Значи - аз съвсем наскоро осъзнах, че ...навремето вашият всеобщ любимец Апостол Апостолов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами да – трайно да харесва и да се наслаждава човек на едно и също нещо си е предизвикателство.

Ама с кого ще се закачам като останеш в оная реалност, щото моята не е такава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами не съм сигурна, обаче може и да можем да си комуникираме, нищо че живеем в различни реалности.
То и сега сигурно има хора, които живеят в щастлива реалност и с тях може да се комуникира, ама сгурно не влизат тъдява.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дълго още бъдещето ще е в материално потребление – в 21в, в цивилизовани държави, животът на 2 годишно дете да зависи от скоростта, с която ще се съберат дарения- какъв поразителен и унизителен цинизъм - и се хвалим с това по медиите и по цял свят

За Латинска Америка не знам, но в Азия и Африка говорят за демокрация, различна от западната. В същото време на повърхността виждаме само фанатизъм.

По повод последната световна икономическа криза – тя е разтеглена, пълзяща географски и във времето.
А Бг май върви към историческо небитие.


от твоите уста това звучи почти като прокоба

последното изречение, за съжаление, съвсем съвпада с моето

Ами ти говориш за щастие – емоция, чувство/Луна/.
То е устойчиво, ако възниква от Аза /Слънцето/ и не се повлиява от външни обстоятелства, хора, среда.
И ако не зависи от външни условия, защо са ти други реалности? – има една реалност, вътре в теб, и тя ти дава всичко, което искаш.

А, не е фатално – античните средиземноморски цивилизации западат и на тяхно място се заселват народи с ниска култура

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

едно красиво прозорче. мъничко, несложно, но светло.

поствам го без разрешеннието на авторката, но исках да го споделя с вас.

"Мълчанието не е бездействие, а непосилен труд."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, реалността е една, обаче не е само вътре в мен, аз създавам също така и външната реалност. И понеже съм неспособна да преценя какво точно се случва с вътрешната ми реалност, аз внимателно се вглеждам във външната. Също както не мога да видя течението на една река, но се ориентирам по листенцата, които плуват по реката. Така и външната реалност е листенцата и те ме ориентират накъде се движи течението на вътрешната ми реалност.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Бедността спохожда този, който е емоционално и интелектуално готов да се примири с нея. Богатството идва при този, който го очаква, готов е да му се наслади и е готов да го приеме.

И накрая и двамата виждат, че не са щастливи и се занимават с глупости.

и околния свят ни помага да реализираме това, за което си мислим най често.
Околният свят е ментална конструкция както и самите "нереализирани" мисли само, че потвърдени от така наречените органи на чувствата които също са мисли и от други сънни образи които също са мисли.И какво виждаме? Пак мечтата на егото за господство, владеене и т.н. която се базира на неговото съзнание за нереалност и непълноценност.От там е и манията за чудеса които не могат да се случат без друг сънен образ за свидетел, от там и манията за пари, богатства и власт които също не вървят без свидетел тоест парцалките на Гучи никога не са били нещо особенно освен факта, че 90% от другите сънни образи нямат пари да си ги купят.