Нова

Извод: не ходете по евтини хотели, за да не замърсявате с трупа си водата на хората (които евентуално са ви поставили в това положение).

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

абе, ужас.. на нас ний смешно, ма на близките и не мога да си представя кфо им е

Историята на Лара Фабиан и изпълнението, към което никой не остава безразличен:
[линк]
Уникално изпълнение на една истински влюбена жена! Невероятна!!!
Лара Фабиан – белгийска певица и авторка на песни, загубва мъжът на сърцето си Грег, за когото е искала да се омъжи.
Погребва го, но не може да отмени този голям концерт. Успява да излезе на сцената, пее някак си, но на тази песен - "Обичам те" се облива в сълзи, изпада в шок и не може да продължи.
И тогава цялата публика запява вместо нея „Ние те обичаме...”
В края на песента нейният продуцент Рик Алиссон, който акомпанира на пианото й казва: „Виждаш ли? А ти казваше, че няма за какво да живееш. Живей за тях, за хората!”

Грегори Леморшаля почива на 23 години в болница в Париж. През целия си живот той се бори с кистозна фиброза - генетично заболяване на дихателните органи.
Неговият живот е историята на "Малкият принц", който се бори за мечтите си, без значение какво ...
Колко крехък е човешкият живот. Здравите хора виждат проблеми във всяка дреболия, а болният се бори просто за всяка глътка живот. Грегъри показва на всички, които го познават как да се обича живота и как да продължаваш напред. Затова в едно от интервютата си той казва: не пишете края на историята ...
„Грег е същество, което носи вътрешна светлина. Това, което не казва с думи, казва с очи.”, казва Лара за него.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Здравите хора виждат проблеми във всяка дреболия, а болният се бори просто за всяка глътка живот.

Липсва ни жажда за живот...

___________

Жаждата за живот, абстрактна цел... такива ми ти съществени неща...

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

голяма сладурана, много талантлива и многоезична.

историята обаче не е достоверна.. не факта за младия артист с цистичната фиброза, а останалите работи.
сигурност ней туй изпълнение след смъртта му, най-малкото щот сладура починал по-наскоро, вики казва 2007г; и е бил близък приятел, но не 'мъж на сърцето' (всъщност си има някакво друго бейби-дади - Gerard Pullicino)

извини ме ако с тея наобяснения развалям историята но това всъщност не я прави по-малко истинска. във важните аспекти имам предвид.


This was not her first concert after the decease of her friend Gregory Lemarchal as many of us might think. And it was not the tribute to him. Gregory was her friend indeed, but not a lover. Don't believe any heartbreaking gossips just enjoy an amazing performance of Lara and her audience.
She went out on a scene but could not sign and the auditorium started to sign for her, changing the words "Je t'aime" on "On t'aime".


взето от:
[линк]


ето тука едно изпълнение на двамата заедно намерих:

[линк]

значи има един тънък момент който ми прави впечатление понякога в такива разговори.

не е непривично да се почувстваш късметлия когато се случи да се кръстосаш път или дори и само статийка за нечие голямо нещастие; особено ако това те поддиква да се 'спреш' и помиришеш розите. при някои хора обаче се усеща много грозен привкус на леко тъпо злорадство че виждаш ли, те са 'късметлии' и таквиз работи се случват на другите. малко е така да се каже.. неучтиво? към паметта на тез дето са си отишли па ние ги коментираме.

за кфо се обяснявам? няма особена причина да са наобяснявам (и не визирам ничие изказване) освен че ми се струва че и други са го забелязали тоз момент.

Извинявам те и ни най-малко не мисля, че "разваляш" историята, това даже ми звучи абсурдно. В смисъл - историята така или иначе е трагична и... не знам, аз лично бих предпочела да не е такава.
Публикувах я, защото ми направи впечатление реакцията на публиката и целия този емоционален заряд, който минава през всички - изпълнители, аудитория и впоследствие "заразаява" всеки, който гледа клипа. Все пак такива изпълнения са рядкост. И историята, която намерих ми се видя, като нещо, което обяснява този драматизъм. Но и без това обяснение все едно, ефектът е не по-малко разтърсващ.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

мда, и аз мноо аресвам френски , и френски песни. имам няколко сд-та купувани по различни времена и чат пат си ги слушам (тея дет по-не им фащам думите по-ми харесват )
все се чудя кога ли ша намеря достатъчно време да взема да го науча като хората (или поне достатъчно да мога да чета сносно волтер в оригинал)

п.ц. повечето като таз песен са 'крещящо'-супер-драматично-изразно-любовни, но има нещо в произношението и звуците на самия език което гъделичка ухото и въображението.

ето текста на това парче (не можах да махна енкодирането на специалните букви и туй то)
[линк]

Не мога да ги мисля. Ще разберат рано или късно.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Остаи Волтер, пробвай с Франсоа Вийон

известен с култовото mais ou sont les neiges d'antan

не знам дали си му чела за биографията, бил е голям разбойник тире келеш, пък духовит.. няма таквиз мъже у днешно време

Да, той самият е не по-малко интересен от творчеството му. Ма то тея работи си вървят навързани.

значи, една от причините тези творби да се четът трудно е защото за претъпкани с разни намеци и инсинуации за неща които са се случвали из аристократичните среди по туй време. примерно.. представи си вметка някъде за пенсионерите които са некачествен материал и разни свързани ехидни подметки. ако не си поне малко запознат с българската политическа сцена и не си го чувал ще ти звучи ма точно ни в клин, ни в ръкав. та така и за някои от тез френски творби, трябват доста обяснения под линия (които в повечето случаи липсват)

разбира се, и засуканите старофренски диалекти времена дет за ги използвали за гъзария и те не помагат.

На който му е интересно ша си намери и бележките под линиите и съответните речници и граматики - не е кат да няма отде. То за туй е речено, че разни неща са за ценители. А не за сульо, пульо и леля Бонка зарзаватчийката. не ми дреме колко надуто прозвуча горното, щот е истина.

Така си е!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Френският за мен е един кошмарен за четене език по принцип, а в засукан вариант хич не ми се мисли.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

тъй тъй

четенето е по-лесно от чуването (щот и бързо плямпат), поне за мен де. може би щото от контекст и сходни латински думи смисъла се фаща лесно. докато да разчленяваш речта на думи си изисква тренинг на ухото, особено като е такваз мелодично-гъргореща. да си кажа, ни в клин ни в ръкав

Днес ми падна на главата прозрението, че никой няма нужда от моята любов, освен аз самата и собствените ми творения/сънища. И обратното със страшна сила. Доста поразяващо откритие. Кореспондира със слънчевата система. Никой няма нужда от слънчевата светлина, освен самото слънце и творенията му. То и творенията му имат нужда от Неговата светлина (а не нечия друга). Другите звезди са ок, красиви и прочее, но те не са жизненоважни за накой друг, освен за себе си и собствените си творения. Та и хората така...

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...