Ако ти не съществуваше

Et si tu n'existais pas
Жо Дасин


Ako ти не съществуваше
Кажи ми защо да съществувам аз
Бих се влачил през един свят без теб
Без да изпитвам надежда или съжаление
Ако ти не съществуваше, бих измислил любовта
Като художник, който вижда как под пръстите му
Се раждат цветовете на деня
И как нищо друго не произлиза от това

Ако ти не съществуваше
Кажи ми защо да съществувам аз
Много жени ще заспят в моите прегръдки
Но никога няма да обичам тях
Ако ти не съществуваше
Не бих имал никакво значение
В този свят, който идва и си отива
Бих се чувствал загубен
Бих имал нужда от теб.

Ако ти не съществуваше
Кажи ми защо да съществувам аз
Бих могъл да се престоря че съм себе си
Но това не би било вярно
Ако ти не съществуваше
Като че щях да съм намерил
Тайната на живота, причината
Просто да те сътворя
И да те съзерцавам

Ako ти не съществуваше
Кажи ми защо да съществувам аз
Бих се влачил през един свят без теб
Без да изпитвам надежда или съжаление
Ако ти не съществуваше, бих измислил любовта
Като художник, който вижда как под пръстите му
Се раждат цветовете на деня
И как нищо друго не произлиза от това

"Всичко има край, само саламът - два... "
Из *Джем*'s WC

Има само една лудница, приятелю
Джузепе Д'Амброзио Анджелило


Има само една лудница, приятелю,
и е вечно отворена за всички твърдоглави сърца
за всички лъжливи сърца
те са най-големите спекуланти
на своя ръководител,
може да се каже, че са бойци за глинена земя
в древен Китай,
които за да станат импотентни
изоставиха душите си във фурната.
Но и ръката е корен,
която търси вратата на живота си
и ако не я намери
се свива в юмрук от оръжие
който с любовните си удари
разорава всички земи на истинската лудост.
Истинската обич вече
е мръсен чаршаф
който е срещнал толкова много лица
че младите си отиват
без да кажат довиждане на собствените си майки.
Тъй като вече се обича
резервирано
защото бъдещето е кратко пътуване
и е достатъчна само една полу-усмивка
за да стигнеш до предназначеното място
и да слезеш от влака на срамотата.

"Всичко има край, само саламът - два... "
Из *Джем*'s WC

Спомняш ли си.....


Вали...пак. Да, за пореден път..само че този път май дъждът не ти пречи..не го

забелязваш?
А какво забеляза днес...от къде мина? По коя улица...и това ли не помниш...
Искаш да ти разкажа...добре...но по-добре слушай внимателно- не искам да повтарям

никога повече тази история, разбрахме ли се..

Роди се точно, когато слънцето изгряваше и понечи да го стигнеш, но беше твърде рано и

ти , изглежда, разбра това. Дръпна се лекичко и се усмихна, вместо да заплачеш.
Животът ти не беше никак лош, смееше се на пеперудите, които прехвъркаха из стаята и

те гледаха сякаш ти беше слънцето, а крилете им, покрити със скреж, имаха нужда да ги

стоплиш, за да продължиш да живееш...от коя ли стая бяха отлетели този път...
Затворих прозореца, изплаших се, че може и от теб да си отидат...
Но те останаха...

Обаче ти порастна и предпочете да си поиграеш с комарите, вместо да погалиш

пеперудите, твоите пеперуди.Така и не успя да осъзнаеш, че новите ти приятели не те

искаха, те искаха мен.

Ти силен ли си? Не знаеш? Тогава беше силен. Помня,че харесваше червено. И ягоди

обичаше също, да... Ех, колко беше красиво предното лято, нали... A ягодите, помниш ли

колко големи и сочни бяха те? Сигурно и това е отлетяло от съзнанието ти.. Няма да те

мъча повече, ще продължа, имай малко повече търпение..
Знам, че те боли, но задръж за малко прозореца затворен, знам, че ти е топло...само

още малко, моля те...дължиш ми го...

Слънцето залязваше, а ти вече дори не мислеше за него, не се опита нито веднъж да го

докоснеш. Достраша ли те, изплаши ли се... Избра си Луната, с множеството и трапчинки.

Попадаше във всяка, ден след ден и бягайки събаряше една по една звездите..

А те- комарите се хранеха с плътта ти. Свираше се в ъгъла, мирно и кротко и само тях

чакаше- къде са, кога ще дойдат... И вече не светеше толкова силно.
Пеперудите една по една започнаха да замръзват, ти не можеше да ги топлиш повече.

