Наистина съм младо момче. Нямам какво да кажа, след този справедлив и обстоен анализ.

Много thanks. за пиратските записи. Все пак да си припомня какво беше.... но се радвам че все пак ги гледах отпред, а не отзад....

Я виж ти какви мнения се завъртяха тук! Моля да ме извините за първия пост - просто беше продиктуван от силните емоциии след концерта. Аз съм такъв почитател на Пърпъл че едва ли някога бих се отрекъл от тях дори и да направят някоя страхотна глупост.
Мисълта ми беше за косвено сравнение на вокалистите на Пърпъл които са пяли в БГ, тяхното представяне тук, а не по принцип по света. Всички знаем за техните успехи в различни периоди от кариерата им. Но Гилън сега беше на ниво което никой не може да му оспорва. Силата на певеца идва и от групата с която се представя. На първото гостуване на П. в София се говореше че бил настинал и затова не пя особено добре, може и да е вярно. Но забележете, той идва с Пърпъл и със самочувствието че е оригинал и запазена марка на групата, това не е без значение.(имам предвид че е от значение за тези които сравняват екс-вокалистите на Пърпъл) Но за личността Гилън това едва ли е толкова важно, той винаги пее и се раздава емоционално, та дори и да не се получава понякога перфектно.
Ами спомнете си идването му през '93 ако не се лъжа с неговия бенд. Тогава никой не си задаваше въпроса, абе кой беше тоя Гилън бре? Всички знаеха че идва "душата", легендарния глас на Пърпъл и всички отидоха за да чуят Пърпъл, въпреки че не беше същото. Успехът му тук беше феноменален и незабравим.
А Глен Хюз?! какво? ами първия път се представи съсвсем незабележимо с БТР, и сега идва с негова група която е нещо различно от Пърпъл и затова не мога да правя сравнения. Хюз може и да е добър с фалцетното си пеене, но той не е фронтмен, просто го няма отвътре онова държание на сцената, което Гилън притежава.Вярно ако сравняваме изявите на единия и другия в Блек Сабат, определено Хюз извади късмета тогава по простата причина че това е група която не трябва да вземаме много на сериозно. Със Seventh Star (ако не бъркам) започва едно малко възраждане на групата която беше затънала откъм творчство и идеи, просто самите композиции са по-добри. А в Born Again мисля че песните с нищо не им отстъпват има доста добри попадения и Гилън пее по различен начин, което за пореден път доказва неговия професионализъм. Просто слушайте, а не четете мненията на критиката или броя на продажбите. Какво от това че не бил се продавал добре този албум, просто лошо стечение на обстоятелствата- през този период настъпва криза в рока и по-специално за такива групи като Сабат които са свикнали да правят концептуални албуми, със т.нар. сатанинско звучене. А тогава започват да изгряват групите на мелодичния хеви метъл - това е една от многото причини за да не се хареса тогава този албум. Препоръчвам да чуете концертните изпълнения на Гилън със Сабат и вижте дали там не пее като младите си години, страхотен е там.
Но каквото и да си говорим мястото му е в Пърпъл.
Ами Джо Лин Търнър? Ако имаше Рейнбоу можеше и да стане нещо от него. Но това с което той дойде тук в Бг не мога да уважавам. Че той едва успя да изпее собствените си песни, а да не говорим за Пърпълските,боже опази!
За Ковърдейл смятам за излишно да говоря...

И в крайна сметка отново стигаме пак до Гилън и магията на 5-рката.
Виждам че много от участниците тук във форума сравняват песни от албуми и концерти които са официални.
Препоръчвам ви, слушайте "bootlegs" и ако можете да се доберете до пиратски концерти от който и да е период с Гилън и ще се уверите че мястото му не е случайно тук. Оставете тези официални издания, в тях се правят толкова корекции на звука, саунда, и отделните инструменти и гласа че е трудно да се разбере кое е автентичното. Пърпъл винаги са били концертна група, а не студийна. При по-внимателно слушане могат да се доловят недодялани и недоизработени пасажи и сола в много от албумите им, но когато ги чуете на сцена - там е коренно различно. Не казвам че албумите им не звучат професионално, но някакси липсва тръпката и заряда както на Ричи, Лорд или Гилън. В тези концерти които излязоха наскоро, а те ще продължат да излизат защото в тях се вижда истинския Пърпъл, можем да чуем как се вплитат Бах предкласиката, класика и рок елементи.

Ами къде е Бах - навсякъде където свири Лорд, той е класическият музикант, който по неподражаем начин съумява да използва богатата си класическа култура с джаз импровизациите, клонящи повече към рок. В Hihghway Star имитацията на Бах е в неговото соло, това се наричат секвенции които са много характерни за музиката на Бах, и веднага след това следват джаз импровизациите.Подобно е солото му и в Burn - отново Бахови секвенции.
А, едно от най страхотните сола на Лорд, това е в песента Rat Bat Blue от "Who Do We..." - класик, джаз и рок!
Чуйте концертните импровизации в Space Truckin'. Там е пълно с класически цитати. А Ричи също загатва понякога уклоните си към класиката, те пък са свързани с цитати на капризи от Паганини.
Самите музиканти виждам че могат дори с лека самоирония да си признаят че не винаги са перфектни с концертния им албум No Body's Perfect. Там звучат прекалено кристално като саунд, дори си мисля че е направен запис направо от пулта и след това е добавена публиката, а Гилън там колкото и да е смешно в Strange Kind of.... кудкудяка като кокошка в репликите си с Ричи на разпяванията....но майтап да става. Важното е че те наистина се забавляват когато са заедно на сцената.

Към Елвис - "А най ми е чудно защо и как в Хайгуей стар трябва да открия Бах?!?!Монотонното галопиращо темпо раздирано от китарата сигурно е класическата музика с нейните рифове? Китарното соло е цигулката?"
- приятелю, ако искаш да доловиш къде е класиката слушайки рок, първо седни да послушаш малко (всъщност, много!) Бах и не само той, по принцип музика от предкласицизма. Питаш къде може да е цигулката, в китарните сола ли? Правилно си се ориентирал, но да си признаем честно Ричи не е този който ще бъде еталона за това, той малко използва класически цитати. Ако искаш да чуеш как се интерпретира класика през призмата на рока започни с Малмстийн - не случайно за времето си той направи страхотен бум със солата си които абсолютно наподобяват цигулковите сола от капризите на Паганини + неизменни Бахови препратки...

Към "Ян Гилън" - "А Гилън не е по-малко блусар (Плейс Ин Лайн, Лейзи...), когато се налага. За разлика от Д.К. обаче може да пее и с класическа постановка и по още много други начини (Джизъс Крайст Супърстар). "
- Аз също много харесвам изявата на Гилън в рок операта Jesus..., но нека все пак да уточним че там той не пее с класическа постановка, а нормално както и всички останали и затова не трябва да смесваме класиката с тази рок опера. Смятам за неправилно наименованието "..опера" защото просто не е опера, а мюзикъл с много повече рок отколкото Бродуейски елементи.
Музикалната структура може да наподобява класическата опера, но иначе си е вид мюзикъл, такава е била модата тогава.
Между другото чух изпълненията на Хюз в метъл-операта!!! "Aina" - е признавам че е впечатляващо произведение с много добри музиканти и вокалисти и "Хюс-а" добре се представя там...но чак сега ли му изгря звездата...

Личните ми пристрастия към Ian Gillan са огромни! Той ми е любимият от всички прекрасни музиканти, минали през огромната и много задължаваща школа Deep Purple....
Възхищавам се на блендата, диапазона и възможностите му, обожавам импровизациите му, за техниката да не говорим....Присъствието на сцена е перфектно, изпълва пространството и те кара да подскачаш. НО!

Но на 90% от живите му изпълнения след 72ра-73та г., той пее ЗЛЕ! Откровено се мъчи! Често ми се е случвало да спирам коцерти на Пърпъл, които съм си пуснал да слушам с удоволствие, защото ме дразни да чувам, как една жива легенда се излага и изпуска елементарни тонове и пасажи от ръцете си! Замазва с писъци и с опитност!
Боли, но е факт! Гилън сам унищожава своя уникален в началото глас, защото е слаб човек! Недисциплиниран по отношение на таланта си...Всеки, който е запознат с биографията му, ще се съгласи...

