Смъртта

не питай - дори не ми вярвай, провери сама,
Не бъди сигурна безценна, съвсем не бъди сигурна

чуването според теб с ума ли е

четири заповеди срещу един въпрос. Казах ти, че не става диалог.


п.п. Самото възприемане - не. Но разпознаването на звука - да.

п.п. 2 всичките си заповди можеш да си ги изпълниш сам, убедена съм. Аз си имам кого да слушам

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Еееееее, къде па видя заповеди, че и четири на брой - я дай да видя, не знаех, че съм станал законодател, кога ми начислиха такава длъжност ... а данъци, блага някакви, премийки, това-онова ще има ли

Искам вместо служебна кола, служебен матор - сузуку К6 1000 .... за цвят нямам капризи, сам ще си го наглася.

Темата за погребенията е част от Смъртта и хубаво, че я спомена, защото съвсем щях да я забравя. А щях да я забравя, защото на мен лично прогребенията не са ми интересни. Смъртта е по-хубаво да се вижда по-рано, на погребението вече е късно... Там, хм, най-много да ядеш много жито... И разбира се да видиш хора, които са си затваряли очите за смъртта.

Другата тема е за траура, което е периодът нужен на човек, чийто близък е починал, да се хармонизра (най-често да „забрави”) със смъртта. Не знам дали дядо ти ти е бил близък, но по същия ли начин би се държал, ако почине примерно майка ти?

Даже и шофьорска книжка да имаш (+20 години стаж зад волана) това не е гаранция, че няма да направиш ПТП (пътно транспортно произшествие). Впрочем, което може да те срещне с обекта на настоящата тема. Така че за гаранции никой не говори, освен за едиствната гаранция че не след дъгло всеки един от нас ще се срещне задължително със Смъртта. И за това тази тема е по-важна от много други.

Страхът от смъртта в екстремни ситуации помага малко в опознаването на смъртта и то дотолкова доколкото да си отвориш очите за нейното съществуване. Ако не ти е бил тогава момента, най-често хората си казват, че са „минали между капките” и бързо забравят. А иначе в самия момент нямаш много време за наблюдение... Апропо, имах наскоро наблюдение в такъв момент в самолет. Пътувал съм сигурно вече 100тина пъти и стандартните неудобства при излитане, кацане и въздушни ями не ми правят голямо впечатление и даже, ако ми се спи, дремя в такива случаи. Но преди месец и половина се случи, че минахме над/около нещо като оргомен ураган (после видях по ТВто, че точно тогава са били неочакваните снежни бури в североизтичните части на Щатите в края на този октомври, а ние излетяхме от Вашитгтон и ги прекосихме). За около поне цели 30 минути турбуленциите бяха почти непрекъснати и толкова силни, че си представих, че ако бях на мястото на пилота, не бих могъл да прочета индикациите на уредите от силните тресения. В пиковия момент пилотът съобщи с разтревожен глас на стюардесите да се закопчаят също и да не мърдат от местата си... Та в тези моменти, освен да закопчая здраво колана, да се държа за дръжките (за да не отхвърча някъде) и да действам адекватно, нямаше голяма полза от медитиране над Смъртта.

Много повече смисъл има да се медитира над Смъртта в ситуации, където може да й посветиш голяма част от вниманието си и за по-дълго време. Апропо, оносно ситуацията при пътуване със самолет съм забелязъл, че е много по-ефективно да медитирам над нея при излитане и кацане (когато има най-голяма вероятност за проишествие), но пък мога да се наблюдавам относително спокойно. Аналогично и ако чакаш резултите от някакви медицински изследвания или каквото и да е друга ситуация, която прави Смъртта по-реална. А най-добре е просто така в ежедневието...

Умирал съм съзнателно по какви ли не начини и от много години. Интересното, е че се оказва винаги, че има и още.... Резултатът е, че Смъртта ти става ежедневен Спътник... Точно като Цялото... Виждяш я във всякакви ситуации и от всякакви страни. И това те променя.

Точно тази промяна е важната. Иначе, дали ще настъпи по една или друга форма, някак си това не е толкова важно. Важното е как Смъртта променя Живота.


П.П. И сега всеки път като я споменавам и ... усещам я.

както бях чул отнякъде, не знам кой е източника - хората живеят все едно няма никога да умрат и умират после все едно не са живели


Та бях тръгнал да разказвам за вълнуващите си първи сблъсъци с нея.
аз преди години често си мислех, как като си медитирам всеки ден и хоп накрая ще израстна и ще премина през нея в някой медитативен момент. И един ден така се срещнах с нея в ежедневието, изперках тотално. Бях попаднал в ситуация (отказах се да навлизам в подробности по този случай че е брутал), в която бях напълно убеден че няма да оживея.
Тогава ме хвана адски страх, но тогава нямаше накъде да бягам и се наложи да приема тази мисъл... и я приех (не беше никак лесно) и страхът изчезна. А пък после ми се размина. Този ден беше може би първият истински трансформиращ ден в живота ми. Живота толкова се промени, че мина поне седмица докато посвикна с the new world order така да се каже.

Ще навлезна обаче в подробности в един друг много интересен за мен случай, който ми промени много самата концепция за смъртта и до който може би нямаше да се стигне по същия начин, ако не беше горния случай.

Веднъж на сън при една военна операция в къща в оустинна хълмиста местност. Бях последния оцелял в кратка престрелка от малък специален отряд и знаех важна информация. Знаех че ще се опитат да ме хванат жив, но това не трябваше да се случва в никакъв случай, понеже ме беше страх, че много брутално ще ме измъчват. И реших да се застрелям, не исках да влизам в престрелка, защото рискувах да ме ранят и пак хванат жив в безсъзнание. Те идваха така че трябваше да действам и извадих пистолета. Опрях си го в главата. Бях спокоен като цяло след като приех трезво нещата.
В разни сънища преди като съм умирал винаги съм се събуждал точно преди последния удар, изстрел и т. н., но не и този път.

Та натиснах спусъка като се стремях да оставам максимално буден. Бидейки наясно, че шанс за живот няма, усещах това като някакъв шанс да науча повече за смъртта и реших поне по този начин да се опитам да извлека полза от ситуацията. И стрелях, с което картината рязко изчезна и се завъртяха нещата някак си все едно минах през водовъртеж като усещане. Видях сравнително ясно и плавно това, което се случи. И започнах да се опомням в някаква стая седящ на някакво легло и в главата ми нахлу обилен поток от информация за живота на този, който седеше сега в леглото.

А още се чувствах все едно съм още там с пистолета в ръка, седейки в леглото ми, без да въздишам обаче с облекчение и да си викам "било е сън". А се опитвах да асимилирам какво е станало, и бях по скоро учуден и изненадан, за разлика от случаите когато като малък се събуждах доста уплашен, очаквайки удара падайки от някоя сграда примерно.

Та този последния случай разчупи ограничената според мен концепция за смъртта и живота, която е за кръговрата от многото повтарящи се животи, завършващи със смърт и започващи наново в родилното.

Та тогава се замислих и как живота може да бъде определен просто като информация сглобена от спомени, влияещи по някакъв начин върху сегашния момент. И как тази информация променя смъртта и концепцията за нея. Който изведнъж му махнат почти цялата информация от главата и я заменят със спомените на друг, като при това той остава буден, ще ме разбере

Та тези случаи ме накараха да мисля, че когато човек е пред умирачка простия смисъл, е важно да остане буден за момента, а не да се отплесва толкова по отиващия си живот и емоциите свързани с него. И разбира се смъртта е полезна, когато и обръщаме внимание сега и не са стигнали нещата до умирачка в прекия прост смисъл

the holy herb

Който изведнъж му махнат почти цялата информация от главата и я заменят със спомените на друг, като при това той остава буден, ще ме разбере

Подобно нещо ми се е случвало при преход от "сън" в "будно" състояние. При това, сънят е бил с "тежестта" на реалност, затова съм наслагала кавички навсякъде. Усещането беше, че преминавам от един живот в друг или от един сън в друг - все тая дали по врат или по шия. Не беше приятно усещане. Не беше ужасяващо, но не беше и приятно. Може би защото нямах достатъчно осъзнатост или енергия, за да помня едновременно и двете си форми на съществуване и поради това имах чувството, че се разпадам или губя част от себеси, което усещах, като вид смърт.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Нямало умиране, но онзи Стушко дето споделяше за ДМ и Кундалини сдаде багажа. И онзи с историите от кораба на човекоядците - също. Няма го сега. Изтече. Даже ми липсва. Но да не плача сега пред жените тук, че и те като почнат няма спиране.

Ти може да кажеш, че е изтекъл, или, че си е казал каквото има, или че временно го няма и пак ще дойде... Е, хубаво, но него го НЯМА сега. Умрял е. Утре може да дойде друг, от чийто уста даже да капе мед... Но това е друга работа.

Сега е Смъртта. Нямането. Ин. Почивката. Тъмнината. Релакса (щото и да го четеш си е на работа като се разпише). Така че има Смърт, но в нея няма нищо лошо.

А новороденият е този, който е приключил с миналия миг. Може да си го спомня, но пито-платено. А налей по едно СЕГА.

От мен да знаеш едно - океанът не е приключил с реките, нито с техните извори, нито небето с облаците, нито земята с падналото дърво.
Онзи човек, който е сдал багажа е твоят сън, той не е той, а проекцията на твоето сънуване.
Нормално е да липсвам на теб или на другите - то даже понякога сам си липсвам на себе си, но няма как да се игранича в момента, защото момента, мигът е частица време, а Сега е безвремието. Моят сън може да зависи от времето, твоят сън също поражда времето, но същината която сме, е извън времевата рамка т.е. няма как да съм жив, дори самото сънуване, илюзията няма как да се осъществи, ако не съм вечен и постоянно нов..........

................. или нещо такова
Ма като си рекъл ще прикапя по една чашка

може ли да обясниш какво значи "новорединичък" по кратък недвусмислен и разбираем начин :)

Това ми хареса. В смисъл, че ако трябва да се ползват думи за в случая, тези ми допадат.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Ако си мислиш, че па азе знам
Искаш да ти обясна, като едно плюс едно, прави две ......
Добре нямаш грижи - ще ти кажа моето разбиране, кратко и недвусмислено.

Първо е хубаво да знаеш, че новороден не значи нищо - то може да значи нещо, само в някакъв контекст, инак сама по себе си е някаква хвърчаща дума. За това харесвам дзен - дзен е учението с най-малко писания, а дори тези които ги има са предимно във вид на художествен изказ някакъв (бил той аят, приказка, коан и т.н.) Думите са коварни, те вършат работа, само ако се схване посланието зад тях, инак са дори пречка - в дзен няма строго определени правила и значения на думите, там ако попиташ какво е просветление, може да ти отговорят, че това е кога ти цъфнат цървулите. Ако някога видиш речник на дзенската терминология, коя дума какво значи, стой далеч от него.

Та ще се опитам да ти обясна чрез дзен, като перифразирам - там казват "стария човек си отиде и се появи нов", но когато тези двамата се срещнат, се осъществява паметта. Какво е паметта - такъв какъвто си сега, ти не принадлежиш на себе си, ти си един конгломерат от мненията на родителите ти, роднините ти, от поведения на познати, приятели, съученици, от становищата на другите за теб, всичко това се запаметява, то става твоя памет и ти следваш тази памет. В действителност в този свят никой не е себе си, всеки принадлежи на другите и другите принадлежат нему т.е. свободата я няма, има само робия, всеки е оковал, всеки е щракнал белезниците на всеки, няма НАЙ, дори богатите принадлежат на свръх бедните.
Но когато се случи интензивно преживяване, изведнъж човек бива откъснат от представите - той остава сам и гол, няма значение от какъв характер е преживяването, от значение е неговата интензивност, необичайност и неочакваност, това че изненадва по бели гащи, а най-добре по без гащи.

Бидейки в някакво мигновение себе си се получава дистанцираност м/у представите за теб и теб - тогава се появява новия човек, който всъщност е едно много добре забравено старо същество, древно колкото самото съществувание. Но това е само мигновение, толкова бързо и кратко, че скороста на светлината е мудна като баба яга без метла. Обаче това преживяване дава нещо, този нов човек има едно различно обаяние около себе си, около него витае един нов, непознат аромат - както ако някой идва от морския плаж, след плуване в морето, носи със себе си аромата на морска вода, така и около теб има нещо друго, необяснимо и то се долавя от другите. И това им пречи - фиксираната представа за теб, пречи дори на теб, защото тогава не се вписваш в илюзорната картинка, нарисувана от другите.

Но както се окъпваш след плаж, така се и връщаш към стария човек - тогава се осъществява паметта, но имаш една пролука, която ти дава възможноста за избор. Единия избор е тотално да забравиш или изтриеш или да трансцедентираш новото към старото - това е постоянното умиране, то може да се разбере лесно. Философите са стигнали до тук - те са размишлявали, не е трудно да стигнеш до това разбиране, защото стария човек, де факто е самия ум, посредством ума можеш да стигнеш това прозрение, че всичко се променя, че човек постоянно умира, а за да продължи да живее би трябвало и постоянно да се ражда. Но те преживяват само умирането - то е едно вечно повтаряне на паметта, когато сутрин отвориш очи цялата бръщолевица, това са моите родители, аз съм роден еди кога си и еди къде си, това е моят дом, намиращ се на ул. град., трябва да свърша това, да не забравя онова, всичко започва да се повтаря, няма нищо ново, няма не просто промяна .... промяната се разбира, като добавяне на нещо ново, като обогатяване, но Азът е все още тук, може да стане по-голям АЗ, по-значим АЗ или да преповтори едно към едно вчерашния АЗ, но това няма значение, защото азът заема празното място, което си. За това философското разбиране, за вечната промяна е религиозното разбиране за вечното прераждане т.е. човекът не е новороден, а прероден, пак е същия.

Това е единия избор, който можеш да направиш, но има и друг избор - тогава стария и новия човек пак може да се срещнат и паметта да се осъществи, но да запазиш аромата му, да не го забравяш. Тогава вече си направил първата крачка - това е общото м/у всички във форума (е с леки изключения разбира се) - всеки тука е опитал нещо от непознаваемото, нещо твърде различно от земното, нещо толкова опиянаващо, че казваме, че е отвъд - от отвъдното, отвъд представите и думите. С запомнянето обаче в случая, човек избира вече да не бъде същия, сега вече никога няма да си същия, защото нещо е добавено към теб - за направата на този избор има известно обяснение, става така заради интервала на преживяването. Колкото по-продължително, а не само интензивно, е било преживяването толкова си по-пленен от "гледката", тогава проникването на новото става по-дълбоко, по-осезаемо и ти не искаш да го забравиш. Но тука вече идва разликата с третия избор - тука все още си остава спомен, памет, то е само мимолетно преживяване и грешката, която правят повечето хора е, че почват да преследват преживяването от спомена си. Тогава започваш да го търсиш, азът, знаещия е все още тук, точно заради това търсиш и точно Азът търси, но това е грешка, защото не е азът който е породил преживяването, новото не идва от него. Но въпреки това, има трансформация - има вече новороден човек.

Третия избор всъщнот е неизбор - той не може да се направи, защото когато правиш нещо, ти се ограничаваш, ти ставаш пречка за всичко друго, което ти е достъпно, колкото и неща да правиш, и да търсиш, ти се свиваш, фиксирваш се, ставаш стеснен. За да израстнеш, до онова осъзнаване, което наричам да си нов и нов, без да умираш, трябва да оставиш стария човек и дзенската мисъл за случая е "стария човек вече не съществува и се е родил нов" и те двамата никога не се срещат, за това не съществува възможноста да се осъществи някаква памет. Фактически - нов и нов си, когато оставиш паметта, а когато сториш това, едва тогава вече никъде не отиваш и си добре там където си, защото просто ставаш достъпен, само когато си релаксиран ставаш достъпен, инак просто е невъзможно, защото няма пустота, няма необходимото пространство, за да се случва новото, ти си постоянно в напрежение и правене, постоянно умираш и се раждаш, но когато азът изчезне, когато паметта вече я няма, когато правещия не е тук, отишъл си е завинаги, тогава си тотално трансформиран и си постоянно течащ, постоянно нов, номера е просто стария човек да не съществува, така никога няма вероятност да се срещнеш с него.

Та това е накратко - и да знаеш едно плюс едно прави три, ако се скъса презерватива.

Ти нали ми резна квитанциите, би ми шута, прати ме за зелен хайвер, цака ми спатията - четири заповеди едно погребение ....... ъъъ тей ли му се казваше деба

Няма да се разберем така с теб - предизвиквам те на дуел, открит и публичен. Пращам ти най-добрия ученик от моята школа, срещу най-добрия ученик от твоята школа (нали каза, че си имала кого да слушаш). Показвам ти го предварително, да не кажеш, че правя шменди-капели - представям ти победителя от свръх тайното съзтезание м/у седемте вселени, всяващия ужас и страх, най-безпощадния боец за всички времена ...... гледай и трепери малка L.L. буаахахахаха (говоря за победителя от този кървав и ожесточен двубой )
[линк]

п.п. видели за какво меле става дума - прави си сметката за какво иде реч, другарко L.L.

