Сами

това ми се струва идентично с моите представи за изпадане в усамотение

а хората, които се загубват в общуването си с хора? общуват, но без отдаване и раздаване на душевност, професионално общуване или обикновено ежедневно безцелно неангажирано общуване, те сякаш са в перманентна нужда от усамотение, как е възможно до такава степен да се натоварват от хората, особено ако трябва да понесат и чувствата им, направо не разбирам! коя е причината: характер, другият човек или външна трета причина?

по-малкото зло!
Не можеш да разбереш всички хора - не се напъвай!

Victims, aren’t we all?!

всеки си има свой алгоритъм на общуване, свой капацитет и предел на насищане...
А пък чувствата са много, много, много специална тема...Там вече е въпрос на много неща - и характер, и тип взаимоотношения, и ниво на емоционална интелигентност - както и съотношението на нивата на участниците...
Обаче това са твърде общи размишления. Ако опишеш по-конкретна ситуация, ще ти дам и по-конкретен отговор.

до разбиранията и психиката на този човек, когото имам пред вид от самото начало и когото аз се опитвам да разбера, а някак не мога и бъркам! ако ще допуснеш човек, който те обича до себе си, няма ли да те разконцентрира от твоето самовглъбяване, ти всъщност няма да можеш да се самозаредиш, ами точно обратното, приемайки го, ти още повече би се разпилял, не е ли така? нали си в период на усамотение? правиш нещо за себе си, през това време човекът, който те обича къде има място близо до теб, ти си безразличен към всички и всичко в такъв период, какво трябва да правят хората, които те обичат, да изчакат ли и ако ще чакат, то тогава какво точно чакат?

по-конкретно не е възможно, ако имаш празно време, почети по-горе мненията, във всяко мнение се разкрива по частичка от случая

по-малкото зло?

Ако не го разбираш, не се опитвай да го променяш!

До тук ми остана впечатление, че се опитваш да се натрапиш на някой и те учудва нежеланието му да те допусне до себе си!

Друго трябваше да ти кажа първоначално
Взаимност - тя е важна дори за усамотяващите се!




Victims, aren’t we all?!

опита се да познаеш, ама не успя, явно ти липсва опит в някои неща!

Ами май и вие не знаете!

когато ме хванат тези настроения, присламчването на друг не ми изглежда като стремеж към мен, а като агресия. Затова ти го казах. Неминуемо е (май) да искаме да променим другия. Особено ако има такъв "тежък грях" да иска понякога да бъде сам (дори без нас, представяш ли ги каква наглост?!?). И тогава.... Тогава ТИ ще се почувстваш излъгана. Че не иска точно в този момент да е с теб. Затова ти казах - ако можеш да го приемеш - чудесно. Ако не... Така де, другото вече го казах...

но какво означава да го приемеш? да не се стремиш към него, а да чакаш той да те потърси ли?

Да не го насилваш. Да не дебнеш непрекъснато изражението на лицето му или реакциите на всяка дума. Не, да чакаш непрекъснато е безполезна жертва. Но и без баланс няма да стане... Ама то си е индивидуално, какво съм седнала и аз да давам съвети! Просто друга гледна точка. Да не го вземеш сега за рецепта? Ще има да си блъскаш главата..... :о)))))

Едно е факт - нужно е повече търпение, отколкото с другия, отворения тип хора.

защо знаеш толкова много за нещата от живота? защо ги разбираш толкова съвършено и надълбоко? благодарна съм ти, успокояваш ме, не те възприемам като рецепта, а ми сваляш проблемите до по-реални и нормални и от това ми изглеждат по-възприемчиви и неособени, прости и разбрани, мислех си вече, че само на мен ми се случват такива... как да ги нарека... особени взаимоотношения.

Брех докъде я докарах.... Ма то.... Пу, да му се не види....

Добре, добре, затварям очи, правя се, че вярвам и карам напред - в задълбаването на жизнените знания. Божке!

Я не се майтапИ! Не ти трябват никакви знания. Само остави интуицията си да работи. Тук може и да не може (даже ТРЯБВА да не може). Но очи в очи, все ще задейства...

нещичко да ми разкажеш или... няма как? на мен ми е интересно, защото си жив такъв пример, а по-долу хората ме убеждаваха, че такива хора, силни индивидуалисти, нямало!

че няма хора, които да са такива през ЦЯЛОТО време. Това вече ми намирисва на отклонение, психически проблем и въобще нередност. (ух, как я обичам тази думааааа! Упс, с извинение! ).

Да не е научен работник? Математик? Шахматист? При тях това май се води за норма.

Хей, стига сме задълбавали. Така проблемите не се решават, а се задълбават. Или както казваше другарят Ленин: "Практика без теория е сляпа, теория без практика е мъртва"

Сложно е! Но поне е успокоително, че не е възможно да е така през целия му жизнен цикъл! Аз си го реших, че ще си е такъв докрай и се чудех - е как издържа тоя човек без човешка топлинка и близост, и само работа, работа, работа и себеконцентриране някакво небивало, че да не виждаш вече нищо около себе си. За статистиката ще ти спомена - творец, човек на изкуството! Пак ти благодаря, беше ми много ценна!

я по-добре изчети биографиите на някои велики творци. Е, и ако тогава не избягаш..... ще влезеш в историята...

когато работя - да. досадно е някой да ми се плете в краката, или да ме пита къде е онова синьото шалче, дето миналата пролет го прибрахме, ама къде го прибрахме...
така че - да, в такива моменти (а те са длъжки) си е най-добре да си сам, докато мислиш в работата. и няма как да не се стремиш да си сам, ако изобщо искаш да свършиш нещо...

надявам се, че съм разбрала правилно и питаш за "сам", а не за "самотен" : )

ами... да! така е, да! ами знам, ама... ми тоооооо... хмммммммм, какво да се прави, като ме влече! е, поне може да разправят някога внуците ти, като помагат на своите деца за уроците по история "ето тази велика българка се допитваше до вашата прапрабаба и влезе в историята".

айде, лека и много приятна вечер и нощ! аз се прибирам, че още вися в работата.