Добре.
От 6 години ползвам само тях и `инцидентните` ми курсове с други фирми излизаха хем по-скъпо, хем по-неприятно като изживяване.
Препоръча ми ги приятел навремето и не ме е подвел.
Имах редовни курсове, бяха ме запомнили и само по гласа ме познаваха.
По някое време смениха операторките и мина малко време, докато ме научат новите, но вече всичко е наред.
Случки мога да ти изброявам цял ден.
Редовно ги ползвах, за да ходя на работа и никой никога не се е мръщил за 3 лева курс, нито пък някога са ми отказвали.
На фона на другите фирми, 1 евро за мен са най-коректни.
Няма гаранция, че няма да попаднеш на простак, но те простаците навсякъде ги има.
Аз ги препоръчвам въз основа моя опит с тях, но всеки сам избира в крайна сметка :)

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

Дали пък и полът не дава значение при отношението?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам :)
Може би ако ти си любезен с тях, те ти отвръщат със същото?
Например аз си изградих навика да казвам предварително за къде съм преди да се кача.
Просто казвам например: Добър ден, до 5-те кьошета?
И така човека сам ще прецени иска ли да ме качи или не.
Ако съм за някой къс курс, примерно от 5-те кьошета до Попа, но адски бързам и няма тролей, казвам: Добър ден, ще ме закарате ли до Попа за 3 лева (5 лева, зависи колко ти е спешно), че много бързам?
Варвай ми, като им предложиш някаква такава сума, няма да ти откажат и дори ще прелетят до там :)
Но пък може и полът да оказва значение, не знам :)
Любезността преди всичко.
Знач колко `лесно` се работи с хора.

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

Хем си права, хем - не си...

Аз винаги съм любезен и културен, когато ми се е налагало да ползвам такси. Но, ако ти се е паднал простак, той си е простак.

Казваш, че ги питаш, предварително казвайки дестинацията? Правилно ли е това?! Не се ли получава някакво нагаждане към тяхния манталитет?! Щом му свети зелено апарата, значи е на работа и вози клиента без значение от маршрута. Не е ли така?

Ненавиждам неграмотници. Всъщност - съжалявам ги...

За простаците е така, може и въпрос на късмет да е.

В идеалния случай си прав - свети му зелено и трябва да вози.
Но аз питам, за да си спестя неудобството да реагира неприятно и да ми откаже курса след като се кача.
Спестявам си емоции, които не искам да изживявам, това е. :)

Междудругото ... имаш едно излишно тире и две излишни запетайки в поста.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Междудругото ... имаш едно излишно тире и две излишни запетайки в поста.

Тирето може да бъде преместено в предпоследното изречение и пак няма да е излишно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За `муждудругото` си прав, изпуснала съм Спейс-а.
А триточието аз така си го пиша като собствен `почерк` от време оно :Р
Аз имах предвид тирето в първото изречение.
Излишно е :)
След Но няма запетайка :)
Освен ако не държиш да има някаква особено дълга пауза между но и да :)
Тогава се използва триточието :Р

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

То е ясно, че имаш предвид тирето в първото изречение, най-малкото защото друго тире в текста няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че разбирам за какво говориш. Често ми се налага да пътувам извън страната, тъй като естеството на работата ми е такова. Освен това ми се налага да използвам услугите на "ОК Супертранс", защото фирмата, в която работя има договор с тях. Всеки път, когато кацна на летище София изживявам своеобразен културен шок - таксиметрови шофьори с основно образование (толкова е минимумът, за да можеш да се явиш на изпит за книжка), по джапанки, домашно облекло миришешти на пот и цигари и ужасно държание. Пътуването ми до в къщи често е съпроводено с неприятен разговор, понякога украсен с цветущи псувни и завършва с разговор по телефона с отдел "Оплаквания" на "ОК Супертранс". На втория разговор с човека от този отдел, които се оказа много разбран между другото, вече си бяхме станали близки :) От него разбрах, че такова поведение не се толерира от фирмата и такива таксиджии спокойно могат да си загубят работата. Освен това ми обясни, че "ОК Супертранс" имат офис на летището, от където можеш да си поръчаш такси до желаната дестинация, включително и да се оплачеш от всякакви нередности. Тъй че другият път просто можеш да отидеш до офиса им на летището и да си повикаш такси. Ще платиш 0.50лв. повече, но ще си спестиш неприятните емоции. Още повече пък ако пътуването ти е служебно - разходите ти се поемат от фирмата.
Спомням си първия път, когато се натъкнах на такъв шофьор какво неприятно усещане ми остави. Сега просто не им обръщам внимание - аз съм клиент и имам пълното право да пътувам нормално и приятно (без чалга, без цигарен дим и нормално отношение). Ако не го получа - се възползвам от правото си да се оплача от предоставената ми услуга.

Това е от мен. Надявам се, че помогнах.

П.С. Тъй като не си спомням телефона за рекламации - би могъл да се обадиш на 973 21 21 и да го поискаш. Аз така правя всеки път :)

1. ОК Супертранс - поръчка за Младост- летище. Много чакане, но накрая дойде кола. Бяхме две момичета с два огромни куфара. Помолих най-любезно шофьора да ни помогне с багажа. Реакцията беше "Ааа, не! Нема да стане!" и трясване на вратата. Първата ми реакция беше да хвана телефона и да званя за друга кола. Тогава той скочи да подпира лекичко с една ръка куфарите, докато ние се борехме да ги вдигнем и натикаме в багажника. Потеглихме. По пътя започна да обяснява, че имал проблеми с гърба и затова отказал да помогне - "Ами ок!"-казвам-"Принципно не сте длъжен да ни помагате, но пък можехте да кажете, че бихте искал, но имате проблем с гърба и не можете, а не да тряскате вратата!". Отговорът му беше нещо в смисъл, че живеещите в чужбина сме били много отворени (за протокола - живея си тук, изпращах приятелка, макар че в случая не мисля, че е от значение).
2. Кентавър (май беше) - пристигам на автогарата в 03:30 сутринта, жив човек няма, няма и таксита. Отнякъде се появява човек, грабва ми куфара, казва "такси съм" и крачи напред. Тичам след него, виждам му тарифата и отказвам, защото нямах много пари в себе си. "Колко имаш?"-"15лв". Хайде качвай се, за 15 ще те карам. Все пак пусна апарата, който отброи 17лв до вкъщи. Помолих го да спре,за да изтегля пари (знам ли дали няма да стане разправия накрая), кара ме пред входа, пита откъде може да си вземе кафе и докато му обяснявам той тръгва, заедно с мен. Изтърпях 30мин приказване на глупости, обяснения за студените зимни нощи, когато трябва да се гушка някой и т.н. Мина ми през ума да скоча от колата, но бях парирана с изречението "Те плашливите сами предизвикват агресия!" Незнам как успях да се спася от ситуацията и за негово щастие последната ми мисъл беше да му записвам номера и пр.
Познавам хора в този бранш, които са свестни, но си е пълна истина, че повечето са ИЗРОДИ!