Смъртта

чувствам вътрешна загуба, чувствам се ужасно празен, за това, че никога повече няма да видя, никога повече няма да чуя, никога повече няма да имам възможноста да усетя присъствието на отишлото си от този живот същество.

...

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Странното е, че колкото повече жизненост се опитвам да събирам, толкова повече се засилва това усещане.

И при мен е така. Сякаш сетивата могат да доловят повече от всичко - и от присъствието, и от отсъствието.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Хм, казваш, да разказвам...ще оставя това, най-добре на Шахерезада..По-добре е , ти да практикуваш и да споделяш преживяванията си..
Питаш ме, притеснявам ли се...Разбира се, че допускам тоя вирус,.. пък и други вируси в съзнанието си..И това е сигнал, че трябва да се ъпдейтна.Как? За мен ДМ е ефикасен пилинг за душата ми.Забележи, че казвам-пилинг,а не -душ, защото ДМ буквално изчегъртва вирусите ми ... Не е ли помощ това?
Ще добавя, че обичам всички ошовски медитации и избирам, коя да правя, съобразно усещанията си в дадения момент...

Смърта присъства във всеки момент от живота ми : когато виждам как падат листата, когато се разделям с любими хора, когато отивам да живея другаде, когато сменям работата си, когато близки хора, напускат този свят, когато изоставям старите си идеи и мнения.
Преди да се случи окончателната смърт, ми предстои да мина през множество смъртни мигновения..
- В секса - чрез премахването на контрола по време на оргазъм..и тоталното преживяване на "изгубването" на" себе си"...
В живота - чрез изгубването на "себе си", когато моето "аз"- се разпъва от егоистични ми тирани..
В любовта - когато изгубвам"себе си" в тотално доверие и откритост...
В медитацията - когато позволя да се случва неизвестното и неизвестноста, например - да управлявам танца по време на танцова медитация или по време на трептенето в кундалини - се отдавам на неизвестноста и си позволявам - да стана трептене..
Моментите на смърта – за мен са възможност да събудя емоциите си – когато излиза болката, гнева, страха, обидата.
Когато не се боря с емоциите си и приветствам осъзнато живота, позволявайки на тези енергии да излязат от мозъка ми в тялото, да ги видя ясно, тогава огромно количество енергия става достъпна и може да бъде насочена към любов, състрадание и творчество.
Смърта е -СЕГА, във всеки..това е просто дълбочината на съзнанието - обикновенно недостъпно - но става достъпно по време на екстримални ситуации, по време на дълбока медитация - и по време на напускане на тялото...но това - не е най-голямата дълбочина на съзнанието...медитацията води към още по-големи дълбини, още по-дълбоко, отколкото пластовете спомени от минали животи, още по-дълбоко то безсъзнателното на вселената...
Започнах да разбирам, че моментите на „смърта”, в действителност са процес на обновяване. Това са моменти на трансформация и възможност да се влезе по-надълбоко в усещането за живота.
Пред лицето на смърта и при осъзнаването, че смърта е неизбежна, аз се интересувам от живота.Така осъзнавам живота като най-ценна възможност и опознавам уникалноста на всеки МИГ.
Моментите на смърта, са възможност да се събудиш за живот...

Светулчице, днес, е точно този ден...утре, е точно този ден..ТУК и СЕГА - точно в този миг...и - ТУК и СЕГА - отново - точно в този МИГ!

Миро говори и за пасивна медитация ....Прави6 ли пасивна медитация , защото ако работи6 толко много време с динами4ната медитация ... то ти избо6то нямаш нужда от нея ...

Ошовските медитации, за мен са стил на живот..

Пробвала съм и други практики, други учения...какви ли не..но това, което Ошо, предлага на съвременния човек, ме разширява – като осъзнатост, като енергетика.Неговите медитации ме промениха, при това, твърде неочаквано за самата мен.

Разбираш ли, резултата от Ошовските медитации, е на ниво промяна в живота, а не като резултат от някакво ново знание.Живота става по-ясен, разбираем, дълбок, празничен..

Медитацията съдържа в себе си, две думи: медитация, като Състояние и медитация, като практика или техника, която води до това състояние.
Ако говорим за медитацията, като състояние, като нещо, което може да се случи, то най-подходящата българска дума, е – присъствие, т.е. – неутрално присъствие в това, което се случва.

А ако говорим за медитационни практики и техники, то има няколко способа, които водят човека към това присъствие или осъзнаване.

Сложноста, обаче, идва от това, че човек, бърка осъзнатост с контрол и няма друг вариант, да се научи да осъзнава, освен ако това не се случи със самия него.Ошовските медитационни техники водят човека до такова състояние, когато той изведнъж, сам разбира, че присъства – осъзнава и това е съвършенно противоположно на контрола, т.е.контрола, стеснява вниманието.Например, когато се концентрираш върху дишането си в дадена асана, ти осъзнаваш дишането си, но ако това е - медитация , то дишането просто се включва в областа на неговата осъзнатост и човек осъзнава също и пеенето на птиците, и положението на тялото си, и това, което се случва в тялото му, и това, как енергията му се движи, и това, че отвън има някакви звуци..Фактически, съзнанието се разширява в във всички посоки.

Но днешният човек, действително се отличава от човека, който е живял по време на появата на древните практики. Ние сме реално пренатоварени от информация, и днес преработваме толкова информация за месец, колкото човек от преди 2000 години е преработвал за цял живот.Ние сме пренатоварени от стрес, нашият ритъм на живот е съвършенно друг, нашето колективно-безсъзнателно, напълно се отличава и т.н....по всички точки на различието.
На съвременният човек, който се интересува от медитация е невъзможно да му бъде предложено веднага да прави Випасана, в която той трябва тихо да седи и наблюдава дишането си.Това не само няма да му помогне, това дори е малко опасно, защото стресът, който е натрупан в тялото, или механизма тяло-ум , има способноста да осъществява натиск върху психиката, и този натиск, трябва да бъде разслабен.С други думи, отначало просто трябва да се премахне стреса и да бъдеш в добро настроение и едва тогава, от това състояние на радост, успокоение и отпуснатост , можеш да започнеш да се движиш в медитацията по-нататък.

За това, Ошо е изобретил тези динамични медитации, които на първо време работят като терапия.Какво правят те?
Те отпускат, карат да излязат на вън : натрупания гняв, подтиснатите емоции и всичко онова, което не можем да изразим и в резултат на това се получава онзи дълбог пилинг за който вече ти споменах, онова дълбоко пречистване от мръсотията, която сме натрупали в живота си.И после, ако човек продължава,.... защото там има един капан и човек спира..
Практиката показва, че хората се обръщат към медитацията, когато имат някакви проблеми, когато нещо не става, или когато дълго са таили в себе си някакви обиди или енергията им е съвсем слаба..и човек, започва да търси изход и стига до медитацията.
Първият ефект, да кажем, след три седмици или месец, човек чувства еуфория и приключва с медитацията, като си мисли, че всичко вече му се е случило.
В действителност, обаче, това е само подготвителният етап.
По-нататък вече, действително нещо може да се случва т.е. човек може да се задълбочи в истинското преживяване на себе си и да започне да се вглъбява в своята истина, в своята сила, своята енергия, в това, което той действително представлява.
Медитацията е природно, естествено състояние на всеки човек.Тя е като любовта.Новороденото и малкото дете, до определена възраст, пребивават в постоянно състояние на безусловна любов.Те обичат всьо и вся и дори не си дават сметка за това.Точно така е и с медитацията- това е наше реално, природно състояние и ако човек се движи по този път, тогава той стига до състояние, когато вече не са му нужни никакви практики, защото той вече винаги се намира в практиката или - той винаги е в медитация, винаги –осъзнава, с ясно сърце, ясен ум, винаги разбира, ...дори тук думата – разбира - малко се отнася към работата на ума, а по-точната е – ВИЖДА -как живота е устроен, как всичко се движи.На кратко получава се една такава игра с енергиите вътре и около човека и той остава в състояние на отпуснато присъствие.Едно такова, леко, игриво състояние, в което има –осъзнатост.
Когато човек започва да се задълбочава в състояние на медитация, около него всичко започва да се променя.По-често, хората, които са по-устойчиви социално или които са социално реализирани са по-готови за медитация, защото по енергетика са някак си, по-завъртяни...Но има и обратен процес..Например, студент, започва да медитира и естественно, живота му започва да се променя.Той няма да ходи на работа и тъпо да прави някакви еднообразни действия.Той ще се занимава, по-скоро с творчество, ще криейтва нещо, ще се движи, по свой, уникален начин, много по-лесно ще урежда деловите си връзки с хората и ще взаимодейства така, че механизма да работи.И всичко това се случва много естествено.По същият начин, както детето обича майка си- от само себе си.Така при медитиращия човек се случва живота.И колкото повече се задълбочава в своята сила, в своята осъзнатост, в своята любов, толкова по-леко всичко около него се върти.
Например, Ошо – той не е имал дори джобове и не е вземал в ръцете си пари, въпреки това, е имал сто ролс-ройса и огромно състояние, към които не е имал никакво отношение, а просто-естественно присъствие. По същият начин, и Гурджиев-един доста устойчив, социално човек.Хората се опитват да го разберат с ума си, а посланието на Гурджиев, е заключено в гурджиевските танци..
Човекът е много повече, от тази малка кутийка, наречена –ум и понеже ние винаги се отъждествяваме с него, идват нашите неразбирания, сложности и проблеми.
Най-последното, което съвременния човек трябва да прави, е да седне в поза-лотус и да се отпусне.На съвременният човек, повече подхождат някакви диви танци, от типа на екстатик –денс, с които аз често заменям ДМ.Когато човек, действително „падне” в танца, той попада в много, много дълбока медитация.Това повече подхожда на днешния човек, защото така той има по-малко шансове да се самоизлъже.В седенето в поза-лотос, с мисълта, че така израства духовно, човек попада в собственния си капан. Хората създават от духовното израстване – убежище, в което се скриват от реални, жизнени неща, които всъщност - са медитацията , и които са дадени на човека, за това, да се научи да ги включва в полето на своята осъзнатост. ..
Трябва действително да присъстваш, да усещаш какво е нужно на хората, как да разговаряш с тях, как да съединиш всичко това, с една дума-да се разшириш и това е показател за това, че човек израства духовно.А това, че човек, може да проседи четири часа в поза-лотос, без да мръдне, по никакъв начин не влияе на живота.
Съвременният медитиращ човек е много социално активен, подвижен и устойчив.Медитацията дава собствено знание, собствено озарение, собственна преживяна реална опитност, реална трансформация на самия себе си, така, че живота ти да стане медитация.Играй с енергията си, разширявай я и следвай това, което искаш, медитацията ти дава смелост за това.Обикновенно е страшничко, когато си помислиш, как ще живееш, ако правиш, каквото искаш, особенно ако правиш, само това, което искаш.Медитацията ти дава тази смелост и доверието в живота, че именно което искаш, е правилно.Когато започнеш да се приемаш такъв, какъвто си, именно в този момент, започва собствената ти трансформация, а ако се критикуваш и се опитваш да се промениш , единственото ,което правиш е да спираш процеса.

Опитах се, максимално подробно да ти обясня, защо е желателно да започнеш с динамични медитации, в частност - ДМ.

Пасивните медитации имат своята прелест и ги правя, с удоволствие, но като за начинаещ, позволи ми да ти дам, една рецепта :

Сутрин-ДМ
Около обяд- 1 час - Джибериш и 1 час-релакс
Вечер- Кундалини
Успех, питай и споделяй!

Светулчице, днес, е точно този ден
Не знам чела ли си Експериментът "Зайка".
Ето малко детски отговори взети от книгата на Даниела Александреску, Ирина Николау и Киприян Войчила. Дорел Зайка е художник, преподавател по рисуване в лицей “Николае Тоница”, Букурещ. Той поставя най-различни въпроси на децата, за да стимулира тяхната креативност, опитвайки се да се отърве от типичния формализъм на мисленето на възрастните.

Дали звездите и светулките си говорят нещо през дългата нощ?
- Звездите питат малките светулки какво правят през късия си живот, а светулките се чудят какво ядат звездите, че живеят толкова дълго. (12 г.)

Как светят светулките?
- Светулките имат мъничко коса и газ и джуджетата им дават огън да се запалят. Светулките не умират, те светят докато изгасне огъня и когато им порасне още коса пак светят. (10 г.)
- Светулките могат да светят, защото са късчета от звезда. Когато умре човек, пада звезда и от тази звезда се раждат светулки. (10 г.)
- Светулките са мънички, имат лампа и ходят при хората, които сънуват, осветяват ги с лампата, за да видят какво сънуват. (7 г.)

Защо сънуваме?
- Сънищата са за това, когато почине баща ти, да можеш да го виждаш. (7 г.)

Точно в този МИГ, Благодаря, Светулчице! Чудесни са и не съм ги чела...

[линк]

опитвала ли си мандала Аз разбирам защо са необходими динами4ните методи ... заради лудостта

писах доста неща за себе си (но не тук) с цел да видим дали някои е "видял същия хълм " - защото ако е видял същия хълм , зна4и е минал по същия път ...
но това няма зна4ение ...

