Башар

според мен основната функция е пазителска. или консерваторска. или осигуряваща непилеене на ресурсите (човешките, каквито и да са).

това че се засича с други неща от време на време - за мен - е странично, и ако разгледаш случая в дълбочина ще намериш пазителски/ресурсно-презервираш елемент в него.

А кой извършва развивателската функция и как?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

любознателността.

моето виждане за тези неща е че в един момент на еволюцията на хомо сапиенса като себе-осъзнато същество, при наличието на достатъчно ресурси (голям мозък), се е получило преместване от фокусирането в/у съществуването тук-и-сега, и продължаване на рода, към там-и-тогава, т.е. всичко онова извън рамките на необходимото за ежедневното просъществуване

Аз например не се развивам от любознателност, развивам се от някакъв дълбок вътрешен подтик, който не ме оставя на мира, като навита пружина, която търси как да се развие и просто нямаш друг полезен ход. Това пак е вътрешно усещане.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

лично според мен ти си престанала да се развиваш - ако се съди по едни и същите ти писания тука от години.

сигурна ли си че това което наричаш 'пружина' всъщност не е някакъв проблем свързан с хипер-активност? искам да кажа, не е нормално са се усещаш като навита пружина нон-стоп

Интересна работа, аз почти не се мяркам тук, защото от години чета едно и също и то вече отдавна не ме удовлетворява.
Развивам се с огромни на моменти непоносими темпове, но защо тук, в тоя клул, пиша едно и също, ум не ми го побира...кое е едно и същото? В смисъл за ккаво едно и също пиша?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Предполагам, искаш да кажеш, че несе развивам в направлението, което ти мислиш за развитие?
Т.е. аз не се развивам в направлението на твоето развитие и затова ти изглеждам, че не се развивам, защото не виждаш признаците, които виждаш, когато някой върви в твоята посока.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

ами това което ми е направило впечатление най-много един вид високопарен тон с който изказваш 'свръх-истини' като свисше-знаеща за неща които или са чисто субективни, или силно граничат с религия/философия. този ъъ, тон (по-липса на по-подходяща дума) не се е променил с години, а лично според мен хората които се развиват рано или късно достигат до осъзнаването че нещата които не знаят, никога няма да знаят, или им е невъзможно да осъзнаят са доста повече и по-важни от тез които знаят, поради и което приемат цялото си знание с лъжица скромност и смирение.

точно определени цитати ли би искала да изнамеря?

не, просто ми изглеждаш твърде непроменяемо надута. това е всичко.

което разбира се не означава че извън таз виртуална ъъъ 'реалност' - по липса на по-подхдящо определение - си такава.

ми не, това е субективно усещане и няма нужда от цитати
Разбирам.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

надявам се не го приемаш като лично отношение или някаква целенасочена заядлива критика (нищо че сигурно точно тъй звучи). казах, понеже попита, а не понеже са смятам за свръх специално цвете за мирисане дет са чувства в правото си да раздава морални и други оценки напред назад

не го приемам зле, попитах, отговори ми, радвам се, че проведохме нормален човешки разговор

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

забелезвам нещо тука сичко живо май празнува тази вечер, поне единия двата празника, пък и спекулирам че някои по-отворени сигур и двата еновременно

ти що не празнуваш?

Бъ празнуват... дремят по ъглите и примляскват, както всяка друга вечер

аа, ней тъй, празнуват ората, както им аресва! тамън и ази най-сетне ся ша са разпразнувам, и обещавам тържествено - без ма хич да примлясквам

"The idea of intention is that you are putting, in a sense, a commitment in this energy; a commitment to be yourself, a full commitment. This is what intention really is. It’s the vibration of the full commitment to be your true self. "
(The Physics of Intention, 2010)

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

ДНК

ДНК не е нещо, което се съдържа в тялото ти. ДНК е онова, което си ти като физическо същество. Съзнанието се проявява във физическата реалност като ДНК. После ДНК-съществото, което ти си, се разпростира в идеята за физическа обвивка, която вие наричате тяло. Но не е коректно да се каже, че твоето тяло има ДНК. Правилно е да се каже, че ти, като ДНК-същество, изразяваш тази физичност във формата на тяло.
Като физични същества вие не сте хора, вие не сте мъже или жени, вие сте ДНК нишки, ето това е физическото съзнание, така съзнанието се изразява във физическата модалност. Така че всички вие сте физически - ДНК нишки, разбирате ли?
При т.н. от вас прераждания, вие записвате опитностите си върху ДНК, разпознаваеми после от вас като наследствени черти, и, когато индивид има по-малко опитности на физическо ниво, неговата ДНК е по-проста.
Всяка опитност е записана, стига да знаете къде да гледате, но на настоящия етап вие не можете да я разпознаете. Записът се изразява по различен начин, в определени връзки или дори в определен ъгъл на молекулярно сцепление. Има много начина да се разчете, стига да знаете как и къде да гледате.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Башар прекалява. Тази концепция, че Духът използва Ума който пък контролира сетивата и физическата реалност се конструира през Ума изключва възможността да има обективна реалност извън Ума.

А обективна реалност извън Ума съществува. Съвременната физика го доказва.
Ще дам само един пример който показва, че извън Ума и неговите конструкции има обектина реалност.

Скоростта на светлината е една спряма всички координатни системи. На това се опира теорията на относителността. Няма никакво значение от коя координатна система става измерването на скоростта на светлината, тя е еднаква.

Няма значение никакви концепции на Умя, никакви построения и глупости от вида на събирателни точки които формирали реалността. Няма такова нещо.

От една страна има Дух, а от друга Реалност. Между Духа и Реалността има сложна система от взаимодействие, като обикноменно ние сме в междинна зона наречена модификация на Ума. Модификациите на Ума са дуалистично състояние на възприятието.

За да се постигне Реалността, трябва да се постигне Духа. Няма нищо което е вътре в Духа, което да го няма в Реалността. Това е недуалистната Веданта философия.

Башар изрязява мнение, че Ума създава конструкции и няма обективна реалност.
Да беше се запознал с историята на физиката малко...

[линк]

Каква енергия, какъв Кастанеда и от кога има такава традиция?
Тази традиция за която твърдиш че я има е секта. Кастанеда е сектант.

Секта е когато се вземе нещо и се промени до неузнаваемост и вече става нещо напълно измислено от някой си.

Традицията на индианците от Мексико няма нищо общо с това което твърди Кастанеда. Просто латиното е решил да поспечели някой долар като напише някакви фамозни книги. Само първите две където се е държал като ученик са малко по-достоверни и от тях прозира традицията на Древно Мексико. За съжеление той се е оказал невъзприемчив и не е успял да се запознае с нея.

Не е голям пропуск. Има много изследователи и учени които се занимават с това, така че който иска да разбере какни са идеите им ги разбира.

[линк]

Добре че си ти, да го ограмотиш.
Първо Башар е друга цивилизация, второ обективна реалност няма, трето скоростта на светлината е относителна, четвърто отвъд скоростта на светлината се намира четвърта плътност, пето това, че нещо се опира на някаква теория, не я прави валидна.

И последно но не по важност - Башар не говори за ум, а говори за съзнание. Съзнанието няма нищо общо с ума и физическия ум.
Според Сасани физическият ум е последната дупка на кавала.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя