Поздравления, Деси, за смелостта да напишеш всичко това тук! Наистина не си изключение. Моя много добра приятелка е била в това състояние след първото раждане. Много дълго време пи хапчета. От тях може и да е имало полза, но аз забелязвах вредите... Хубавото е, че преди няколко дни роди второ детенце и няма помен от старата й депресия. (Това го пиша, за да те обнадеждя.)

А би ли се подложила на хомеопатично лечение? Струва ми се по-безвредно...

И, да си призная, възхищавам се повече на хората, преодоляли депресията си, отколкото на онези, които които не са изпадали в такава. Пожелавам ти сили, оптимизъм и успех!

стори ми се, че намекваш, че това сполетява който може да си го позволи? Ако е така, струва ми се непочтено спрямо Деси!
Ако грешно съм разбрала - извинявам се.
Повръщала съм цял ден и съм гледала току-що проходило дете. Беше ад. До човек е.
Ама че болнични малките чудовища не дават - така си е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Темата е колкото болезнена, толкова и важна!
Ужасно много жени минават през това. Поне при мене срамът да призная, че изпитвам агресия към детето си беше нещо ужасяващо!
Деска, представям си колко ти е струвало да го напишеш - мога само да ти се възхищавам. Уверена съм, че вече си преодоляла по-голямата част от проблемите, а останалото е само въпрос на време и на много, много подкрепа от хората, които те обичат!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мили мамчета!!!
В далечната 89 г., когато родих Елена- първата- не знаех какво е следродилна тъга и депресия, но вероятно страдах от предродилна депресия, защото в последнят месец плачех, че като родя бебето, няма да е само мое, а и на татко му... В родилния дом я гушках и ронех сълзи, но бях млада и ми мина. След втората- Йоана- вече нямах време да си мисля за депресии, но това не ми пречеше да си поплаквам.
Но, момичета, ако част от следродиланата депресия е това да мразиш бебето си, да му крещиш и да ти идва да го ....., а после да страдаш от адски угризения, то аз страдам от нея вече 16 години!
Дами, това е част от отглеждането на всяко дете- малко или голямо. Четете Спок! Горе главите- кръгът е омагьосан- трудно ти е, ядосваш се на детето , скарваш му се / или си го изкарваш на него/, после страдаш, после то пак те ядосва и т.н.
Не се затваряйте в себе си, тук всички ще ви разберат, всяка е минала по този път в една или друга степен.
Целувам всички!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не това имах предвид и и бях сигурна, че няма да го разберете...

Не става въпрос кой може и кой неможе да си го позволи. Никой неможе да си позволи да му е зле. Не става въпрос и с това да гледаш повръщайки току що проходило дете. А става въпрос че никога и отникаде няма да дойде някой който ще вземе пищяшото бебе на ръце и за 5 минути за да отидеш в тоалетната... Няма да дойдат приятели да ти помогнат, баба да го подруса и т.н. и това не месец-два -три-пет...ти си знаеш че това просто никога няма да се случи. Знаеш и че ако не си ти никой няма и 5 стотинки да даде за детето ти.
Едва ли ще стигнеш до крайности ако ситуацията е подобна...
съмнявам се че ще разбереш за какво говоря. Аз поне преди да ми се случи не можех да си го обесня какво му е толкова различното на мамите в чужбина....И аз без баба си гледах детето и аз работех... старите хора както казват - като опре яйцето на дупето....

Приемам уточнението, rumche! Аз точно това се опитвах да обясня - че медицинския термин "следродилна депресия" се отнася всъщност не до общоприетото схващане за депресия, а до остра форма на психоза! Случва се сравнително рядко, наистина е сериозно и обикновено е резултат от вече съществуващ проблем, който обаче е бил латентен до момента на раждането. Специфичните промени на организма и съзнанието в този момент го отключват и се получава лавинообразната реакция, за която деси говори.
Раждането само по себе си или бебето никога не биха могли да резултират в подобна психоза и суисидални помисли, ако няма странични и вече съществуващи причини! Детето може да извика агресия, наистина, но не по-крайна от това, да му креснеш извън нерви или да го пораздрусаш по-силно... Много мами се стресират излишно, бъркайки нормалните стрес и умора със сериозен психически проблем - с което само утежняват нещата, естествено.

