Re: Немски езиков център Блиц - гр.София, ул. Дунав 11 / Мнения / Черните списъци / Черен списък на фирмите

Записах курс по немски - 1-во ниво в тази фирма, след като бях изпуснала началото на курса, при което бях уверена, че бързо ще наваксам и дори ми бяха подарени 2-3 индивидуални посещения за ускорено навакване на уж малкото материал, който са взели, който всъщност се оказа непосилно много материал за напълно начинаещ в езика, като мен... Уведомена бях още в началото, че дадени пари за курса назад не се връщат - очевидно е имало и други недоволни преди мен, но тогава не "зацепих" защо не се връщат пари... Както и да е, положих всички усилия да наваксам, бях уверявана, че ще ми бъде обръщано специално внимание и т.н. и всичко беше лъжа. Не само, че не наваксах, но и стремейки се да наваксам пропуснатото не ми оставаше възможност да уча настоящите уроци. В един "красив" момент учителката ми каза почти подигравателно в очите, че езика бил като математиката и като изпуснеш нещо не можеш просто да го прескочиш и да продължиш напред, защото всичко е свързано. Не беше нужно да ми го казва - на мен това вече ми се беше изяснило. Нужно беше просто да си върши работата, защото както се оказа дори и учениците, започнали навреме курса си не разбираха за какво става въпрос в този курс. През цялото време ставахме свидетели на един монологичен начин на преподаване в който като че ли самата учителка преподаваше на себе си, със своето си темпо и по свой си начин. Странно беше също и че не отговаряше, когато я попиташ нещо - просто най-нагло се правеше, че не чува и си продължаваше монолога. Думи на дъската рядко се пишеха - вероятно когато госпожата проявяваше настроение за това. Веднъж я попитах как се пише дума, която тя ни прочете, а тя ми отговори - "Както се чува"-?!? Ами аз ако знаех как се пише и как се чува дали щях да посещавам този курс?! И какво значи както се чува когато в немския има букви и срички, които се пишат по един, а се четат по съвсем друг начин и аз ли съм тази, която трябва да "светне" учителката в това отношение?! Имаше и още един хитър ход в цялата работа - подставено лице. Едно момиченце, което незнайно как разбираше всичко в тоя език / а тогава какво ли правече в курс за начинаещи?! / и щом учителката решеше да попита има ли въпроси или всичко ли е ясно това момиче с пълен глас изреваваше, че да, всичко е ясно и не, няма въпроси, освен това всяко упражнение тя правеше като по вода, докато ние останалите сричахме, като дебили и действително сякаш се целеше да се почувстваме безумно тъпи и примирявайки се с този факт да си траеме и да не забелязваме какво се случва. Не е учител този, който не ти отговаря на въпросите. Не е учител този, който не ти пише думите по дъската и не е учител този, който през цялото време не става от стола- да не би да заслабне. И не е учител този, който трие написаното току-що на дъската без да се поинтересува записаха ли всички това...
Не ми е за парите, тях съм ги прежалила, а ми е за отношението и за това как може да се окраде един клиент без да му се предостави и малка част от услугата, за която е платил! Хора, не се лъжете да се записвате на курс там! Само ще се разочаровате, а и ще загубите ценно време и нерви! Освен всичко друго, ако е зима гарантирано и ще се разболеете, защото там отоплението се пести, докато почнат да ти мръзнат пръстите на краката, а и ръцете / а как хубаво се пише с мръзнещи ръчички.../ Мхм, нямат пари хората за топло, нищо че взимат таксичките на такива балами като мен. Имаше една нещастна печица - реотанова, на която беше останал само единия реотан... И пак с нея що-годе се затопляхме / поне който е по-близо до печката/, ама сигурно много е харчела, че я смениха с някаква измислена духалка, където духаше студено, а не топло / или пък са взели топлата печица за някоя друга, още по-студена стая на бедната фирма/. Пък по това време пак имаше някакъв грип - ходех болна на уроци, пиех лекарства и там на студа всеки път се влошавах, вместо да оздравея. Усещах как носа ми се запушва, главата ми натежава и вдигах температура, гърлото почваше да ме мъчи и да кашлям неудържимо. И пак никой не го беше грижа! Накрая просто спрях да ходя - и без това отдавна беше загубило всякакъв смисъл. Права беше госпожа учителката - езика е като математиката, пропуснеш ли - край! Хм, а дали щяхте да сте по-добра математичка, отколкото учител по немски, това ми е чудно... Не мисля! Едно ми е ясно - има професии, за които си трябва сърце! Едната е лекар, а другата - учител. Който го няма, моля да не упражнява подобна професия!

THE WORLD IS MINE