Извинявам се, имах предвид един концерт в Торонто, Канада. Не съм имал предвид теб, ти не си казвал, че са "жалка работа", имах предвид мой познат, присъствал на концерта. Спомням си и какво беше написал ти и сигурно под влияние на твоята информация съм объркал мястото. Но както и да е, както казах, аз не вярвам на подобни слухове, вярвам на очите и ушите си. Аз самият никога не съм виждал или слушал Пърпъл "жалки", но съм чул няколко концерта, в които отделни участници не са били на ниво (веднъж Болин и два пъти - Гилън).

на сайта на руската група, която подгряваше www.natisk.ru /my woman from tokio + smoke on the water/
Ако някой знае още сайтове, моля да пише

...разби ме

Jesus Christ, Superstar
Who are you
What have they say you are....

Халал да са му провалите !!!

Никой не напада любимата ли група - анализираме различните и инкарнации.

Не цитирам никого. Радвам се, че моето сравнение за "мяученето" е споделяно от Ричи. Страхувах се че само на мене ми е приличало на такова.

Прави ми впечатление, че като защитаваш Хюз (който винаги съм харесвал повече от Къвърдейл, до степен, че правеше присъствието на втория направо излишно). Но че мявка повечко е налице за всеки непредубеден. Когато като го поканят да изпее и някоя опера можем да го сравняване с Гилън, обаче... Иначе пее момчето, но както иma един израз е one trick ponny.

Прави впечатление, че в оценките си щедро употребяваш конструкции като "за мене" "на мене лично" и други в този смисъл, с което само потвърждаваш баналната ми уговорка от по-горе, че всичко е въпрос на личен вкус. Както аз например предпочитам скоч пред бърбън, ако няма скоч охотно пия бърбън, а ако няма нищо по-свястно деградирам до шльоковица... или какви ли не екзотични смеси. Същото е и с естетиката. Това са гъдели, в които се смесват компоненти, които в много случаи нямат нищо общо с кадърността на изпълнителя...

Елвис, твоята реплика ми допадна много повече. На един акъл сме... Но плейс ин лайн музикантски е много по-сложна тъкан. Искаш ли та ди го подредя "интелигентно", понеже вече само ентусиазъм не ми стига.

Не ми се сърдете бе момчета - I am a hard lovin' man.

Znachi ot 20 godini nasam.
Ami na vsichki koncerti na koito sym go gledal si pja bez da se mychi. Ako narichash mychene teatralnoto naprezhenie, to toj se "muchi" oshte v child in time, a za Jesus Christ da ne govorim.

Ne znam kakvo imash predvid kato diapazon, no malko nad normalnija si govor Hughes kara vsichko na falcet (kato Gibb brothers), dokato Gillan pee na pylen glas i naj visokite si mesta. Zaslushaj se mnogo vnimatelno v kraja na Demon's Eye ot Machine Head i uvelichi silata po vreme na fadeout kym kraja kogato toj ima edna vyzhodjashta progresija. Izmeri go s kamerton ili piano ako iskash. Dokolkoto si spomnjam e si ot vtora oktava (s pylen glas!!!). Posle ili izmeri gyrlenoto peene v niskite ot Place In Line (Who Do we think we are). Shtoto i niskite trjabva da se imat predid kogato govorim za diapazon.

Drugo predimstvo na Gillan e che nagazhda glasa si v razlichite parcheta do stepen, granicheshta s useshtaneto, che pee razlichen chovek. Primer Bloodsucker – Child In Time - Flight Of the rat - edno sled drugo. Kogato govorim za tehnika, de. Syshto taka kak pee v Woman From Tokyo i kak v Our Lady. Tova e chovek kojto ne pee v otdelnite parcheta a im pridava unikalen harakter, rabotejki sys sila, blenda, dramaturgija na podnasjaneto i t. n. A Hughes, kolkoto i da e dobyr si e Hughes navsjakyde. One trick pony kazvat amerikancite.

Za polsenoto ne te razbiram - vypros na haresvane. No govorim za drugo tuk> Receptata Purple. Dokato Burn e vse oshte uslovno 90% Purple, CTTB, mozhe i dobra muzika da e, no e mozhe bi edva 15% Purple. Ako ne govorim za etiketa razbira se, a striktno za tova dokolko koncepcijata na muzikata se doblizhava do tova, koeto napravi Purple svetovno izvestni.... Smes ot obrazovatelna (izvestna oshte kato klasicheska) muzika, po tochno predklasicheski vytyk podreden vyrhu hard rock-blues struktura sys syken jazov pohvat na svobodno imrovizirane. Bez kojto i da e ot gornite komponenti, Purpre ne e Purple. Kyde e klasicheskija moment v come Taste the Band? Otnovo - ne stava duma za kachestvo na muzikata, a za nejnija harakter, koncepcija, sydyrzhanie i forma.

"Елвис, твоята реплика ми допадна много повече. На един акъл сме"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Demon's Eye e ot Fireball....

Ryzhdjasal sym

Пиша за абзаца с октавите и за гласа - единствения човек за когото може да се пишат подобни работи, самоук певец който вдъхва живот на всяка една песен и който е направил революция с гласа си/бял който пее черна музика/, който има песни с нито една погрешно изпята нота е Елвис Пресли - но не сме в неговия клуб. Заслугата на Пърпъл не е само на Гилан, а на целия състав. Певци с добър, като неговия глас има не един. През 1984 бях 3 клас и някой подари на сем. Музикална стълбица с Т.Пространов. Първата песен беше Целувката на циганката. Слушах я постоянно но най ме грабна солото на китарата. И Дио или Търнър да пееше - пак щеше да ми хареса.
Къде пък е класическия момент в Спийд кинг, Блод съкър и мн.др? "Хард-рок блус структура със .... - ами то всичките хард рок групи са така, например Цепелин" А пък класическия момент в кам тейст не го знам къде е, но класиката я има: You keep on moving...

Taman te pohvalih po-dolu i ti si nadrobil goljam turljugjuvech.
Moga da ti posocha klasika (predklasika) vyv vsjako parche na purple ot perioda s Gillan a i v njakoi sled tova. SHte se spra samo na posochenite ot tebe.

Da ostavim nastrana ochevadnija Bach na organovata introdukcija, solovite linii i na kitarata, i na organa sa si chista proba predklasicheska melodika.

Sushtoto se otnasja i za Bloodsucker.

Vsyshnost, s idvaneto na Gillan i Glover prez 1969, klasikata kojato dotogava e dominirasht komponent v Muzikata na Purple se reducira samo do pasazhi - ednovremenno harmonichni chasti i solovi linii. Taka che ako Gillan i Glover imat zasluga (a mozhe bi tiva e prosto syvpadenie, no e mnogo natrapchivo ako e takova) to e che s idvaneto im v grupata, tja se prevrystha ot grupa, esperimentirashta pochti iskljuchitelno v sferata na klasikata (Slushaj The Book Of Taliesyn, Bezimennijat "Deep Purple" izvesteni oshte kato "Jeronimus Bosch" zaradi oformlenieto na oblozhkata, kakto i proslovutoto "koncerto") v mnogo po tipichna "hard rock" grupa. Razbira se sys zrelostta idva i po umeloto vplitane na klasicheskite harmonii v obshtata tykan.
Za sravnenie slushaj 25 Anniversary albumite ot MKII, v koito ima dobyr material nevkljuchen v originalnite albumu i naj–cennoto za mene - repeticii. Chuj s kakvo si "otdyhvat" po vreme na repeticiite: "Vilhem Tell", "Podmoskovnie Vechera" na S. Sedoy i drugi ot tozi rod. Sled tova chij edin album (v momenta ne se seshtam za imeto mu), kydeto ima repeticii na Purple s David, Hughes i Boulin. Tam grupata razpuska samo s funk i blues. Tova ti pokazva v kakvo se systoi razlikata - na kogo kakvo mu ena syrceto...

Elvis e izpjal mnogo falshivi noti - osobeno v Las Vegas. Ne izkazvaj "absoljuti" zashtoto takiva ne syshtestvuvat. Elvis e javlenie, no e napisal samo edna pesen dokolkoto znaja. Toj e edin mnogo talantliv izpylnitel, no samo tolkova. Takava e syshto i Lili Ivanova. I drugoto si go chul samo prez plet. Elvis prenasja chernata muzika na bjala scena, no dalech ne e edinstven - Buddy Holly and the Crickets sa syshto tolkova pioneli. Prosto togava veche momentyt za tova javlenie e nazrjal. No togava te prosto pejat cherna muzika po bjal nachin - tolkova. Dokatoposle se navydiha edni kato Janis Joplin, Joe Cocker, Ten Years After i dr. Za koito prosto njamshe granici... No tova ne e po temata.

V edno si absoljutno prav prinosyt na Gillan, Glover, Blackmore, Lord i Paice e ednakyv. Tova e Purple - par exelans. Vsichko drugo e Purple s izmenenija i ugovorki. Ocenkite sa vypros na vkus.

YKOM ne e losho parche. I mozhe bi e njakakva klasika. No ne e Purple klasika. Purple klasika e " Highway Star" vytre ima mnooogo Bach za umeeshtiote da slushat :).

Много се кефя като те подкокоросам с 1-2 изречения/това е малко психология/. Така научавам много нови неща, без да си давам зор.
Запознат съм добре с м1. 25 Anniversray albumite дори не съм го чувал и нямам идея от къде да го намеря. По обратната логика някой би казал че през 69 групата става комерсиална. Също когато Елвис изпява сладникавата Сега или никога- т.т става комерсиален. Чудя се едно-дали умелото вплитане на клас.м-ка с рок е "революция" създадена от групата? За интродукция не говоря-напр.Елвис започва з от най известните си концерта с такава/от "една одисея в космоса"/. Просто си мисля , че тогава модата е била такава-ще ме накараш да прослушам Доорс, да проверя Куин -операта, филма Коса/той май е 79/. А най ми е чудно защо и как в Хайгуей стар трябва да открия Бах?!?!Монотонното галопиращо темпо раздирано от китарата сигурно е класическата музика с нейните рифове? Китарното соло е цигулката? Ами аз ти казах преди -тя всичката музика е вземата отнякаде и се развива-Елвис взема за основа госпъла, Битълс-рокендрола.Май трябва да изясним за какво спорим. Аз се заяждам защото смятам, че мк3 прави също добра музика.

"Аз се заяждам защото смятам, че мк3 прави също добра музика."

Мда.... Явно четеш през пръсти. Уморих се да повтарям, че "добра", "страхотна", "лоша" и т. н. определения са безпредметни за дискусия, защото описват лични вкусове и естетика, за които няма общ барометър. За мене също МК3, че и МК4 правят добра музика. Говорим доколко можем да разтягаме акордеона Дийп Пърпъл преди това понятие да се скине безславно. Това се случи през 70те. С персоналните промени музиката им се измени и много от любителите на класическия пърпъл просто се отдеглиха (съвременник съм и съм свидетел - та зная). На тяхно място се явиха нови почитатели, но те харесваха друга разновидност музика - не тази, с която Пърпъл превзе света. Друга. По-добра или по-лоша е без начение. Това, което има значение е, че беше различна. И ставаше все по различна. Някои го оправдаха с термина "развитие" за мене и още много хиляди беше завой. Къвърдайл след Гилън е трудно да се нарече развитие...

Аз съм пурист. Ако сме съгласни, че един оригинал се е наложил като такъв с опреденени качества и недостатъци и най-вече -с определени силни изграждащи компоненти, то всяко отклонение от оригинала - особено подмяната на компонентите с други, го прави не-оригинал. Толкова е просто. Бийтълз го бяха научили и нито една формация на нито един от четиримата след това не се опита да експлоатира тази запазена марко в новото си творчество. Но не - Колета и другите кърлежи от индустрията, наречена Пърпъл се полакомиха да издоят и поледната стотинка от тази славна запазена марка. Чрез поредица кръпки на оригинала...

Комерсиализацията е преупотребяван телмин с неясно значение. Всичко, което се предложи на пазара е комерс ("търговия" на български). За мене лично, комерсиялизацията в лошия смисъл започва там и тогава, когато продажбата на продукта стане самоцел. С други думи, когато творецът започне да плюнчи пръста си и да твори ГЛАВНО и ЗАРАДИ продажбата, жертвайки собственото си кредо и творчека визия на олтара на парите. Комерсиалните творци се водят по масовия вкус, докато големите творци го формират.

Не зная каква ще да е била мотивацията на Пърпъл и макар и да мразя да цитирам, след първото им и много успешно (включително и финансово) турне в Щатите през 1968, Лорд казва нещо в смисъл на: "Спечелихме маса пари в Америка, това което ни е нужно обаче, е известност в Европа". За точния цитат виж обложката на оригиналния Who Do We Think We Are. Но не обичам да правя мненние на изказвания от този род, защото говоренето пред пресата не гарантира искреност. Много по-валидни за мене са реминисценциите на членовете на глупата относно онзи отдавнашен период. Това е отдавна минало-заминало с онези пазарни и други динамики и съображения е приключено и горе-долу ми се струва, че в това, което сега си спомнят има повече шанс за неподправеност.

В "Highway Star" Бах е в низходящата хармония, върху която е построено органовото соло. Толкова много, че направо звучи като цитат. Ако не вярваш на мене - обърни се към Джон за потвърждение :). В интрото на Пърпъл не става въпрос за цитат, а за стил, докато Една одисея... си е чист цитат - не разчитат да мине за тяхно. От скоковете, които правиш в написаното, допускам, че си младдо момче, най-малкото не си съвременник. Нерде Дорс, нерде Куин (най-мишмаш от големите групи за мене, след Найт ат Ди Оупра, намат нищо свястно, но това си е мое мнение и вкус). "Коса" е Бродуей-продукция от края на 60те - филмът излезе около десетилетие по късно. Изключително добра картина на една, за съжаление, мъртва вече идея и епоха.

Никъде не твърдя, че Пърпъл правят революция. Мое лично мнение си е обаче, че експериментите с класиката преди Гилън-периода са доста по-малко "умели" (да не употребя по-силна дума) отколкото след това. Произведенията са на моменти физически навързани класически и рок пасажи, често без особена логика или някаква видима подреденост. Всъщност в оня период, по мое мнение, младият Ричи видимо се лута между двете си явни любови - класиката и рок-енд-рола. Джон като батко на всички се тегли към класиката и им се налага. Но с идването на Гилън и Глоувер (безспорни рокаджии, но и надарени с афинитет към класиката), заварения дисбаланс се изменя в едно идеално равновесие и само можем да съжаляваме, че Гилан и Ричи се хващат за гушите. Това в музиката обаче не се усеща (защото те са преди всичко професионалисти) и е трудно да си представи човек, че по време на турнето на Machine Head, когато на сцената са брилиантно сработени (размените в отстъплението на Strange Kind Of Woman от Made In Japan), тези двамата в личния си живот отказват да разговарят помежду си.

На другите засегнати теми: Прослушай Дорс - само ще спечелиш според мене. Елвис нищо не взема за основа, защото той е само изпълнител. В явлението Елвис има прекалено многу станиол, дим и огледала според мене. Както и Бийтълз (без да им отричам заслугите и да ги харесвам по-малко) обективно погледнато се откъсват напред от много от съвременниците си, освен на таланта си, благодарение и на блестящ маркетинг. Това важи и за Елвис. Полковника и Ъпстайн добре са си свършили работата...

За стратегията ти съм съгласен и без да ти развалям самодоволството - прозрях този мой стар похват още в началото. Нарича се изнудване чрез опониране (понякога и чисто самоцелно и инатено). Не се сърдя, защото как мислиш съм научил много от това, което зная ;).