Деси, здравей!
И аз като теб съм психолог (не само, но и това) и аз като теб си мислих, че мога да се справя със следродилната депресия сама. Бях чела доста, че какво пък толкоз - ДЕПРЕСИЯ. Дори въпреки професионалната си квалификация, бях склонна да не придавам толкова важност на това състояние. Мислих, че е повече внушение, измислица, нещо като първото дете, когато привлича внимание - така майката привлича вниманието, което е насочено към детето и към себе си... Знам ли???????????
Изкарах периода доста тежко, още ми държи влага. От инат не пих хапчета и не ходих по доктори - ама то аз съм психолог - голяма грешка - едва ли човек, дори и професионалист би могъл да си помогне сам на себе си - нещо като барон фон Мюхаузен, който сам се тегли за косата от блатото.
На мен ми помогна това, че изневиделица тръгнах на работа, оставих бебо на 11 месеца на ясли и сега се боря с много задачи. Не знам дали съм се оправила. Определено не съвсем. Все още куцат много неща около мен...
Но ми се иска да съм вече на финалната права...
Около мен има доста хора (най-вече мъже), за които далеч не съм само домакиня, майка и т.н, жена с около 10-12 излишни килограма ... За тях съм привлекателна (съпругът ми ме убеждава в същото), за тях съм началник, приятел... ама пусто аз като се чувствам като ПИГИ и като вечно умът ми е под някаква форма с детето - как да се почувствам човек, жена... Олеле, ако пиша още малко и съвсем ще те отчаям... Всеки ден си повтарям - горе главата, това е временно; исках второ дете, ама вече съм в ужас... С депресивните състояния от това не съм се справила, а за второ...
ако искаш пиши ми бележки, да не дотягаме на другите, че и тук заяждането не е изчезнало явление...
можем да си бъдем полезни взаимно (не влизам често, но поне два-три пъти в седмица поне чета)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деси, мила, извини ме ако ти прозвуча малко като даскалица, но ми се струва, че все още не си излязла от депресията. Чета цялата тема с интерес (все пак и мен не ме отмина), но си мисля, че е крайно време да се вземеш в ръце!!!
Най-важното, според мен, е да ПРЕСТАНЕШ ДА МИСЛИШ ЗА ДЕПРЕСИЯТА, която е вече зад гърба ти!!!
Прочети внимателно какво е написала Роси в нейната тема и си кажи: "Лелеее, къде се бутам и аз в "А"група???"
Излез утре на вън - погледни небето, вдишай въздуха (колкото и да е гаден), наведи се и откъсни една тревичка... иди до църквата и запали свещ, за да благодариш на Господ (или там в каквото вярваш - само не ми казвай, че не вярваш в нищо) че си жива, здрава и имаш прекрасно детенце и любящ съпруг... Ей такива неща направи, пък да видим после каква част от депресията ти е останала
Ако и това не ти помогне, ако искаш ми пусни една бележка, за да те пратя при читав хомеопат (както вече казах, с хомеопатия аз се оправих за по-малко от месец) - не е нужно да се тъпчеш с химии, които не се знае какво друго ще ти разчовъркат... Или, ако изобщо се интересуваш от алтернативни начини за лечение, най-добрия е с есенциите на Бах - те възстановяват душевното равновесие
Поздрави и запомни, че най-важното е да мислиш позитивно!!!
И колкото повече се усмихваш (дори в началото да е насила), толкова по-бързо депресията ще си отиде

Ралица, 20.Х.02г.
Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!

Деси, нали знаеш какво са казали хората "Ако сам не си помогнеш - няма кой друг". Не съм професионалист. Знам, че калта е гъста и трудно се излиза от блатото. Но наистина трябва да се мобилизираш, да комуникираш с хората за красивите неща в живота. Наистина това което сподели е полезно - и аз четох брошурки за депресията и си мислех "Какво пък толкова". Друго си е да чуеш историята на патил и да знаеш какво да очакваш и да внимаваш.

При мен нещата бяха малко по-различни. Следродилната депресия беше слаба, ама да знаеш какво ми е след годинката на детето ... Налегнаха ни болести, неразбирателствата в семейството ми се разрастнаха /а аз си мислех, че като останем без баби всичко ще е по ноти, но ми се изпари надеждата 3 месеца по-късно/. А аз съм човек на колектива - много мога да върша ама ей така да е с някой /ти по-добра диагноза може да ми сложиш/. А скъпият ни татко е на самостоятелните изяви. Много помага, но все гледа сам да свърши нещата и се учудва защо не се радвам. Как се събрахме такива противоположности да ни питаш!!!
Неудовлетвореност от работата, защото трябва да тичам за градината, т.е. не мога да работя екстра време и задачките отиват към колегите и се засилва изолацията около мен.

