Започвам тази тема защото със сигурност момичетата с повече упоритост и воля знаят как да помогнат и да вдигнат от дъното онези на които не , че такава им липсва но по ред причини се е поизчерпала и не е имало какво да я подпалва.
Аз се сещам за два сериозен мотива които и мен крепяха преди години-единия -търсех си мъж, но не бях влюбена, а след като се влюбих ми олекна и взех да си го карам пак по старо му, а втория ми беше за да зачена детенце. И този беше много силен-6 месеца и сутрин и вечер бях по стадионите,а през деня поглъщах постнотий.
Но сега 3 години след детенцето и сбъднатата мечта да работя в банка-съм с 25 кила нагоре и не минава ден да съм без шоколад. И не минава ден без забележка от познат да ми намекне-земи се със себе си.
Благодаря предварително за отговорите.

А защо трябва да имаш външни мотиви? Прави го просто заради себе си - за да си хубава, за да си здрава, за да имаш самочувствие!

дори и в не така положителните, но сега говорим за положителните.
И много ясно, че човек първо го прави за себе си, защото най-силно ще усети плодовете на подобно действие- здравето, добрата кондиция, физическата красота, психичното спокойствие, желанието за позабравени неща и още купнотии други.Но винаги трябва да има и външен мотив, освен вътрешните.Мотив или мотиви, които да не го накарат да уние, когато го пресират обстоятелства, неприяности или просто недобро разположение на духа.Защото така сме устроени, защото тъгата ин дебне и често ни сграбва и ние не можем или не искаме да я овладеем понякога и в подобни моменти най-лесно е да посегнем към сладкишите.Защото един сладкиш може да бъде контролиран много добре, поне така си мислим.Ето, сега ще изям три, после ще ги повърна в тоалетната с пръст в гърлото или утре няма да ям цял ден.Това, разбира се е псевдоконтрол, но все пак е контрол- за разлика от хората и ситуации в живота ни, които не можем да контролираме и които ни създават дискомфорт, когато сме по-лабилни.По различни причини всеки от нас е бил по-лабилен в определен период от живота си.Някои посягат към алкохол, други към мъже или жени, трети към дрога, четвърти към храна.Всичко е крайно и трудно преодолимо после...но надежда има, докато го съзнаваме, докато има хора до нас, които ни обичат и докато можем да намерим мотив и ИЗВЪН НАС, който временно да ни закрепи, да ни върне вярата.Защото аз вярвам в себе си, ако не вярвах нямаше да махна от себе си 60 кг.- от които 55 са неверие в собствените ми сили, плъзгане по статуквото, нежелание да се справям сама, лежерност, страх да поискам повече за себе си и дори хората около мен чрез мен самата.Но имах нужда от център около мен, за който да се уловя и да се изтегля, не сама за косата- това не върши работа, трябваше ми притегателна точка, мотив.
Кой бе за мен ли?Различен в различните моменти, сменяла съм мотивите си понякога през няколко дни, но ги имах.
Детето ми- трябваше да се върна при него, защото толкова пълна не ми се правеше вече нищо за себе си, камо ли за него.
Тялото ми- ужасявах се, че не мога да обличам неща, които другите намираха за даденост- джинси, потници, полички.
Хората- те ми съчувстваха с едно перверзно удоволствие "клетата, ние никога няма да станем като теб, но много ти съчувстваме, как се изпусна така, бе?!"
Близките- не можем повече да те понесем в черупката ти на дебела жена, върни ни онази усмихната, слънчева жена, въпреки че ние и така можем да живеем с теб, но ти се дразниш сама от себе си.
Баща ми- аз имах най-красивата дъщеря, сега ме е срам да кажа коя си.
Майка ми- обичам те повече и от преди, дете, ще се справиш!
Бившият ми съпруг- ти си боец, направи онова, което искаш, аз те подкрепям.
Един вълнуващ мъж-който ме подкрепяше също и който извървя с мен труден път, без да ме докосне не защото съм дебела, а защото не му вярвам.
Приятелка- която ме видя след като не бе ме виждала 2 години и се разплака на пода в жилището ми и ме закле, че ще умре с мен.

И всички добри хора, които срещнах по пътя си и ще продължавам да срещам, защото ги търся и които не позволяват на нас уплашените, полупредадените да изгубим надеждата.Защото това е най-големият мотив да те има, да успееш- приятелството и обичта- майчинска, любовна, родителска...всякаква, само я търсете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това с шоколада за съжаление ми е познато - при мен обаче дневната "доза" е 3-4-5-6 броя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти, мило момиче. Това с мъжете не ми помага вече , но сега определено трябва да намеря основа здрава за да се хвана.

Е постигна го-успя да ме разревеш.ОБИчАМ СИ ТЕ ОБНАДЕЖДЕНА.
Знаеш , а и аз вече знам , че много истина има в думите ти.
И сядам тази вечер и ще пиша. Ще ги намеря проклетите мотиви, защото първото условие най ме гнети-детето. И вече не минава ден да изляза от вкъщи ,да ми изчезне от погледа маника-като отиде на ясла и яла БОЖЕ гледаи какви мисли-упреци и какво ли не ме обхваща. Не -ти просто взе , че ме подсети кое раздира толкова много съзнанието ми, а аз го търсех като луда.
И се примирявам с подигравателните погледи-на близки познати и непознати и се правя , че света е прекрасен около мечешкото ми тяло. но само се правя, а колко много лъжа себе си и колко много го осъзнавам , а неискам да си призная-не си е за приказка.Извода е един. Егоизъм-към смата себе си и към околните. Но към най ценното ми няма да мога повече да го понеса. Сега пак 6е те принтирам.....Благодаря ти от сърце. .Тази нощ няма да спя но плана ще е готов-пари в заем ще взема,хиляди ще дам ,но утре аз няма да съм това гнусно същество защото и смисъла в безцения живот след като започнах да губя,значи с единия крак съм в гроба.

