Е, недей да издребняваш толкова. Тези неща не се учат в университета,
а в средното, даже в началното училище. Проблемът започва оттам.
Едно време за подобна правописна грешка още в 3-и - 4-и клас ти
пишеха двойка за срока или годината и не можеше да минеш по-нагоре.
Дори съучениците ми с най-слабите оценки по български език и литература
биха преборили по граматика и правопис днешните абитуриенти и студенти.

Напълно съм съгласна с теб.
Поне допреди няколко години като имаше прием по "държавна поръчка" и
се знаеше, че приетите имат някакви предварителна база, на която може
да се изгради нещо като знания. А за "платеното" обучение беше ясно, че
детето може да не го бива, ама родителите ще помагат. В крайна сметка
и едните (с учене), и другите (с пари), получаваха дипломи, ама май в тях
не пише по какъв начин са били приети и обучавани. Така че ти, ако си работодател, как ще прецениш кого да наемеш?
Сега, когато нещата стоят по един и същи начин за всички - плащай, плащай
и пак плащай, не зная как работодателят би направил правилния избор само
по диплома - трябва сериозно тестване. Лошото е, че сегашната система изобщо не стимулира младите хора да се подготвят за изпитите, а стимулира единствено родителите им да се чудят как да заработят повечко пари, за да осигурят образованието на отрочето си. И един от основните фактори за
тази девалвация на образованието е този, че се нароиха безобразно много университети за малка страна като нашата, и че всеки, който поиска (т.е.
чиито родители могат да плащат) става студент - е то бива, бива, ама чак пък
всеки втори български младеж да следва е прекалено. Затова и всеки
работодател, който е в по-напреднала възраст (т.е. от тези хора, които са си
скъсвали задниците, за да върже високи оценки от гимназията, след това да се подготви за кандидат-студентските изпити - някои хора учеха като луди и кандидатстваха по 3-4 години, докато ги приемат в някоя престижна специалност, а и след това в продължение на 4-5 години четяха денонощно
за всеки изпит), е естествено да гледа с недоверие на висшисти, приети и завършили по някакви неведоми пътища някакви измислени университети, дето
нереализирали се на други места преподаватели преподават измислени дисциплини.

Университета си е доста зле, но става за да не те взимат военните.
Таксите са му доста ниски, приема лесен, а изпитите дори не трябва да си ги взимаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това изобщо не е вярно. Аз си взех изпита по английски от първия път с 5.50
Без да съм завършила английска гимназия преди това, просто си посещавах лекциите и си пишех домашните. Ако си учил, тестът е елементарен. Това, че много хора не могат да го вземат, си е техен проблем. Същото е и с изпита по български език и есе. Половината студенти бяха скъсани. Но това не е, защото тестът е сложен, просто езиковата култура на повечето студенти е ниска. Така че, давайте мнения, само ако знаете за какво иде реч.

най-много обичам да мишкувам!

Аз пък получих най-голямото признание от работодател, който ме взе на работа и след 1 година, когато се наложи да ми търси асистент, ми каза: "Предлагам ти заедно да изберем човек. Ще се радвам да е завършил твоята специалност, защото ти доказа, че НБУ дава добри кадри."

От това по-голямо признание, здраве му кажи.
За уточнение: завършила съм в Департамента по масови комуникации на НБУ и всичките ми колеги, които се дипломираха /5-ма от 22-ма/ работят по специалността. Тези, които не се дипломираха, отпаднаха заради мързел, липса на мотивация, на някои не им се плащаше, на други ученето не им понасяше. Университетът дава знания, стига да искаш да ги получиш.

най-много обичам да мишкувам!

Университетът дава знания, стига да искаш да ги получиш ли?
А мотивацията от страна на университета къде отива? Учиш като луд за изпит, пишеш курсови проекти, изпипваш си всичко, отиваш на изпит и се оказва, че: 1. Изпитващият няма особено желание да слуша, това, което говориш по изпитните въпроси; 2.Другите колеги са написали (преписали) няколко пъти повече страници курсов проект от теб и това ти се изтъква от преподавателя като основание за занижаване на оценката; а фактът, че никой от колегите не може да каже и една дума по темата, на която е работата му, докато ти можеш да говориш около два часа и да разсъждаваш в детайли, това не го интересува.
А сега кажете госпожице/госпожо успешно реализиран кадър на НБУ, след два такива изпита (отново пояснявам-на които ти пишат слаб(4), заради броя напечатани страници курсов проект, а не въз основа знания), след като преподавателите, а оттам и университетът, ти показват, че хич не ги вълнува умственото ти равнище (и резултатите от ТЯХНАТА работа, нали), тогава колко трябва да си мотивиран, че да се засилиш със същата сила да учиш, да пишеш и да се готвиш сериозно за следващ изпит?
Сигурно не всички преподаватели са такива и дано. Аз съм преподавател и отлично знам колко е важно да мотивираш хората, които учиш. Да им създаваш интерес към предмета. Ако не ти пука и най-любимият предмет им опротивява.
Дано не съм съвсем оф топик, освен това не приемай написаното като провокативно заяждане, просто излагам това, което смятам, че един университет трябва да даде на своите възпитаници...а тези, които не желаят да го получат, да се пръждосват от него..

"Продавам ротвайлер, голям, черно - кафяв, яде всичко, много обича малки деца."

Аз съм студент в НБУ и не мислиа че има някакво значение каде си завършил. Поне в НБУ имам добра матерялна база и имайки моето желание да се образовам нищо не ми пречи. Всички знаем чв за да успееш да влвзнеш в държавен униврситет е необходимо да потрошиш луди пари и пак не е сигурен успехът ти. Все едно в Соф. университет или кадето и да е било не мойе да си платиш всеки един изпит и някой заблуден като теб после ще го наеме защото е завършил незнам си къде Я се стегни! Всичко си зависи от самия теб а това да се интересуваш кои каде е учил и ако не е соф. или УНСС да си мислиш че е тъп е някакво комунистическо и за мен доста старо мислене верно стегни се. Някой може да каже че средата в моя университет е лоша. Аз пак ще кажа че толкова СЕЛЯНИ колкото в соф. ун. и УНСС няма брат ми. А преподавателите при нас са същите но ни обръщат повече внимание защото им се плаща а не да вземат по 250лв или нещо такова и да отсъстват от лекции. и така нататака