Краят на тишината наближава. Може би. Още не е започнал, но поне предчувствието е налице. Нещо като дървената портичка в далечината, която прискърцва от вятъра - колкото и да е отдалечен звукът, вече я има надеждата, че ще стигнеш до някъде. Особено, ако до момента ти се е струвало, че си единственият признак на живот в тая Вселена.
Въпросът не е дали ще срещнеш други хора по пътя си - с тях се разминаваш постоянно. Въпросът е дали ще срещнеш друг човек, чийто звук - вибрация - цвят - светлина да резонира с тебе. И да те извади от тишината.
Вие можете ли сами да сте си стимул?
Аз - не. (Проклятието на Луната в Риби в 7-ми.)
Можете ли да се сърдите на себе си и със седмици да не си говорите?
Аз - да. (Въздухо-Плутонова комбинация.)
Можете ли да прощавате и да забравяте великодушно?
Аз - не. (Юпитер в Скорпион, а и Скорпион на куспидата на 3-ти.)
Можете ли въпреки това да вярвате в бъдещето?
Аз - да. (Меркурий се разхожда между световете като у дома си, но винаги се връща на Олимп.)

Транзитният Юпитер ми нахлува във 2-ри тези дни.
Във всеки случай, докато ми се моташе из 1-ия, очакванията ми не се сбъднаха. Не наддадох на живо тегло. Макар че проядох сладко. Не настъпи рязко подобрение в самочувствието ми. Само нахалството ми нарастна. Не спечелих от никакъв вид хазарт. Не, че опитвах старателно, де. Нито се влюбих, нито в мен се влюбиха. Или, ако се е случило, просто не съм обърнала внимание. Не развих по-широки възгледи за живота. По-скоро спря да ми пука за каквито и да е възгледи. Не се нахвърлих върху сергиите на "Славейков" с палмнал поглед. Започнах обаче по-често да наминавам през крайпътните барове. Не усетих личностна промяна към по-добро. Напротив - пуснах се по пързалката на общо основание.
За сметка на всичко това, обаче, съм преизпълнена с планове за бъдещето. Да стана по-добра и да надебелея. Да си вдигна самочувствието с някой джак-пот или поне с някое влюбване. В мен, разбира се. Възгледите ми за живота да станат толкова широки, че да спре да ми пука за каквото и да е. Да вкарам някоя и друга книжка в главата си, по възможност - в трезво състояние. И да мина от пързалки на катерушки. Там поне може и нагоре да се драпа. И съм сигурна, че всичко това ще се случи.
Има само едно условие: краят на тишината да е факт... е, поне започнах да се ослушвам за звука, който ще ме извади от нея...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

За четене си е. Защото е едно излизане от капана на архетипи. Болката е преодолян факт, като непреодолима. Там нещата за юпитер хрупитер са дискредитирани. Тоест има си хищници и тревопасни. Колкото до тишината тя е само в гроба. Иначе толкова гласове врещят разни врели-некипели. Права си!

Да знаеш случайно каква е магията за преминаване от тревопасно в хищник или обратното?
Аз още не мога да взема решение какво съм, ама знам, че искам да съм другото...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна.
Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен.
Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна. - Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. - Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат.
- Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо:
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.
Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.
Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.
Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това което имаш.
Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане!'
Той се просълзи .. и се отдалечи.


"Силата на духа е за предпочитане пред красотата
на сълзите" /Еврипид/




Поздрав
Ясен

Красотата ще спаси света...

Започвам да разбирам...
А кое е достатъчно, за да запазиш Вярата, Надеждата и Любовта?

Благодаря ти.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Краят на тишината наближава. Може би. Още не е започнал, но поне предчувствието е налице. Нещо като дървената портичка в далечината, която прискърцва от вятъра - колкото и да е отдалечен звукът, вече я има надеждата, че ще стигнеш до някъде.

Това ми прилича на ретроградния транзитен уран,нещо като временно затишие пред буря

които съм чел!

[Радвам се]





Ясен

Красотата ще спаси света...

А кое е достатъчно, за да запазиш Вярата, Надеждата и Любовта?


Сърцето.

Красотата ще спаси света...

А защо винаги забравяме четвъртата?

...защо така търсената е...четирилистна?...

`мърбау`