не му мисли отсега!!! Та депресарките са малцинството от майките!!! Така че защо пък реши, че ще си от тях???
Разбрах вече защо останалите са против темата ми да се закове на първа страница - заради уплашени бъдещи мами като теб... Но истината понякога боли, важното е да се учим от нея, нали така?
Какво, бременните не гледат ли ТВ, не виждат ли, че по света има много страдания, и то много по-тежки от една следродилна депресия? И какво - да забранят новините ли заради децата, хората със слаби нерви и бременните? Ами кърмачките - и те не трябва да се шашкат, защо ги забравяме и тях? ...
Горе главата, ходи в парка, слушай птичките и си мисли за красивото бебче в корема ти, и не се натъжавай излишно!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

някой път да си здравомислещ изобщо не помага, напротив!!! То и да си луд не помага... "Не е задължително да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага" - Кърт Вонегът...
Може би нещо средно... ??? !!! А вие как мислите? Щом "светът е оцелял, защото се е смял", "лудия и пияния Господ ги пази", но "от пияния и лудият бяга"...
А сега малко ОФФ:
Към пушачите - как ви се отразяват черните надписи по цигарените кутии?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

че не е до липсата на почивка...
Знаеш ли колко пъти:
- ходих на кино с мъжа ми - напразно: през целия филм си мислих колко лоша майка съм и как е по-добре да ме няма...
- излизахме на вечеря навън - същата история...
- и на Витоша бяхме с кучето - напразно... Вярно, поне мъжът ми и кучката си починаха де!, пък и аз глътнах чист въздух...
- майка ми е готвила вкъщи, или чистила - за да се почувствам накрая още по-несправяща се и неадекватна!
- взимаха детето, когато реве, за да се наспя - е, не заспивах от тревога!
Така че не е само до това какви шансове ти се предлагат, уви!!!
Чувствах се много БЛАГОДАРНА за всичко и ВИНОВНА, че не мога да се възползвам от всички тези благинки...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че бременните не са от стъкло, че да ги пазим да не се счупят, но мисълта ми беше не да се пренебрегват и умаловажават проблемите (разбира се, нека да се говори за това!), но по-скоро да създаваме и весели моменти. Иначе не можем да се преборим с ежедневието. Не мисля, че не сме "дорасли", просто е добре информацията да е систематизирана и всеки сам да прави избора си какво да чете.
Много усмивки!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама ти много си противоречиш...
ето, че сама си казваш, че помощта ти е подействала обратно - т.е. като доказателство , колко си "не-справяща се" ......
Но преди отново да ме свъвчеш и изпюеш с парацалите си сложи ръка на сърцето и на себе си(не на мен) си кажи:
"ако нямаше кой да ми даде всичките тези благинки, които ми доказваха че не се справям, а напротив се гордеех с всичко което съм постигнала сама, дали щях да стигна до там?"

не го пиша за да те дразня, но според мен опита на някои от нас, как се справят и не стигат до депресия е полезен, не защото смятане че другите са по-лоши.... а защото сме разбрали как човек се мобилизира до толкова , че не позволява никаквите му там дисбаланси.......

"ако нямаше кой да ми даде всичките тези благинки, които ми доказваха че не се справям, а напротив се гордеех с всичко което съм постигнала сама, дали щях да стигна до там?" .......

не бива да се чувстваш виновна за каквото и да било, но също и не се озлобявай въорешно срещу някой който се опитва да покаже и друго разбиране на нещата.....

примерно какво предлагаш по въпроса с темите???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да напише колко спокойна и щастлива се е чувствала през месеците след раждането на детето й!!! Знам, че има такива майки, затова моля ви споделете вашата радост с мен и останалите тук - така ще влеем малко радост и оптимизъм в темата ми... Чакам ви с нетърпение и ви обичам - Деси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спокойна?!-не!!Но щастлива-да!!!Аз имам прекрасни спомени от това време въпреки притесненията-диша ли,защо спи толкова или защо не спи,яде ли колкото трябва!А после като почнаха коликите!!Ужас!!Не спираше да плаче денем и ношем и то цели 3,5 месеца!Добре че татко си беше постоянно с нас!Но бях щастлива,защото въпреки всички притеснения имах совто малко семейство,живота ми придоби нов смисъл!! С нищо не бих заменила онзи период!!Както и сегашния и всяка секунда за в бъдеще!! Със следродилна депресия се сблъсках по-късно.Приятелката ми след като роди не искаше да си види детето, мъжа,плачеше постоянно. Говорихме постоянно-никога не съм я упрекнала/ прочетох някои такива мнения тук/ дори в мислите си!!!Само се опитвах да намеря пътя ,да се преборим със състоянието и,да не и позволя да се предаде!! Не се срамуваите от усещанията си ,говорете с близките ви хора, говорете със специалисти!!! Те са за това да ни помагат!! Мислете за наи-хубавото в нашия живот-малките слънчица ,който имат нужда от нас!Потърсете сили в малките усмивки отправени към вас!, в малките сърчица биещи в синхрон с вашите!!! Така че майчета смело гледайте напред!! Остават само прекрасните спомени,а треперенето и грижите се осмислят от първото "мамо" ,първата прегръдка,първото:"Обичам те,мамо"!!!

е.... спокойна мама да намериш, това ще да е първи предвестник, че тя отива веднага в психото

аз бях много по уверена с второто дете- не се притеснявах като спях с него, че не е правилно, не се притеснявах да го кърмя когато и по колкото искам, че не е правилно, не се притеснявах, че някоя баба пак ше ме увика как съм го облякла...
но не мисля че бях спокойна. по скоро не бях притеснена.
за щастието.... ами това според мен е душевно състояние които ние сами решаваме дали да го имаме. някои хора се чувстват шастливи дори само като си помислят че е толкова хубаво птичките да пеят..... а други пък дребни неща като цвета на холовата гарнитура ги прави нещастни....

аз бих се определила по скоро като уверена че правя правилното, че не съм идеалната майка, но по добра за децата ми няма, уверена че правя и ЩЕ правя грешки, но това няма да попречи по никакъв начин на връзката ми с децата ми.
Уверена и горда по скоро.... Много се гордеех с себе виждайки всичи малки неша които правех. гордеех се като успеех да нахраня бебето докато чета приказка на баткото примерно, или се гордех че спах цели! 2 часа, или се гордеех със себе си , че успях да напазарувам сама с бебето и баткото, че съм изпарала цяяяяяяяяялата купчина пране от последните 3 седмици....
но никога не се почувствах гузна, че чиниите седяха от предните 2 вечери неизмити :) Но пък като успеех да се справя с задачата казвах на бебебто:
"Леле, гледай мама каква е героиня" :)

за спокойна не бях..пак подскачах като заек нощем да гледам диша или недиша, да се чудя дали не е болно, гладно, жадно... тогава ме мъчеха и въпроси като"дали ще успея да му осигуря нормално детсктво?" - това и за двете деца, понеже още не си бяхме стъпили на краката....
Умората много ми тежеше, продавах си ръката за 2 часа сън....
сега обаче мисля обратно - по добре здрава и цяла, и уморена, отколкото обратното. Нищо не давам вече.... ни ръка ни крак ни... сега искам да съм здрава за да мога да си отгледам децата. да имам време да им се нарадвам, макар и не идеална мама...знам че съм единствената за тях.

знаеш ли..понякога много ме боли големия ми син като каже че не искал такава майка.... иде ми да му кажа че неможе да си избира родителите, ама ми се доплаква.... после си казвам, че това е поредния детски каприз(което си е вярно или поне аз се надявам) и просто го питам още ли иска да се ожени за мен като порасне?

сега като погледна назад - най лесното в гледането на детето беше първата година, година-и-половина..... сладка, вълнуваща, лека, но изпълнена с тревоги, 99% от които безпочвени........

Мога да споделя опита си след раждането на второто си дете. Когато Зори се роди, се почувствах много щастлива. В родилното бях много спокойна, кърмех си я, когато плачеше, и дори през първата нощ, през която почти не спахме и двете, изпитвах нещо като еуфория. Зори спеше по 3-4 часа наведнъж през деня, докато бяхме в болницата и също беше много спокойна.

Когато се прибрахме у дома, изобщо не изпитах онзи стрес, както първия път. Гледах я "между другото", ако мога така да се изразя, в смисъл, че не се притеснявах за нищо прекалено силно, гледах на нея много позитивно, радвах й се много и правех това, което ми се искаше и което чувствах, че е необходимо. Например, през първия месец, за да я приспя, й давах да суче от гърдата ми, после лягах и аз до нея и така заспивахме и двете. Беше много хубаво и не й попречи по-нататък да си заспива сама в креватчето.

Няма да забравя как я слагах да лежи на нашата спалня, когато мънкаше, за да мога да седя на компютъра и същевременно да я обръщам отвреме-навреме и да й давам бибата. Оставяла съм я и да си поплаква, но не се чувствах виновна. Изобщо, една голяма разлика между първото и второто дете при мен е, че когато Косьо беше малък, постоянно се чувствах виновна, че нещо не правя както трябва, докато със Зори всичко ставаше от само себе си. Разбира се, и от нея се уморявах много, и понякога ми писваше, но го приемах съвсем в реда на нещата и много-много не се задълбочавах.

Беше много приятно, че имахме вече един батко вкъщи. Освен че помагаше, той много й се радваше и ми правеше компания.

Не знам дали има майки, които са така уверени и спокойни още с първите си деца, но при всички случаи ми се иска моята история да вдъхне надежда на майчетата, които сега са депресирани и притеснени, че постепенно нещата ще си дойдат на мястото, а ако се решат на второ дете, най-вероятно да се насладят тогава на едно спокойно и щастливо майчинство.

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002