В момента нещата са толкова зле, че се страхувам да не изпадна в самообвинения и да нараня детето /не става дума за физически/. Но почнах по-често да повишавам тон.
Така, че кажи ми каква е моята диагноза!?! Е, поне си казах да ми помине дано...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

скоро е била рожденичка, а? Да ти е жива и здрава, и нека в нейната усмивка винаги да виждаш отговора на въпросите "Защо?"
Благодаря ти за писмото и за разбирането, и когато искаш пиши!
Не можеш да си представиш колко МНОГО бележки получавам напоследък - все за кураж от минали през депресията или с молба за помощ от в момента страдащи от нея...
Намерих толкова много виртуални приятели, с някои от които смятам да се видя и лично - гот ми е!!!
Пролет пукна - ние не!!!
С обич - вечната оптимистка...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

позна!!! Точно като даскалица ми прозвуча, но нищо, свикнала съм - майка ми е такава, много си я обичам, въпреки професионалните си изкривяванийца понякога - !!!
Анализирането, себевглеждането и спомените винаги са били моят успешен начин да се справям с трудностите!!! Хората сме различни, няма верен път, има много правилни такива, или не мислиш така?
От депресията съм излязла, но НЕ ЖЕЛАЯ да я потретвам /защото тази депресия се повтори след една отпреди 9 години - тема на друг разговор.../, затова гледам да си дам сметка за ВСИЧКО, което ми се случи и за това, което ми помогна... Оки-доки?
Сега съм малко в обратното състояние - нарича се хипомания - и е далеч по-приятно да съм в него, не мисля за самоубийство, а пък ако знаеш само колко искрено се смея и развеселявам и околните, голяма скица съм!!!
Не, вече не съм в А-група, но бях там, абсолютно независимо от това, което си мислиш ти!!! БЯХ В АДА, но хубавото е, че се върнах!!! ЗНАМ КАК!!! ИСКАМ ДА ГО СПОДЕЛЯ!!! Къде тук е лошото???

НЕ МИ СЕ ЖИВЕЕШЕ, ИСКАХ ДА УМРА
СИГУРНА БЯХ, ЧЕ СЪМ НАЙ-ЛОШАТА МАЙКА НА СВЕТА И ЧЕ САМО ПРЕЧА
НЕ ЯДЯХ, НЕ СПЯХ, НЕ СЕ ЛЮБИХ...
И това ако не е ад? Какво от това, че не съм болна от рак или СПИН? Депресията е коварна болест, причинила безбройни нещастия, разбити съдби и за съжаление немалък брой самоубийства...
Най-отговорно го твърдя вече не само като дипломиран психолог, но и от личен опит...
Да, сега повече от всякога се кефя и на най-малките неща - на залеза, на алеите в парка, на зеленината и птичите песнички, на прегръдките в любимия, на хапването на ябълка, на любенето, на Алекс, обичам и себе си!!!
И вчера бях с малкия и на църква - наистина хубаво усещане отново да вярваш, но то вече не е вяра... Аз вече знам, че има БОГ, усещам го просто...
Кой Бах имаш предвид, ама честно? Защото ако говориш за моя любимец - Ричард Бах - него го чета от 15-ина години, толкова го обичам, чела съм "Едно", "Джонатан...", "Илюзии", "Мост през вечността", "Бягство от сигурността"...
Все пак ти пък не забравяй, че до голяма степен хората сме БИОХИМИЯ, и ако нещо сбъркано има в мозъчните процеси, това може и трябва да се лекува!!!
Радвам се за хомеопатията - не я отричам...
Ако знаете днес каква готина вана си взехме с Алекс - с много пяна, борова солена вода - после спа като къпан цели 2 часа... Толкова лудувахме!!!
Позитивното мислене е най-важното, но просто разбери, че докато си в депресия, ти просто НЕ СИ СПОСОБЕН на такова мислене, това е лошото на болестта, чат ли си???
Надявам се постингът ми да не е прозвучал заядливо, но все пак "Питай патило, а не старило"!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно здрава и нормална си - всичко е въпрос на индивидуални особености и различия!!!
Моето честно мнение е, че живеем в малко или много ненормален свят, поради което напълно нормални и психически здрави хора просто ... няма!!!
Всеки го избива нанякъде - както има една приказка: "Всеки луд с номера си, а някои са с цяла програма!"
Ти просто си един чувствителен и добър човек, затова и понякога се изнервяш от лимоните, които ни сервира Животът - все пак трудно е непрекъснато да си правиш лимонади, особено като са толкова кисели - !!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, дано се свършват тези периоди по-бързо.
Снощи си мислех за теб. Знаеш ли какво липсва на клуба от теб - разкази за бебето /или аз поне не попадам на такива/, снимки. Така, че може да отвориш една тема да го видим

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деси, виж - honey13 и gugu са прави, и аз мисля като тях - вземи се в ръце вече!!! Казваш, че депресията ти е отминала, а все за това говориш, все едно и също повтаряш! Не остана момиче в тоя клуб, дето да не изрази съчувствието си към теб, но явно това не ти е достатъчно... Казваш, че си била в ада, но не предизвикваш ли така Бога??? Ад е да загубиш дете, мъж, майка, баща; ад е да гледаш как най-скъпите ти хора страдат и да не можеш да им помогнеш; ад е да вадиш залък от устата си, за да си нахраниш детето; ад е да нямаш покрив и пари за хляб; и най-сетне, ад е не ТИ да боледуваш, а детето ти!!! Ад е историята на Iskritsa Nadejda, това е истински ад, но тя съумя да обърне природата наопаки с едничката си майчина любов и воля! Пак ти казвам - разбирам те и ти съчувствам, но наистина има къде-къде по-големи нещастия на този свят! Ами я си представи, че след раждането не твоето състояние се беше влошило, а не дай си Боже, на детенце?!? Има ли по-голям ад и ужас и мъка от това? Престани да се концентрираш толкова върху собствените си нужди и тревоги и всичко ще бъде наред. Радвай се, че имаш страхотен мъж, който те разбира и подкрепя, бъди щастлива, че си родила здраво и сладко дете! Стегни се заради тях, животът ти е хубав!

Значи виж в темата ни - Лято 2004 год. 8 част - аз съм от майките-августинки, така се кръстихме докато бяхме бременни и термините ни бяха през август - много активни бяхме и все още сме!!!
Мерси за интереса ти, много те харесвам -
Доскоро и пак пиши!!!
А сега една широка усмивка специално за мен и за всички добрички мамички тук!!!
ПРОЛЕТ ПУКНА - НИЕ НЕ!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само че от обратното състояние - еуфорична съм откъм средата на март, тоест прекалено весела, енергична, идейна, много мисля и действам без да се уморявам, много говоря и пиша, много се хиля на детето, но съм и малко по-раздразнителна... Това състояние психиатрите го наричат хипомания /обратното на депресията е/! Според моя лекар до 1 месец ще съм съвсем възстановена!!!
Споделяйки тук, аз не търсех само съчувствие, съвсем не! Аз пишех и за да информирам, и за да ми олекне, о`кей? Освен това да продължавам да пиша за мен е разтоварващо и важно, за да не изпадам отново в такова състояние, взимам си по-лесно поуките, като пиша! Не, не предизвиквам Бога, а съм му безкрайно БЛАГОДАРНА за всичко!!!
Да, знам, че има други нещастия, много по-големи от моето, но да не би да не е много жалко и тъжно детето ти да е здраво, мъжът ти и майка ти да те обичат, а ти самата да не се радваш от всичко това само защото си в депресия? Не е ли страшно да мислиш за самоубийство и да не го осъществяваш само заради мъката, която ще причиниш после? Бях убедена, че съм най-лошата майка на света и че за Алекс ще е по-добре да ме няма, а не да има такава луда и гадна майка! Повярвай ми, това беше МОЯТ АД!!! Но той свърши и аз научих много за себе си, близките ми и болестта, наречена депресия... Това, което не ни убива, ни прави по-силни... И след най-тъмната нощ идва изгревът... Всяко зло за добро... Радвай се на малките неща... Всяко нещо носи смисъл и дар... Тези фрази вече не са само теория за мен!!! И не само вярвам в Бога, аз го усещам и знам, че съществува!!! Как мога да го предизвикам с нещо, като Той е толкова обичлив и състрадателен, добър и всепрощаващ???



Отговарям ти, защото усещам, че си искрено добронамерена! Благодаря ти за мнението ти! И ако моите постинги те дразнят, просто повече не ги чети, о`кей? Щом модераторките не ме трият, значи не обиждам никого с присъствието си, а просто имам своята си истина, нали?

Редактирано от desykv на 29.04.05 18:46.