Ако се справим със самосъжалението и чувството за собствена значимост,ако приемем смъртта за съветник,ако всяко решение,което взимаме е окончателно,т.е. то е като последната ни битка на тази земя,то тогава нещата се нареждат от само себе си.

Ето какво казва Кастанеда:

"Това,което ни прави нещастни,е желанието.Затова,ако се научим да отсичаме желанията си до нищото,и най-малкото нещо,което получаваме,ще бъде истински дар.Да бъдеш беден, или да желаеш е само една мисъл. Както и да мразиш,да си гладен,или да те боли.
Само от нас като личности зависи да подтиснем желанията в нашия живот. Казвал съм ти безброй пъти - само един воин може да оцелее.Войнът знае ,че чака и знае какво да чака.А докато чака,той не иска нищо,затова и най-малкото нещо,което получава,е повече,отколкото може да вземе. Ако има нужда от храна,той намира начин,защото не е гладен.Ако нещо наранява тялото му,той намира начин да го спре,защото не го боли.Гладът и болката означават,че човекът е занемарил себе си и вече не е воин.И силите на неговите глад и болка ще го унищожат."

И така ,мили момичета,да спрем да се самосъжаляваме,да спрем да разчитаме на другите и да търсим мотиви,да вземем нещата в свои ръце,да вземем решение с непреклонно намерение,решение,което е като последната ни битка на тази земя,окончателно.

За мен това решение с непреклонно намерение е диетата на Дюкан.И то действа!!!

Не съм руски танк, за да премина през хората и обстоятелствата, създавайки си собствена битка с на пръв изглед мирни цели, за постигане на оптимално тегло...не искам и за съветник Смъртта, защото когато детето ми умираше, това бе последното, което исках от нея!

Не чета Кастанеда, Куелю също.Сега чета Дюкан, но не се вманиачвам.
Аз съм мек, толерантен човек, но имам още много да уча, за да стана достатъчно стабилна, за да могат другите още повече да разчитат на мен.Това искам и не мисля, че има нещо лошо в това да разчиташ на другите, в това е смисълът на любовта и приятелството.Иначе направо няма смисъл от този живот- остава материалитета.
Нещата не можеш да вземеш в свои ръце, защото нещата са съвкупност от обстоятелства, събития и същото това при други хора- можеш само да се молиш за хубаво време и добри хора, които ще срещаш по пътя си, повтарям се.
Непреклонни решения не взимам, защото преклонената глава е мислеща глава, непреклонното сърце вече, да- то е градивно.
Последни битки, окончателни решения, смъртен съветник...Апокалипсис сега ми се струва твоят път с Дюкан, толкова настървеност...че чак моите пръсти посивяха.

За човешките стъпки има мотиви, зад всяко действие стои мотив....дори зад всяка идея има мотив.Нима е необходимо да докажем тук, че добрата мотивация е супер стимулация..едва ли.
По-важното е когато човек поизгуби светлинката да я намира в абзац от тема, да не му се налага да се оправада, че търси мотив, подкпепа или просот усмивка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предлагам ти да прочетеш Кастанеда ,само тогава има смисъл да спорим.

А засега всеки да върви по пътя си и да се справя с нещата както може - без настървеност,без съжаление,взрян в миналото или с надежда за бъдеще,а да живеем в настояшето.

Всеки да намери своя "път със сърце"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

изчетох какво сте написали всички и ...мога само да кажа че усещането да влизаш в дрешки с малки или поне нопмални размери е неутразимо или да си обличаш дрехите сутрин и те да ти падат и да се веят около теб ...
направи Нещото заради себе си, а не заради някой друг ...успех...и откажи шоколада ВЕДНАГА...хляб, газирано, мазно, всичко което съдържа брашно, пържено, месо под всякаква форма, яйца и майонеза естествено- мини само на плодове и зеленчуци, варива в ограничени количества, малко ориз и картофки (но не заедно а по-отделно гарнирани с други зеленчуци), само растителни мазнини (без маргарин!!!), кафе - може без нес и то само по едно ако много ти се пие ...никакви подправки освен листни (без черен пипер, бахар и т.н.), ако много ти се яде нещо млечно - карай на извара (свръхполезна е!!!) и никакъв кашкавал, топено или пушено сирене - риба обаче може, но не и пържена - на скара, печена във фурната или варена - разбира се основата трябва да бъде плодовете и зеленчуците, а млечните и рибата само в редки случаи и по малко - аз не ги използвам, но ако не можеш да минеш без тях то нека да е по-малко...и всичко се получава когато спреш хляба и сладкото...и се движи при всияка възможност - взимаш чифт стари (или нови - според наличността в гардероба) маратонки - или други удобни обувки и почваш да ХОДИШ - няма значение къде важното е да се движиш и да пиеш вода - успех и никога не се изкушавай да си бъркаш в гърлото след като си съгрешила с нещо забранено например - почнеш ли веднъж връщането назад от Повръщането и много трудно - не е невъзможно, но е трудно (говоря от личен опит) - изработи си режим който най-добре ти понася и слушай тялото си - не робувай на еди какви си диети само защото са модни или защото всички ги спазват :)