Първо не е напоследък, а в последните два дена буквално.

И второ-казах, че и желанията му отдадох, аз и без това вече от доста години се чудя какво да ги правя и само ми се сплитат в краката, така казусът се реши перфектно....ма за отмъщението не съм си го дала още пъъъък.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Защото си добричка, заради това не даваш отмъщението на Него.
Нямаш си и представа малка доза страх от Него как ще ти подейства благотворно...пример..страх от Неговата справедливост...като повод да забележиш Неговото великодушие, прошката и любовта Му...ти си Му отнела всичките тези неща.....и налагаш своите си...
Мъдрите казват, че това било първата крачка към Него.

Че кой друг, ако не ние?

страх от него?!?
е нема стане, шъ мъ прощаваш

Тва просто нема стане.

Респект, преклонение примерно, любов даже може би едва ли не чат пат, умиротворение, там квото друго си поискаш, ама страх...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не си навирай главата в пясъка,, хайде отвори очи и виж
В момента ти се страхуваш от стотици други неща..страх те е от болка, от старостта , от болести, от смърта, ако не твоята то на близките ти, страх те е от тъмнината, невежеството, неизвестността...знаеща приятелко.
А, аз ти предложих да не се страхуваш от тях, а само от Бог.
Не се надувай чак толкова много, виж реалността илюзия...още ли не си разбрала че ти не си способна на нито едно от изброените от теб преклонение, умиротворение, любов.
Хайде ела на мене си.
"Творецът:
1. Придал на душата желанието на завършения егоизъм, наречен гордост, вследствие на което човек престанал да усеща Твореца..
2. Разделил създаденото творение на малки отделни части и ги поместил в нашия свят. Предал 288 искри светлина в системата на нечистите сили, за да съществува нашият свят, защото системата чисти сили не може да храни човека в нашия свят поради противоположността на свойствата им.
Тази система нечисти сили храни човека и целия наш свят до окончателното изправяне, а 288-те искри поддържат живота, премествайки се от едно място на друго, водейки човека към желаното състояние. "


Че кой друг, ако не ние?

Редактирано от ПЪTниk на 30.03.06 07:14.

Не виждам никакъв смисъл да си вменявам чувство на страх, нито виждам полза пък от това чувство.
Според теб нямя дя прявь някои неща от страх от бога ли?
Кои неща например?
Аз и сега смятам, че не ги правя, не защото се стряхувам от бога, а защото вътрешната ми етика или морал не ми ги позволяват.
Какво няма да правя, което сега правя, ако почна да се страхувам от него?

Безмислена позиция ми се чини твойта в случая...ама ако те е страх да се страхуваш сам и си дириш компания...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Смисълът е да не се страхуваш. Това е според мен, друго няма. Повтарям, невярващият в Бог човек се страхува от стотици неща и се ограничава в тях, разболява се, стеснява се. Вярващия в Бог човек се страхува само от Бог, но вярва силно във великодушието, силата, прошката, любовтта, мъдростта,
правдивостта Му...и такъв страх е друг страх...нищо не може да ти се случи без участието на Бог...май това идва с вярата...това чувство постепенно наистина прераства в онези неща които ти изброи горе и предпочете за общуване с бог вместо страх...но истинското им име е страх от Бога.
Наистина ли не ме разбираш?

Че кой друг, ако не ние?

Изобщо не те разбирам, честно.
Не виждам защо едно живо весело общуване за взаимна наслада у двете страни трябва да се превръща в страх?
Чини ми се налудничаво, малоумно и аберирано.

Не знам чел ли си "Как да познаем бог" на Чопра.
Там бяха дадени седемте нива на бог, аз преди време бях вадила нещо, кой го знае къде е.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Каква взаимна наслада сънуваш? Нашите мисли не са Неговите мисли и нашите пътища не са Неговите пътища, за каква обща наслада може да става дума.
Нима си в състояние да се наслаждаваш заедно с Бога че Той за собствена изгода от един и същ материал е направил от теб отходно гърне а от друг красива ваза за цветя?
По - добре е сега да си мислиш каквото си мислиш.
Например че като се изчистиш от прилепването ще станеш ваза.

Че кой друг, ако не ние?

Ми страдай си бе.
Както неведнъж съм цитирала един мъдър лаф-тази вселена притежава любезното свойство да ни предоставя доказателства за всяка наша парадигма.

Щом ти изнася да страдаш и да се страхуваш - молим, бог е милостив, щом искаш, ти го дава.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

В такъв случай всеки един от нас да си мисли за своята парадигма.
Не бих предпочел някаква си парадигма пред теб. И в този стил ще формирам мисленето си...без нужда от доказателства и против всички предизвикателства.

Че кой друг, ако не ние?

Редактирано от ПЪTниk на 31.03.06 18:26.