Е да, ма аз вече отдавна не мисля по важни неща. Неколко крачки пред теб съм.

Аз само чувствам или усещам.
И като ти казвам, че не усещам страх от бога, това значи, че не усещам страх от бога, а не че съм си изградила ментална парадигма да си мисля, че не усещам страх.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Щом е така както ми казваш и си доста напред с материала то можеш ли да изброиш нещата от които се страхуваш? Ако си смела и не се страхуваш от нищо това означава за мен че нищо не разбираш, но защо не ме разбираш и като те е страх?

Че кой друг, ако не ние?

Ошо казва, че целият страх е страх от смъртта в крайна сметка.
Е аз по рождение нямам страх от смъртта.
Като тинейджърка всъщност дори я използвах за последен пристан, бягство и всевъзможен изход от всичко.
После с тая идея за прераждането малко нещата се промениха, щото пък разбрах, че умиране има, отърване няма, та вместо изход, смъртта стана само отлагателна клауза.

А да ти кажа имам наистина от невръстна възраст няколко страха, ама май всичко, от което се страхувах, вече ми се случи...та ...мокър от дъжд се не бои.

Да речем страх ме е, че като много ме мързи, ще ме хванат да рабятя.
шегичка...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Не се страхувай от ония че ще те хванат да работиш, всичко е по волята на Бог-страхувай се от Него че ще те хване да работиш.
Сега като сравниш ония...егригори ли какви са ти ги нарече ония, та като ги сравниш с твоя Бог...ами те са паленца пред Него, защо се страхуваш от тях...ти си бог и Той е в теб, нама да вървиш сама срещу себе си...шегувам се...има ни нещо на мислите и настройките, някаква сила се таи в това...не че е толкова важно от какво се страхуваме...
А това че не се страхуваш от влака и той още не те е сгазил може да го ползваш също....ако можеш
Че кой друг, ако не ние?

Редактирано от ПЪTниk на 01.04.06 13:37.

Защо да се страхувам от бог, че ще ме хване да работя?
А от влака, че ще ме сгази?
Кажи, страхът ще промени ли влака, че да не ме сгази?
Или бог няма да ме хване да работя, ако усилено почна да се страхувам?
Какво променя страхът?

Дай ми разумно обяснение с какво мога да подобря съдбата си, ако почна да се страхувам, и почвам незабавно.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Да, не би да си пиша с друга ...ти ли си това?
Kaily, знаещата, опитващата, рационалната, аналитичната...преминала през огъня...
"Кажи, страхът ще промени ли влака, че да не ме сгази? "
Не влака, теб ще промени...да научиш правилата и да ги спазваш и да не преминаваш смело и безстрашно при пусната бариера.
Смел ли е елена, който спокойно пристъпва към засадата на ловците , за обстрел?
С това ли се гордееш, с такава смелост ли?
Не искай от мен нещо което аз не мога да ти дам...поискай го от Него...опитай няма да се повредиш

Че кой друг, ако не ние?

Глупости почна да пишеш и това си е.
Страхувай си се на воля.
Аз твоя страх замествам със състояние нащрек - далеч по-полезно ми е.

Страхът е точно толкова излишен, колкото и паниката.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Твоето нащрек и моето страх са еднакви глупости...много добре знаеш несъвършенството на езика ни и възприятията и за думите които ползваме.Ако задълбаеш натам няма да ни стигне всичкото време на света за да се разберем кой какво си мисли от нас.
В процесинг казваш че ние хората всичко правим от зависимост,... само ти искаш да повярваш в Бог свободна..и нащрек става. Свободните нямат нужда от Бог, но такива няма, поне аз не познавам

Че кой друг, ако не ние?

И на ушите да си ходиш, няма да ми вмениш страх от господа, така че не се аби напразно.
Не съм казала, че съм свободна, че съм независима, не съм казала и че не съм.
Тук изобщо не става въпрос за каквото и да било друго отношение, освен едно-отношението на страх към господа.

Не набърквай нищо друго.
Ти просто асоциираш господ със страх и ако има господ, значи има страх ли?

Аз не те разбирам определено, пък ти мен май хич.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Грешиш отново в мисленето си. Уверявам те че ни най- малко нямам желание да ти вменявам страх към Бога. Доверявам ти се и споделям с теб какво е в мен, какво чувствам и мисля за нещата които говорим. Нито искам да взема от теб, нито да ти дам, зная че това е невъзможно.
Виж какво прочетох в темата ти за седемте нива:

"ПЪРВО НИВО: БОГ ЗАКРИЛНИК
Бог от първия етап е:
Отмъстителен.
Капризен.
Гневлив.
Ревнив.
Осъждащ - раздава и поощрения, и наказания.
Непроницаем.
Понякога милостив.
Как откривам Бога?
ЧРЕЗ СТРАХ И ЛЮБЯЩА ПРЕДАНОСТ"

Така е написано и в библията че страхът от Господа и първата крачка към Него....и аз само това исках да ти кажа. Надявам се и ти като си написала този текст не си искала да ми вмениш страх от Бога.
Няма нужда да се защитаваш, не те нападам.
А нивата са доста по- сложни от описаното , те се вплитат и смесват в нас и са с различна сила на изява във всеки различен момент...

Че кой друг, ако не ние?