аз поскоро питах за събитието на новородяване ...

ама това което казваш зна4и , че вървиме у една покока общо казано ...
и това което казваш е също много интересно ...



пп много е гадно да си постоянно у настоящия момент ...

Хубаво добави "и обратно"в заглавието, защото така е по-точно и цялостно.

Фразата ти чута отнякъде, която е много точна, може да се преобразува така за тези, които го харесват:
"Хора живеят все едно умират всеки миг и умират после все едно са живели достатъчно".

Същественото е как усещането за Смъртта ни ТРАНСФОРМИРА. Иначе сходни ситуации могат да се случат на различни хора и някои, след като отмине адреналина, просто да си кажат, че им се е разминало и този път и да продължат както обикновенно.

Сънищата (били те повече или по-малко осъзнати) са също полезно средство за опознаване на Смъртта, най-малкото защото след такъв сън детайлите за усещанията ни свързани със Смъртта са кристално ясни.

А за това, което сподели, познавам близки хора, които са го усетили не на сън, а на яве и промяната в живота им е очевидана и за мен самия.

Разгеле да систематизираме подходите за опознаване на Смъртта, за които стана дума досега (някои може да добави това, което не е било засягано):
- Ситуации на произшествие, диганоза за болест, екстремни действия и прочие, при които усещането ни за близка смърт се увеличава многократно;
- Смърт на близки хора;
- Медитиране над Смъртта чрез нейното "симулиране" в различни ситуации. Било то, че се случва на нас или на близки хора (освен вече споменатите практики, бих добавил тук и такива от рода на Будиската Пова);
- Наблюдаване на Смъртта в различниет процеси в ежедневието;
- Медитиране над описания на Смъртта правени от други хора (било то от книги като Тибетската Книга на Мъртвите, научни изслдвания или от разкази на хора, които си спомнят смъртта си или предишни прераждания);
- Сънуване на настъпваща ни смърт.

аз поскоро питах за събитието на новородяване
хм - май трябваше да се огранича до цъфването на цървулите

Наистина твърде общо казано - не знам ти към коя посока си ръгнал, но аз просто си щъкам насам-натам.

п.п. много е гадно, да си мислиш, че си постоянно в настоящия момент - от там именно идва застоя, защото дори да искаш не можеш да си в настоящия момент, но от илюзията, че си в него тръгваш към някаква посока, но де факто почваш само да затвърждаваш бленуването към нещо си, някъде си. А не можеш да бъдеш в настоящия момент, поради простата причина, че такъв няма - това, което ти наричаш настоящ момент е усещането ти за скучност т.е. ти създаваш нещо, което го няма, ти създаваш настоящия момент, но реално такъв няма - подобно на вода затворена в шише, малко по малко водата застоява, става негодна за пиене, след като се излее водата от шишето обратно в реката, тя става новородена, тогава можеш ли да посочиш къде е застоялата вода, къде е настоящия момент? Не можеш и водата от реката си е напълно годна за пиене.

Ъъъъъъъъ?? Еееее... какво, да не ти пиша ли? Че само кат мъцна и веднага ми скачаш, то дуели, то се "опитвам да те натикам в ъгъла"...? Бааааси, аз да взема да не дишам, че току-виж без да искам съм те натикала нейде, къде не трябва и после едни дуелища, едни страхотии.... мани беги...!!

[линк]

п.п. Виж как си е легнала в ковчежчето и чЕка да Умре...

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Ахаааа, изтръпна при гледката, а

Не бре, просто ти се кефа и се драча с теб .... просто ей така - един вид, опитвам се да те фиксирам.


п.п. като гледам това и се сещам за приказката "не е лъжица за твоята уста"
п.п.2 не ми се вържи на дивоиите толкова - виждаш, че мине не мине и почвам да пиша некви недоизмислени измислици и глупотевини т.е. разкайвам се мила L.L. за тъпашкото ми отношение, моля ти се не спирай да мъцкаш (тази дума не я бях чувал)

Добре, успокоих се.
Ще мъцам.

[линк]

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Как така няма настоящ момент ? А освен настоящето друго има ли? Има два слу4ая при които " не съществуава настоящия момент " .Единия е човека от тълпата - тои постоянно щъка между миналото и бъдещето ,думите и логиките, 4увствата и фантазиите ,че за него наистина няма настоя6т момент . Многото думи и желания и мисли създават около тях нещо като мъгла , много плътна мъгла.
един буда е напълно на противоположната позиция - тои присъства изцело в настоящия момент , тои не може да иде никаде другаде ... Например тялото на един буда е гладно . Тои не може да се пресели в някоя фантазия, където да не вижда глада Ще осъзнава глада постоянно , но може би като свидетел , а не 4е тои е гладен . Или да кажем е студено ... пак 6те осъзнава настоя6тия момент ... Не може да иде никъде другаде ... Но когато не може6 да се отделиш от настоящия момент ... ти факти4ески привикваш с него и наистина можеш да каже6
" не съ6тествуава настоя6тия момент . къде е .. няма го " Казват 4е един буда се намира в постоянно блаженство - до толкова е блажен , 4е вси4ко е блаженство и един ден престава да го осъзнава ..Ако си изпълнен с блаженство можеш да спреш да го осъзнаваш ... И така ако си изцяло в настоя6тия момент - и вси4ко е тука и сега .... тогава може да се каже или 4е всичко е настоящия момент , или че не съществува - защото не съ6тествува нищо различно от настоящия момент .
И така това са двата слу4ая , в които човек може да каже , 4е настоящия момент не съществува .
С
според мен процеса на равитие в медитацията е когато настоя6тия момент сублимира вси4ки други движения на съзнанието Но аз не мога да говоря за него защото тои не е завър6ил при мен .

Добре е да си зададеш въпроса защо за теб не съществува настоящия момент ?

Когато човек започне да се занимава с медитация медитацията осветява и другите стаи на съществото му , така и те стават видими .Емоционалния човек ще види и логиката , после и тялото и други неща ще започнат да се появяват при него . При човека които разчита на логиката , ще се появи и сърцето и деиствието и наи различни , нови за него неща , които до този момент не е виждал . След това ще се заинтересува как да ги съ4етава ... Докато човек не ги опознае , те няма да спрат да го занимават ...Ти сигурно си човек на емоциите , интереса към логиките и философиите се появил заради това , 4е си се занимавал с медитация ...
полу4ава се проблем 4е вместо настоящ момент се появяват дори нови неща , които още пове4е глътват вниманието му , преди не ги е имало
Обратно колкото пове4е си познал толкова пове4е няма къде да иде6 , няма какво да ти привле4е вниманието ... ако при това условие си медитативен (разтъждествил си се от ума ... защото принципно дърдоренето си е постоянно вклиу4ено ) , няма да можеш да се отделиш от настоящия момент

При обикновенния 4овек върху свидетеля , върху настоя6тето е наложен ума .
Тои си мисли 4е е ума , извършва разли4ни деиствия , с това становище , формира памет 4е тои е ума .... след това гледа към тази памет в която е записал 4е тои е ума и тук таме имаме некф избор , някакъв въртел и не е трудно да се види как се полу4ава истинска галимация ...
Ако опознае ума няма да си мисли 4е тои е ума ... в стаята на ума и логите има наи разли4ни предмети и неща , ако си я опознал движеики се там какво ще визждаш там , ще усе6та6 себе си .... защото нищо няма да ти привли4а вниманието
Ако си в настоя6тето кои извършва деиствията , кои прави разни неща - дакажем задава въпроси , кои гледа небето например ... Никои просто позволява6 на деиствието да се слу4и . Позволяваш

Ако за теб има нещо друго освен настоя6ия момент - опознаи го . Какво остава 6том го опознае6 - остава настоя6тия момент , 4истото присъствие ...Ако да кажем отдолу се появи нещо друго опознаи го .... И така какво остава винаги накрая ...?

Аз не см опознал например стаята на лудостта ...

Аз се дразня на настоящия момент защото имам нужда от катарзис ... Когато имаш нужда от катарзис ще се дразниш на каквото и да е .... защото в деиствителност дразнението си е в тебе . Ако си фокусиран върху другите , 6те се дразниш на другите ... Ако си фокусиран върху настоящия момент може да кажеш "дразня се на настоящия момент" .

Може да не разбирате заради езика - думите пти4ка ум комин медитация настоя6т момент Аз ти ... са просто думи на мен са ми еднакво смислени и еднакво безсмислени патка и медитация
това са думи ... като думи нямат никаква разлика

Знаеш ли коя е огромната грешка, която допускаш не само ти, а и така като гледам не малко народ из форума, включително и извън него. Опитваш се да ползваш думите на Ошо, опитваш се да ги тълкуваш, но без да се стараеш да узрееш за това.

Един човек, който е супер гладен или му е адски студено, според теб къде е, ако не в настоящия момент - я иди при някой просяк, примрял от студ и глад, и се опитай да завържеш разговор за бъдещето или миналото, да видиш как ще те изгледа. Един Буда не спира никакво осъзнаване, защото той е станал самото осъзнаване - липсва обекта и субекта, няма кой върху какво да осъзнава, това вече не е процес, а състояние.

А с тази сублимация - не просто си катастрофирал насред моста, ами си се насочил към ръба му. С тази дума са свързани само лоши асоциации - всички теории за сублимация са теории на подтискането, говорейки за сублимация на осъзнаването ти изразяваш своя антагонизъм към него, самата дума е осъждаща.
Няма нужда от никаква сублимация, защото по същество осъзнаването е изначално чисто - съзнанието е невъзможно да бъде опетнено, сублимацията носи със себе си отзвук на конфликт. Въпроса не е до сублимиране, а до трансформиране и точно за това ти говоря, че няма настоящ момент, защото си създал поредната представа от думи.

Ти категоризираш нещата - някой ти даде пример и ти се хващаш за примера, а не за смисъла заложен в него, хващаш се за думите, а не за посланието зад тях.
Всеки рано или късно стига до разбирането, че думите са еднакво смислени и безсмислени - но те не са такива, това е все още разбиране с думи, просто си ги обърнал с главата надолу. Думите са си напълно смислени, защото именно носят послание - ако ти разбираш посланието, как така аджеба са еднакво безсмислени и смислени, интересно ми е да ми обясниш как така няма разлика м/у думите патка и медитация, също комин, ум, настоящ момент и т.н.

До тук имаш "настоящия момент" и "думите" за катарзисния метод, който ще използваш. Включи и стаите - Миро ти даде един нагледен пример с тази стая и ти толкова бързо и категорично се заби в нея, че при теб не говорим за стаи в ума, а за ум в стая.

Ако не почнеш някакви катарзисни методи, моя приятелски съвет е да спреш с всякакви четива на духовна тематика и всякакви духовни практики - ходи пий, яж, еби, сбий се, обиколи страната, намери си работа, даже две, въпроса е да нямаш време за размисъл, трупай само изживявания. Всичко ти е с краката на горе - даже по-зле, абсолютна каша, и ще ти дам пример с твоите думи: след като паметта, че човекът е ума е формирана от първоначалното становище, че се мисли за ума, от къде е дошла тази първоначална мисъл, защото по принцип аз съм стигнал до напълно противоположното разбиране, а именно, че становището и мисълта, че си ум идва точно от паметта.

Мога да ти давам още куп такива полу дзенски, полу даоиски теми за размишление - примерно преспокойно мога да ти кажа, че ум всъщност няма, ти си чувал и тука из форума ще намериш мои собствени изказвания, че умът е инструмент, но сега ти казвам, че ум няма, а самото отъждествяване създава ума. Ако отъждествяването създава ума от какво ще се разтъждествяваш тогава?

Може и по друг начин - да приемем сега, че ум има, но разтъждествяването от него, ако е опознавателния процес на нещата и предметите из него, то по дяволите ...... колко живота ще са необходими, за да ги опознаем всичките, пък и то докато живее човек, все пак се среща и с други хора, преминава през най-различни преживявания, емоции и т.н., тогава явно трябва да сторим като монасите, да хващаме горите и в некой забутан манастир, та даже и отделна собствена килия, където да не виждаме никой и нищо да не отвлича вниманието ни, това според мен ще е перфектно по твоята логика. А и като се разтъждествим - хубаво вече не сме ума и .... какво се случва? (просветление може би)

Ето още един вариянт, който ми изглежда баш валиден за твоя случай - струва ми се, че търсиш буда извън ума, но аз ти казвам, че буда е умът и умът е буда, отвъд ума няма буда и отвъд буда няма ум, ако мислиш, че има буда отвъд ума - къде е той?

п.п. заеби тези логически шаблони, в които си се оплел, ами се подхващай на работа, защото съдейки по постовете ти, това което наричаш медитация ->(разтъждествяване от ума) е един страхотен стремеж към полудяване в медицинския смисъл на понятието - а ти гледам не само по ника си, а в почти всеки пост наблягаш на стаята на лудоста, само че постоянно повтаряйки си, че си луд не очаквай да свършиш някъде другаде извън лудница.