Един човек много обичал чайки. Всеки ден, когато излизал в морето, ята чайки кръжели над него и го следвали. Един ден баща му рекъл:
-Знам, че непрекъснато те следват чайки. Моля те хвани ми няколко за забавление.
Синът се съгласил. На другия ден излязъл в морето, но нито една чайка не го последвала.
Затова е казано-Висшата реч е без думи, висшето правене е неправене.
Това знание, което е достъпно на всички, не е дълбоко.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Редактирано от Kaлu на 24.10.03 12:20.

Влюбила се лисицата в селянина, отишла при него, обяснила му се в любов. Отвърнал и той, че как, не става, жена си има.
-Глупак си ти-отвърнала лисицата-жена ти е грозна, коварна, свадлива и не е домакиня. Защо я търпиш?
-Какво пък-отвърнал селянинът-такава е съдбата ми. С това разговорът и приключил.
Взела лисицата един голям казан, напълнила го с вода, сложила го на огъня. Минала жената на селянина и я попитала какво вари.
-От четирите страни на света събрах щастие, късмет и богатство-атвърнала лисицата.-Правя бульон, който се изкъпе в него, ще стане най-красив и богат и щастлив.
-А дълго ли още ще го вариш-попитала жената-искам и аз да се изкъпя.
-О, не може-отвърнала лисицата-той е само за мен. Вече е готов, отивам да си съблека кожата и влизам.
Чула жената това и с главата в казана. Сварила се.
А лисицата не се мотала дълго, свалила и кожата, наметнала я върху себе си, застанала на изток и започнала да чете заклинания. На сутринта се превърнала в прекрасна девойка и припнала към къщата на селянина.
Върнал се той вечерта от гората и що да види-къщата му подредена, свети, гозбата уханна, а на прага го чака прекрасна девойка. Не се замислил много и заживял с нея.
Живяли много ли, малко ли, една година. Една вечер на вратата почукал даос. Приютил го селянинът, дал му подслон и храна и на сутринта го изпратил на прага, а даосът се обърнал и го попитал:
-Знаеш ли ти с кого живееш?
-А селянинът го пита:
-Има ли някакво значение? Ще ми стане ли от това знание по-добре?
Замислил се даосът, нищо не казал, обърнал се и си тръгнал.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Един човек си мислел, че когато загуби партия шахмат, е претърпял поражение.
След като учил 2 години при знаменит дзен учител, той разбрал, че е претърпял поражение, ако е спечелил.
Все още недоволен, той учил година и половина при великия суфи Нарсуфин и разбрал, че ако е загубил, но е доволен от загубата, тогава е претърпял поражение. Тогава отишъл три години в Хималаите и от великия йога Махариши разбрал, че ако е победил, но се чувства виновен за това, тогава е претърпял поражение.

...заради цвета на житото...

Чжао Сянцзи се отправил на лов със стотици ловци, с помощта на високата трева запалили гората и изведнъж от камъка излязъл човек, който се повдигал и спускал с дима. Всички казали, че това е душата на покойник. Минавайки през огъня, все едно го няма, човекът излязъл без да бърза. Чжао Сянцзи се удивил, задържал го и го разгледал - човек от главата до петите. Попитал:
-С помощта на какъв секрет живееш в камъка? Как минаваш през огъня?
-Какво наричаш камък? Какво наричаш огън?
-Това, от което току що излезе, е камък. Това, през което току що премина, е огън.
-Не разбирам.
Чул цар Прекрасний за това и попитал Цзися, придворния си мъдрец що за човек е бил това?
-Аз, Шан, съм чувал от учителя си, че човек, който е постигнал хармонията, е подобен във всичко на другите неща. Нищо не може нито да го нарани, нито да го спре. Той може всичко.
-А защо ти не правиш това?-попитал цар Прекрасний.
-Аз, Шан, още не съм способен да отворя сърцето си и да го очистя от знания. Въпреки че се опитвам да говоря за това, когато стане въпрос.
-Защо учителят не прави това?
-Учителят е способен да направи това,- отговорил Цзися, - но е способен и да не прави това.
Отговорът много харесал на цар Прекрасни.

