за Съдбата

с Кико се заприказвахме относно Съдбата и "пускането по течението" в темата на Кмета "Кога ще се целуваме" .. уви, той прекъсна комуникацията и така и не разбрах, ходи ли на лекар, който не е искал просто да се пуска по течението на Живота, ми си е седял на трите букви и е учил 10 години за да стане лекар.. но, питането ми е - какво смятате вие - по-скоро е писано на човек какво ще му се случи, или по-скоро всеки е донякъде ковач на собствената си Съдба..

С други думи - може ли да седиш със скръстени ръце и да очакваш, че ще получиш удовлетворение от Живота, просто щото така ти е писано, или следва все пак да направиш нещо в желаната посока?!

Има хора, обичат да мърдат - контрол фрикове, има други - не обичат да мърдат - мърди. И туй също е съдба. Вопще, всичко е съдба, но е във вариации. А човек трябва да фнимава какво си поръчва от каталога, щото Шефа от горния етаж не приема рекламации.

Аз като скръстя ръце и нещата някак се подреждат, а преди това са ми изглеждали невъзможни. Така че, при мен тази техника работи и от време на време я използвам

благодаря ти за включването.. и все така, не мога да се ориентирам по отговорът ти.. "Внимавай какво си пожелаваш" е по-скоро в категорията "Астрални ларви", ама донякъде /макар, че, въпросът ми е пряко свързан с окултизма/ искам да оставим настрани свръхестественото влияние над Битието ни.. да или не относно влиянието ни върху Животът ни??!

Съдбата е безмилостно жестока, съдбата, както казват, е епична. Какво тук значи някаква си личност ?



С две думи, мое мнение по въпроса. Човек сам си прави съдбата, но голяма част от нея други му я правят. Тъй че, и двете обяснения са валидни.

искаш да кажеш, че когато нещата ти изглеждат невъзможни за решение просто ги оставяш на Съдбата? .. окей. Ама, щеше ли да имаш неща, които да изглеждат невъзможни, ако не беше стигнал там, където си, планирайки Битието? или, при теб всичко винаги е било оставено на Съдбата? ..

добре, де.. ама, ето , ти живееш в Щатите.. нямам представа как си отишъл там.. покани ли те някой, даде ли ти работа, жилище? погрижи ли се ти лично за нещо, или получи всичко наготово?

Понеже питаш, и понеже е строго в темата, ще ти кажа истината.

В Канада съм, 30 години. Никой не ме покани, тръгнах 'кат врабче в джам'. Сам си го реших, сам си тръгнах. До тук, съдба движена от мен. Обаче какво се получава ? В крайна сметка всичко отива диаметрално противоположно на предварителната идея и приема нов външен и вътрешен вид. И така и до днес. Иначе казано, други ми променят съдбата от един момент нататък.

Не "всичко винаги", а 1 техника "от време на време" Няма да сме хора, ако не предизвикваме съдбата, ако не танцуваме с нея. Дори от хороскопи и зодии не разбирам и не се интересувам, хе хе. А има хора, които карат по тях. Има и хора с много суеверия, които спазват стриктно - особено по време на множество празници, на които не се работи, не се шие, масата не се отсервира и т.н. (имам такъв човек до себе си). Има и друг тип суеверия, психологически феномен, обаче не му помня името - примерно, роден на четна дата да се спъва само с десния крак. Язък, че забравих къде го четох, не мога дори да го преразкажа, само по спомен - у всеки човек го имало това нещо.

казват, Господ е събирач... може би човекът, дето е до теб, ти дава някакъв противовес, как се казваше оня уред, с който архитектите намират къде е 0 че да строят...

Иначе.. Съдбата може да е факт.. може да е писано нещо някъде.. но когато човек иска нещо много силно, цялата Вселена се огъва за да подпомогне желанието му.. аз съм го преживяла лично и ти казвам - така е. Със сигурност Господ си има план за всеки един от нас. И, в Библията пише "Искай, за да ти бъде дадено" .. а ся?!

Един два въпроса останаха неотговорени.

