Идва ми сметката за телефон и като изряден клиент на БТК на другият ден сутринта преди да ида на работа решавам да си я платя. Отивам в пощенския клон (в Люлин 3), зад гишетата 3 лелки обменят клюки, а на вратата пенсионер-охранител с оръфан бадж на някаква охранителна фирма ми препречва пътя и ми казва, да мина след 5-10 мин., че сега са мили пода, не е изсъхнало ще останат стъпки, та не можел да ме пусне. Учтиво му посочвам, че работното време е започнало преди 15 мин.(по табелата на вратата) и хигиенните им проблеми са доста в страни от вниманието ми. Дядото обаче е упорит и невъзмутимо ме отрязва- след 10 мин. и опитва да ми затвори остъклената врата под носа. Обяснявам, че закъснявам за работа и че ще опитам да мина възможно "най-чисто" по мокрия под. Последва отоговр, че не можел да ме пусне, иначе после чистачката на него щяла да се кара. Попитах дали чистачката е началник на клона и кой всъщност командва там... Как да е, пусна ме човека, приближавам гишето, поздравявам лелката и подавам бележката за сметка (около 42 лева) и банкнота от 50 лева. Явно недоволна, че прекъсвам слушането на клюките на най-интерсното място, жената без да ме погледне заявава, че трябва да почакам 10 мин. преди да бъда обслужен. Отново обяснявам, че закъснявам за работа и бързам. В отговор (от другата лелка на другото гише) през звучно примляскване чувам, че още не са успели да закусят и вече почнали да ги тормозят. След като висях 2 мин. без да ме удостоят с внимание, почуках със запалката по стъклото на гишето за да напомня за себе си. И трите служителки хорово ми се развикаха- какво си затропал, не виждаш ли че сме заети, казахме ти след 10 мин.
Уважаеми госпожи, нямам 10 мин. време да ви чакам да храносмилате спокойно, освен това работното ви време е започнало преди повече от 15 мин. и аз все пак съм КЛИЕНТ, който ви носи пари.
Мърморейки, жената взе бележката и парите, погледна сметката и ме отряза- нямам пари да ви върна идете развалете някъде и елате с точно сума. След което с тотално пренебрежение метна 50 левовата банкнота през гишето към мен. Отговорих и, че на стъклото пред нея пише КАСА а не на челото ми, и че аз съм длъжен да си платя сметката а не да нося точна сума. Последва какафония на три гласа от служителките със "напътствия" и "препоръки" по мой адрес. Изчаках да утихне глъчката и отново помолих да си платя сметката подавайки 50 левовата банкнота. След поредният отказ да бъда обслужен, поисках името на касиерката като и заявих, че смятам да подам жалба срещу нея. Погледнаха ме иронично, и ми заявиха, че не са ми подчинени и няма да си каже името, да ходя където искам, не я вълнувало.
Не знам как е при вас, но когато ми демонстрират дебелоочие и наглост + непукизъм и вяра, че е недосегаема, аз пък решавам да демонстрирам инат и да си търся правата до дупка. Излязох от залата и намерих на вторият етаж кабинета на началника на клона. Портиера на етажа ми каза, че шефа още го няма, и за какво го търся.
- За оплакване
- А, жалбите са в другата стая...
- Въпреки това искам да се срещна с началника Ви!
- Ама я кажете за какво, може да ви кажа как да се оправите... - и ми смига
- Не мисля, че въпроса е от Ваша компетенция, кажете ми какъв е реда за среща с шефа Ви!
- Ми оставете си името и адреса, аз ще му кажа, че сте го търсили като дойде.
- И как ще разбера аз кога ще мога да го видя?
- Ми елате по обяд, ще ви кажа какво е казал началника.
Докато трае диалога, се появява и шефа на клона, и как да е, влизаме в кабинета му. Обяснявам случая от преди малко на гишетата и че искам да подам оплакване от служителката.
Човека започна да се извинява от името на касиерката и да убеждава да не подавам оплакване, защото в такъв случй трябвало да накаже жената, пък тя била много добър служител.
- А ако тази служителка не разбере, че не може да си позволява подобно поведение, какво ще я спре да го направи същото отново?
- Ама аз мога само с мъмрене да я накажа, то едва ли ще има голям ефект...
- Ами тогава следващият пък като се държи по същия начин и някой друг подаде жалба, ще я накажете със следващото наказание, и ако в крайна сметка не си промени начина на работа ще бъде уволнена. И ако малкото наказание няма ефект върху нея и косвено върху колежките и, как можем да говорим за добър служител?
- Ама ей сега ще ви приемат парите, и ще можете да си платите сметката...
- Въпреки това смятам да подам оплакване, не поискх среща с Вас за да уредите връщане на ресто от 8 лева, а защото не мисля, че това е коректно поведение на Ваш служител към клиент, т.е. мен.
Изгубих още няколко минути да ме убеждават да не подавам жалба, шефа слезе с мен до гишетата и о, чудо... приеха ми парите, намериха и ресто да ми върнат. В обедната ми почивка написах жалбата и я внесох с входящ номер в деловодството на пощенският клон. Не знам дали жената е била наказана по тоя случай, надявам се да е така, не от злоба, а защото не е нормално служители от фирма-монополист да се държи с клиентите като с някакви низши създания, и да се чувства безнаказана. Ако не бъде санкционирана за поведението си, за нея то става нормално и обичайно, а от това страдаме всички, които за зло или добро сме клиенти на БТК.

Аре със здраве!

napalno te podkrepiam..neznam dokoga ste trabw a da se molim na niakoi da ni wzeme parite-takaw absurd niama nikade((

Браво пич!
Докато не започнем всички българи да си защитаваме правата като теб няма да започнем да се оправяме.

БРАВО Точно така трябва да се действа Недей да изпитваш никакви угризения Дори и да я уволнят А що се отнася до обслужването на БТК то то е под всякаква критика освен проблеми от този като при теб аз говоря и с няколко хора едновременно плащам за разговори с телефони които въобще не съм чувал и с дни нямам телефон защото апаратът ми Панасоник не бил качествен
Така че за да ти се демонстрира някакво внимание трябва да не си премълчаваш
БРАВО БРАВО БРАВО

Бравос! Така трябва да се подхожда с пасмина, която си мисли, че е недосегаема и че правилата не се отнасят до тях.

Slainte!

Само общата ни нетарпимост към подобни нагли и безкруполни хора,може да ни помогне.
Наистина-Евала.

Преди месец се реших да ида и да прехвърля телефона на мое име.

Като собственичка на апартамента, в който е монтиран телефонът, тези неща биха следвали да се прехвърлят автоматично. Все пак е в моя дом. Но такъв е редът, приех го за нормално.

Паля колата, проверявам дали всички лични документи са в мен и отивам в офиса на БТК по район.
Съответно съм излезнала с разрешение от работа, за около 1 час. Влизам в залата и се нареждам на опашка. Седя и си чакам реда близо 30 мин. Преди мен имаше всякакви случай, един се отказва, друг прехвърля. Слушам, гледам и запомням.
Идва моя ред и се започва изреждането на необходимите документи.
- Копие от Нотариалния акт!?
- Акт за раждане;
- Бележка за платена сметка;
- Присъствие лично на лицето, на чието име е номера до момента;
- Лична карта /добре, че не ми поискаха и шофьорска книжка/;
- Заявление.
При наследство:
- Удостоверение за наследници.

Заставам аз, очи в очи със служителката, представям и се, подавам през стъклото заявлението.
Служителката на мига ми поиска копие от нотариалния акт, което е абсолютно незаконно, защото това е собственост и някой може да се възползва от наличието му. След това ме погледна и казва "Акта за раждане, моля".
При което аз изтръпнах, защото не е в мен.
- Без него не може!
Е, как не може бре? Аз стоя на крак пред нея! Жива, здрава, фейс ту фейс, както се казва, нима е толкова необходимо да го имат.
Почват се едни кандрми, увещания, естествено, че ми губят времето да се върна до вкъщи 10 км., за да го взема и още 10 км. да и го предам.

Присъединиха се хора от опашката, влезна един мъж, явно по-вишестоящ и даде разрешение, да мина без документа за раждането ми. Имало Господ!
Е, след час и 45 мин. благополучно излезнах. Ужас.
И през цялото това време, докато се оформяха документите на всички някой влизаше за уж две минути, лаф моабет, цигарка, ние седим от другата страна на "барикадата" и чакаме. Що пък, спешна работа сигурно нямаме, а те нали уж си вършат работата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аман от бюрокрация в тази държава!

Лично аз никога не съм имал желанието и способността да се оправям с хартиени документи, казвам и "хартиената ламя".
А за съжаление каквото и да реши да направи човек, трябва да попълни/подпише/пренесе/извади/копира/намери купища документи. Най-неприятното за мен е, че това човек трябва да го прави дори и когато съответната хартийка нужна на служителката от гише 1 се взема от служителката на гише 2, и двете в едно учреждение, в една стая, но опашките на които трябва да се реди човек за да засити "ламята"- безбройни.
И се стига до абсурди, като този, който описваш- имаш документи за самоличност, нотариален акт за собственост, но акта за раждане (който също го има, но не го носиш) е необходим...
Проблема идва и от липсата на ясни правила за процедурите и действията на съответните служители, най-често от държавните или местни административни учреждения.
И навиците на тези служители, вкоренени през дългите години, превърнати в рутина и усъвършенствани до изкуство- да не ОБСЛУЖВАТ гражданите застанали от "другата страна на барикадата".
Незнанието на тези процедури от гражданите е нещо приемливо, нали именно за това са чиновниците-да обеснят и разяснят кое как се прави и ЗАЩО се прави по този начин. Лошото е, че и самият чиновник не знае това. И когато възникне случка като горната, която описваш, мижитурката от среща не търси начин да реши проблема, да обслужи човека застанал пред гишето, а просто с чиста съвест те отпраща. Нима е много сложно, след като не е от нейните компетенции да попита началника си, ако той не е сигурен- неговия и т.н., докато се намери служител, който да реши проблема.
И точно защото множество такива малки проблеми остават невидими и незнайни за старшите административни служители, те никога не намират адекватно решение, и късат нервите на хората.
За това, аз лично винаги и при всеки случай когато съм убеден, че ме мачкат с бюрократични похвати, и/или ми отказват нещо заради чиновническа слепота, недомислие и мързел въобще да мисли- търся си правата до дупка!

Знам, че е доста off topic, но като прочетох твоя пост ме засърбяха ръцете да избълвам горнаписаното.

Аре със здраве

Нима ти се е разминало без пари!
Аз преди няколко години трябваше да заплатя около 40лв, ей така, че чиновничката е натиснала пет копчета на компютъра и е казала че този номер вече е на едикой си.
....
А за Енергото какво да кажем... като прехвърлях електромер от X на Y трябваше да платя за профилактика, дейност, която никой никога не е извършвал и докато аз потропвайки от крак на крак бързах за работа, чиновничката най-безцеремонно пушеше на работното си място, отпиваше бавни глътки кафе и от време на време чукваше някой клавиш. Тогава само си повтарях "спокойно, спокойно, не прави нищо", защото по онова време всичко ми беше толкова черно, че най-вероятно щях да се опитам да я удуша.....

А какво да кажем за магазини и магазинчета, пазари и щандчета, където човек като си ходи просто и реши случайно че нещо му трябва да си купи се оказва че няма никой зад щанда - продавачите /чките/ са някъде изчезнали безследно. И трябва да почакаш - минута две три ... 10, 15 докъто не се чуе вик от продавачите от съседния магазин " Радке ма, имаш клиенти, ела натука" и се дотътря Радка недоволна че сме и прекъснали лаф моабета и не само че не помага в избора ни ако се интересуваме за нещо конктерно да си купим ами се чуди как да ни разкара по-бързо за да се върне да си лафи с околните продавачки- пък после шефа дава заплата, лошо няма.

Изобщо един мързел е обхванал държавата ни от три години насам. Човек трябва да гони продавачите и да им се моли със сетни сили да му вземат парите и да му продадат боклуците си.

А най ме дразни като влизам в някои магазин и на острещният тротоар седи продавачката със кафе и цигарка в ръце и като ме види че се насочвам към входа на магазина и търчи да ме превари да влезе преди мен и чето сме се блъскали на вратата на магазина и.
На вадс това случвало ли ви се е?
Или пък през подлези като минавам и продавачките се наредили като проститутки на отсрещн ата стена срещу магазините си и лаф лаф лаф по посиране