Виждаш ли каква хубава работа си цитирал в съседния клуб:
Човек на знанието живее действайки, а не мислейки за действието или мислейки какво ще мисли след като приключи действието. Човек на знанието осъзнава, че нищо не е по-важно от нещо друго. Като знае това той избира кое да е действие и го прави така сякаш е най - важното за него.

Е, ти очевидно си избрал действието ФИЛОСОФСТВАНЕ и философстваш ли философстваш, без да мислиш за самото философстване.

И наистина си безупречен в това си контролирано безумие и философстваш, като отдава от себе си всичкото си време, умения, знания, възможности с най-голямо старание, все едно че е пред изпитна комисия.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Със закъснение ти отговарям, но се наложи да проверя...значи освен модератора тук е и неговия дух.
Кой ти трябва на теб?

Че кой друг, ако не ние?

Нищо не съм избрал аз...ако можех да избирам, щях да си избера да съм малкия принц...примерно..въобще не ми се философства, чувствам се насилен от духа си Всъщност духът ми ме жали и ми създава чувство за приятност в спора ми с теб, подлъгва ме...знам те аз каква си...и ти си като другите, но духът ми ме будалка за да бачкам тук...ето сега пак...духът ми каза че освен дух си и жена и ще се обидиш от истината ми и за това е нужно да постъпя като него и да те заблудя като ти подаря един букет от огненочервени рози придружен с мисли на уважение към женската ти чувствителна, необятна и непредвидима същност за да ти е и на теб приятно...ти вързваш ли се на такива приказки...и това ми били духове...лъжльовци такива, измамници.
Много добре разбирам какво съм написал в кастанеда и на кого.
С теб е друго.
Заповядай розите, много са красиви, за теб са.

Че кой друг, ако не ние?

Това, което правите с духа ти, не е негово правене , а е ЗАЕДНЕНЕ, състояние на заедност, когато правите двамата едно и също нещо, тогава не се знае кой какво точно прави от двама ви във всеки един момент, но правите едно и също нещо с една цел и посока.
СЪВМЕСТНО.
Не само той, пък ти да се носиш като народна песен из дира от клуб на клуб и да философстваш.

Ето примерно философстването съм убедена, че само ти го правиш.

Магията на живота само той я прави.
А твоето усъвършенстване е ваша съвместна работа и дело, ефект от ЗАЕДНЕНЕТО.

Има неща, които само самият човек може да направи, има неща, които само някой друг може да направи за него, и има неща, които само съвместно могат да се направят.

Хайде сега ти кажи какво можеш сам да направиш и какво можеш да направиш в заеднене с духа?

Аз не знам какво духът може да направи и не ми е това пойнтът. Аз знам какво трябва аз да направя, а ти защо се въртиш вокруг да около и прехвърляш всичко на духа, като оставяш за себе си единствено философстването за него, докато той се поти да върши и твоята работа?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Виж сега, освен твоята воля и съзнание, по света се понамирват и свръхсъзнание, дух; подсъзнание-емоции, разни астрални същества, разни висши, низши и всякакви гадинки и богове и вся остальная сволочь.
Обаче ти не знаеш кой те управлява-духът или подсъзнанието ти.
А двете идват от различни места и носят различни послания.
Така че кажи ми, отде си сигурен, че невземайки волево решение на съзнателно ниво, си се оставил в ръцете точно на духа да те ръководи, а не си забил примерно из астралните долни нива някоя астрална ларва да те води за носа?


А за розите покорно благодаря.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ми ще ме води за носа някаква си астрална ларва, щом духът ми ме е изоставил на произвола на съдбата.
Ти без духа си оправяш ли се с ларвите?
Това с процесинг да не е от някоя ларва или егрегори.
Сериозно ли мислиш че можеш да си по- силна от егригор..сега, такава каквато си?
А ти знаеш ли кой те управлява егрегора или личния ти дух, като си толкова убедителна.
Нали заради това повдигам тази тема с теб, започваш да включваш.
Добре им служиш, малийй и как им се подмазваш да им угодничиш.
Подмазвачка.

Че кой друг, ако не ние?

Пак философстваш.
Ми не вярвам духът да те води за носа, докато ти философстваш.
Духът философства ли? Ти ще кажеш.

Аз избягвам да философствам напоследък, ако си забелязъл, гледам да се чистя.
Колкото по-чист е проводникът, толкова по-висок егрегор го подхваща на принципа на резонанса, нали си чел херметизма?

По безкрайната стълба нагоре винаги има егрегори, които да те приватизират и зашематят такъв, какъвто си, даже някои могат и доказателства да ти предоставят че не друг, а те са Духът.
Никаква гаранция нямаш кой те води за носи, можеш само да се опитваш да не им обръщаш много внимание и да се чистиш, чистиш, чистиш...гледай си пътеката пред краката, не зяпай светкавиците.

ФИЛОСОФ И МИСТИК

Философ и мистик се заблудили в гората в тъмна нощ. Това била много опасна гора, пълна с диви зверове; тъмнината била непрогледна. Единият бил човек на съмнението, другият - на вярата. Внезапно започнала буря, ударил гръм и ярко пробляснала светкавица.
Философът погледнал нагоре, мистикът погледнал надолу пътеката. В момента на проблясвянето на светкавицата пътеката била пред тях, осветена и ясно видима.
Философът погледнал мълнията и започнал да гадае: "Какво става?" - и загубил пътеката.
Вие сте се заблудили в гора, още по-тъмна и гъста от тази в притчата. Нощта е още по-дълбока. Понякога присветват мълнии. Сведете очи към пътеката.


Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Хубава притча, много поучителна.
А можеш ли да ми дадеш притча за способността ни да делим нещата на парчета и да се лутаме в крайностите?
Не ти ли минава през ума че човек може да бъде и философ и мистик едновремено и да ползва тези си качества в подходящи моменти от живота си.
Да обяснявам ли още примера си? В момента на светкавицата да е мистик и да види пътеката, а в останалото време да е философ.
Клубовете за мистици ли са или за философи?

Че кой друг, ако не ние?

Клубовете са за философи и само философи се развъждат тъдява.

Минавало ми е през ума да бъда и философ, и мистик едновременно....и накрая се оказва, че е невъзможно, защото философията е твърде груба вибрация и убива мистицизма.
Отнема цялата енергия за себе си.
Само че докато се потапям във философиите, не мога да го забележа, трябва да изляза отвъд.

Ти с такива ноктенца и зъбки защитаваш философията, че ми ставаш съмнителен...кой знай в коя отсечка си отбил и се имаш за пристигнал.
То човек всъщност винаги е пристигнал някъде...въпросът е къде...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Стига де,
Не защитавам философията...не си ли забелязала че аз казвам друго на казаното от събеседника...каквото и да кажеш аз ще го разширя, дори и да ти изглежда като заяждане със зъби.
За мен различните отсечки са еднакви защото Пътя е целта ми...виждам че за теб е друго.
По това се различаваме.
Всъщност няма как да сме в различни отсечки щом си лафим с тебосвен, освен ако не си тръгнала назад да помагаш на идващите...това ли ми казваш?

Че кой друг, ако не ние?