Гледаха безнадеждно в мен, а аз само свеждах поглед и мълчах. Не ме питай защо, вече

нямаш време да ти обясня, а от това мен повече ме боли... И слушаше, всеки ден, него-

вятъра, той те викаше и плачеше, и страдаше.. Вилнееше наоколо и ти нашепваше за

ягодите...
А ти растеше ли, растеше и само за тях питаше - комарите...
Защо те чуваха... Защо бяха по-силни?
Та ти можеше и Слънцето и Луната да побереш в очите си!

И те успяха! Взеха ме !

Вече можеш да отвориш прозореца... наслаждавай се, последните ти пеперуди ще отлитнат!

А можеше да избереш - вкуса на ягодите, да, от онези същите- сочни и големи, или ...

Какво? Не обичаш ягоди ...

А мен обичаш ли ме?!

*Всеки бяга след лудостта си*

Всеки бяга след лудостта си
с перфектно завързана вратовръзка.
Кой след жените
кой след бара
кой след чашката
кой след поезията
кой след най-лудия на земята -
самия себе си.

Всеки има по една неприлична балерина
която бясно му танцува степ в мозъка.
Зала за карнавал,
където всички се провикват: "Ура!"
Където птичките летят,
а госпожиците гушват
първия преминал.
Игра на карти, на която печелиш възбуда,
но губиш сърцето си.

Всеки има един нов ден,
заключен с ключ в последната му мечта,
където има една нощ, изпълнена с любов,
и един лимон, изпълнен с удивление.
Където земята е рай
и всяка дума е молба
за вечно благосъстояние.

Всеки бяга след лудостта си
с ококорени от терор очи,
но с перфектно лъснати обувки...
Кой след къща
кой след някоя известна личност
кой след футбола
кой след някой роман
кой след най-лудия на земята -
самия себе си.

Джузепе д'Амброзио Анджелило

Сексът е една от деветте причини за прераждането, другите осем нямат значение.

Медузата Славка

Медузата Славка безгрижно се реела във водите на красив залив на приблизително 200м. от брега. Приблизително, защото разни течения я отнасяли ту по-навътре, ту по-навън от желаната от нея плитчина за наблюдения.
Лятото бил любимия сезон на Славка. Кротко си стояла тя, разперила прозрачните си пипала във водата, събирала слънчевите лъчи и се радвала на прекрасната гледка от разголени загорели курортисти.
Славка много мразела водораслите, те само мътят водата казвала тя, и леко и небрежно яхвала първото по-силно течение, което я отнасяло в морските дълбини. Там на спокойствие си пишела в дневника, нейна утеха и забрава в тежките дни, когато флага бил черен и нямало обекти за наблюдение.
“Ден първи: - температура на морската вода - 26 градуса, време – слънчево, влажност на въздуха – на кой му дреме, важното е, че нудисткия плаж е фул”, казвала си Славка, доволно мятала пипала, които от инерцията и плътността на естествената й биологична среда, нерядко се заплитали на фльонга. Това определено й пречело да заеме подходяща позиция и тя често се оказвала изхвърлена на брега, където милостивите хора я мятали обратно във водата. Тежките душевни травми, от това преживяване тя приемала зле - скитала се немила-недрага по цели седмици, четяла “Престъпление и наказание” и си мислела за тежкия живот на медузата - воайорка.
“Няма справедливост на този свят”, казвала си Славка, но веднага се успокоявала с думите “А можеше да се родя и крава”. Тази мисъл я изпълвала с топли чувства към провидението и желание за личен принос към увеличаване на млеконадоя, което поради липсата на обособен и развит мозък и крайници у медузите, било за щастие неосъществимо. Така успокоена, Славка отново се втурвала към палавото множество къпещо се в залива, наблюдавала, парвала тук там за спомен, и така минавали годините. Дневникът на Славка бил изписан от кора до кора, тя, препрочитайки го отново и отново, потъвала в умиление от прекрасните спомени и избухвала в горчиви сълзи от драматичните обрати на морските вълнения.
“Трябва да зарежа тези си занимания и да стана по-добра медуза” – внушила си Славка, твърдо решена да спаси душата си. “Ще издавам вестник” решила тя, и окачила бинокъла на пирона. Тъй като това занимание изисквало усилия и средства, които в ареала, обитаван от нея, нямало, бързо се отказала. Изпаднала в униние, но естествената й и елементарна нужда да “помага” на всички около нея взела връх. “Щом не мога да издавам вестник, ще разнасям новини” - пляснала с пипала Славка и се втурнала да разнася клюките на дълбочина до 300м. Чадърчето й широко се отворило, ярко се обагрила, привличала погледите на морските обитатели, с потока от информация, къде вярна, къде не толкова. Важна персона станала Славка, чувствала се значима и достолепна. Дори си имала фен-клуб, състоящ се от твърдо ядро: риба – чук, хард-турбо акула, морско куче и водно конче – шампион в регатата Варна - Созопол. Те достойно й пригласяли, когато някоя заблудена морска овца не слушала внимателно или не искала да се включи в богоугодните Славкини занимания.
Неуморната й работа дала резултати – обитателите на залива били осведомени за всеки повей на вятъра, скорост на теченията и подробности от живота в морето. Въпреки това, Славка изпитвала неудовлетворение от свършеното. “Трябва да си намеря ученичка и да предам неоценимия си опит в новинарството” - решила тя.
Чудото се случило, едно попче, член на разширения фен-клуб, привлякло вниманието на Славка. Радост изпълнила душата й, тъй като попчето било новия член на съвета на критиците на морската литературна академия. Поканила го тя на гости на бяло сладко и обсъдили стратегията и тактиката за по-пълно и всеобхватно превземане на новинаския бизнес с елементи на драма, който бил много популярен в залива. Стигнали до извода, че трябва да водят и предаване по морската телевизия. Кръстили го “Море от любов”. В него те обсъждали нищо неподозиращи двойки. “Морето е солено, ние още повече” – било мотото на предаването.
Започнали да ги избягват морските обитатели, някои се преместили в други заливи, други спрели да гледат телевизия. “Защо ли така става?” – чудели се, “Рейтингът ни пада, виновни са от конкурентните предавания” – решили те, а фен-клуба подел рефрена.
Минавало си времето, Славка и попчето така и не разбрали как останали сами в залива, а зрителите отдавна били сменили канала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от php* на 03.04.05 15:18.

