за Съдбата

Всъщност това, което мога да кажа за себе си, че вече съм доста по-мъдър от това, което бях на младини.

Съдбата е сложно нещо ..... каквото и да кажете за нея, ще е вярно ..... но и грешно. Защото "животът не е нито толкова лош, нито толкова хубав, колкото си го представяме" ..... цитирам Мопасан .....

А

Don`t Worry! Be happy!
\\\"Оти се косиш, като че ти мине!\\\"

Ами аз тази тема вече съм я нищил, но тогава бяхме други:

Ето, и ПЪТника дочака
най-сгоден ден и месец по знак в Зодиака.
Не редя пристрастни думи
ни тегне този грях върху ми.
Преписвам, преразказвам мъдреците
какво говорят за щастието и злините.
Ни най-малко не съм се променил
ни в помисли ни в думи съм ви изменил.
Този клуб и вие сте моята орисия
опитвам се отново да ви преоткрия.

Промените на пролетта
по бедни са по пъстрота
от наща многоцветна рат
събрана в този готин чат.
Ще ли прочетете тази притча?
В достъпна форма тя изрича
същественото, а изцяло
не е възможно поначало!

И тъй, захващам както мога:

Душата туй е част от Бога. Безсмъртна, чиста по природа!
Дали в добро съседство или лошо били са разположени звездите,
при раждането ви от туй зависи за радост или скръб ще се родите!

Позор на този земен живот! Хич не ми се свиди!
Безсмислен, безполезен, с мъки и обиди.
Зависи от другите! Душата,
безсилна е да бъде възвишена свята.
Не може да служи на ценностите Божи;
Любов, Закон и Полза! А щом като не може
човекът да им служи, отказвам се от тях,
което пък се счита нещастие и грях.

Беда е да си беден, но таз беда нараства
с растежа постепенен на своите богатства.
Беда е да жадуваш да станеш по-богат,
но щом забогатееш бедата става ад!
Ако след туй загубиш богатството си пак
нещастен си, че ставаш за втори път бедняк!

Умираме! Такива са хорските съдби!
За нещо неизбежно защо да се тъжи?
Какво са греховете та с тях човек пропада?
Не се укриват в бездна, но водят те към ада!
Добрият ако следва каквото върши злия,
характера си губи-погубва се самия!

Не са ръцете твои-движат във принуда
на щастието твое или на друг от клуба.
Мъдрецът проумява: съдбата всемогъща
живота направлява или го преобръща.
До тази мисъл, който достигнал и томува
е ясно, че не бива в немилост да тъгува.
Тъй както и на милост премного да се радва,
защото тя съдбата на всичко точи брадва.

За туй съм безразличен на всяко рязко чувство,
но от това в душата съвсем не ми е пусто!
Разбрах! Не трябва да се страда, нито да се кряка
след като вече знаем колко нетрайна бива всяка
човешка радост, както всяка друга наша скръб.
Не страдам и обръщам на мъката си гръб.
Дори и да не мога да ги пренебрегна,
то мога и отказвам под гнета им да легна!

Житейската превратност не бива да ни плаши,
а слушай и предавай сказанието наше.
Че ПЪТника преразказа всичко без принуда
душите то предпазва от злия Калиюга.
И разбери човече, че няма вечна вещ
бъди готов без алчност да вземеш и дадеш.
Сега като изслуша свещената поема
униние не бива, ни гняв да те обзема.
Дори когато страдаш под недобри звезди
с търпение очаквай своя час и победи!

За отдих ПЪТниците спряха-подириха в пороя стряха.
Познанието тъй надвива пристрастността ни горделива.
Кой тук чете с насмешка?
Не, не бива с пълни сили подобно на безумец да се хили?
Такава смелост носи нещастие голямо
защото ще подхрани безмерно гордостта му.
Усмивки нека има! Но, само от онез,
които да подсказват че четете с интерес.

Тези, които слушат или пък те самите
поемата разказват избягват от бедите.
Желанията техни съдбата изпълнява
и всеки, дори и в клуба въздава им възхвала!

