Това е хубаво!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- Как Учителят обяснява съществуването на злото в света? – попитал посетител.
Един от учениците отвърнал:
- Никак не го обяснява. Той е твърде зает, че да се занимава и с това.
Друг ученик добавил:
- Хората или постоянно се борят със света, или злоупотребяват с него от скука. Учителят намира света изумителен, удивителен, непостижим – той просто е възхитен от него.

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.

Отдавна не чета текстове, по-дълги от три изречения. Който не може да се изкаже в толкоз, няма какво да каже. Нали ми даваш лицнз за тази твоя мислъл, за да мога да я разпространявам безнаказано в дира!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прилепнала за листа, една гъсеница с интерес наблюдавала как насекомите скачали, летали, бягали напред назад и как всичко около нея било в непрекъснато движение. И само тя, бедната, не можела нито да бяга, нито да лети, с огромен труд на нея и било дадено само да пълзи.
И въпреки това гъсеницата не се жалвала от съдбата и никому не завиждала, съзнавайки, че всеки е длъжен да се занимава със своето си дело. Ето, тя трябвало да се научи да прави тънки копринени нишки, от които после да си изгради дом.
Без излишни разсъждения гъсеницата се заела старателно за работа и в дадения срок се оказала обвита от глава до пети в топъл пашкул.
-А по-нататък какво? – попитала тя от своето укритие и отрязана от целия свят.
-Всичко по реда си! – чула в отговор. –Зареди се с малко търпение, а после ще видиш.
Когато дошло времето, тя се събудила и, ловко освобождавайки се от пашкула, с удивление забелязала, че са и порастнали крила, щедро окрасени в ярки цветове. Весело размахвайки ги, тя се вдигнала от листа и полетяла в синьото небе.

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.

Редактирано от Kaily на 11.01.08 14:40.

Првевди "кокон" на пашкул

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, вярно, мерси, изскочила ми беше думата от ума и реших да го пусна така.

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.

Преди повече от две и половина хилядолетия, по времето когато Конфуций обикалял Поднебесната, един ден той случайно узнал, че тайнственият Лаодзъ живеел наблизо скрит в уединение в една пещера.
Конфуций решил да го посети и да побеседва с него по някои измъчващи ума му от дълги години въпроси.
Упътил се сам към пещерата на Лаодзъ и влязъл с достойнство в нея.
Старият мъдрец наистина бил там и нещо си дялкал. Той не обърнал никакво внимание на високия гост - само го изгледал и продължил да работи.
Конфуций смутено попитал:
- Няма ли поне да ме поканите да седна? Нима вие не тачите правилата на гостоприемството?!
Лаодзъ продължил да работи, но все пак го удостоил с отговор:
- Ако ви се иска да седнете, сядайте! Ако предпочитате да стоите прав като мен, стойте си прав. Та това е вашият живот, а не моят! Кой съм аз да ви казвам какво да правите?
Конфуций объркан казал:
- Аз исках просто да побеседвам с вас за Съвършения човек.
Лаодзъ се разсмял:
- Съвършен или не човекът си остава човек, точно така както и най-голямото и високо дърво си остава само дърво.
Шокиран от неочаквания отговор Конфуций промълвил:
- Исках и да ви питам и за това, какво според вас представлява смъртта...
Лаодзъ го изгледал иронично и казал:
- Вие сега сте жив, но не знаете какво представлява живота. Защо тогава искате да узнаете какво представлява смъртта?
И старият мъдрец отново се задълбочил в работата си, а Конфуций се обърнал и без да каже нито дума напуснал пещерата.
Когато учениците му го попитали, защо е толкова смутен и развълнуван, той им отвърнал:
- Влязох в пещерата да се срещна със смъртен земен човек, а се срещнах с безсмъртен небесен дракон. Как няма да съм смутен и развълнуван!

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.

ЕТО ПРИТЧАТА ПРЕТВОРЕНА В СТИХ ОТ..МЕН В.ЖЕЛЯЗКОВ/Napolitano/





Дошла при Буда плачеща жена


изгубила дeтенцето си свое,


тя молила и скубела коса,


върни го, давам ти живота - моя...


Добре - и рекъл, тоз премъдър Буда,


Стани и в селото иди сега


и донеси ми, но без никаква заблуда,


шепичка синапени зърна.


Единствено от този дом щастлив


не посещаван нивга от смъртта…


И тръгнала жената тъй да броди


из къщите за семена,


замръквала във късни доби,


и отново тръгвала така.


Тя търсила, всецяло, неуморно,


молела за шепичка зърна,


но въпросът винаги бил спорен!...


За дом не посещаван от смъртта…


И тъй разбрала, мъдрите му думи,


смъртта макар, че е себична,


пресича тя житейските ни друми


и никога не е тъй лична.


Така се върнала женицата при Буда,


а той поискал и от семената


тя погледнала го със почуда,


сетне паднала в краката му…


Аз веч не моля моя син да върнеш,


макар, че толкоз ми е зле,


дори да дойде, и да го прегърна,


той някой ден, отново ще умре…


Но нещо в този свят на смъртни


има ли, не мога, не разбирам,


В живота ни така безпътен,


нещичко, което не умира....

Жонгльор се спрял на средата на площада, извадил три портокала и започнал да жонглира с тях. Около него се събрали хора да зяпат.

-Така е и в живота повече или по-малко...-казал някой около пътешественика. - Ние винаги имаме по един портокал във всяка от ръцете си и един във въздуха. Но именно този във въздуха създава разнообразието. Той може и да е бил подхвърлен от опитна и способна ръка, но лети по собствен курс.

Подобно на жонгльор, ние хвърляме мечтата си в света, но не винаги я контролираме. В такива моменти трябва да знаем как да се оставим в божиите ръце. И ако знаем кога да помолим за помощ, мечтата правилно ще следва курса си и накрая отново ще падне в ръцете ни.

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.

Аз съм непредсказуем

Веднъж Буда пътувал от едно село за друго. Било горещо, той вървял по брега на реката, пясъкът бил мокър и по него оставали следи.
Случило се така, че велик астролог завършил обучението си в Каши, цитаделата на индийското знание, и се връщал в къщи. Той завършил обучението си и станал съвършен в предсказанията.
Неочаквано видял следи в пясъка и не могъл да повярва на очите си. Това били следите на велик цар, който управлявал света.
„Или цялата ми наука е фалшива, или това са следи на велик цар. Но ако е така, какво прави цар и владетел на света в такова малко село бос по пясъка” –помислил си той.
И великият астролог тръгнал по следите на пясъка.
Буда седял под едно дърво. Приближавайки го, астрологът се озадачил още повече. Пред него седял цар, но изглеждал като последен просяк.
Смутеният астролог се обърнал към Буда:
- Моля те, разсей съмненията ми, 15 години се обучавах в Каша, 15 години от живота си посветих на науката на предсказването. Ти нищ ли си или владетел на целия свят? Ако кажеш, че си нищ, ще изхвърля всичките си скъпоценни книги в реката, защото те са безполезни. Ще ги изхвърля и ще си отида в къщи, защото напразно съм загубил 15 години от живота си.
Буда отворил очи и казал:
-Смущението ти е естествено. Ти случайно срещна изключителен човек.
- Каква е тайната ти? – попитал астрологът.
-Аз съм непредсказуем! Не се тревожи и не изхвърляй книгите си. Почти е невъзможно да срещнеш подобен човек. Твоите книги говорят истината. Но в живота винаги има изключение от правилата.
Астрологът попитал:
- Как си станал непредсказуем?
- Буда отвърнал:
- Бидейки внимателен, аз не правя една и съща грешка два пъти. Намирайки се в състояние на постоянно осъзнаване аз станах жив. Ти не можеш да ме предскажеш, никой не може да предскаже следващия момент от моя живот. Той е неизвестен даже на мен самия. Той израства!
- Астрологът паднал в краката на Буда и помолил за посвещение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите