***


понякога
но само следобед
спохождат ме самоубитите блондинки но утрините там са тихи и звук се чува от недовършените
свирки
препълнени със семе и неизпита плът
къде ли свършва този път
понякога
но само във четвъртък
далече от Париж от Сан Франциско по-далече мухите старите приятелки накацват ме на мястото
което си натъртих

кое е то ще ме попитате
сърцето е
но то понякога отсъства люлеещо се в стол бамбуков цевта опряна е в главата и само
пръстите ми
свити те
погалват в тъмното косите ти

обичам те
дори понякога обичам те изцяло
и светвам крушка електрическа която прави всичко
бяло
бяло






*****




Никой, цъфналият сняг дори..



"никой, нито дори дъждът
няма толкова малки ръце"
Е.Е.Къмнигс


през всичките стени
се впръсквам

във очите ти
и се загървам
с ирисите жълти
прегърбената
кръв
прегръщам
от вятъра
на малки глътки
гълтам

никой
пеперудата дори
не притежава твойта
нежност

прокашлям
в птичи хор
докосвам устните ти
пясъчни
алеи
преглъщам всичките значения
на любовта
опитвам кожата си
да
излея

никой
цъфналият сняг дори
не е по-бял
от бялото между
гърдите ти

окоренен
с всички часове в сърцето си
премръзнал
търся
сипкави води
ще полудявам
във прахта на дъждовете
до
кея
докато ти

никой
нощта дори най-смугла
не може да ме
притегли
като ръцете ти




******



Pапсодия в синьо



(blues for one)

облизвам слънцето
с последния език
в комините
(там топло е все още)
отърквам и луната
с нервен тик
приставам
на отминалите нощи
в очите ти се будя
дрезгав пясък
прищипвам ти сърцето
пак
в ушите три
съм костенурков крясък
в краката -
запокитен рак

препъвам се
от буквите лишен
така
на всички ви се нравя
наоколо се лутам
обезръбен
май глупав съм
(или се правя)
така
съм правилен
олебеден
без ориентир се щурам
а как приятно е
да си смутен
в кръгът
от крачещи контури

убити
непотребни думи
превръщат се
във блудкава трева
бард някакъв се глуми
със някаква нелепа самота
внезапно се оказвам сам
а някой хуква и се черви
потънал в пухкав срам
(очаквам да се ужаси)

удавен
в лепкавата нощ
се напластявам
напосоки
с забит в гърба ми нож
(ще се прекръстя Поки)
поръсвам сънищата си
в чиния
добавям сол
на вкус
опитвам в кръв да се увия
(зазубрям репликите наизуст)
и като сняг се роня
поолющен
изтрополявам
като последни стъпки
и всяка стъпка се топи
в следата си
като унила кръпка

ръцете нямат плачещи очи
(това кой ли го написа)
какво умората ми
ще смекчи
къде
наохлювен ще се улисам

утихвам
сред затворени врати
надявам се
една да се отвори
на асансьора ако ще дори
и с нея бих говорил
нагоре - аз
а той - надолу
когато спира - ще мълчим
събличайки душите си
до голо
и ще летим
летим
летим

Oпитай с малко нежност



когато вятъра пречупва
розите прегърбени
а нас превива ни на две
и бръчки по лицата ни
ръждиви
рисуват омагьосани ръце


когато раците панически
се връщат в кървавия пясък
пронизани от птича врява
трънлив
и разраняващ крясък


опитай с малко нежност


когато корените на дърветата
оплитат в пайжина
сърцата ни
а риби разтревожени
изригват облаци хайвер
около телата ни


когато слънцето пресъхва
от огъня пребито до премала
стопявайки в скалитие сетната им пот
а ние ги обливаме
с безмислени сълзи
останали от миналия ни живот


опитай с малко нежност


когато времето скрибуцащо
пробягва като нощен влак
и избледняват багрите
на папагалите
а виното
превърне се във грозде пак


когато пръските на водопада
превръщат се
във вечери помръкващи
а ягодите
разпиляват се уплашени
от лакоми усти изсмукващи


опитай с малко нежност...


когато тишината пресушава струните
а светещите зими впиват пръсти
във косите ни
и сенките на думите се разминават
в улиците слепи


когато греховете ни узряват
заедно с есента
и дърпат ни към дъното медузите
летящи парещи ята
а ледените хапки на луната
задръстват лакомите ни коптежи


опитай с малко нежност


когато звуци ни обгърнат
с пръстите на папратов гъстак
и мисли чужди се забиват
в умовете ни
с кълвачешките човки
изтъргвайки пореден знак


когато се събуждаме
от тропота по покрива
на разпилени лунни семена
и гмурваме се по-дъблоко
в невидимите имена


опитай с малко нежност


когато зъбите на вятъра
се впият във утробата
на костенурка овдовяла
а изпотъпкана от слонове трева
завинаги остава пожълтяла


когато звън проточи врат
от камбанарията
а дървоядите зациклят в скрина
подгонени
от чукащото слънце


опитай с малко нежност





******




Бекет



все някога ще бъда до
все някой ще ми каже да
все някак ще ми го
а после ще замина за

там всичко ще започва от
и ще завършва вчера
тамо дога няма да е хот
какъвто е да е размера

там събота ще е четвъртък
и всяка ще изглежда като нея
там жив ще бъда
колкото и мъртъв
докато полека избледнея

ще духат топли ветрове
и супата ще е безсолна
там не съществува не
ще никнат космите ми волно

там аз ще бъде вътре
но
къде ли не е тъмно
в очакване на някакъв годо
все някога ще съмне

когато се завърна във
наоколо ще бъде много
щесе увия в пъпната си връв
и ще попитам аз
защо го

защото и да кажа на
къде ръцете си ще дена
затънали във чуждата вина
че всъщност събота е седем

защото пак ще бъде три
и утре също ще е толкова
все някога пак ще вали
как лесно думите възторгват

Anne Waldman

5 Female Poets Next to a Block of Ice

(--Wrestle the damn dream down!)

--Eleni Sikelianos


This was the dream
where I left the palm and stereo at home
left my fatigues at home
I became lost in a Theatre of Reading
I was provoked by aggressive how-to book titles bobbing out at me
as I passed the (fluctuating) shelves
"Incapably Positive Chronicles"
"Received Ideas But In No Things Received"
"The President Is Not Projective Thirst You Can Be Too"
"My Hands Are Tongue-Tied"
"More Than Laura Riding Knows"
I open a volume, hands shaking but my condition ordered me to salute
Heil!
I felt like Queen Mab, I wanted to eat nightshade
and ply the spirits of poesia out of their caves
My sisters--all four of them--reminded me of
the Library in Alexandria--think of it before its sacking
--(time is a spiral)
and suggested how one might behave
in such a place--
such a Memory Palace, you need, girlfriends, to bow
Joanne was seen polishing marble
Diane remained in samadhi
Alice had her glasses on to scrutinize a miniature map
Eleni was eager for the card catalogue, she started "And you?"
She was enceinte, she held the future in a book
I was a lumpen proletariat, a deadbeat, a shaman
I wanted him, the only librarian in the room (snap fingers)
to be a nurturing woman librarian
The world was askew how get it right again?
Stacks of glassine Duncan, Olson thin, weathered Ginsberg,
his pages long with hair
It was "all about" Spicer's grail, the Enron scandal
It was all about death in war, torture
The empire of reading was clear
You needed special glasses provided by Homeland Security
But here there was no "home," there was no "secure"
But something was going to change, get born.

ЧЕТЯЩИЯТ

Аз все четях... Край влажните стъкла
ръмеше дъжд в следобедна мъгла.
Не чувах вече вятъра навън,
четях като насън.
От страниците гледаха лицата
на хора, с мисли губещи се в мрак.
А времето бе спряло своя бяг.
Аз виждах как засипва светлината
мъглявостта от думи, виждах как
се рее: вечер, вечер... над словата.
Аз не отмествах поглед: редовете
се късаха и думите им вече
се пръскаха, без нищо да им пречи.
Аз знаех, че небето е далече
над паркове с лъчиста светлина.
Но слънцето след тази лятна вечер
ще мине пак - сега настъпва тя
и някак все по-малко се пилее
над хората по дългите алеи,
и чуват те как почва да живее
шумът на най-нищожните неща.
Но вдигна ли очи, не ми се струва,
че този странен свят е станал друг.
Което у мен, вън съществува -
без граници е то и там, и тук,
и сякаш все по-силно ме вълнува.
Докосна ли с очите си нещата
и хората, разраства се Земята,
прегръща цялото небе почти,
а първата звезда над равнината
като последен селски дом блести.