Никой не ми даде нищо, никой не съм познавал, нямах никакъв телефон да се обадя на някого. Нищо, гол, кат шмайзер. С педесе долара в джоба на гарата в Торонто. Без документи, без виза, без английски, без нищо. И това е следобед и след няколко часа се мръква. И си казах с тия пари ако изкарам някой и друг ден с по един сандвич..... после не знам. Дойдох само с ръцете си и професията си.

Като Оскар Уайлд 1882, когато пристигнал в Щатите, на митницата в Ню Йорк какво е декларирал :
I have nothing to declare exept my genius.

е, да де.. точно затова говоря.. не си седял пред летище София мислейки... "какво би било да имам билет за Канада" , ми си взел, че си отишъл.. инак всеки има подкрепа от невиждани Сили.. нормално..

Ебен, както казват немците.. ама си отишъл.. ти, сам.. не си чакал..

Казвам, че и характерът е даденост в голяма степен, значи - съдба. Стечение на обстоятелства като дете, над които нямаш влияние, звезди и констелации и хоп! ти си човек, който има нужда да контролира живота си. А е пълно и с хора, които се носят по течението и нямат никакво желание да управляват живота си или каквото и да е.

Тия като нас, дето искат да контролират всичко, все правят, мъчат нещо, задават си въпроси, бутат, юркат се. Има ли смисъл? - не знам, но просто не можем по друг начин.

Аз мисля, че човек може да променя енергийното пространство около себе си, ако има достатъчно вътрешен заряд. Обаче взаимовръзките са сложни и най-вече, не ни е дадено да знаем кое е било предопределено и кое сме мръднали с усилие на волята си или с желанията си. Например, една среща с човек, която ти приемаш за съдбовна и почваш да натискаш, да искаш и да градши въздушни кули. Ако не натискаше, щеше ли да има същото значение тая среща и щеше ли тоя човек да изиграе същата роля в живота ти? Или ти си мултиплицирала значението на това събитие в живота си чрез желанията и действията си? Сама си го направила по-значимо, отколкото ако беше пасивна?

Обаче от друга страна не е ли съдба това, че не си могла да останеш пасивна? Активността ти ли променя съдбата или това, че си активна е съдба? Или пък е съдба това, че си активна, но активността ти все пак променя съдбата? Ама тогава излиза, че ти е съдба да променяш съдбата си

Тия неща не са ни дадени да ги разберем. Обаче май взаимодействаме с тъмната материя или каквото има там и посоката е двустранна.

Толкоз за полунощни рамисли

"за Съдбата"
Според мен, от дългият ми живот на този свят, ти рано, се замисляш за такова важно нещо от Живота ти.
Според мен това се дължи на особените условия на личният ти живот, което означава тежки, но довели до значими неща за теб.
Което би трябвало да се обозначи като Добро, Добре и полезно, като смисъл на един живот.
От твоя страна Благодарност към Съдбата ти, би ти помогнало много за напред.

По темата ти: "С други думи - може ли да седиш със скръстени ръце и да очакваш, че ще получиш удовлетворение от Живота,"
Не! Не можем да стоим със скръстени ръце и да чакаме! Никой от нас не го може?
Вариантите са два, или ще следваме съдбата си, или тя ще ни влече...както те е довлякла там където си сега, с цел да попиташ какво става?
Мнозина и не си задават този въпрос, влече ги до смият им край!
Смятай се за привилегирована.


Всичко написано от мен е отговор на твоето сега неясно и за теб, на написано от теб: "удовлетворение от Живота", което ще е следващият ти въпрос и отговор...за което аз ще кажа неразбираемото за теб сега, че удовлетворение от Живота, означава СМЪРТ.
Не! Съдбата не е Смърт, и заради това не удовлетворява, приеми с разбиране че така ще си отидеш неудовлетворена, дори и по жадна отколкото си сега.
Но с благодарност.


Ако да имаше възможност какво би променила в живота си вместо СЪДБА?
Кое предлагаш да те води?
Желания ли? Ум ли? Опит ли? Знание ли? Кое?

Пожелавам ти, да усетиш съвършенството си с което действаш в този враждебен свят, и да оцениш и Съдбата си като част от твоето съвършенство.

Това е общото и принципно. Подробностите са многообразни и са породени от общото , и това ги прави незначителни, не е препоръчително да задълбаваш в тях, до никъде не водят

<Мнението е позиционирано и няма нищо общо!>

да, разбирам твоята гледна точка.. точно затова горещо подкрепям Червеният Кръст. Образованието е много важен, бих казла, крайъглен камък, във формирането на всяко едно човешко същество до превръщането му в личност.. щото, същества много, личности малко. Обучението е много важно. Един образован човек е достатъчно критичен в разсъжденията си, за да може да раздели очевидноото от измисленото, принадено като суеверие. И все пак съществуват излекувани без надежда и загинал в разцветта на силите си.. Съдба.. Това вече Е Съдба. Докато обаче сме на тази планета и дишаме, в нашите сили е да определим какво искаме от Битието. Простичко е. Покъртително е, че в България собственик на дискотека може да си позволи повече луксове от научен сътрудник, но такава е конюнктурата.. затова сме се махнали.. защото ни е писнао от безсловесни мутри в луксозни лимузини.. поне за мен това беше една от причините.. ккато и да е ,говрехме за друго.. Личността се формира от средата и влиянието - Дарвин. Наследственост и изменчивос. Именно изменчивостта е тази, която довежда прогреса. и ако една среща е в състояние да те"раздруса", представи си поредица от срещи.. и много е важен потенциала, кой е "приемателят" на "посланията".. защото, един разговор с "отворен" ум за един "отворен" човек носи много, за един, който просто е по течението не нооси нищо.. така, че..Да.. и по този начин Съдбада се проявява.. но, ако ти развиваш себе си, умът си.. и го пазиш отворен.. може би ще получиш повече отколкото онзи, дето не е такъв.. който няма база за сравнение.. та... всичко е свързано в един голям кръговрат... който неминуемо почва с обучението.. че няма Съдба

Взех, че прочетох целия ти пост докрая, тюх!

Абе, смърт, колко хора си отидоха и от тоя клуб без време, без да са си изпълнили плановете или да са си отговорили на въпросите. Туй е съдбата - като дойде краят. Преди туй всичко е възможно, ако не се е уморил човек и не го мързи.

"Преди туй всичко е възможно, ако не се е уморил човек и не го мързи."
Няма "ако", има Съдба!
Или няма, за което е и темата.


Но щом и ще има ако, то е ясно. Ако баба ми беше мъжка щеше да ми е дядо!
Кой тук не знае това?

<Мнението е позиционирано и няма нищо общо!>

много ти благодаря за това мнение.. много пъти съм те наричала как ли не, ама то е защото си ме дразнил..

много истина има в думите ти. . аз произхождам от бедно инженерно семейство.. майка ми е софиянка, поне 7 поколения назад сме проследили, баща ми също е от София, неговите обаче ни се губят във второто, защото майка му е сираче.. както и да е, понякога съм си мислела, че ако произхождах от богато семейство, и имах възможност да съм с п-висше образование, сигурно щях да постигна много повече в Животаа.. но тогава никога нямаше да бъда това, което съм днес сега... защото съм се борила за мястото, което заемам.. дори от дивана, от който ти пиша, в центъра на Бавария, във Фрайзинг.. та, да, аз съм сигурна , че човек няма да е доволен от себе си до Смъртта си и винаги ще иска нещо повече.. повярвай ми, аз не искам нищо вече.. имам един човек, който е зависим от мен, и който трябва да отгледам. иначе нищо не ме влече и не ме задържа тук.. та, да, вярвам ти.. няма нещо, което да е в противовес със Смъртта.. мното си мъдър в този пост ... и ако зависеше от мен сигурно щях да престана да се боря.. чувствам се ужасно уморена.. но, както казах, има един човек, който разчита на мен и когото не мога да оставя.. след това.. изобщо не ме интересува.. наистина не ме вълнува .. вече съм обръгнала.. на суета, на любов, на щастие.. щастието е да видиш детето си пораснало.. всичко друго е суета човешка.