Ученикът Доко отишъл при учител по Дзен и казал:
— Аз търся истината. В какво състояние на духа трябва да се обучавам, за да я открия?
Учителят отговорил:
— Не съществува дух, затова не можеш да го поставиш в състояние. Няма истина, така че не можеш да се обучиш на нея.
— Ако няма дух и няма истина, защо тогава тези монаси се събират всеки ден пред Вас — нали за да изучават Дзен и да се подготвят за него?
— Но тук няма и педя място — възразил учителят, — така че как могат да се събират монасите? Нямам дори език, за да ги викам и обучавам.
— О, как може да лъжете така? — възкликнал Доко.
— Но ако нямах език да говоря на другите, как мога да те лъжа? — запитал учителят.
Тогава Доко с тъга промълвил:
— Не мога да следвам мисълта Ви. Не Ви разбирам.
— И аз сам не мога да се разбера — отговорил учителят.


***


При учителя Банкеи дошъл ученик с молба да му помогне да се освободи от своята гневливост.
— Покажи ми тая своя гневливост — подхванал Банкеи. — Изглежда е много интересна.
— В момента не е у мен, затова не мога да Ви я покажа — отвърнал ученикът.
— Добре тогава — продължил Банкеи, — донеси я, когато я имаш.
— Но не мога да я донеса, точно когато я имам — възразил ученикът. —Сигурно ще изчезне, докато я нося
— В такъв случай — заключил Банкеи, — струва ми се, че тази гневливост не е част от истинската ти природа. А ако не е част от теб, тя трябва да идва у теб отвън. Съветвам те всеки път, когато влезе в теб, да се биеш с пръчка, докато тя не издържи и побегне.


***


Чокеи и Хофуку обсъждали постулати на дзен-будизма. Чокеи казал:
—Дори за архат (архат — Този, който се е освободил от всички заблуждения." След смъртта постига нирвана, тъй като завършва веригата на неговите прераждания), постигнал Просветление, може да се каже, че все още е подвластен на трите пагубни порока (омраза, алчност и безразсъдство). Но Буда никога не изрича нещо, предизвикващо съмнение. Каквото и да каже, Винаги е абсолютна истина. Какво мислиш ти?
— Според теб какво е словото на Буда?
— Глухите не могат да го чуят.
Хофуку възразил:
— Ти се отдалечаваш от смисъла.
— А според теб какво е словото на Буда? — попитал Чокеи.
— Изпий чаша чай, монахо-братко — отвърнал Хофуку

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:57.

Малкият Тойо бил само на дванадесет години. Тъй като бил послушник в храма Кенин, искал да му дадат някоя загадка коан за размишление като на по-напредналите ученици. Затова една вечер, в часа за посещения, той отишъл при учителя Мокурай, ударил леко гонга, за да извести за присъствието си, поклонил се и седнал пред него в почтително мълчание.
Най-после учителят продумал:
— Тойо, покажи ми звука от пляскането с две ръце.
Тойо плеснал.
— Добре — рекъл учителят. — Сега ми покажи звука от пляскането с една ръка.
Тойо мълчал. Направил поклон и се оттеглил, за да обмисли задачата.
На другата вечер се върнал и ударил гонга с длан.
— Не е така — казал учителят.
Следващата вечер той отново дошъл и с една ръка показал как гейша свири на шамисен (популярен щипков инструмент).
— Не е така — повторил учителят.
Следващата вечер Тойо имитирал звука от капеща вода.
— Не е така — потретил учителят.
На другата вечер Тойо възпроизвел звука на цикада.
— И това не е — заявил учителят.
Десет вечери Тойо опитвал различни звуци. Накрая престанал да посещава учителя. Цяла година размишлявал върху разни звуци и отхвърлял всички, докато най-после го озарило Просветлението. Завърнал се почтително при учителя. Без да удари гонга, седнал и се поклонил.
—Чух звук без звук — казал той.


***


Един монах попитал учителя Еикаи Даишу:
— Какво е висша нирвана?
Учителят отговорил:
— Да не се оставяш само да следваш предопределението на карма.
— А какво е предопределението на карма?
— Предопределението на карма е да се стремиш към висша Нирвана.


***


Дори след дълги години учение монахинята Чийоно не успяла да постигне Просветление. Една лунна нощ тя носела ведро с вода. Докато се любувала на пълната луна, която се оглеждала във водата, бамбуковият обръч, опасващ ведрото, се скъсал. То се разпаднало. Водата изтекла и отражението на луната изчезнало. В този миг Чийоно била осенена от Просветлението. Тя написала следните стихове:

Как ли не опитвах
да опазя ведрото цяло.
Вярвах, че тънкият бамбук
ще го задържи.

Внезапно дъното изпадна:
няма ни вода,
ни луна в нея:
в ръката ми — Пустота!


***


Учителят Иккю показал своята мъдрост още като дете. Веднъж той счупил скъпата старинна чаша за чай на своя учител и много се разтревожил. Докато се чудел какво да прави, чул, че учителят му идва. Той бързо скрил парчетата от чашата под дрехата си.
— Учителю — попитал той, — защо нещата умират?
— Съвсем естествено е нещата да умират, а веществото, съдържащо се в тях, да се раздели и разпадне — казал учителят. — Когато му дойде времето, всеки човек, както и всяко нещо, трябва да си отиде.
— Учителю — рекъл малкият Иккю, показвайки парчетата, — било дошло времето на твоята чаша да си отиде.

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:58.

Стремящият се към целта намира пътя към нея, но самата цел остава недостъпна. Стремящият се да намери истинския път не го намира, но придобива добродетел. Мечтаещият да стане добродетелен никога не става такъв, но се сдобива с човеколюбие. Стараещият се да обича хората става само справедлив. Мечтаещият за справедливост придобива само ритуалност.
Затова за да придобиеш нещо, трябва да се стремиш към по-голямото.

***********************************

Раждането завършва със смърт, а със смъртта започва животът. Раждането на човек това е натрупването на ефир. Събира се ефирът-образува се живот, разсее се ефирът-образува се смърт. разложеното отново се превръща в божествено чудо, а божественото чудо отново се разлага. Затова е и казано: "Единният ефир пронизва цялата вселена".

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Притча ли или коан?

"Ще преведа човечеството през отрязъка време на тъмните сили"

А сега де.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

не че ме интересува... ама ми трябва

"Ще преведа човечеството през отрязъка време на тъмните сили"

Много е хубаво!

Дъгата

Не нам, Лексо.
Имаше едни дълги притчи, които не ми се превеждаха и ги орязах.
пиши го - Подпури на притчи.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

е, браво бе
няма да го слагам тогава

"Ще преведа човечеството през отрязъка време на тъмните сили"