Сами

Чувствате ли се добре, когато сте сами? Какъв е този момент всъщност за вас? Какъв е периодът от живота ви, когато сте сами? Стремите ли се към това да сте сами или напротив? Какво означава това да си сам?

Не сте длъжни по никакъв начин да ми отговаряте на всички въпроси, които написах, те са наистина много, кажете ми каквото искате, за да разбера и по-малко да ме мъчат тези въпроси.

Ко си са разривала ма, да те еба?
Пфууу дееееба и старите моми дееебааа!

Куравосърдечен

que mal accompagne. Или казано по нашенски - "По-добре сам, отколкото с лоша компания".

Ей това беше най-голямата гадост, която можах да измисля. Но иначе - понякога не е толкова кофти да си сам. Поне знаеш какво можеш да очакваш.

Обичам да съм сама. И често се стремя към това. Защото точно тогава мога да мисля по-спокойно. И никога, ама никога не ми е скучно, когато съм сама.

Но ти май имаш предвид самотата, нали? Това е страшно. Но мисля, че никой, никога не е напълно самотен. Май самите ние избираме да сме самотни. То не е нещо, което ни се случва, породено от външни обстоятелства. Ние самите допускаме усещането за самота да ни завладее, пък после се самосъжаляваме. Не знам дали ти помогнах.

недей еби стари моми, че курът ще ти се обезсърчи! еби се сам, я виж къв си сърдечен така!

"знаеш какво можеш да очакваш" и какво е то?

Не, не самотни. Защо човек ще избере да бъде сам като форма на съществуване, разбираш ли? Ти казваш, че така мислиш по-спокойно, защо? Ако споделяш мислите си с друг, те няма да са реални мисли ли, няма да са твои ли, какво?

колкото и да не се познаваш, все се знаеш по-добре, отколкото дори най-близките си. Изненадите са почти нулеви. Така се пропускат хубавите изненади, вярно, но пък се спестяват и лошите.

Ух, ама какви дивотии дрънкам.... Я по-добре да си изпия кафето...

Що дивотии, бе, права си, така е, но от това едва ли става по-хубав живота! По-скоро би трябвало да ти става по-подтискащ, защо тогава ще избираш да бъдеш сам в живота?

Да наистина велики глупостиА някъде случайно да сте чели или слушали,че себеопознаването е нещо много трудно и се отдава на много малко хора?А да сте чули,че "обективна самооценка" е нещо което в реалния живот се постига много рядко .
Как така се познаваш по-добре от най-близките си?
Ушите без огледало не можеш да си видиш,нали?
А за да добиеш представа за формите на задника си понякога и две огледала не стигат

куче, показвай само, че си старо! Кажи ми ти тогава защо човек ще избере да живее сам със себе си в мислите, чувствата и живота си по принцип? Той познава много хора, живее сред много хора, но избира да живее жимота си сам, защо, какво печели от това, кое е по-доброто на този избор?

в какъв момент си и дали повече те е страх да не пропуснеш или страх да не успеш да си спестиш... :о)))

избираш да живееш сам, за да си спестиш неприятни изненади? Значи решаваш да си сам от страх от хората? Но... ако нямаш нужда от хората, които са около теб, ако ги избягваш и държиш на дистанция, никой няма да има шанс да ти докаже, че не винаги е така, че не винаги хората ти пречат! Кажи ми, има ли начин да се промени това възприемане на живота, има ли?

като ти е криво, основното, което те интересува формата на ушите ти ли е?

аз ясно написах - "момент", не начин на живот.

Ааааааа,подобно нещо не може да каже дори и едно куче,па било и староНе,наистина никога не съм казвал,че човек трябва да избере да живее сам със себе си през целия си земен живот.Един живот изживян в самота, според мен е живот живян напразно,или още по-точно - пропилян живот.Живот през който не си обичал и не си бил обичан,или през който не си оставил нищо на тоя свят,си е изцяло пропилян живот.

да, може би да, аз си мисля за това да е начин на живот... и... няма ли начин да се промени този избор на живот?

темпераментът и нагласата - трудно ще ги промениш. Пък и защо трябва? Въпрос на личен избор. Както повечето неща.

може би ще се отдадеш на нещо друго - кариера или нещо друго в личен план, пак ли ще е пропилян живот?

се стремиш към такъв човек?