|
Това ще е дълго, но по-кратко просто не може да бъде (пък и е на кирилица).
Поръчвам си аз рокля за коледното тържество (да се чете: "тържество-което-изисква-прекрасен-официален-тоалет") по Интернет. Предполага се, че ще ми я изпратят чрез UPS от Америка и съм обозначила като wear date 25.12, което си е и реалната дата, за която роклята ми трябва. Получавам по e-mail номер на товарителница, чрез който мога да си следя пратката онлайн. Уверяват ме, че до няколко дни ще ми бъде ДОСТАВЕНА. Тръгва ми тоалетът на 17ти от Ню Йорк и на 20ти следобед виждам, че е кацнала в България.
На 21ви се закотвям да чакам куриер (единственото ми излизане беше абсолютно наложително за час от 8 до 9 сутринта). До 15.00 куриер не се е появил. Решавам да се обадя във фирма Ин тайм, която е партньор на Ю Пи Ес за България и оттам ми казват, че куриерът БИЛ МИНАЛ и никой не му е отворил. Познайте - минал е рано-рано, а според сайта на фирмата, пратки се доставят от 9 сутринта нататък.
дотук - нищо съществено. Само че ми заявяват, че куриерът нямал ангажимент с тази пратка и съм щяла да я получа на 27ми. Казват ми и че не могат да направят нищо друго, защото на 22ри НЯМАТ дежурен офис. Затварям телефона, казвам на майка ми, която много буквално яхва метлата и се обажда на същия телефон, откъдето друга служителка й казва, че дежурен офис ИМА, на всичкото отгоре се намира на 200 метра от дома ни. Щастие и радост. Обаче. Казват да се обадя, за да кажа пак номера на пратката, за да я препратят към дежурния офис. Обаждам се аз, пак улучвам мис Петрова, която ми вдига скандал и ми казва, че дежурен офис НЯМА и някой ме е излъгал. И на всичкото отгоре, аз трябва да си получа документите (до този момент вярвам, че имам да получавам РОКЛЯ, а не ДОКУМЕНТИ) и да ходя да си я освобождавам на митницата, понеже се водела цесия (т.е. пратка на висока стойност). Аз това го разбирам след 16.00 на 21ви и изпадам в шок, защото знам, че съм си платила ВСИЧКО, когато съм плащала роклята, а тази Петрова ми казва, че вероятно ще имам да плащам между 100 и 200 долара, които вече ми дойдоха в повече. Благодарих й (впрочем, за какво ли) и поисках да говоря със Стефанова (с която беше говорила майка ми), за да ми каже все пак последно за шибания дежурен офис (не се изразих така, досещате се) - има ли го или не, аджеба.
Въпросната Стефанова почва да кърши ръце по телефона - "Ох, ама аз как да ви помогна"... и ми предлага да отида същата вечер в централата им, която се намира на 2 спирки преди летището, за да чакам куриера и да си взема от него документите. Завличам си аз задника (няма да ви казвам какво задръстване беше в петък вечер преди празниците) и седя като кълван фит един час да чакам въпросния куриер. Буквално един час, не преувеличавам.
Когато най-сетне се появи един самонадеян младеж (с партизанско име Митака) и ми показа документите, имА наглостта да ми заяви: "Ами то, ето ги, ама не знам защо чакахте толкова време, при условие, че аз и да ви ги дам, вие нищо не може да направите с тях." Почти 7 вечерта, в средата на нищото, след като съм мръзнала и чакала маса време - е това беше моментът да ми го каже. Оказва се, че към документите НАИСТИНА имало бележка, че изпращачът (т.е. те като представители на Ю Пи Ес) се задължават да заплатят мита и др. такси. Аз като им го казвах по телефона, те - не. И пак се започва кършене на ръце - ох, ама това сега как ще стане, те банките не работят... Аз само им казах, че това е тяхна работа и разчитам, че когато отида на 27ми, тя ще бъде свършена (еми, ядосах се - за пръв път ли виждат подобен документ! Че те не знаят кога им работят офисите и кога е работното време на куриерите, аз очаквам да могат да се оправят с някаква хартия. Абсурд!).
Прежалих аз тоалета за Коледа, отивам пак на 27ми (обадиха ми се, че документите ми са готови - т.е. една лелка ми се "скара" с тия думи по телефона, но няма да й връзвам кусур). отивам да ги взема, оттам - на митницата на летището, откъдето трябва да се освободи пратката. Едва ли би следвало да се чувстваме длъжни да благодарим и да похвалим публично някой, който е свършил нещо, което по принцип си му влиза в задълженията, но не мога да не благодаря на г-н Дяков от митницата, който се оказа човек на място. За нула време ми обработи документите, сложи печатите, където трябва, но когато сложи дискетата, дадена ми от Ин Тайм с декларация, или каквото там се води, познайте. Да, точно. Дали са ми прецакана дискета, която отказа да тръгне. (Дяков ме попита коя е фирмата и като му казах Ю Пи Ес, човекът само ме погледна и завъртя красноречиво очи) Хайде обратно до офиса на Ин Тайм. И после - пак до летището. И после - пак го Ин Тайм, откъдето най-сетне си получих заветната пратка (впрочем, с разкъсана опаковка, но вече нямах сили и желание да се разправям).
Та, да обобщя - отне ми повече време да си получа пратката от офиса в София, отколкото бе нужно на пакета да стигне от САЩ до България. Мотаха ме цял един следобед, разкарваха ме в най-големия студ до средата на нищото и, на всичкото отгоре, ми се накараха. При втория опит ми дадоха прецакана дискета, което ме забави с над 1 час и, при условие, че бях излязла в 11.00 (когато се обадиха, че документите са готови), си получих роклята едва час и половина преди края на работния ден. Ако се бяха забавили още малко, щях да си я получа направо през 2008, тъй като на 28ми имах неотложно пътуване.
Не мога да си представя как може да има такива фирми, честно ви казвам. Писах имейл до централата на Ю Пи Ес, за да им се оплача от отношението и некомпетентността на служителите им в България. Сигурна съм, че не им дреме, но на мен ми писна едната ръка да не знае какво прави другата и от това да страда клиентът, който да бъде изкарван виновен, че изисква служителите да си познават работата и да я вършат като хората.
Простете, че стана толкова дълго (половината телефонни разговори, в които ми викаха и ме лъгаха - г-ца Петрова, да, същата, ги спестявам) - просто никога и по никакъв повод не използвайте Ин Тайм/ Ю Пи Ес (България).
|
[