Страхът

гано дон хуан никъде не говори за никакво приемане на смъртта,а за нейното истинско осъзнаване.което прави решенията на воина силни.също така придвижването на събирателната точка в позиция на безжалостност прави същото и би могло да се нарече панацея ако бях тилкова невероятно глупав като теб

[линк]

туй е нещо, дето всеки трябва да си преценява сам за него си. не ме вълнува кой колко близо или далеч е от каквото и да било. пък дори и да ме вълнува, без да си давам сметка за тая работа, то пак не ме засяга)).

Wild fly

няма смисъл все да се стремиш да изядеш последното лайно.

[линк]

не, не я знам, разкажи я


-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...

лъжеш тъпачке - няма нещо което да не знаеш

[линк]

и да искам, непостижимо е. щото ти си винаги наоколо, вкопчил пръстчета у фустата ми и прегракнал от напрежение

Wild fly

Мислех да я разправя в моя версия, но открих по-'достоверна', така да се каже:

Но най-интересни понякога се оказват ония легенди, които обясняват чрез интересен разказ появата на едно или друго красиво природно чудо (могили, върхове, каменни фигури, и други подобни). Такава е легендата за красивия скален връх Тодорини кукли в Западна Стара планина. На една вечерна седянка момите както винаги предизвиквали момците да изявят своята смелост, но най-тежко било условието на красивата Тодора. Тя се обзаложила да стане съпруга на оня момък, който посред нощ се изкачи на високия връх и остави там знак от себе си. След като никой не пожелал да иде, тя тръгнала смело нагоре само със своята хурка, и като стигнала на малката полянка на върха, забила хурката в земята. Когато се надигнала, за да се върне обратно, тя усетила как нещо я тегли за престилката или полите, уплашила се, че това са зли духове или самодиви, дръпнала се рязко и полетяла в страшната пропаст под върха. След време хората открили на това място единствено побитата Тодорина хурка, която се оказала знак не само за нейното изкачване, но и за смъртта й. В народната култура с названието "кукла" се обозначават множество предмети, които имат отношение към човешката фигура - това са не само човекоподобните детски играчки (или фигурките от кал в обредите за измолване на дъжд), а и малките дървени кръстове с резбован кръг или комбинация от правоъгълник или кръг в горния край фигури (донякъде това наподобявало човешка фигура), които се слагат на гроба на починалия, както и някои върхове, които приличат на човешки фигури. В селата край връх Тодорини кукли с това име наричат и моминската хурка и ние можем да се досетим защо след смъртта на Тодора тя била схващана като знак за нейната смърт - забита на високия връх, моминската хурка вече била надгробен знак-"кукла".


От тук:[линк]

Идеята е, че девойката е имала смелостта да изкачи посред нощ върха, а се е уплашила внезапно от нещо съвсем прозаично.

Only Time

идеята е,че страхът винаги си съществува но вече не е така страшен.много добър антитез на схематично-идиотските глупости на гана

[линк]

Прекалено много взехме да теоретизираме нещата. Трябва да се знаят принципите и общите насоки, чрез които подобни въпроси, като този за страха, да се решават в ежедневието.

___________

mnogo interesna prikazka! а бе таз хурка много магична бе! сети се, че и спящата красавица заспива след убождане с вретено. хурката е магичен инструмен т най-древни времена, свързана е със занаята 'тъкане' - нишката се преде, за да се тъче от нея в последствие. в най-стари времена с тъкане са се занимавали аристократите, а не простолюдието. съответно, занаята е бил натоварен със социален престиж, а първоначално - магичност. така че, работата тука хич не е ясна... както и да е, благодаря за приказката!

наред с мензиса урката е типшично женска и мноо магична

[линк]

здрасти, ако говориш за страхове от 'магичното', най-доброто лекарство е да да се обърнеш към него и да го срещнеш очи в очи, наместо да бягаш. така слагаш край на отдаването на енергия, с което го подхранваш. разбира се, това не е възможно винаги, на човек му трябва настройка и решителност, най-малкото концентрация, за да го направи (всичко това значи, че е енужда количество енергия). това, което се случва тогава, е, че:
1. стршното хуква да бяга с пълни сили
или пък
2. загубва фантастичния си ореол - оказва се сянка, уголемена от свещта в тъмното.
ако говориш за това - пробвай и докладвай резултата.

ако говориш за страховете, свързани с чсз - преглед, психолог или някаква друга прозаична техника са подходящи.

за край - уважавай страховете си, те очертават границите ти. човек трябва да се движи внимателно по границите си, за да не се отцепи неспасяемо на запад - с други думи към небитието, или в една отделна реалност, но не в онази. понякога е по-добре човек да спре, за да набере сили, и тогава да продължи, дори това да значи спиране на заниманията - ако си е настъпил повече границите и силичките се изчерпват. правилото на китайския мързел важи и тук - нещата се правят без усилие. можеш да срещнеш очи в очи онова, от което се страхуваш, например, ако съумееш да му се разгневиш - т.е. ако натрупаш необходимата за това енергия. преди това, чессссно казано, някак не мога да си го представя, по-скоро ще си продължиш трипа...

да не говорим, че химията трябва да се спре (па била тя и растителна) - ако случайно я употребяваш

както знаем, 'страхът е най-страшното', а не онова, което го събужда и пак дотам оотидохме - до срещата и приемането на смъртта...

Още нещо за страха.

Чувството за самосъхранение се възпитава. Едно дете непрекъснато прави неща, от които могат да ти настръхнат косите и то изобщо не се притеснява, че може да е застрашен живота му. То си живее в блаженство. Обаче ние започваме да му втълпяваме, че трябва да го е страх от колите, че трябва да го е страх от горещата печка и ютия, че трябва да го е страх да не падне, защото ще се удари. Всъщност се учим да се плашим и страхуваме от болката - от физическата, от емоционалната, от умствената (като например да бъдеш отхвърлен от обществото, като различен). Така ние си мислим, че държим смъртта на голямо разстояние от нас. Истината е, че всъщност смъртта е тази, която безумно ни плаши и ние бягаме от нея, защото са ни научили да мислим така, че ние се отъждествяваме с ума.

По-скоро е типичен фалически символ, забит в каделята.

___________

Има инстинкт за самосъхранение и оцеляване. Той не се възпитава. Детето се учи да опознава света и основните му характеристики - първо форма и цвят, след това движение на предметите в пространството, а накрая се надгражда и това, кое е опасно и кое не е. Всеки бозайник се учи на подобни неща, просто при човека процесът е по-сложен и дълъг, заради наличието на разум, който е притъпил инстинктите.

Има инстинкт за самосъхранение и оцеляване обаче си остава най-изострен.

___________

Няма, той е наложен. Вече няма и да го има. Въпрос на епоха е било само.

___________

Наистина е така.
Но не съм сигурна, че е наложен точно.
Мисля, че е резултат от ... как да кажа... нашата плътност и еволюционно развитие.
С изтъняването на плътността ни, този инстинкт ще изгуби значение.

И аз мисля като теб за плътността и изтъняването. Просто не ми се обясняваше дълго, а и щях да го обясня по-зле.