***

ЛУННА НОЩ


Път през градината - дълбок като глътка вино.
Бавно към храстите води ме тихият път.
О, под луната, когато небето е синьо,
даже пейките в здрача цъфтят.



Тегли ме тихото. Скиташ ли с будно сърце?
Твоят прозорец към златни съзвездия гледа.
Нощ, и далечна, и бледа,
гали чрез вятъра твоето близко лице.

ЛЮБОВ БЕЗ ПРИТЕЖАНИЕ

Най-силно те обичам, когато нямам накити,
със пръсти, вплетени в косите ми,

облечена единствено във твойта голота,
без други бижута, само с ръцете ти.

Най-силно те обичам, без да се наричам
любовница, приятелка или съпруга.

Най-силно те обичам, без да обяснявам
как те обичам и защо.

Най-силно те обичам без да има утре,
или вчера, които да се помнят,

обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни трябва сън.

Джорджия Скот

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

/1 

Едмънд Спенсър

Из "Химн в чест на красотата"



Ah whither, Love, wilt thou now carry me?	Къде ли, ах Любов, ме водиш ти?

What wontless fury dost thou now inspire	Каква ли лудост, бяс, ще вдъхнеш непривична 

Into my feeble breast, too full of thee?		във немощните ми със теб изпълнени гърди?

Whilst seeking to aslake thy raging fire, 	Как твоя плам бушуващ да смиря докато диря,

Thou in me kindlest much more great desire,	разпалваш в мен желание дори по-силно,

And up aloft above my strength dost raise	нагоре, над мойта сила, мощ издигаш се

The wondrous matter of my fire to praise.	да възхвалиш на този плам материята дивна.



/2 

Men Call You Fair                                              Честен те наричат



Men call you fair, and you do credit it,      	Наричат те добър и ти го вярваш,

For that your self ye daily such do see:    	че виждаш всеки ден за себе си, че си такъв

But the true fair, that is the gentle wit,		Но само истински добър е приятният и целомъдрен ум,

And vertuous mind, is much more prais'd of me. за мене той е най-похвален.

For all the rest, how ever fair it be,		За всичко друго, колкото и то да е добро,	

Shall turn to naught and lose that glorious hue:	ще се обърне в нищо и ще изгуби възхитителен нюанс:

But only that is permanent and free		но само туй е дълготрайно и освободено от налози,

From frail corruption, that doth flesh ensue.	от неустоичивата корумпираност на плътта ти.

That is true beauty: that doth argue you	Това е истинската красота, с която ще те убедя:

To be divine, and born of heavenly seed:	за да си божествен, роден с божествен произход,

Deriv'd from that fair Spirit, from whom all true	извлечен от Духа, от който всичо истинно

And perfect beauty did at first proceed.	и съвършено красиво изначално е дошло.

He only fair, and what he fair hath made,	Само Той е добър, честен, и което честно е направил,

All other fair, like flowers untimely fade.	останалото клюмва и вехне, както става със цветята.
Редактирано от HoщнoHokтюpнo на 13.08.06 22:14.
           


           

Артюр Рембо

При музиката
Площадът на гарата в Шарлевил

В градинката,която започва от площада,
фризирана прилежно до крайната черта,
с пъхтене буржоата в четвъртък вечерта
ревнивата си глупост извеждат на площада.

Оркестърът строен е и в такт с тръбите клати
и киверните черни с пауново перо.
Най-първо дефилират контетата богати.
Нотариусът - обесен на ланец от сребро.

Чиновници с кариера и дамите им тежки
напредват след водача на слонове - по-мил,
по-хубав и от кукла с купешките си дрехи;
във валса рентиерът пак грешка е открил.

