Както зимата всяка година изненадва софиянци, така и лятото всяка година изненадва варненци. Това не е мое наблюдение, а мнение на познат с който се връщахме с нощния влак от Варна за София на 5-ти юни.
За какво става въпрос всъщност.
На втори юни пристигам във Върна за конференция на Златни пясъци (по-скоро за Журналист, но и той се води там). Организаторите предварително са ми дали подробно разписание на автобусите, с които да стигна до там. Оказва се, че предния ден е влязло в сила ново разписание и никакво обяснение за туриста, пристигнал днес какви всъщност са измененията(добре, че питах една позната, та тя ме светна).
Как да е - стигнах. Няма да коментирам строежите (това, че не се строи в летния сезон са медийни заблуди за хората извън морската ивица). Журналист...там 1989 не е дошла. никакъв ремонт, балкантуристко обслужване, малък асортимент. Добре, че цените са народни, та да не се оплаквам много.
На 3-ти юни решавам да си почина на плажа Кабакум. Уточнявам, че за мен почивката се изразява в опъване по плаша и пийване на студена бира. Нищо повече.
Плажа - мръсен. почти няма хора. Един багар ринеше до главата ми някаква дупка (за поредното заведение?)
Заведенията, от където обикновено си набавям бира - през 20 метра средно има по едно заведение. Директно на пясъка. Всички затворени. Майстори дооправят фасадите. "Утре отваряме!"
Бирата - на едно място намерих. изместих се до заведението, че да ми е по-наблизко. Бирата - топла. "Таман отворихме! не е изстинала още!" (!?). Иначе - 2 лева. Ако искаш.

4 юни, вечерта. Морската градина, крайбрежната улица. Заведение до заведение. От ляво гърми Ивана, от дясно Хуанес, някъде напред се чува техно, зад мен остава Мадона. Влизаме в едно от всичките заведения. Там ни чака и компанията. Мислим да пийнем по едно и да ходим на дискотека. "Не си поръчвайте, няма смисъл, една шопска я чакам вече 1 час, а след малко трябва да вървим", казва едно от момчетата. Все пак поръчахме по един джин и тоник. Дойде бързо. Джина - в ракиена чаша, без лед и лимон, тоника - изветрял (ама какво ли искам за 5 лева).
До тук добре, ама ми се доходи до тоалетна! Намирам я. Там искат 30 ст. Викам "Клиент съм на заведението". "Ми те всички са такива". Много се ядосах и се обърнах към един сервитьор до мен. Обясних му, че сме 10 човека компания, имаме към 150 лева сметка, тук ми искат 30 ст. Не че нямам! имам си - на масата в чантата. Ама си мисля, че някак не е редно. Пък и нали в София вече всички тоалетни са безплатни ако си клиент, та си мисля, че това се е разпространило и в останала България.
Сервитьора дига рамене - да съм кажела на управителя. Е намерих и управителя. Обясних му малко изнервено вече същата история. Той ме хвана през кръста - в тоалетната вика "Бай Жоро, туй е наше момиче, пусни го без пари"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

През 2003,4,5 бях на един форум на Ривиера на Златните и беше доста приятно, въпреки че "приятното" беше в рамките на Ривиерата.
Из Златните щъкаха багери и булдозери.
През 2004 по- възрасните немски туристи гледаха с голям интерес как завършват хотел Адмирал. Един намества обшивка над входа, друг се опитва да му завинти рапидка в крака, трети им прави боди арт с пенополиуретан. Супир.
Миналата година станах свидетел как се завършва панически хотел в рамките на 3 дни. Направо не ми се вярваше, но видях. Него последен ден келнери, камериери и секви с подобно облекло изнасяха заедно с майсторите боклук и мятаха всичко на един Камаз. Сред облаците прах минаваха леко смутени англичани по джапанки надолу към плажа.
В града (Варна) си беше много добре, мелбите на централната алея към входа на морската градина бяха с завидни размери, в най голямата жега успях да разгледам и римските терми. Добре че поне 1 на 10 варненци ми дадоха точно посока :)
Варна си е Варна ... довечера сме там (по точно на Константи и Елена), ще видиме как върви началото на сезона, и дано да е топло, че в София се чувствам като във Венеция (през зимата).

Няма какво да се чудиш за кенефите. Така си е от години покрай морето във Варна. Пак си касметлия, че е имало кенеф, зашото примерно в прехвалената Годзила нямат кенеф и не само там. Ще кажеш, че е незаконно. Да ама никой не го ловят закони. Просто си е голяма мизерия и така си е били винаги.

Всичко отдалечено от морето е провинция. Ъ. Хемингуей