My Love

Your skin glows like the raisins, blossoms short as the black rose in the purest hope of spring.
My heart follows your accordeon voice and leaps like a dwarf at the whisper of your name.
The evening floats in on a great hawk wing.
I am comforted by your g string that I carry into the twilight of moronbeams and hold next to my head.
I am filled with hope that I may dry your tears of "flirt" vodka.
As my nails falls from my overalls, it reminds me of your sour cabbage.
In the quiet, I listen for the last humming of the day.
My heated nose leaps to my bra. I wait in the moonlight for your secret walking stick so that we may babble as one, nose to nose, in search of the magnificient maroon and mystical heart of love.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Славка в библиотеката

Медузата Славка била много начетена и културна медуза. Хилядолетията еволюция на нейния вид я били дарили с мозък от ганглиев тип и желание за пълно опознаване на древноримската и старогръцката литература, което тя задоволявала четейки неуморно в морската библиотека. Вглъбяването й в творчество на Овидий, Плутарх и Омир било толкова дълбоко, че когато служителките й напомняли, че работното време на библиотаката свършвало тя само учудено вдигала премрежения си блуждаещ поглед, изящно проронвала – “Баси, га стана време за водката?“ и с достойнството на Клеопатра се запътвала към близкия моремаг.
Един прекрасен библиотечен ден, Славка се била изпружила в древноримската секция и препрочитала за 42ри път турския превод на Енеида. В едното си пипало държала химически молив, наплюнчвала го от време на време и драсвала някой пропуснат цитат в тефтера си, а с друго се пресягала към 139ти том от поредицата “От основаването на града” на Тит Ливий, когато неочаквано получила покана за изява в клуба на шофьора от морския транспорт – сказка на тема “Възход и падение на Римската империя”. Чувството на искрена благодарност за това признание, я оставяло безсънна седмици наред и станало повод за спечелването на екскурзия до Киргистан – награда от винпром “Мещера”.
Настанал дългоочаквания ден, явила се Славка в клуба, вложила цялото си красноречие и с патос изнесла темата. Шофьорите, дълбоко впечатлени от изказа й, я извикали на бис следващата седмица по темата “Декамерон”. Това неуважение към специализацията й силно я наскърбило, но тя не загубила самообладание. Спомнила си Овидиевите елегии и с примиренчески глас изрецитирала:

“Даже, ах, мааму бах! Как се срамувам, на гетски написах поема, ама не ми дреме, че варварски аз словеса включих във моя размер.
И - честити ми - понравих се аз, и спечелих си име,
славното име поет, при първобитния гет.”

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преведох това произведение, за улеснение на гражданите, които не знаят добре български.

Slav in библиотеката

Медузата Slav била many начетена and culture медуза. Хилядолетията evolution на нейния appearance я били дарили with cerebral from ганглиев type and желание за fill come to know на древноримската and старогръцката literature което тя задоволявала четейки неуморно in sea библиотека. Вглъбяването й in творчество на Овидий Плутарх and Омир било that muchdeeply че when служителките й remind че работното time на библиотаката finish тя only учудено вдигала премрежения my roam look изящно проронвала – “Баси га loom time за водката? “ and with worth на Клеопатра oneself start toward twin sea. One beautiful библиотечен day , Slav oneself била изпружила in древноримската секция and препрочитала за 42ри road турския translation на Енеида. IN едното my touch hold химически pencil наплюнчвала him from time на time and драсвала някой lapse quotation in тефтера my а with otherwise oneself пресягала toward 139ти volume from range “От основаването на town на Тит Ливий , when неочаквано получила invitation за изява in club на driver from sea transport – сказка на subject “Възход and fall на Римската empire. Чувството на sincere gratitude за this acknowledgement я leave sleepless seventh dialect and loom occasion за спечелването на excursion by Киргистан – награда from винпром “Мещера”. Put дългоочаквания day явила oneself Slav in club вложила цялото my eloquence and with патос unfaithfulness subject. Driver , deeply impression from haul up й я извикали на encore following seventh on subject “Декамерон”. This неуважение toward specialization й strong я make sad , but тя no losses self-control. Call to mind my Овидиевите елегии and with примиренчески voice изрецитирала : “Даже ах мааму бах! How oneself be\feel ashamed на гетски write narrative poem , but no me drowse че варварски аз word include във моя exchange. AND честити me понравих oneself аз , and спечелих my name , славното name poet , at primitive гет.”

...most girls are straight until they're not...

Редактирано от dexter_sum на 05.04.05 22:24.

Slave dans la bibliotheque

Le meduse slave еtait un meduse fortement en lettres et
cultivе. Еvolution de Millenia de ses espеces douеes elle avec le type
cerveau et dеsir de gangion pour la connaissance dеtaillеe du Grec
antique et de la littеrature de Rome qu'elle a gratifiеe en lisant
sans fin dans la bibliothеque de mer. Sa еtude soigneuse dans Ovidius, Les travaux de Plutharch et de Homer еtaient de tel profonds qui
bourre des bibliothеcaires rappelle son temps de travail la
bibliothеque devait la finir seulement avec surprise a sеlectionnе
vers le haut son rеveur erre des yeux et gratiously pousse est-ce que
- l'"baise qu'il wen le temps de manche pour la vodka est venue ? "et avec la valeur comme le dеbut de Kleopatra elle-mеme vers un
seamarket voisin.
Un beau jour de bibliothеcaire, Le Slave a еtе еtirе dehors dans la section antique de Rome et
relisait pendant la SEULE quarante-deuxiеme fois une certaine
traduction turque d'Aeneid. Avec un son tetacle elle tiennent le crayon chimique, slobbered le de temps en temps et a rayе une certaine citation de
faute en son livre tandis qu'avec l'autre tetacle s'est еtirе dehors
vers le 139th volume de la gamme "de la base de la ville" par Titus
Livy, quand soudainement elle a еtе donnee une invitation pour l'aspect
dans le club du conducteur de Seatransport - parlez "l'augmenter et la
chute soumis de l'empire de Rome". Son sentiment de gratitude sincere pour cette reconnaissance lui a
laisse des semaines sans sommeil en avant et a la fin a apparu
indistinctement l'occasion pour l'excursion de gain a Kirghistan -
recompense du wineprom "Mave"*/de la caverne/.
Et est ainsi venu ce jour attendu depuis longtemps, Le Slave est entre dans le club, la mise dans le discours tout har eloquenced, et apporte le sujet avec le pathetique. Conducteurs, profondement applique par sa facon de la parole a appele le bis de
Slav la semaine prochaine pendant "Decameron" soumis. Cette irreverence de sa specialite s'attristent violemment la, mais elle n'a pas desserre son calme. Elle a rappele les elegies d'Ovid et avec une voix conciliante a
expose :
"meme, oh * censure * ! Comment j'ai honte, dans g?thic/* comme different du goth language*/ J'ai ecrit la poesie mais je ne donne pas une merde,
Ce mots babrarian que j'ai inclus dans ma mesure.
Et felicitez-moi maintenant - je me suis rendu agreable, et gagne un nom,
Poet glorieusement nomme, pour le geth primitif.