...заради цвета на житото...

Кабир, великият майстор, имал син Камал. Камал се скарал с баща си и се заселил срещу него. При Кабир идвали хора да му поднесат почитанията си, но той никога не приемал нищо от тях. Разчула се славата на Камал и хората започнали да ходят и при него, но той приемал всички дарове. Кабир се разлютил много, как може синът му да е толкова алчен! Отрекъл се от него.
Тогава Камал отишъл при баща си и му казал:
-Ти се разсърди и се издаде; цялото ти учение да не се сърдиш и да не бъдеш алчен е повърхностно. Това не е твоя работа. Ако аз взимам диаманти, защо това те интересува теб? Вероятно в теб има алчност. Твоята алчност може във всеки момент да вземе връх точно, както и твоят гняв. Ако в теб нямаше гняв, ти просто би свидетелства, че Камал взима вещи и това е всичко. Това е работа на Камал - да се грижи за собствената си същност, това не е твоя работа! Аз не съм ти ученик, аз сам съм майстор.
Кабир погледнал в себе си и се съгласил с Камал:
-Навярно ти си прав. Моята заинтересованост и злост относно това, че ти прибираш пари, демонстрира моята алчност, не твоята алчност; демострира моят гняв, не твоят гняв.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Един младеж отишъл веднъж при един мъдрец и го запитал: "Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?" Мъдрецът не благоволил да му отговори. Младежът, след като повторил неколкократно въпроса си със същия резултат, накрая си отишъл, за да се върне на следващия ден със същия въпрос. Отново не му бил даден никакъв отговор и младежът се върнал на третия ден, поставяйки настоятелно своя въпрос. „Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?" Най-после мъдрецът се обърнал и се запътил към една близка рекичка. Той влязъл във водата и подканил младежа да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младежа за раменете и го потопил във водата, държейки го така въпреки усилията му да се освободи. Накрая обаче той го освободил и когато младежът отново поел дъха си, мъдрецът го запитал: „Сине, какво най-много желаеше, когато беше под водата?" Младежът отговорил без колебание: „Въздух! Въздух! Аз желаех само въздух!" Мъдрецът попитал: „Не предпочиташе ли да имаш богатство, удоволствие, сила или любов, сине мой? Не мислеше ли за някое от тия неща?" - настоявал мъдрецът. „Не, господине, аз желаех и мислех само за въздух" - бил моменталният отговор. „Тогава - казал мъдрецът, - за да станеш мъдър, ти трябва да желаеш мъдростта със същата сила, с която сега желаеше въздуха. Ти трябва да се бориш за нея, като изключиш всяка друга цел в живота си. Тя трябва да е единственият ти стремеж денем и нощем. Ако търсиш мъдростта с такова усърдие, сине мой, ти сигурно ще станеш мъдър."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Веднъж един могъщ цар трябвало да вземе решение, което не му било по сърце. Двама от неговите министри били извършили някакво престъпление, а той много ги обичал. Дори и да били извършили престъпление, той искал да им прости, неговата любов към тях била толкова голяма. Но това било против законите на страната и нямало да бъде добър прецедент. Затова те трябвало да бъдат наказани. А според законите на страната, за такова престъпление се полагало само смъртно наказание. Какво трябва да направи?
Било му много трудно, но намерил изход. Казал:
- Те трябва да бъдат осъдени на смърт, но ще им дам още една възможност. Ще бъде опънато въже между две скали над пропастта. Ако могат да минат по него, ще ги помилвам.
Това било почти невъзможно. Било невъзможно, защото те никога не били ходили по въже, още повече пък по въже, опънато над такава голяма пропаст - сигурна смърт. Да се ходи по въже е голямо изкуство - човек трябва да го научи, то е много трудна дисциплина. Не били и сънували през живота си, че ще станат въжеиграчи.
Единият от двамата не могъл да заспи. Цяла нощ се молел на Бога да му помогне. Сутринта не могъл да изпие чая си. Пристигнал на мястото, където трябвало да стане всичко. Цялата столица била се събрала там.
Другият, знаейки добре, че не знае нищо за ходенето по въже, че нищо не може да се направи и е почти сигурно, че ще умре, защо тогава да не се наспи - и заспал. Сутринта изпил както обикновено чая си. Спокойно пристигнал на мястото. Другият целият се бил разтреперил, а той бил тих п спокоен, много добре знаейки, че ще умре - а когато смъртта е сигурна, защо да се тревожиш? Умри спокойно.
Започнал да върви по въжето, и чудо на чудесата -- той ходел!
Никой не можел да повярва на очите си! Да гледат дошли дори въжеиграчи - дори и те не можели да повярват. Дори за тях това било трудно - разстоянието било твърде голямо и опасността била прекалено голяма. Една погрешна стъпка, едно леко накланяне наляво или надясно... и си отиваш. Едно леко нарушаване на равновесието, и смъртта те очаква на всяка стъпка. Но мъжът вървял, и вървял толкова спокойно, все едно правел сутрешната си разходка. Гой достигнал до отсрещната скала.
Първият мъж треперел, потял се. Извикал от своето място на другия:
- Моля те, кажи ми как премина, за да мога и аз да мина!
Другият извикал:
- Трудно е, защото не знам как. Знам само едно нещо това е начинът, по който съм вървял цял живот. Не съм въжеиграч, но сега разбирам, че съм, защото това е начинът, по който съм живял цял живот - уравновесено, без никога да стигам до крайност. Или, ако се наклоня наляво, незабавно се уравновесявам, накланяйки се надясно. Нищо друго не съм правил. Но това няма да ти помогне, защото това не е нещо, което се научава изведнъж. Ако живееш по този начин, чалъмът за това ти идва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Буда обявявал във всеки град, в който пристигал:
-Моля, не задавайте 11 въпроса. Тези въпроси включват в себе си най-важните понятия като Бог, душа, смърт, живот, истина и т.н.
Когато го питали защо, той отговарял:
-Защото на тях не могат да се дадат отговори. Не защото аз не знам отговорите, но първо, е невъзможно да ги изразя с думи; и второ-познаването на тези неща не способства за святост в живота и не води до просветление, а на трето място-тези въпроси създават вярвания, които ви пречат да видите истинската реалност. Питайте за гнева и как да излезете от него. Питайте за алчността, за привързаността, за трансформацията. Питайте как да отхвърлите ума си и да достигнете състояние на медитация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Животът никога не е статичен, той постоянно се променя. Твоят ум действа като фотоапарат и продължава да натрупва изображения. Затова ти никога не си верен на живота.

Една жена показвала на сина си семейния албум и вътре имало фотография на красив млад човек с гъста коса и брада, много млад и много жив.

момчето попитало:
-Мамо, а кой е този човек?
-Нима не го разпознаваш?-отвърнала жената.-Та това е баща ти!
Момчето било много озадачено. то казало:
-Ако това е баща ми, кой тогава е плешивият човек, който живее с нас?

Безсъзнателният ум действа като фотоапарат, като фотолента. Наблюдателният ум действа като огледало, той не възприема отпечатъци, той остава абсолютно пуст. каквото и да се окаже пред огледалото, то отразява. То винаги е вярно на живота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- Аз уча - казал Йен Хуей.
- Как? - попитал Учителят.
- Забравих правилата на Спаведливостта и степените на Милосърдието - отвърнал той.
- Добре, но може да бъде и по-добре! - рекъл Учителят.
След няколко дни Йен рекъл:
- Постигнах напредък!
- Какъв? - попитал Учителят.
- Забравих Ритуалите и Музиката.
- По-добре е, но не е съвършено!
След известно време Йен Хуей казал на Учителя:
- А сега сядам и забравям всичко!
Учителят го погледнал удивено.
- Какво искаш да кажеш - да забравиш всичко? - попитал бързо той.
- Забравям тялото и сетивата си, оставям зад себе си всякаква външност и знание - отговорил Йен Хуей. - В средата на Нищото аз се присъединявам към Извора на Всички неща.
Учителят се поклонил:
- Ти си надхвърлил ограниченията на времето и познанието. Аз съм далеч след тебе. Ти си намерил Пътя!

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите