|
Това е откъс със съкращения, от първата книга за Ванга, на племенницата и Красимира Стоянова, книгата е издадена през 1989-а година. Описаното е независимо от писаното от Мутафчиев, или нещо друго, с което на мен ми се вижда още по ценно като свидетелство, освен това, по време на издаване на книгата Ванга е още жива.
Един ден при моята майка на Рупите дойде човечец с молба да му ходатайства да бъде приет от Ванга. Показа и някакъв смачкан лист хартия с написани, по-точно много несръчно преписани десетина реда със знаци, които приличаха на йероглифи. От горе имаше някакви драскулки като нарисувани от детска ръка, за които човекът каза че представлявали карта. Човекът надълго и нашироко обяснявам, че носил тази карта при разни професори в София, но никой не разчел писмото, даже му казали, че това са глупости, защото според тях там били просто наредени в редове знаци, които не приличат на никое писмо, което да им е познато, та затова човекът беше дошъл при Ванга да му го „разчете” и да му каже къде са парите...
...По едно Време Ванга ме извика в стаята където си почива и като си поговорихме, стана ясно, че тя е чула целият разговор който водехме с тоя човек. Разказах и за картата и йероглифите, и отново категорично заключих, че това е някаква глупост, за която не си заслужава да говорим.
Ванга ме слушаше мълчаливо, после малко помълча и каза;
„Да, ама не е глупост!, Тука става дума за огромно нещо, което не е лъжица нито за устата на онзи човек, нито за твоята, нито за която и да е друга. Този текст и тази карта са преписвани много пъти и отпреди много години. Повече от няколко поколения. Но никой не може да ги разчете. И тук не става дума за скрито съкровище, а за писменост, която досега не е известна на света. Тя е изписана от вътрешната страна на каменен ковчег, който е скрит дълбоко в земята преди хиляди години. Дори и да намерят този саркофаг – няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно!. Защото с него е записана историята на света – две хиляди години назад в миналото от нашето време и две хиляди години напред в бъдещето.
Този саркофаг е сложен и скрит в нашите земи от хора, които са дошли от Египет. Вървели са камили. Имало е и роби, воини и висши началници. Една нощ при пълна тъмнина и при пълно мълчание ковчегът е бил спуснат в зарит с огромни количества пръст, а хората които са участвали в тази работа до един са избити на мястото. Така тайната е зациментирана с потоци невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, показана на цял бял свят и разгадана от хората. Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност...”
...Когато се върнах във София, показах преписа на мои колеги – специалисти и преводачи – но те всички установиха че този текст не може да бъде разчетен и вероятно представлява някаква безсмислица.
След време, когато отидох отново в Петрич, съвсем неочаквано пак заговорихме с Ванга за картата и скритото „съкровище”. На Ванга и беше интересно да разговаря на тази тема, имах чувството че тя самата се удивлява на думите, които изрича. Попита ме дали съм показала преписа на специалисти и аз и казах, че съм претърпяла пълен провал. Тя рече;
„Да, не може да го откриете, нито да го разчетете. Още не е дошло времето му!”...
...Когато отново останахме сами, изведнъж без всякаква връзка с водения в момента разговор, Ванга ми заговори за предишната тема.Много бавно и отчетливо, много образно и като че четеше по книга започна да описва подробно някаква местност в планината. Имах чувството, че самата тя е там и ми рисува с най-малките детайли онова, което вижда....Накрая спомена за някаква скала и каза, че трябва да отидем на мястото на 5 май. Попитах я защо точно на 5 май, но тя ми казано само;
„Заради небесните тела, трябва да гледате първите лъчи на слънцето и луната”. И ми даде да разбера, че повече не желае да говори по този въпрос...
...Отидохме в планината на 4 май. Приличахме на следотърсачи, които дирят някаква невидима следа...на моменти ме обземаше сериозно съмнение в успеха и неколкократно предлагах да се откажем...По обед обаче пристигнахме на мястото...
...По едно време след обед небето помрачня и не след дълго заваля проливен дъжд....Валежът продължи около два часа, после дъждът спря, но небето остана облачно и мрачно....Посрещнахме утрото на приказки край димящата жарава на огъня, небето се беше изчистило от облаците и се готвеше да посрещне първите слънчеви лъчи.
Веднага прекосихме поляната и застанахме в подножието на скалата, Не знам защо, решихме да застанем точно там и да очакваме нещо, неизвестно какво, щом изгреят първите слънчеви лъчи. Вероятно за това решение натежа откритието от предният ден на един от приятелите , че в горния край на скалата, вероятно много отдавна- има издълбани три ръга, „соларни” както ги наричат археолозите, с големина на малка чинийка от сервиз за кафе, които отбелязваха триъгълник, чийто остър връх сочеше надолу към земята.
Половин час нищо не се случи. Но след това един слънчев лъч заигра по върха на скалата, слезе надолу по соларните кръгове и започна да се движи по тях от ляво на дясно, описвайки светлинен триъгълник. Това продължи около двайсет минути.
Без да сме специалисти и археолози, без да разбираме случайна ли беше тази игра на светлината, или сме били свидетели на някакво интересно явление, самият факт, че Ванга ми каза да наблюдаваме първите лъчи на слънцето, точно на този ден, всичко това ни изпълни с огромно вълнение...
...Повтори се историята от предишния ден, Около три часа преди да се стъмни, отново заваля пороен дъжд, небето остана облачно. Стъмни се. Застанахме пред скалата ....но скоро установихме, че облаците постепенно се разчистват, и след половин чах вървяхме първата звезда на небето.
Тогава един лунен лъч, дори не разбрахме как се появи, повтори играта на слънчевия от сутринта.
Беше 21 часа.
Беше съвсем тъмно...
...но най –невероятното започва сега.
Няколко минути след това южната гладка страна на скалата, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина се открои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ бял цвят...две фигури. Бяха огромни и заемаха почти цялото осветено пространство, гладката стена беше висока около 5 метра около 3-4 широка. Фигурите се виждаха толкова отчетливо и се открояваха така релефно...
Беше толкова потресаващо, че ние буквално се вкаменихме – от това което виждаме и от страх.
Толкова добре съм запомниха тези фигури, че няма да ги забравя, докато съм жива. Отляво на скалата на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро старец, с дълга до земята роба и дълга до раменете коса. Лявата му ръка беше отпусната до тялото, а дясната протегната напред, държеше някакъв предмет, като топка, кръгло, но не беше топка, по-скоро някакъв непознат уред.
На по-заден план, но по-горе и по-вдясно стоеше втората фигура. Не знам, защо, но на мене ми заприлича на фараон. Това беше млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг и пуснати надолу крака, и ръце, положени на облегалките на стола. На главата си имаше висока шапка, на която от двете страни над ушите стърчаха издатъци, като антени....
Когато се съвзехме установихме, че сме наблюдавали видяното около двайсет минути.
След това бързо отидохме до палатките, по неизречена команда буквално за роени минути светкавично събрахме багажа в тъмното и осветявайки си пътеката само с фенерче, блъскайки се в коренища и камъни, мълчешком и с неподозирана от нас бързина се смъкнахме надолу и след два часа видяхме първите светлини на града.
___
|
[