нямам оба4е достатъ4но опит в динами4ните медитациии за да споделям ... Но 6те гледам да навлеза в тях ,именно зада имам опит и за какво да си говориме ... !!11111111
Ще наблегна и на активните методи

писах доста неща за себе си (но не тук) с цел да видим дали някои е "видял същия хълм " - защото ако е видял същия хълм , зна4и е минал по същия път ...
но това няма зна4ение ...
"Хълма"-е индивидуален..С риск да се повторя, пак ще кажа, че ДМ, е създадена за индивидуална трансформация..Най-важното е как медитирането се отразява пряко в живота ти, а не "хълмовете", които изкачваш по време на практиката..
Да, правила съм и мандала...но според мен, нея можеш да включиш в по-късен момент..Казах ти, че обичам всички ошовски медитации, но за навлизане в медитационния процес-въобще, горещо ти препоръчвам, именно рецептата в по-горния ми пост..

Почваме с бабите и дядовците, после идват родителите. Най-трудно е обаче с много близките хора на нашата възраст (особено от противоположния пол), както и с деца ни... Да приемем, че Цялото може да си "вземе някой" още утре... Въпрос особено удачен за мариноване.

П.П. Внимавай какво пишеш, защото Смъртта не играе хоро, а гледа какво пишем тук и си води бележки, кой да е следващия.

В живота няма нищо безусловно, за изключение на смърта.Всичко е неопределено, само смърта е безусловен факт.Всичко останало е случайно – може да се случи, но може и да не се случи...само смърта не е случайна.Смърта е абсолютно определена.Всички ще умрем.
Да приемем, че Цялото може да си "вземе някой" още утре... Въпрос особено удачен за мариноване.
Смърта е тук и сега...Отпусни се

П.П. Внимавай какво пишеш, защото Смъртта не играе хоро, а гледа какво пишем тук и си води бележки, кой да е следващия

Хоро не играя, но ТЯ ми партнира в екстатик-денс....А откак съм се пръкнала на тоя свят, съм в гест-листа и

Докато мислех, че се уча да живея, аз се учих - да умирам.(Леонардо да Винчи)

Малко "кастанедианство": преди често се сещах за една фраза на дон Хуан, че воинът разглежда себе си, като вече мъртъв - и действа от тази позиция. И преди се чудех дали не е пресилено това - чак пък вече мъртъв...? А неотдавна попаднах в ситуация в която се усетих точно така - като вече мъртва - и тогава проумях колко товар се стовари от плещите ми само при мисълта, при осъзнаването на това просто нещо, че вече съм мъртва - и колко нови възможности се откриха внезапно!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

човек дори и да познае и да се сблъска лице в лице със смъртта, пак това не е гаранция, че ще се освободи от страха, поне в моменти на слабост и не достатъчна осъзнатост.
Когато съм се плашел от смъртта през последните години съм се хващал, че съм позаспал, иначе човек ако я потърси около себе си в дълбочина, може да се почувства, сякаш тя току що се е случила. Тя е ново начало общо взето, което може да се превърне в постоянното начало, като тука много ми приляга словосъчетанието, което Ошо използва "безкрайно начало".

Но разбира се такива спокойни наблюдения върху смъртта сякаш няма как да са налице, ако човек не се е сблъсквал един или повече пъти очи в очи с нея.

А когато човек го е страх от нея тя обикновено все остава в бъдеще време и все никога не се случва, живот след живот - човек усеща как умира примерно на края, но точно като дойде смъртта и него вече го няма, за да я преживее. Това според мен се случва, защото доста от вниманието е погълнато от отиващия си живот и очакванията за това, какво ще се случи после, силно са свързани с него.

Аз имам няколко случки които рязко много промениха впечатленията ми за тва явление, едното го чувствам като втори рожден ден, след това имам още един по открояващ се да кажем трети рожден ден, който сякаш ме накара следващите пъти, които чувствам като раждания да не ги броя вече, ама знае ли човек какви раждания го очакват. Но за тези случки по-натам, че си е писане. А при тебе как протичат и са протичали нещата по отношение на личната ти смърт умирал ли си съзнателно и кога и как за първи път? Интересното тука е, че въпроса е абсолютно равен на "раждал ли си се съзнателно?"

А по темата е добър следния филм с Джонката Деп.

the holy herb

че вече съм мъртва
L.L. момиче - когато си мъртва не се усмихвай де ...... бъди наистина мъртва, недей да шикалкавиш.

госпожице ,

понеже ми написа 102 не6та

една песен като поздрав

просто така ...

[линк]

А ти откъде знаеш какво е да си мъртъв?

Объркването ни идва оттам, че се отъждествяваме само и единствено с това тяло, с тази форма. Така че, когато кажем "смърт" виждаме неподвижен труп и нищо повече. Само че смъртта е много повече от това, тя е много повече процес, отколкото състояние.

И не мисля, че като си кажа "спри да разглеждаш смъртта" и умът ми тутакси, ей на ще се прехвърли, като послушно паленце върху нещо друго.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Благодаря ти, Цецко!

[линк]