скоро не приемам за даденост общоприетите, а само тези, които аз реша, че могат да бъдат такива

би ли вкарала всичките си пари в благотворителност ?

не, не бих ги "вкарала", защото двете понятия си противоречат
но, да, при определени обстоятелства и в следствие на моментно верую - бих ги подарила всичките