смъртта

Ами аз се питам каква досада щеше ако бяхме безсмъртни пърхащи ангелчета:р

А Лисицата би добавила - това е кулминацията на живота, според Дао!
Но няма да ви цитира защо...
хахахаххахахах!!!!!
Фашам къра!

няма такова нещо - котките и лисиците имат по 1000 живота!

И по възможност без сериозни увреждания на органите ми...
Ако не съм съвсем грохнал старец когато се случи бих искал да ползват органите ми за други хора които се нуждаят от тях - така поне части от мен ще продължат да живеят!

________________________
Victims, aren't we all?!

Не може да се каже дали смъртта е нещо лошо или нещо добро, но инстинктът ни подсказва да я презираме и да напуснем тялото си възможно най-късно, да се задържим за живота възможно най-дълго и да не го предаваме без да се борим. Тъй като няма по-велико и съвършено нещо(познато на човека) от природата, аз съм свел моята житейска философия(относно живота и смъртта) до това да се доверявам напълно на моята интуиция, а тя е, както при всички живи същества, да се живее възможно най-дълго и да не се предавам.
Ако ще се мре да е в по-далечното бъдеще, ако ли не то ще добре дошло...

Kfo e Jivota e kfo e smarta
Jivotat e period ot vreme
f koito savkupnost ot ximicheski elementi izgrajdashti choveshnoto tialo (ot koito nai goliama chast e H2O -to 90% ot choveshkoto tialo)
Izpolzvaki drugi ximcheski elementi kato kisloroda
i elementite ot hranata neohodimi za izvlichane na energia ot tiah
Obiknovenno konsumira sto mil. kilovata chasa elektro energia , prefrashta 200 tona voda f urina
konsumira ot 3-15 tona petrolni produkti
vsichki negovia deistvia imat edna ednichka sel
da se povishi Globalnota temperatura
Ops Govorehme za SMARTA
Smarta e razpadaneto na vsichki elementi sastaviashti choveshkoto tialo....
I kak iskam da go posreshtna az tfa razpadane

Na verandata na kashta na brega na ezeroto
PObelial opleshevial napikan staruha
sednal na lulesht se stol obvit f debelo odealo ot kamilska valna, f ednata raka burkancheto s voda s izkustveto chene f nego a drugata priasno zapalena lula ot uhaeshti gorski bilki premeseni s opium ,hashish i rodopski tutun.....
EEEE mechti mechti koi li shte me pita men...
No ako niakoi Mislitel me pita te taka iskam da posreshtna Kraia

мечтателят в мен цвили от удоволствие, впечатлен и разтърсен от думите и настроенито скрито зад тях. на оптимиста /в мен/ пък му се иска всичко това да беше вярно, хората наистина да бяха нещо повече от скотове, които непрекъснато се жалват от нещо, мрънкат погнусени дълбоко в себе си от лигавата си същност. иска му се на оптимиста и го вярва. а мечтателят си мечтае. но реалността е по-друга.
но все пак... може би така трябва - всеки да носи в себе си божествената красота и да я погребва под лайняната утайка на битието си...

грешиш, лисицо, само 9 са :))
а ти колко от тях си използвала вече?
само мечтателите имат по 1000 животи и възкръсват след всяка смърт...

Моите са 1500!
Имах предвид преражданията.
Смятам, че тялото умира, но духът се преражда. Поне такова ми е мнението.

Виж в издателството на "Абагар" книгата за смъртта.
Написана е от Мислител и то не какъв да е.
А Абагар не е кое да е издателство...
Твърде дълъг ще стане разговора ако започна да споря с теб сега...

може да науча /аз или някой друг/ нещо ново, интересно, полезно...
може да дадеш някоя идея и на нас относно края :)
макар че ми се струва че мога да позная как искаш да умреш :Р
в прегръдките на любимия човек, децата /и може би внуците? ;))/
познах ли? :))))

май един мой познат, зъболекар, е прав, че мъжете се страхуват много повече от болката, отколкото жените... и сме по суетни като гледам :))
е и при мен ще бъде бързо, но целта не е да няма болка. а от трупа вероятно ще остане размазана пихтия или може би съвсем нищо.
а иначе желанието ти да дариш органите си би било ужасно благородно ако не беше добавката, че така части от теб щели да продължат да живеят :)))

не знам дали го пишеш сериозно /струва ми се, че да/, но много, много ме привлича подобна смърт. съвсем сериозно...
макар че все пак моя начин си е малко по-добър :)))

аз пък имах предвид че душата умира хиляди пъти по време на живота. и най-често не се преражда! :)

прав си, наистина ще стане дълъг.
(не какви да е) издателства много, (не какви да е) книги още повече, а за мислителите да не говорим, направо с лопата да ни ринеш :))

да се издигнем над животинските си инстинкти /самосъхранение, размножаване и др./ и да бъдем нещо повече от торби месо, това е което ни прави хора.

И аз не искам некролози и опявки.
Който ме е познавал и ценил, просто да си спомни замен, ей така, без повод, заради самата мен...
Е, нека не се заблуждаваме - всички потъват в забрава, независимо от традицията, да облепят цялата страна със снимката ти...

Мисля, че най-жестокото наказание е, да погребваш децата си...
На никого не го пожелавам.

Ако позволищ, моето мнение:

За последните два дни, ето че чувам мнение от хора, които НЕ СА изпитали онова, от което се страхуват най-много.
Не съм фаталист, но смятам, че не е редно да се дава такова мнение и по този начин.

Тази мисъл е находка, и то голяма!
Отваря ми поле за мислене.
А за умирането на душата по време на живота... Знаеш ли, тя според мен не толкова умира, колкото непрекъснато се ражда:)
Но това последното е само реплика, ще медитирам върху казаното от теб. Дори да не намеря отговора - заслужава си да опитам. Все ще блесне някоя искрица.

и аз трябва да помедитирам. защото имам чувството че моята душа напоследък нещо не може да възкръсне...
знаеш ли, много често така става - идва един момент, в който душата започва да се износва така както се износват и клетките в тялото ни...