Някой да е чувал лоша жива изява на Хюз или Ковърдейл!? Някой да е чувал Хюз или Ковърдейл да се оплакват от "паднал глас", изключая случаите, в които са сериозно болни!?
Лично аз, когато си пусна жив запис на Ковърдейл или Хюз, разликата, която усещам е в ПОЛОЖИТЕЛНА посока..., а при Гилън е винаги в ОТРИЦАТЕЛНА!

Дори на прекрасния концерт в БГ миналия месец,...Гилън бе на ниво, около първите три песни! По-нататък, добре че публиката отпред знаеше добре текстовете, чувахме се доста по-силно от него!

То е така!

Memory is a stranger...History is for fools

Редактирано от VlOLATOR на 23.08.05 18:21.

Da se sravnjavat Gillan s C i H e bezpredmento. Coverdale e beden ednoobrazen glas. Interesna blenda, no dosadno edna i syshta na koncert ili ne.

Hughes e falceten funkar. Sravnenieto s Gilyn e bezpredmetno. Tova sa stilove koito sa strogo diferencirani. No glasa na Hughes e lesno razpoznavaem navsjakyde. Gillyn na mnogomesta zvuchi kato drug razlichen izpylnitel. Spored parcheto koeto pee.

Che pee zle si e tvoe mnenie. Che ima provali ima (Under the gun in Paris), no horata se merjat po posizhenijata, a ne po provalite. Na sportistite se zapomnja i zapisva rekorda, a ne kolko pyti sa syborili letvata.


Za FAR:

Razbira se, che Gillan e i blues pevec. Lazy syshto e blues. No njama tipichen blusarski manier - ne mu e tova amploato, ne mu e v kryvta (Jimi Hendrix, Joe Cocker, Janis Joplin, Muddy Waters, etc...) - prosto go pravi mnogo dobre.
Za JCSS. Sega tuk mozhe da se debatira kakvo e tochno opera i kakvo ne e. Che ne e Zlatoto na Nibelungite - ne e. Che ima elementi na opera - ima. No kakvo to i da e. Gillan ima tenorni partii, koito ako kato pohvat i postaovka ne sa tochno "klasicheski" to e zashtoto i operata mu ne e tochno "klasicheska" a "rock" takava. Fakt e che Gillan pja s Pavaroti i edva li edinijat ot trimata veliki bi pjal s koi da e. No i v studijnoto Child in time, i v partiite mu v koncertoto, se vizhda che Gillan ima estestvena naglasa na klasicheski tenor - ne e moja rabota da precenjavam dokolko e shkoluvan i dokolko se otklonjava ot klasicheskite ramki po prichina, che vse pak e v rok industrijata.
Vse pak v raznoobrazieto na peeneto i shirokija diapazon na glasovi blendi i tembri, pone v sferata na rok muzikata Gillan njama raven.

...не съм сравнявал! Някъде по другите теми в клуба, стои мнението ми, че вокали с толкова различен натюрел и постановка, не бива да се сравняват!

Съпоставях пристрастия! И то само относно живите изяви на въпросните! Защото точно живото пеене показва, колко струва един вокал....В студиото, мога да ти направя и Ози Озбърн да звучи като ангел!

Чети внимателно преди да ми отговаряш!!!....и ако искаш аз да те чета..., пиши на кирилица! Така все едно нищо не ми казваш, защото латиница чета с отвращение и полу-насериозно!

Memory is a stranger...History is for fools

Abe v rabotata mi ne pozvoljavat kirilica sega kakvo da pravja. Amerikanska im rabota - bavno se civilizovat....

Sravnjavam pristrastija - tova pyk kakvo e?

I pak - horata se sravnjavat po naj golemite im postizhenija - a ne po kolichestvo na opitite. Dori i kogato stava duma za live. Slushaj peeneto v Made In Japan i slushaj vokalite v prostovutija California Jam. Kakvo da govorim. Shte kazhesh Coverdale v CJ e neopite oshte... OK. Gledal sym novija Purple njakolko pyti - a naskoto gledah David s White Snake. Gilan e s klasi, klasi nad David. Hem live, hem dnes...

"Abe v rabotata mi ne pozvoljavat kirilica sega kakvo da pravja. Amerikanska im rabota - bavno se civilizovat.... "

дир-а има вградена кирилица! Горе в дясно над полето за писане!