<Мнението е позиционирано и няма нищо общо!>

+1
По-често, отколкото някои смятат, неамбициозният е способен да мине като горещ нож през масло и ако предизвикателството е в лицето на някой амбициозен и намахан, който си въобразява, че всеки скромен е шматка, която ще търпи всичко.

Защото се бориш..затова си уморена..
Спри с борбите, не казвам да не правиш нищо, напротив, просто не приемай нещата, които ти се случват, че са следствие на борба..ми не са, ти сбъдваш желанията си, а Съдбата ти предоставя възможностите.
Усмихни се..имаш дете, имаш дом, имаш работа...приеми че всяко нещо което ти се случва е за твое добро..дори и наглед лошото..каквото има да ти се случи, ще ти се и да искаш и да не искаш..
При теб има два варианта..или да кръстиш ръце или да се бориш..ми не, има трети вариант, сбъдвай желанията си, но не чрез борба и напрежение..винаги..ама винаги имаш поне няколко избора от ситуация..а ако не можеш да избереш се пусни по течението, проблема ще се реши от само себе си, и само виж, как ще се реши..точно с вариант, който дори не си помисляла...
Приеми това мнение като гледна точна, а не като наставления..или знам ли..но с абсолютно никой проблем не настъпва края на света...
Знаеш ли аз, като се чудя нещо, си задавам въпроса..на всяка цена ли трябва това да стане?..мога ли да живея без него..мога, защото съм живяла без него..а ако стане, супер....и така си освобождавам психиката от борби..действам, давам най-доброто от себе си, пък ако е писано..супер!..А понякога бездействието за нещо си е супер решение....решението винаги се намира...и то е най-доброто за теб..вярвай в това!..

Като съвсем младеж бях амбициозен, щото не знаех нищо, бях дете идиотче и се напинях здраво да научавам нужното в движение, за да бъда успешен в работата и да се справям с нея (щото иначе имаше и друга алтернатива - да се инвалидизирам тотално, щото се смятах примерно за непълноценна личност - това присъстваше в целия ми ранен живот). По-късно вече взимах най-трудните поръчки, дето никой не ги искаше и бягаше от тях... После станах най-добрия в работата (първата)... после напуснах и си намерих по-хубава работа за повече пари... После пък научих всичко свързано с работата и вече не се състезавам с никой. Знам каквото знам и мога каквото мога. Винаги ще има някой по-добър от мен и някой, който не е. Аз съм на 51, тази година 52 и ми е минало времето на състезанията. Вече съм доста улегнал.

Ай стига състезания... Ако мога да се обърна към малкия Борко - бих му казал да не се напиня кой знае колко - щото всичко е наред и както трябва. Много усилия ми костваше специално първата работа... ама успях - дето се вика класирах се

,,Човек се напиня-дяволът го опиня..."

Във всеки занаят човек първо е свръхстарателен, после си мисли, че знае и може всичко и след тази фаза с истинския професионализъм разбира кое-да и кое- не.

по-скоро да не опитваш да променяш тези, които не можеш...там можеш да променяш само своето отношение...
уви, не винаги разграничаването е толкова лесно

Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!

А кого можеш да промениш?
Някои така си и умират, очаквайки половинката им да се промени, защото те искат или да улегне с възрастта...

Говоря за събития.
С хората е по-различно.
Там можем да говорим само за взаимодействие

Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!

Повечето теми са нови и интересни само за новодошлите тук ..... А те не знаят що лакърдии са се ляли тук от Сульо и от Пульо за почти 20 години .....
Скуката е характерна за дъртаците .... и после защо сме били цинични - ами от скука, бе! Ама това ти си го знаеш!!!

Don`t Worry! Be happy!
\\\"Оти се косиш, като че ти мине!\\\"

Повечето теми са нови и интересни само за новодошлите тук ..... А те не знаят що лакърдии са се ляли тук от Сульо и от Пульо за почти 20 години .....
Скуката е характерна за дъртаците .... и после защо сме били цинични - ами от скука, бе! Ама това ти си го знаеш!!!

Don`t Worry! Be happy!
\\\"Оти се косиш, като че ти мине!\\\"

Избраните, казваш ..... от оная .... с косата .....

Don`t Worry! Be happy!
\\\"Оти се косиш, като че ти мине!\\\"

Както казва титанът на мисълта Христо Стоичков: Ту партц.

Моето разбиране за нещата е, че ние се раждаме, тоест, това което сме ние, го получаваме с гените. Може да понаучим повече или по-малко, но това не ни променя. Ние имаме зададен темперамент и капацитет, които ни определят като характер и определят до какво ниво можем да се развием.

Второ, с тези си генетични дадености, по-нататък сами си ковем съдбата.

Моето разбиране за нещата е, че ние се раждаме, тоест, това което сме ние, го получаваме с гените. Може да понаучим повече или по-малко, но това не ни променя. Ние имаме зададен темперамент и капацитет, които ни определят като характер и определят до какво ниво можем да се развием.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО точно и сбито казано.

Особено за капацитета.

Е, към "темперамент и капацитет" бих добавила още 2-3 неща, това няма да разводни "сбитостта", а ще я направи по-точна. Може да ги добавиш и ти, за да не се бъркам в авторството!

АЗ МИСЛЯ ТАКА!!

Така като те чета се чудя, какъв е моят темперамент и капацитет..т.е. в каква рамка да го сложа..говоря за моя, за да не коментирам друг..
Като се обърна назад, съм проявявала всичко човешко..била съм и буйна и кротка и меланхолична и весела..
Навън понякога хулиганствам, според общият критерии за поведение..в къщи съм кротка, не съм посягала никога на детето си, даже не съм и викала всичко е било разговори и диалог..в някой моменти съм много непокорна, в други даже и послушна..
та я ми определи темперамента и капацитета..че на мен ми е трудно..: )))
ааа и друго..умна и глупава ..знаеща и незнаеща също..
та за кое развитие говориш..личното, научно, общественото, социалното..къде е капацитета?
И друга посока..дразнения и дразнители...не проявяваме ли себе си спрямо тях......т.е. нашето отношение към всичко външно..
щото то е лесно да се каже..аз съм такъв и това е..ли този е такъв..или онзи..да ама не..човека е необятен Космос..с три противоречия в него..дух, душа и тяло..ама противоречия, докато не се осъзнае цялото и свързаността...

пп от самото раждане имаш всичко в теб и няма ограничения...това пък е мое мнение..

Време ти е за нов подпис..: )))
Уни..какъв е твоя темперамент по рождение? или къде си ограничена..и как, като капацитет..

ааа и от кого..

пп от самото раждане имаш всичко в теб и няма ограничения...това пък е мое мнение..

Супер... дали би могла да станеш втора Райна Кабаиванска, ако беше попаднала в друга среда или беше започнала да се занимаваш с оперно пеене?

Или (по въпроса за капацитета) - би ли могъл Николай Гяуров да надмине Борис Христов по дълбочина на гласа? Или просто е трябвало да вземе едно ножче и да дълбае още малко?

АЗ МИСЛЯ ТАКА!!

А защо ми е да ставам Райна Кабаиванска..тя е една..Райна Кабаиванска!..и да искам, не мога да СЪМ нея..всеки е уникален..
абе ти чуваш ли се какво питаш...: )))
Защо ми е въобще да се конкурирам ,сравнявам или да бъда КАТО който и да е..
говорим за ограничения...ми ти може да не бъдеш Райна Кабаиванска, можеш да бъдеш Джон Бон Джоуви..и той е не по-малко известен сред хората...а ти си могла да бъдеш Уника Донна..със своя фен аудитория..амаа точно Райна Кабаиванска...забрави...една е! А имитацията е гадно нещо..
Подсети ме да ти разкажа една притча..нещо като виц после..как човек в стремежа си да се проявява като еди кой си..не знае кой е.. и се приема за едно голямо Нищо..
отивам да готвя...имам два килограма месо, ще правя таратор и прясно зеле..ама то ще е постно и който иска да си слага месо..ВРОДЕНО ми е да готвя...: ))) и като бебе какви маджии правех..маани..: )))

пп я питай детето ми..или майка ми..или който ме познава повече, дали не съм по-тачена и желана от Райна Кабаиванска...: )))) нищо че не мога да пея...: ))) хич не се давам и не ща да съм Райна...: )))