Какво е ..

Колкото и пъти да повториш една лъжа, тя няма да стане истина.

Много ти е гадно и затова се самозалъгваш , че си значима тук в клуба.Горкото създание.Толкова ли не си в настроение и си унила?
Как да ти повдигна духа?Не знам.


Щом си говориш с даден човек на език различен от този на останалите, значи го обичаш.

Съжалявам, миличък!

Колкото и да се опитваш да ми прехвърлиш собствената си болка, тя няма да намалее. Не се е родил все още нито човек, нито светец, който да може да носи чуждо тегло и болка. Всеки сам си носи кръста, който сам си е изковал.

Добре, щом това ще те направи поне малко щастлив. Много ми е гадно, горката аз. Толкова съм нещастна и унила, че дори и ти не можеш да ми повдигнеш духа.

Мъчно ми е за последните твой думи.Чувствам се жалък, че те обиждах толкова в клуба.Извинявай.


Щом си говориш с даден човек на език различен от този на останалите, значи го обичаш.

Това си е твоят избор.

Аз пък ти се радвам, каквото и да ми пишеш.

Благодаря.

Щом си говориш с даден човек на език различен от този на останалите, значи го обичаш.

Нали знаеш, че каруцата като се обърне решения много. (така ли беше тази поговорка или пак съм си съчинил нещо?)
- То е могло да измислят нещо ако са искали. Явно не щат решение и затова са така. А ти какво решение искаш, аз се сещам поне за няколко. (бързо, бавно, разумно ...)

Така беше

Е, то въпросът е как да не се стига до там, това май беше идеята на въпросите.

Както и да е. Ако ти се пише, можеш повечко да напишеш за решенията .

За решенията се майтапех.
Няколко:

- Бавно (или се казва инженерно) решение : Почват да градят мостове помежду си.
- Светкавично-бързо решение: Ако тъщата се появи от страната на мъжа съм сигурен, че той веднага ще прескочи пропастта.
- Романтично оптимистично (тип Холивуд) решение: Скачат едновременно и политат.
- Романтично-трагично решение: Скачат едновременно и се давят.
- Решение тип Блъд2 : - „Не моа та видя, значи си много грозна, а ти не виждаш ли, че пък аз не чувам ... това жените сте много гадни, тъпи, долни ... " Накрая обобщението: "- Ужасно, ужасно, ужасно! Никой ли не иска да ни бутне от тези скали?”
- Разумно решение: Да изчакат 10-минути да пристигне ферибота да ги прибере.

Спирам, че днес явно сериозни неща няма да ми дойдат в главата.

Тц,тц..........дали пък точно това не ти липсва?.........
а воала според едно от тълкуванията е всъщност,запазване на личното пространство между индивидите и тъй като една стандартна двойка е разнополова и все пак жената е нещо нежно и красиво,затова на нея се полага воала
п.п. ........много казуси си развила ,като гледам само на първа страница са поне 7,дали пък не страдаш от графомания?
...........не е лично, просто продължавам казуса

Кое да ми липсва? Да ме вкарват във филми ли?


Е за какво ми е мъж, ако ще си пазя личното пространство? Ако не мога да се почувствам с човека до себе си като "у дома си", не благодаря.

Воалите са за хората които имат какво да крият и за които любовта е да се гледат очи в очи, а това си е живо дебнене и няма никакво бъдеще, защото все някога всеки се изчерпва.
За хора като мен, любовта е да имаш спътник с който да гледате в една посока, тогава няма как да си омръзнете, защото живота винаги предлага нещо ново и неочаквано и скука няма.

Но това са си мой си разсъждения, което не означава, че няма хора, които предпочитат дебненето.

нещо гледам си в режим "стелт",въпреки че си уж против воалите

ми личи си ,че не си живяла дълго с някой,иначе ще ти е ясно как понякога ти се ще никоя(й) лавър да се навърта около теб.

Цяла история ми е малко трудно да конструирам, но приемам анимацията като илюстрация на клишето, че винаги единият обича повече, каквото и да значи това, или че най- глух е онзи, който не иска да чуе.
Има и нещо сбъркано в отчаяната решимост на обясняващия се в любов, вместо да измисли начин за преодоляване на зейналата пропаст между него и любимата ( любимия), да прави опит единствено да я "озвучи"с думите "обичам те"...