"Sravnjavam pristrastija - tova pyk kakvo e?"

казах --> "съпоставям пристрастия, не сравнявам"! Едно любимо нещо те разочарова, друго не,....едното е по-любимо от другото....сещаш се!

"Slushaj peeneto v Made In Japan"

Дебело подчертах, че говоря за живите изяви на Гилън СЛЕД 74-та!

"Gilan e s klasi, klasi nad David. Hem live, hem dnes..."

Категорично не съм съгласен!

Memory is a stranger...History is for fools

Аз бих казал че на 90% Гилън пее добре, а в останалите е възможно и да се поолива малко или много.При неговите лайф-изпълнения има една може да се каже закономерност - първите 1-2 песни започва малко несигурно (може би защото както казваш няма добра самодисциплина и култура на гласа, или пък просто защото не се е разпял или много често от пулта закъсняват да му оправят микрофона). Но следващите песни, и средата са почти винаги на много високо ниво, и вече към края само поради прекалени емоции започва да дере малко гласа му, но не и да пропуска пасажи. !?!?!

!?!? моля. моля !?! - я нека да уточним за кого говорим - че публиката припявала по-силно от вокала? Ами основното което аз пък забелязах на концерта на Ковърдейл в БГ беше през цялото време - демонстративно поднасяне на микрофона към прекрасната българска публика, това ставаше в почти всяка песен, не защото на публиката толкова много й се пее, а защото Дейвид просто не можеше да издържи соловите партии в песните си и трябваше да ги довършва някой друг... ха ха ха, айде не нам тия стари театрални трикове. Ако пее само блус-балади може и да се справи.

Да си забелязал Гилън да прави подобни жестове с публиката - основните припявания са както винаги: на Smoke..., Hush, Strange kind...Black Night, но това са легендарни припеви.

Остави Made in Japan - това е твърде преекспонирана тава. По-добре чуй In Concert, за малко разнообразие, друго какво да ти препоръчам? През '85 не бил във форма (видео концерта в Париж и за мен е някакво недоразумение)?! - ами чуй тогава Deep in Detroit'85, или Third Night in Stockholm'85 - просто невероятни концерти и там пее както винаги е пял от 70-те годин до тогава - без да се пести, с много хъс и емоция, което естествено му прави и лоша услуга понякога. Заради прекаленото форсиране на гласа си често започва да го губи, това е. Човека не си пази гласа както някои други госпожички като К. или Х.
Дори в Гилън Бенд, 70-те и началото на 80-те, ако чуеш концертните му изпълнения, може би ще си промениш мнението.
Пее си Child in Time без да се замисли, е вярно че не е както 70-години, но идеята на песента не е основно да забие най-високия тон и толкоз...а малко по-дълбок замисъл.

А що се отнася до някои тонове които се пропускат, това може да се чуе при всеки вокалист. Каква е причината? - в диапазона на човешкия глас има 3-4 тона, които са преходни между нормалния и микса към фалцет. Този певец който съумее така да изглади точно този преход така че да не се забелязва ознчава че той доста е поработил върху техниката на гласа си. В студийните записи това почти не се усеща, но на концерт на всеки му се разкатава майката, ако да речем дадена вокална мелодия постоянно варира около тези компромисни тонове, или гласът му не е във форма.
И че Гилън има разнообразни нюанси на пеенето, с това и аз съм съгласен. Аз в никакъв случай не съм твърдял че той е блус-певец. Той е изключително рок. Това за операта дай да го оставим настрани - може и да има всички данни за тенор но в класическото пеене звукоизвличането е съвсем различно и аз съм сигурен че Гилън не си е направил труда да го постигне защото не му е нужно. Това с Павароти "Nesun Dorma" е добре, но не е класическо пеене, и това си е просто бизнес, кампания или както щеш го приеми.

Abe ima kirilizator, no az na latinski keyboard moga da pisha samo na QWERTY layout. Na kedora sa razmesteni bukvite i mi otnema suma vreme da popravjam.

Za David i Gillan. Edinijat pja na vsichki koncerti kato bog - Gillan. Druigjat se olja i kompensirashe s tova che se drapashe po tashacite - provokativno - clown...