смъртта

някой /е не кой да е/ беше писал че "човек се ражда за да умре, животът е само отлагане на неизбежното".
смъртта е отправната точка, критерия и отговора на всички въпроси.
как точно искате да умрете?

не ми се участва

е, хайде, избирам малката смърт - лека нощ
и до изгрев

това идва след всичко...
зависи само как ще стане.
дали попикан старец без зъби с неясни мисли, сляп за изгрева, с глупава усмивка и без повече надежда или с ясна мисъл, истинска усмивка, по време на най-красивия изгрев, с пълното съзнание какво става, с безкрайно много възприятия, които продължават вечно...
както казах има много начини...

На няколко пъти в клубовете съм попадала на теми за смъртта. Странното е, че почти на никой не му се говори за нея. Защо?
Какво и е на смъртта? Още повече ако става дума за собствената смърт. Тя май не е толкова плашеща. Ами умираш си и толкова. Е кофтито е, че на околните им е гадничко, но уви това не може да се избегне.
А аз... Ще ми се да умра доволна от живота. Май това е всичко. Пък ако ще да съм попикана старица (звучи ужасно, но си е напълно възможно), но нали на мен ще ми е доволно...
Има и още нещо. Малко е абсурдничко, но наистина го искам. Предпочитам малко по-различно погребение. Гадна ми изглежа тази история с плачещите хора. Струва ми се, че ако можехме всички да гледаме на смъртта, като на нещо естествено погребението би било много по-нормално. Всъщност пожелавам си, на моето, приятелите ми да се съберат и дори да се повеселят заради мен, все едно сме за последно заедно. Споделяла съм го с няколко човека и все ми казват, че било абсурдно, но какво пък толкова? Защо трябва да ги разревавам? Ще ми се просто да замина за някъде и толкова. Е вярно, че ще им е криво. Това няма начин да се избегне.
И ако може без гроб, за да не идва никой да плаче на гроба. Абе не ми харесва да ме оплакват и това си е! Идеята с кремирането не е никак лоша. ставаш прах и отлиташ на някъде. Аз даже съм си избрала къде. Има една разкошна хижа в Родопите. Поне за сега нея съм си харесала.
Такива неща си мислех аз за смъртта.

Не само защото искам красив труп, а и зстръпвам при мисълта, че бих могъл да надживея близките си...

Пишете ми на:[email protected]!

еми значи една самолетна катастрофа ти решава проблема :)) Обичаш ли да летиш?

da umra - dreaming...

не искам да съчетавам полезното с приятното...

Ако можеше бих живял до края на вселената, а в още по-дръзките ми мечти трябваше да съм се родил с големия взрив

Съжалявам, но съм човек който търси познание, а не такъв който иска да си облива често мозъка с адреналин и да умре в експлозия на ендорфин!

А ти не си никакъв мислител! Иначе нямаше да отричаш мислите и логиката и да се прехласваш по изгреви и залези!

________________________
Victims, aren't we all?!

Nasan ili kogato make love:)

mnogo mi haresva temata, zashtoto e mnogo istinska

az iskam da umra bez strah, ne iskam da usetia, che mi e doshul krayat.

vednuj priyateliat mi mi kaza, che iskal da umre sled men, za da ne ostana az sama-edno ot naj-krasivite neshta, koito sa mi kazvali

ujasiava me misulta kak shte ostavia sled sebe si grohnaliya si starec i shte mu e po-pusto otvsiakoga

smurtta e naj-neobratimoto neshto za suznanieto mi, no mi se struva po-milostiva ot starostta.

Cvetana Maneva v edno interview kaza, che starostta e naj-dulgoto nakazanie predi smurtta

az se molia da se adaptiram

Доколкото смъртта отнема от живота Всичко...какво я прави по-лоша от него?!!!

Iskam da umra byrzo i bezbolezneno.

Njama smurt. A inache bih iskala da umra when I dream and listen musique

Не ти ли се струва, че понякога се повтаряш?

...da si smenia sartseto s komputar - sha go napravia...

Ako mozheh da si dobavi silikonova pamet - shtiah da go napravia...

Ako mozheh da zhiveia dostatachno dalgo za da si mislia che e bezkraino - shtiah da go napravia...

Ako mozheh da si izbiram smartta - shtiah da go napravia...

HowBizarre

не е лесно да приемем смъртта, да осъзнаем, че тя е тук до нас във всеки един момент. страх ни е дори да мислим за това. казваме "почина" вместо "умря", лъжем децата, че добрия чичо е заминал за някъде и трием лицемерните сълзички, лицемерни, защото виждаме самите себе си мъртви или защото искаме по егоистичен начин да задържим хората, които обичаме.
а няма ли да ти е тежко да умреш ако си доволна от живота? няма ли да е трудно да се откъснеш? струва ми се, че на повечето хора е по-лесно да приемат спокойно смъртта точно ако животът им не е хубав...

хм, при самолетна катастрофа умираш бързо, но едва ли това е най-красивата смърт. не забравяй, че той искаше трупът му да бъде красив, а не обгорял или разфасован на части :)))
освен това при самолетна катастрофа не летиш. умираш при взрива. летиш ако се надрусаш до смърт или ако се хвърлиш в пропаст.

понякога съм и мечтател :))
и като такъв разбирам най-дръзките ти мечти /и смятам, че не са чак толкова нереализируеми/ :)
но сега съм мислител и ми се иска да те върна на земята - не, не е възможно. ти ще умреш. мислил ли си по въпроса? как искаш да стане това?

ja njama dokato sme tuk...

явно искаш да умреш докато правиш любов на сън под звуците на чудна музика, нали? ;))
а за смъртта не си права - има. ако не вярваш отиди в моргата и погледни някой труп, представи си как е ходил и е говорил, мислил, чувствал... погледни празната обвивка и тогава, ако имаш смелост, пак напиши, че няма смърт. смъртта е единственото реално нещо в живота ни. почти толкова реална колкото и самия живот :)))