за Съдбата

Емии... Обаче тя астрофизиката гой открила май. Съдбата е многовариантна.

Спамиш в темата, не е за това: "затова сме се махнали."
Махнали сте, защото не знаете че няма къде да се махнете от съдбата си, и че от себе си не можете да се махнете.
Въобще не сте се махнали, на точното място сте, както и всеки един от нас!

<Мнението е позиционирано и няма нищо общо!>

на точното място сме.. което не е България... а и двете сме българки.. и ще умрем като такива.. разбираш ли за какво иде реч?

чувствам се ужасно уморена

Млада си още, пробвай да си намериш някой. В България щеше да си още по-уморена впрочем. Умората идва от туй, че блъскаш сама. Но пък ей туй е съдба - да намериш точния човек.

Съдбата е кат многолистно тесто. Махнах се, щото исках тоя лист от тестото, тъй смятам. Не съм искала тоя лист от тестото, щот такава ми била съдбата. Аз съм от тия, дето изправят завоя.

да ..

аз все още за себе си се опитвам да реша дали има Съдба.. и съм по-склонна да мисля, че няма.. ти си този, който решава.. във всеки един момент.. има Карма, ама това не е едно и също... каквото причиниш - получаваш, при по-чистите хора се случва по-бързо, точно защото нямат много за чистене.. примерно, ако засека някой на светофар, на другия задължително ме засичат мен.. ама, всичко е наред, само се усмихвам и си казвам "Парвати, а ти как мина пред оня човечец преди малко, заслужи си го" .. та.. да. Дръж се с другите, както искат да се държа с теб, дръж умът си чист, тялото стегнато и се готви за битка. Това е моето мото. и се чувствам добре с него.

Дръж се с другите, както искат да се държа с теб, дръж умът си чист, тялото стегнато и се готви за битка. Това е моето мото. и се чувствам добре с него.

Хубаво, това си ти, съдба или не. Мен ме кефи бойната поза в живота, дразнят ме мърди. Тъй или иначе е за малко, кво ще се предаваме?! На млади години не сме се излагали, та на дърти ли ше почнем за се излагаме?!

[линк]

Предпочитаната ми версия на парчето

може би си много права.. и.. написах ти бележка

Ходих по чужбинско. Бачках, родих, пак бачках, върнах се.

Предполагам детето ще учи по чужбинско.

Като цяло - ковеш си мераците, ако можеш.

На всеки различно обстоятелство му пречи. Но най-вече пари. С тях е много по-лесно.

да, верно е много готино..даже не с сещам на кой е оргинла.. благодаря ти... много си готина ти, не за първи път го установявам--

бойната поза е задължитена за жена в нашият Свят.

Зависи какво търсиш.
Ако търсиш спокойствие и изобщо не ти се занимава с каквото и да е - просто ти се седи на едно място, щото ти харесва - да. Има хора с амбиции и цели, има и такива без. Всъщност има всякакви хора.

Не очаквах, но темата ти ме “размисли”... особено след като прочетох писаното по въпроса. И признавам, че размислите ми се оказаха доста объркани... нетипично за мен, впрочем.

На първо четене мога да кажа, че в никакъв случай не мога да отрека усещането си за съществуването на някаква предопределеност. Нещо нематериално и мистично не само в животите ни поотделно, а в съдбата на човечеството и планетата като цяло. Дали под формата на свръхестествена нематериална сила, наричана най-често “Бог”, който и да е той, дали под формата на материални непознати нам външни сили (повлияна още от малка от запленяващате мистерии на филми като “Спомени от бъдещето”)... Бог или извънземни - носи доста успокоение, ако на човек му е възможно да повярва в тях, защото това лесно обяснява неуспехите ни... Щото нали - ако успееш, си мислиш, че си умен и готин, а ако се провалиш - че такава ти била съдбата!

Усещам обаче, че на теб ти се иска да водиш разговора предимно в посока “не бива да стоим със скръстени ръце и да чакаме съдбата, а да действаме и сами да си търсим пътя в живота, да се борим за да сме успешни...” В този тип разговор ще кажа съвсем “материално”, че всичките тези “бива” и “не бива” категорично се определят от това с какви дадености си роден.

И така ще си запея моята песен за генната предопределеност!

Парвати, мила, не можеш да очакваш от някого, който е роден "мърда", да гони амбиции, да "търси път в живота", да се бори, за да постигне нещо... Ако всички бяха такива - светът щеше да е ужасно място за живеене! Непрекъснато блъскане с лакти, драпане нагоре и наред, състезание, инфаркти поради неуспехи, главозамайване поради успехи... И това няма нищо общо със "съдбата", освен ако не наречеш "съдба" това, което СИ по рождение. Не всеки МОЖЕ да е силен, не всеки ИСКА да е силен, не всеки гони успехи, кариера, богатство...има скромни тихи хора, със скромни тихи идеали за живот... Да, във вълчия днешен свят на такива хора им е все по-трудно да преживяват... и те понякога се опитват да се борят и да гонят амбиции... почти никога не им се получава, за сметка на това им създава комплекси и неприятности. Но това е друга тема. СоциализЪмът, впрочем, беше рай точно за такива хора.

Много се разприказвах, затова набързо ще приключа - АКО допуснем, че няма съдба - животът се определя от даденостите на човека и съответно - попадането му на точното време и точното място, за да може да ги развие (или не) в максимална степен.

АЗ МИСЛЯ ТАКА!!

С две изречения си потвърдил това, което аз каканизах 10 минути!

АЗ МИСЛЯ ТАКА!!

Това е поради това, че работя със себе си и тези неща са ми вече ясни

Няма къде да се ходи, няма какво да се прави извън тук и сега.

аз все още за себе си се опитвам да реша дали има Съдба.. и съм по-склонна да мисля, че няма.. ти си този, който решава.. във всеки един момент.. има Карма, ама това не е едно и също...

Тук ме зашемети! В моето съзнание "съдба" и "карма" е едно и също!

АЗ МИСЛЯ ТАКА!!

Кармата е голяма щуротия... примерно пипнеш горещата печка и те заболява следващия живот

Инак карма означава това :

А, да, сетих се...

АЗ МИСЛЯ ТАКА!!

Да, нали? И аз така мисля..

Да, това е така..

По отношение на образованието няма Генна обремененнност, мисля си .. или учиш, или не.. вярно, има хора, дето учат по-трудно, но умението да учиш също се развива ..

Макар, че.. има си ограничени хора .. ти ся ма обърка..