Какво е ..

Напротив, живяла съм, за това и знам точно какво не ми харесва и няма да допусна и какво ми харесва и търся в една връзка

И не, не ми се ще, аман от обожествяване.

Няма акцент, не си прави свободни съчинения "Какво е искал да каже автора...", моля.

А това което според теб е акцента е по-скоро общовалидното, "когато го загубиш, тогава разбираш колко е ценно.". Не е простотия, ежедневие е

Нацели ме.
Това крякащото се развикало, сякаш вика неволята. Ама колкото и да вика, тя неволята (в случая другото човече), няма да направи нищо, докато не види, че и викащото действа, а не риве кат магарица.

Т.е. и аз мисля, че само едните думи никога не са достатъчни ако не са подплатени с действия.

И аз намирам за крайно неуместно, някой да седи и да крещи "обичам те", сякаш това е достатъчно, за да мотивира другото човече да намери начин да дойде при него. Нещо като, "Аз те обичам, а са ти ела да ти покажа колко."

Именно това е простотията. И е безпредметно. И няма смисъл. И е глупост. Пак казвам, според мен;-)

А авторът на анимацията очевидно е тийн;-)))))))) По- интересното е, че седим ние тука и някои търсят длибокия смисъл в цялата работа.

Добре де, нека погледнем нещата от един друг ъгъл (който не оспорва твоят, просто е различен).
Викащото човече е наблюдавало другото, опознало го е, докато то и хабер си е нямало че е наблюдавано. В един момент викащото решило да си разкрие чувствата ни в клин ни в ръкав и почва да вика като обезумяло. Другото отсреща не че не го чува, а просто не може да асимилира от къде пък му е дошло това чудо до главата и се прави на утрепано докато осмисли и проумее какво става.

Ако приемем, че това е предисторията, според мен по-добрият вариант е било, викащото да привлече по някакъв начин вниманието на другото, да си намерят общи занимания, които да ги сближат (като да целят с камъчета някоя скала), защото от играта ще се пробудят емоции, от там и отношение към този с когото си играеш и така ако един ден крещящото изкрещи "Обичам те", другото ще има някакви натрупани емоции и отношение и ще може да отреагира адекватно, а и няма да позволи на другото да пристъпва, защото няма да му се иска да загуби партньора в игрите по толкова глупав начин. Ако не друго, то ще си останат приятели.

Та такива ми ти работи

Лиске, защо държиш все някой да е добър, а другият да е лош?
Ами ако викльото е заслепеният егоист, който не обича, а само иска да притежава другото човече (което от своя страна се прави на утрепано, само защото му е писнало от набезите на викльото)?
Ами ако викльото не е направил нищо, за да привлече вниманието и ни в клин ни в ръкав изниква от някъде и почва да крещи, а другото докато се усети какво става и то викльото ехеее в пропастта и другото без вина виновно.

Да, лесно е да лепнем етикетите "добър", "лош" и да жалиме за "доброто" и постосваме "лошото", но нека не забравяме, че човек каквото сам си направи и цяло село не може да му го направи и вината е нужно първо да я търсим в себе си, а не да канонизираме всеки глупак за "светец", само защото си е мислил, че да кажеш "обичам те" е пре достатъчно, за да стане чудо.
Мостове не се строят с думи, а с дела, а аз дела не виждам, а само крякане, фалшиви саможертви и обвиняване на глухото човече за делата на крякащото. Ми не е честно някак си, да не говорим, че е алогично. А ти нали по логиката си падаш.

Приемам историята ти.
Обаче смятам, че няма смисъл в любовта - моментно състояние вероятно.

Не можеш да кажеш простотия нещо през което всички сме минали. И което за да спре, трябва да убиеш егото си, а това е доста трудно за повечето хора. добре че поне успяваме да го подтискаме за различен период от време, че да не губим всичко ценно в живота си, а само поносима част.

И все пак, аз пък мисля, че викащият има толкова вина, колкото и не чуващият. И двамата са еднакво егоцентрични.

Виж сега, даже и да е моментно състояние, този момент е толкова наситен, че си заслужава. 100%.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Да, съгласна съм. Понякога смятаме, че да декларираме чувствата си и да ги обговаряме и анализираме, е достатъчно. Най- важното в любовта е това, което си написала по- горе: да успеем да преодолеем егото си, гордостта си, ако щеш и мнителността си. Всеки човек има едни граници, които трябва да събори, за да допусне някого истински до себе си и в себе си. А без това "разтваряне" в другия, не в смисъл на сливане, няма всъщност любов.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Извинявай, че ще ти го рекна и ако искаш не го приемай, но ....
Ти търсиш любовта преди да си положила основите. Нещо като да ревеш за нероден Петко. Няма любов там, където няма изградена комуникация, няма създадена магистрала между сърцата на двама и където няма общи неща. Едва тогава идва любовта. Другото е обич. Аз обичам някого, той мен обича, но нямаме ли нещо общо, не правим ли заедно нещата, не се ли радваме заедно на едни и същи неща .... всичко си остава просто обич. За това и хората които са в любовни отношение използват "ние", защото "ние обичаме да правим това и това", "ние обичаме ....", а не казват "аз обичам еди какво си, а той/тя обича еди какво си", защото любовта е сбора от Ин и Ян, резултата от сливането, а не колко Ин харесва/обича Ян и колко Ян харесва/обича Ин.

Лесно е да харесаш някого, по трудно е да намериш човек, който да харесваш и той теб да харесва, но това е само началото, а мнозина си мислят, че това е целта. Едва след като се намерите започва сложното, защото трябва да се напаснете, за да можете да действате като един. А за това напасване си трябва страст/огън, защото желязото се кове горещо, а само с коване се изглаждат ръбове и се напасват една към друга частите. И дори това не е гаранция за любов, а само преминаване през огъня/ страстта. А тя като отмине, може дори да се разделите, ако нямате общи цели. Дори да сте се напаснали, ако няма какво да правите заедно, какъв е смисъла да сте заедно.
Та любовта е в действието което извършвате заедно, за постигане на общи цели след като сте се напаснали. Но не са много хората, които са успяли да стигнат до тук и да изпитат цялата наслада и удовлетворение, цялата благодат в душата на това да правиш с някого нещо, за общото ви благо и да виждаш това което изпитваш в неговите очи.
Ето това е любов. И тя съществува, но не е лесно да се постигне. Трябва си много вяра и здрава гъзица за да можеш да извървиш пътя.

Абсолютно съм съгласна с всяка една дума.

Отказвам се от любовта.

Просто някои неща не си струват, и ако човек се научи да не концентрира внимание в тях, съвсем спокойно може да ги прескача без да подлага егото си на харакири- сепуко- нагазаки.

Няма виновен. Всеки си правил квото си иска и съответно си преживял последиците от избора. Защо трябва да има виновен?
Толкова основателно би било да се каже и "и двамата са невинни". Единия решил да крещи, ми да си крещи. Другия решил да не чува- ми ок. Поддържа се състояние на незаедност във всяко от решенията, така че дори пропастта не е от значение.Освен като място където единият си позволява да падне. И кво са напрайли? нищо и две. Типично тийн:)))) Драма, фатализми, раздяла...

Ако на всички дето праят нищо и две седна да им мисля колая, найш кога ше ми остане време за любов?

Просто някои неща не си струват
А как можеш да разбереш, че нещо не си струва ако не влезнеш в него?
И това за неправенето ... причините са много и не всички са, че не могат да го направят.
Като те слушам как с лека ръка отсъждаш, това не си струвало, онова не си струвало и подобни ... по скоро ти ми приличаш на тийн, но с тази разлика, че на тийновете им е простено, те нямат опит, а при теб е малко инфантилна работата. ...... а са не бесней, само ти обръщам внимание на повърхностното ти мислене.

Ма именно щото съм влизала де, иначе нямаше да мога да го кажа. Или понеже съм влизала, дай ся да го възвеличавам, щот съм мноо печена видиш ли;-))) Ама нямам и нищо против който иска да си чопли и да си го прай възвишено това преживяване. Мен не ме кефи.Или трябва да кажа, че не ми е полезно, за да разбереш правилно отношението ми?;-))

Причините са, че или толкова си могат, или не искат, което е същото от гледна точка на резултата.

И понеже си много убедена, че именно това е ежедневието, искам да попитам колко пъти някой тръгна да се самоубива пред теб, обяснявайки ти се в любов и колко мило и драго ти беше или ти стана?:)))Когато ти не си можела или не си искала да чуеш неговото "обичам те".

м?

Само на един въпрос не намирам логично обяснение в това клипче:
Защо, когато викльото се приближава до ръба, докато пристъпва и вика и вече е на самия край, онова, другото, не му кресва едно "внимавай, ще паднеш!", ами пак го провокира, че недочуло?

Да предположим, че може пък да е глухо в действителност. Ама дали пък е и сляпо? Как си обясняваш точно този момент от "взаимоотношенията" между човечетата?

пътешествие...

Не може да е много глухо щом чува, че някой му казва нещо. По-скоро не иска да го чуе това нещо.