Скамейките са пълни. Бакали - пенсионери
по пясъка чертаят с бастун или пък с крак,
в подробности обсъждат заглъхнали афери,
въздъхват за парите,но сепват се: - Все пак. . .

На пейката търговец се мъчи да намести
корема си фламандски на свойте колена,
лула блажено вади и в пръстите му месести
тютюнът контрабанда увисва на влакна.

Безделници пресичат през равните морави;
разнежил се от валса и падащия здрач,
пред младата слугиня - дано й се понрави-
с детето си играе залян с парфюм свирач.

Като студент минавам с движения нехайни,
девойчета сред парка,облъхнат от нощта,
с престорен смях ме стрелват - те знаят всички тайни!-
и в погледа им виждам влудяващи неща.

Окото ми разгръща - без думичка да кажа -
дантелите от къдри и блясва бяла плът,
в миг смъквам труфилата и разкопчал корсажа,
съзирам как изпъква божествено гърбът.

Събул съм вече ловко ботинката,чорапа. . .
Пак в сладка треска милвам най-дивните места.
Те шушнат си и всяка насмешливо ме зяпа.
А мойта дързост лепне по техните уста.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Артюр Рембо

Роман

На седемнадесет човек е само млад.
Веднъж - по дявола бокали, лимонада
и ярки светлини на шумния площад!
Под старите липи излизаш на прохлада.

Прекрасни вечери!Зной,сладък като мед,
залепя клепките,дъха в гръдта ти спира.
Повява вятърът - долита глъч отвред -
и мирис на лозя той смесва с дъх на бира.

А,ето там над теб - и мъничък парцал
от мръсен здрач,обшит от клонче изтъняло,
в средата със звезда - игла с фалшив кристал,
трептяща сладостно и с жалко бледо тяло.

На седемнадесет!Нощ. Юни. И лози.
Като шампанско е дъхът им - губиш сила. . .
Ти скиташ; чувстваш как по устните пълзи
целувката - или калинка лекокрила.

О,Робинзоне луд,в романа скита ти!
Край слабия фенер - едва земята кваси -
една госпожица с пленителни черти
премина - в сянка от яката на баща си.

Отгатнала - уви! - че си наивник млад,
с обувките си тя ситни и без да спира,
сърдито изведнъж обръща се назад. . .
И твойто "тра-ла-ла" на устните замира.

Ти влюбен си. Летиш. И тъй до август чак.
Ти влюбен си. Чете тя смешните сонети.
Приятелите - днес за тях си пръв глупак.
Но изведнъж. . . и тя ти пише. Как се сети?

И тая вечер. . . сам на светлия площад,
пак влизаш в кафене - бокали с лимонада. . .
На седемнадесет човек е само млад,
когато мамят вън липите - на прохлада.

23 септември 1870

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твоята душа - избран
пейзаж,
на който прекрасни маскирани, костюмирани
фигури се разхождат и шляят,
почти
тъжни под своите фантастични дегизировки.

И докато възпяват минорно
победата на любовта и
и всичко, което предоставя живота,
те очевидно почти не вярват
в своето щастие,
тяхната песен се слива
с лунната светлина.

Леката лунна светлина, тъжна, но
красива,
която дарява птиците по дърветата
с мечти
и кара фонтаните
да ридаят в екстаз,
грациозните високи фонтани
посред изумителни статуи.


Debussy -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Beautiful Dreamer
by Stephen Foster

Beautiful dreamer, wake unto me,
Starlight and dewdrops are waiting for thee;
Sounds of the rude world heard in the day,
Lull'd by the moonlight have all pass'd a way!

Beautiful dreamer, queen of my song,
List while I woo thee with soft melody;
Gone are the cares of life's busy throng, --
Beautiful dreamer, awake unto me!

Beautiful dreamer, out on the sea
Mermaids are chaunting the wild lorelie;
Over the streamlet vapors are borne,
Waiting to fade at the bright coming morn.

Beautiful dreamer, beam on my heart,
E'en as the morn on the streamlet and sea;
Then will all clouds of sorrow depart, --
Beautiful dreamer, awake unto me!

Ами днес започнах постовате си на английски, и не ми се превежда.