Slav in der Bibliothek

Slav meduse war ein in hohem Grade mit Buchstaben
gekennzeichnetes und kultiviertes meduse. Millenia Entwicklung ihrer Sorte begabt sie mit gangion Art Gehirn und
Wunsch fuer ausfuehrliche bekannte des alten Griechen und der Rom
Literatur, die sie zufriedenstellte, indem sie endlos in der
Seebibliothek las. Ihre vorsichtige Studie in Ovidius, Plutharch und Homer Arbeiten waren solches tiefes, die anfuellen
Bibliothekare ihre Arbeitszeit an Bibliothek sollten sie nur mit
Ueberraschung beenden auswaehlten oben ihr traeumerisches
durchstreifen Augen und gratiously aeussern erinnern - "Bumsen,
das es Webstuhlzeit fuer Wodka wen, ist gekommen? "und mit Wert wie Kleopatra selbst Anfang in Richtung zu einem nahe
gelegenen seamarket.
Ein schoener Bibliothekartag, Slav hat sich heraus im alten Rom Abschnitt ausgedehnt und neulas
waehrend der EINZIGEN 42nd Zeit irgendeine tuerkische Uebersetzung von
Aeneid. Mit einem ihr tetacle haelt sie chemischen Bleistift, slobbered ihn von Zeit zu Zeit und verkratzte irgendeine
Versehenpreisangabe in ihrem Buch waehrend mit anderem tetacle
ausdehnte heraus in Richtung zum 139. Volumen von der Strecke "von der
Grundlage der Stadt" durch Titus Livy, als ploetzlich ihr eine Einladung fuer Aussehen in der Verein des
Seatransport Treibers gegeben wurde - sprechen Sie auf vorbehaltlicher
"Erhoehung und Fall des Rom Reiches". Ihr Gefuehl der aufrichtigen Dankbarkeit fuer diese Bestaetigung liess
ihr sleepless Wochen voran und im Ende tauchte Gelegenheit fuer
gewinnende Exkursion zu Kirghistan - Preis vom wineprom "Mave"*/ aufvon der Hoehle/.
Und kam folglich an diesem langerwarteten Tag, Slav ging in Verein, das Setzen in die har Rede ganz eloquenced, und das Thema mit Pathose geholt. Treiber, tief beeindruckt durch ihre Weise der Rede benannte Slav Zugabe
folgende Woche auf vorbehaltlichem "Decameron". Diese Respektlosigkeit ihrer Spezialitaet betrueben sie heftig, aber sie loeste nicht ihre Fassung. Sie erinnerte an Elegien Ovids und mit einer versoehnlichen Stimme
recited:
"gleichmaessig, ah * kritisiert *! Wie ich beschaemt bin, in g?thic/* wie unterschiedlich zu goth language*/ Ich schrieb Gedicht, aber ich gebe nicht eine Scheisse,
Dieses babrarian Woerter, die ich in meinem Mass eingeschlossen habe.
Und beglueckwuenschen Sie mich jetzt - ich bildete mich annehmbar, und gewonnen einem Namen,
Prachtvoll Namensdichter, fuer das urspruengliche geth.


...most girls are straight until they're not...

El eslavo en el meduse eslavo de la biblioteca era un meduse altamente indicado con letras y cultivado. Evolución de Millenia de su especie dotada ella con el tipo cerebro y deseo del gangion para el conocido detallado del Griego antiguo y de la literatura de Roma a que ella agradó leyendo sin fin en biblioteca del mar. ¿Su estudio cuidadoso en los trabajos de Ovidius, de Plutharch y de Homer era tal profundo que rellenan los bibliotecarios recuerdan su hora laborable biblioteca debían acabarla solamente con sorpresa escogieron para arriba su dreamy vagan ojos y gratiously pronunciada - la "cogida que wen el tiempo del telar para la vodka ha venido? "y con valor como el comienzo de Kleopatra mismo hacia un seamarket próximo. Un día hermoso del bibliotecario, eslavo se ha estirado hacia fuera en la sección antigua de Roma y releía por el ÚNICO 42.o tiempo una cierta traducción turca de Aeneid. Con uno su tetacle ella sostiene el lápiz químico, slobbered lo a partir de tiempo al tiempo y rasguñó una cierta cita del lapso en su libro mientras que con el otro tetacle estiró hacia fuera hacia el 13ø volumen de la gama "de la fundación de la ciudad" por Titus Livy, cuando le dieron repentinamente una invitación para el aspecto en el club del conductor de Seatransport - hable en "aumento y la caída sujetos del imperio de Roma". Su sensación de la gratitud sincera para este reconocimiento le dejó semanas sleepless a continuación y en el extremo

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите