Ехеей, лайфа на Deep Purple, какво ще кажете, а? / Фен клубове / Музикални / Deep Purple

"Аз се заяждам защото смятам, че мк3 прави също добра музика."

Мда.... Явно четеш през пръсти. Уморих се да повтарям, че "добра", "страхотна", "лоша" и т. н. определения са безпредметни за дискусия, защото описват лични вкусове и естетика, за които няма общ барометър. За мене също МК3, че и МК4 правят добра музика. Говорим доколко можем да разтягаме акордеона Дийп Пърпъл преди това понятие да се скине безславно. Това се случи през 70те. С персоналните промени музиката им се измени и много от любителите на класическия пърпъл просто се отдеглиха (съвременник съм и съм свидетел - та зная). На тяхно място се явиха нови почитатели, но те харесваха друга разновидност музика - не тази, с която Пърпъл превзе света. Друга. По-добра или по-лоша е без начение. Това, което има значение е, че беше различна. И ставаше все по различна. Някои го оправдаха с термина "развитие" за мене и още много хиляди беше завой. Къвърдайл след Гилън е трудно да се нарече развитие...

Аз съм пурист. Ако сме съгласни, че един оригинал се е наложил като такъв с опреденени качества и недостатъци и най-вече -с определени силни изграждащи компоненти, то всяко отклонение от оригинала - особено подмяната на компонентите с други, го прави не-оригинал. Толкова е просто. Бийтълз го бяха научили и нито една формация на нито един от четиримата след това не се опита да експлоатира тази запазена марко в новото си творчество. Но не - Колета и другите кърлежи от индустрията, наречена Пърпъл се полакомиха да издоят и поледната стотинка от тази славна запазена марка. Чрез поредица кръпки на оригинала...

Комерсиализацията е преупотребяван телмин с неясно значение. Всичко, което се предложи на пазара е комерс ("търговия" на български). За мене лично, комерсиялизацията в лошия смисъл започва там и тогава, когато продажбата на продукта стане самоцел. С други думи, когато творецът започне да плюнчи пръста си и да твори ГЛАВНО и ЗАРАДИ продажбата, жертвайки собственото си кредо и творчека визия на олтара на парите. Комерсиалните творци се водят по масовия вкус, докато големите творци го формират.

Не зная каква ще да е била мотивацията на Пърпъл и макар и да мразя да цитирам, след първото им и много успешно (включително и финансово) турне в Щатите през 1968, Лорд казва нещо в смисъл на: "Спечелихме маса пари в Америка, това което ни е нужно обаче, е известност в Европа". За точния цитат виж обложката на оригиналния Who Do We Think We Are. Но не обичам да правя мненние на изказвания от този род, защото говоренето пред пресата не гарантира искреност. Много по-валидни за мене са реминисценциите на членовете на глупата относно онзи отдавнашен период. Това е отдавна минало-заминало с онези пазарни и други динамики и съображения е приключено и горе-долу ми се струва, че в това, което сега си спомнят има повече шанс за неподправеност.

В "Highway Star" Бах е в низходящата хармония, върху която е построено органовото соло. Толкова много, че направо звучи като цитат. Ако не вярваш на мене - обърни се към Джон за потвърждение :). В интрото на Пърпъл не става въпрос за цитат, а за стил, докато Една одисея... си е чист цитат - не разчитат да мине за тяхно. От скоковете, които правиш в написаното, допускам, че си младдо момче, най-малкото не си съвременник. Нерде Дорс, нерде Куин (най-мишмаш от големите групи за мене, след Найт ат Ди Оупра, намат нищо свястно, но това си е мое мнение и вкус). "Коса" е Бродуей-продукция от края на 60те - филмът излезе около десетилетие по късно. Изключително добра картина на една, за съжаление, мъртва вече идея и епоха.

Никъде не твърдя, че Пърпъл правят революция. Мое лично мнение си е обаче, че експериментите с класиката преди Гилън-периода са доста по-малко "умели" (да не употребя по-силна дума) отколкото след това. Произведенията са на моменти физически навързани класически и рок пасажи, често без особена логика или някаква видима подреденост. Всъщност в оня период, по мое мнение, младият Ричи видимо се лута между двете си явни любови - класиката и рок-енд-рола. Джон като батко на всички се тегли към класиката и им се налага. Но с идването на Гилън и Глоувер (безспорни рокаджии, но и надарени с афинитет към класиката), заварения дисбаланс се изменя в едно идеално равновесие и само можем да съжаляваме, че Гилан и Ричи се хващат за гушите. Това в музиката обаче не се усеща (защото те са преди всичко професионалисти) и е трудно да си представи човек, че по време на турнето на Machine Head, когато на сцената са брилиантно сработени (размените в отстъплението на Strange Kind Of Woman от Made In Japan), тези двамата в личния си живот отказват да разговарят помежду си.

На другите засегнати теми: Прослушай Дорс - само ще спечелиш според мене. Елвис нищо не взема за основа, защото той е само изпълнител. В явлението Елвис има прекалено многу станиол, дим и огледала според мене. Както и Бийтълз (без да им отричам заслугите и да ги харесвам по-малко) обективно погледнато се откъсват напред от много от съвременниците си, освен на таланта си, благодарение и на блестящ маркетинг. Това важи и за Елвис. Полковника и Ъпстайн добре са си свършили работата...

За стратегията ти съм съгласен и без да ти развалям самодоволството - прозрях този мой стар похват още в началото. Нарича се изнудване чрез опониране (понякога и чисто самоцелно и инатено). Не се сърдя, защото как мислиш съм научил много от това, което зная ;).

Я виж ти какви мнения се завъртяха тук! Моля да ме извините за първия пост - просто беше продиктуван от силните емоциии след концерта. Аз съм такъв почитател на Пърпъл че едва ли някога бих се отрекъл от тях дори и да направят някоя страхотна глупост.
Мисълта ми беше за косвено сравнение на вокалистите на Пърпъл които са пяли в БГ, тяхното представяне тук, а не по принцип по света. Всички знаем за техните успехи в различни периоди от кариерата им. Но Гилън сега беше на ниво което никой не може да му оспорва. Силата на певеца идва и от групата с която се представя. На първото гостуване на П. в София се говореше че бил настинал и затова не пя особено добре, може и да е вярно. Но забележете, той идва с Пърпъл и със самочувствието че е оригинал и запазена марка на групата, това не е без значение.(имам предвид че е от значение за тези които сравняват екс-вокалистите на Пърпъл) Но за личността Гилън това едва ли е толкова важно, той винаги пее и се раздава емоционално, та дори и да не се получава понякога перфектно.
Ами спомнете си идването му през '93 ако не се лъжа с неговия бенд. Тогава никой не си задаваше въпроса, абе кой беше тоя Гилън бре? Всички знаеха че идва "душата", легендарния глас на Пърпъл и всички отидоха за да чуят Пърпъл, въпреки че не беше същото. Успехът му тук беше феноменален и незабравим.
А Глен Хюз?! какво? ами първия път се представи съсвсем незабележимо с БТР, и сега идва с негова група която е нещо различно от Пърпъл и затова не мога да правя сравнения. Хюз може и да е добър с фалцетното си пеене, но той не е фронтмен, просто го няма отвътре онова държание на сцената, което Гилън притежава.Вярно ако сравняваме изявите на единия и другия в Блек Сабат, определено Хюз извади късмета тогава по простата причина че това е група която не трябва да вземаме много на сериозно. Със Seventh Star (ако не бъркам) започва едно малко възраждане на групата която беше затънала откъм творчство и идеи, просто самите композиции са по-добри. А в Born Again мисля че песните с нищо не им отстъпват има доста добри попадения и Гилън пее по различен начин, което за пореден път доказва неговия професионализъм. Просто слушайте, а не четете мненията на критиката или броя на продажбите. Какво от това че не бил се продавал добре този албум, просто лошо стечение на обстоятелствата- през този период настъпва криза в рока и по-специално за такива групи като Сабат които са свикнали да правят концептуални албуми, със т.нар. сатанинско звучене. А тогава започват да изгряват групите на мелодичния хеви метъл - това е една от многото причини за да не се хареса тогава този албум. Препоръчвам да чуете концертните изпълнения на Гилън със Сабат и вижте дали там не пее като младите си години, страхотен е там.
Но каквото и да си говорим мястото му е в Пърпъл.
Ами Джо Лин Търнър? Ако имаше Рейнбоу можеше и да стане нещо от него. Но това с което той дойде тук в Бг не мога да уважавам. Че той едва успя да изпее собствените си песни, а да не говорим за Пърпълските,боже опази!
За Ковърдейл смятам за излишно да говоря...

И в крайна сметка отново стигаме пак до Гилън и магията на 5-рката.
Виждам че много от участниците тук във форума сравняват песни от албуми и концерти които са официални.
Препоръчвам ви, слушайте "bootlegs" и ако можете да се доберете до пиратски концерти от който и да е период с Гилън и ще се уверите че мястото му не е случайно тук. Оставете тези официални издания, в тях се правят толкова корекции на звука, саунда, и отделните инструменти и гласа че е трудно да се разбере кое е автентичното. Пърпъл винаги са били концертна група, а не студийна. При по-внимателно слушане могат да се доловят недодялани и недоизработени пасажи и сола в много от албумите им, но когато ги чуете на сцена - там е коренно различно. Не казвам че албумите им не звучат професионално, но някакси липсва тръпката и заряда както на Ричи, Лорд или Гилън. В тези концерти които излязоха наскоро, а те ще продължат да излизат защото в тях се вижда истинския Пърпъл, можем да чуем как се вплитат Бах предкласиката, класика и рок елементи.

Ами къде е Бах - навсякъде където свири Лорд, той е класическият музикант, който по неподражаем начин съумява да използва богатата си класическа култура с джаз импровизациите, клонящи повече към рок. В Hihghway Star имитацията на Бах е в неговото соло, това се наричат секвенции които са много характерни за музиката на Бах, и веднага след това следват джаз импровизациите.Подобно е солото му и в Burn - отново Бахови секвенции.
А, едно от най страхотните сола на Лорд, това е в песента Rat Bat Blue от "Who Do We..." - класик, джаз и рок!
Чуйте концертните импровизации в Space Truckin'. Там е пълно с класически цитати. А Ричи също загатва понякога уклоните си към класиката, те пък са свързани с цитати на капризи от Паганини.
Самите музиканти виждам че могат дори с лека самоирония да си признаят че не винаги са перфектни с концертния им албум No Body's Perfect. Там звучат прекалено кристално като саунд, дори си мисля че е направен запис направо от пулта и след това е добавена публиката, а Гилън там колкото и да е смешно в Strange Kind of.... кудкудяка като кокошка в репликите си с Ричи на разпяванията....но майтап да става. Важното е че те наистина се забавляват когато са заедно на сцената.

Към Елвис - "А най ми е чудно защо и как в Хайгуей стар трябва да открия Бах?!?!Монотонното галопиращо темпо раздирано от китарата сигурно е класическата музика с нейните рифове? Китарното соло е цигулката?"
- приятелю, ако искаш да доловиш къде е класиката слушайки рок, първо седни да послушаш малко (всъщност, много!) Бах и не само той, по принцип музика от предкласицизма. Питаш къде може да е цигулката, в китарните сола ли? Правилно си се ориентирал, но да си признаем честно Ричи не е този който ще бъде еталона за това, той малко използва класически цитати. Ако искаш да чуеш как се интерпретира класика през призмата на рока започни с Малмстийн - не случайно за времето си той направи страхотен бум със солата си които абсолютно наподобяват цигулковите сола от капризите на Паганини + неизменни Бахови препратки...

Към "Ян Гилън" - "А Гилън не е по-малко блусар (Плейс Ин Лайн, Лейзи...), когато се налага. За разлика от Д.К. обаче може да пее и с класическа постановка и по още много други начини (Джизъс Крайст Супърстар). "
- Аз също много харесвам изявата на Гилън в рок операта Jesus..., но нека все пак да уточним че там той не пее с класическа постановка, а нормално както и всички останали и затова не трябва да смесваме класиката с тази рок опера. Смятам за неправилно наименованието "..опера" защото просто не е опера, а мюзикъл с много повече рок отколкото Бродуейски елементи.
Музикалната структура може да наподобява класическата опера, но иначе си е вид мюзикъл, такава е била модата тогава.
Между другото чух изпълненията на Хюз в метъл-операта!!! "Aina" - е признавам че е впечатляващо произведение с много добри музиканти и вокалисти и "Хюс-а" добре се представя там...но чак сега ли му изгря звездата...