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Според мен всеки си живее в неговия свят и този негов свят няма достъп до света на другия. Също така и няма любов между тях. Не се обичат, те си съществуват. Дето говореше за емоционално несатбилен и емоционално стабилен важи за двамата герои.
Този, който пада си мисли, че обича онова същество отсреща и прилича на мен - обича да се тръшка за всичко, затова и успява да падне. Другият е самовлюбен. Той не вижда нищо и не чува нищо, но в тази ситуцаия това няма значение, защото и без това няма шансове за тях. Според мен няма друга възможност за край, освен да стане чудо. Ама аз не вярвам на чудеса, не вярвам и че съществува любовта, така че ситиуацията, която си пуснала е идеален пример да докаже именно несъществуването на любовта.

Мдааа..., замислям се върху този ракурс. Харесва ми, ако и да звучи твърде безнадеждно.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

За мен това е реалността по отношение на любовта. Поне засега. По-нататък ако успея да се надмогна, може и да допусна че съществува любовта.

Клипчето е на английски, не че много трудно да се преведат 3-4 реплики като се поставя за обсъждане в български форум за по-голяма коректност към всички четящи, не само англоговорящите. Поради което само приблизително мога да си преведа последната реплика в червено.

В общи линии: може да илюстрира отношения между двама, които са били близки, но между тях е зейнала пропаст, но може да се отнесе и към опит за сближаване с нов човек. И в двата случая събирането на скалите и преодоляването на пропастта между двамата е обречено на неуспех. Заради "недочуващото" човече.

Човечето, което се обяснява в любов, пробва да установи контакт и да получи отговор на обясненията си, какъвто и да е той. То пристъпва все по-близо и по-близо към другото човече, макар това да го води към пропастта. Надява се поне да бъде чуто и разбрано и така се е фиксирало в това си желание, че не забелязва опасността.
Другото човече е заело сеирджийска поза с ръка, опряна отзад на кръста - тип "а, да те видя сега как ще ми се напъваш!". Не помръдва от позицията си - тя е достатъчно близко до ръба, за да провокира надежда, че може и да склони на взаимност, но и на безопасно разстояние от ръба. Това човече просто си прави кефа, наблюдавайки как другото пристъпва все по-близо и по-близо към ръба и всеки момент може да се претрепе, но не му пука. Напротив, провокира другото човече да направи фатална стъпка - ей така, за собствено удоволствие. Не разбрах какво точно казва накрая, но се провиква нагоре, към небето, дори не към падналото долу. Сърчица некви се завъртяха край главата му, докато пъчи гърди и вири нос в самодоволна поза, че някой се пребил от любов заради него. Типичен самовлюбен и нечувствителен егоист. Такова ще те докара нарочно до пропадане без капчица съчувствие дори.

Как според вас може да се избегне този край и какви могат да са вариантите за край на историята?

Единственият начин да се избегне, е обичащото човече да се усети по-навреме с кого си има работа и да зареже начинанието, но често не става така. Твърде много наивници, слепи за опасността, слепи за ответната реакция, влагат всичките си надежди в някой друг, без да го преценят добре. Водени от собствената си потребност на всяка цена да декларират колко много могат да обичат, предполагам.

В общи линии - отношения между заслепен глупак и нечувствителен себелюбец. Този край е неизбежен и за двете човечета. И докато падналото, ако оцелее, може да си вземе поука за следващ път /макар да не е сигурно/, останалото горе на скалата няма да се промени, докато има кой да му се вързва.

пътешествие...

Акцентът на авторката на темата според мен е точно на финалните сърчица. Някой умира от любов по теб, и почваш да го обичаш един вид. Което поне според мен е пълна простотия.

Просто "падам си по теб" е представено буквално, ама не се е получила много смешката.


Може да се разглежда като намек, че думите не са достатъчни, за да те "чуе" някой, действията говорят по-ясно.


change the perspective before the perspective changes you