Нова

скъпата, позволи ми да те доуточня (с предварително извинение ако излезе несвързано, просто съм скапана от умора)

любовта (към нещата, живи или не, абстрактни или не) е като слънцето - уж никой няма прека, неотклонна, дишаща нужда от него (и на ламби моем да караме), ма де факто нищо не вирее без него.

нито сънища, нито въображение, нито грация, нито интелект, нито отворено съзнание. нито сърце.

пък без сърце е едно вече да си 2м отдолу. капиш-ваш ли ма или да

Така си е! Муц!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

прозрение един път!

[линк]

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

[линк]

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

В тухлите на външната стена има ени малки дупчици. Неска открих за кво служат – крият се там ени пчелички. Тъй, ама сяка дупчица е толкоз тясна, че пчеличката едвам са събира да са навре вътре клекнала, със свити крилца и прибран корем.

Та, чудя са, начи, и са мая – как бе, врамуго, излазат от там?!!?