Деси споменава в постинга си, че може би знае истинските причини за състоянието си и би ги написала, ако имаме желание - аз затова я и помолих да ги сподели, стига да не я притеснява... Не се и съмнявам, че всяка от нас и съчувства безкрайно и е готова да помогне!

Браво Деси!
Чудесно е, че си решила да споделиш преживяването си. Това ще помогне много и на теб самата.
Аз лично мисля, че следродилната депресия има като основа хормоналния дисбаланс, който комбиниран с проблемите и стреса на ежедневието води до това състояние.
Следродилната депресия е известна в медицината, не са изобщо редки случаите - по-леки депресивни състояния или тежки кризи, но малко от майките търсят помощ.
Моля споделете и вашето мнение, но аз се чувсвах много подтисната в началото на бременността. Всичко си беше планирано и желано още повече, че ми е за втори път. И изведнъж ме налегнаха едни черни мисли - просто не мисе говори. За най-малкото нещо избухвах и плачех.
Само хормоните ли са виновни обаче да бъдем толкова емоционални и да приемаме някои неща крайно трагично, да се самообвиняваме и самонаказваме, да сме нервни и да се нахвърляме върху себе си и дори върху децата, за които и живота си бихме дали.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но има и сериозни болести, които идват изневиделица и когато си сам самичък и много много болен и и децата чакат само на теб...и няма на кой да се обадиш и няма кой да ги вземе за да се лекуваш.....

и тогава става страшно......

затова не говори коя мама до къде може да стига, а дайте да се молим да не се случват такива работи, защото някои неща не питат.....

просто не е красиво такова отношение от твоя страна, не се имай за толкова велика. живота е колело

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От 11 г. съм омъж., с 2 деца 11г и 1 г. момчета, при свеки на дистанция, не мога да си позволя да се отпускам, много намалих боледуванията.Даже реших, че щом съм вече на възраст / 34 г./ съм изкарала много и различни вирусни заболявания и за това съм претръпнала, ама не е баш така, щото я няма майка ми да ме обслужва. Никой не се сети един чай да ми предложи/направи , ако имам нужда. Само съвети от сорта на - почивай си, ще ти мине, така ли се почива с трима мъже, куче, рибки и папагали, постоянната агресия със свеки, год.счет.приключване и др.неща.
Извинете, май се отплеснах!!!
Съвет : Създай си на първо време режим в ежедневието и го спазвай стриктно, нещо като фикс идея да ти стане едва ли не, че от 8-10 ще правиш закуска и храниш семейството, от 10-11 ще четеш пресата или телевизия, докато бебето щъка наоколо, от 11-12 кревати, прахосм. ит.н.Разходката задължително - и си брани режима, ако някой се опитва да ти отнема от времето и на теб това не ти е по сърце - отрежи го.
Аз така си гоня план-графика, та да не ми остава време за черни мисли, а и да не се шашкам, че времето все не ми достига. Аз също изпадам в депресивни състояния, но най-често от липса на време, вкл. и за почивка.

Редактирано от assam1 на 02.04.05 23:50.

Не се правя на велика, аз си написах, че няма да го разберете....

Това, че съм написала, че депресията (тежката), не се случва на всеки, не означава че аз съм велика. Просто имам късмета, че ме е пропуснала поради едни или други обстоятелства.

За отношението ми не говори така - аз все пак бях първата която отговори на писанията на Деси преди няколко дни , когато тя за първи път сподели.

Това , че пишеш , че на някой не му се случва подобно нещо поради едни или други обстоятелства, не означава, че не ти пука за другите на които им се е случило.
А и малко повече мобилизация и вяра че Ти можеш да се справиш (а когато нямаш друг избор ти го правиш 24/7) определено е нещото което вади от депресията.

така че мнението ми не беше лошо отношение , а предложение....

както и да е. приеми го като лошо отношение ако на теб така ти харесва.
важното е всички да сте HAPPY