Страхът

В отговор на:

---

тях не ги е страх и за тях това не е опасност, а нещо като да отидеш на кино например.

---

предлагам ти и голямата ти уста да идете "на кино" само на 10-15 метра от всяка хоризонтална повърхност, пък после да дойдете да разкажете кой филм са давали.

на всеки му се обръщат червата. всеки път. ако има някой, на когото да не се случва, то тялото му не функционира правилно, щот страха затва е там - за да та предупреди, че отиваш в посока, която заплашва физическото ти оцеляване.

Wild fly

"Ще се съглася с теб ако ми обясниш по какъв начин споменатия някъде тук страх от зъболекар пречи на практиката по сънуване "

Сънуването е изкуство. За него е нужен талант. И дисциплина. Неправене. Но е част от двадесетте и четири часа на денонощието. Които са работа, забавление, нещо екстремно дори, заради адреналина.
За да идеш на зъболекар, или на което и да било "страшно" място е достадъчно само дисциплина. Нищо друго. Пет-шест човека пред кабинета... И можеш да излъжеш себе си, зъболекаря, детектора на лъжата. Но три такива места могат да ти скапят денонощието. Напразно хабене на сили.

"По повод хората занимаващи се с екстремни спортове наистина са "трезвомислещи, отговорни, психично здрави и адекватни", именно защото не се ровят в своя вътрешен живот, иначе нямаше да са така"

те просто не изпитват нужда да го правят. Нали се сещаш, само откачените се захващат на своя воля да дирят знанието. Но истинските хора на знанието никога не са били откачени. За духа е много по-лесно да се захване с това, което е здраво, отколкото да ремонтира счупеното

Нищо лошо не може да стане на човек, стига да не превърне неправенето в правене :

"Описах му необичайното усещане и той ми обясни, че е бил принуден да го прекъсне, защото видял, че за малко съм щял да се изгубя в него. Добави, че всички ние имаме естествената наклонност да се отдаваме на такива чувства, щом се появят, и така аз почти съм превърнал неправенето в моето познато правене. Каза, че трябвало просто да задържа гледката, без да й се предавам, защото правенето фактически било потъване."

САМО загубата на енергия? Хубава работа - само малко енергозагуба и при среща с неорганично от страх можеш да си псовисаш. Тиии нищо не каза просто!

Only Time

Не мисля така.

Нали се сещаш, само откачените се захващат на своя воля да дирят знанието.

В челната тройка в Топ 10 класацията на оправдания за бягане от отговорност, заедно с "не на всяка цена" и "не буквално".

Only Time

така брилянтинно ги описа нещицата.сега направи паралелка със страха като враг на човека който търси познание.защо той го не предпазва ами може да го спре в неговия път?коя е негативната природа на страха като реакция на бягство от неизвестното и неочакваното?къде е разковничето на страха като полезен предпазител и един затворнически надзирател?

[линк]

смъртта също е вадене от ежедневния контекст.с други думи говорим за преместване на събирателната точка.пияниците и наркоманите също я местят.глупости са това за "духовните" постижения на катерачи и каскадьори.гледам ги по дискавъри- за да се докажат са готови да им слагат тръби и пластмаси на почупените скелети само и само да скочи с 50 санта повече и да гепи наградата или рекорда.това са пияници на адреналин точно както и когато се кара с 200+ мотор.адреналинови чревоугодници много от които заплащат лакомията с живота си.

[линк]

а като разтриваш и отгоре и отдолу едновременно кфо се получава, м

on my own каза : И можеш да излъжеш себе си, зъболекаря, детектора на лъжата. Но три такива места могат да ти скапят денонощието. Напразно хабене на сили.

Обяснението ти звучи логично, което май само показва, че с логика можеш да обясниш абсолютно всичко
Аз си имам работа със зъболекар горе долу веднъж на 2 години, а ти как успяваш да съчетаеш три такива "страшни" места в един ден незнам. А сънуването (потенциалната възможност) е всяка нощ.

Btw, вярваш ли, че можеш да излъжеш детектора на лъжата?

нищо не може да та спре, когато имаш подходящата мотивация.

страхът не е враг, а съюзник. той е там, за да та отрезвява и да та завръща от собствената ти глупост. той е червената лампа, табелата с надпис "минно поле". за да не се мятаме в неща, за които не сме готови.
без него щяхме да си чупим тиквите за щяло и нещяло.

ако не можеш да се пребориш със страха си от чудовища, как ще се пребориш със самите чудовища?

Wild fly

В даден момент наистина трябва да отпадне чувството ти за самосъхранение. Ако не отпадне, оставаш със страх за живота си и разбира се оставаш разумна и не се хвърляш никъде, включително и в неизвестното.

да - в даден момент. когато си готов. когато си наясно със себе си, когато си преценил възможностите си и можеш да предприемеш следващата крачка без да си пръснеш рогата или да се побъркаш.

Wild fly

Ако чакаш да станеш готова, може и никога да не дойде този момент. А следващата крачка е да се научиш да ходиш във въздуха.

В отговор на:

---

Ако чакаш да станеш готова,

---

човек не става готов с чакане, а с подготовка.

---
гледай сега. разбирам идеално кво имаш предвид - че не може човек да се научи да язди, докато не се качи на коня.

ролята на страха е следната: ако не те е страх, че ша паднеш, то ти би се метнала на гърба на първото срещнато четирикрако, без да си правиш труда да прецениш дали е кон, магаре или елен, дали всъщност става за яздене и въобще що за упражнение е тва язденето, каква му е целта и защо го има като такова. в който случай най-вероятно просто ще си строшиш кокалите.

дори и да ти се удаде да се задържиш на гърба на нещастната твар, то от цялата работа ти нищо няма да си разбрала, нито нещо ще си постигнала за себе си. щото ще ти липсва осъзнаването. щото осъзнаването се случва, докато вървиш по пътя от т.А до т.Б, а не когато се намираш в някоя от тях. инак действията ти по нищо няма да се различават от тези на първосигнална биоединица, дето просто се търкаля, докато падне.

Wild fly

Добре, така е. Но мисля, че хората тук щом питат за страха, значи не им е далеч времето да го преодолеят.

Страхът дето се вика има много лица. Това за което виждам че се е говорило основно тук е страха предизвикан от инстинкта за оцеляване на физическото тяло.
Има една друга огромна група страхове, тези на личността. Те като различни форми на проявления на самосъжалението и важността естествено пречат по пътя на воина, в т.ч. и на сънуването. Например: страхът да говориш пред много хора, страхът да не се изложиш, страхът да останеш сам за дълго време или изобщо, страхът да не те харесат, страхът да вземаш окончателни решения и др. и др.

Та, прав си, че тези обикновени човешки страхове са много голяма пречка и са първия враг по пътя на знанието. Защото ако оня страх, който е повеля на оцеляването, има и предпазна функция (затова и ДХ казва че той никога не може да изчезне, може само да се действа пред неговото лице и да не се предава човек), то страховете на ЧСЗ имат изключително разрушителна сила.

Затова и за воините е много препоръчителен прегледа, той идентифицира и премахва всички тези страхове. Те са лъжливи страхове, защото са от егото, но това не им пречи да са спирачка. Защото точно за такива страхове е казано, че изкривяват енергийните полета, и те после трябва да се "изправят".

Приемането на смъртта е пенкилера на всички страхове, и тия, и ония, но ....


-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...

Какъвто и да е страхът, той в крайна сметка се проявява с реакция на физическото тяло. Еднакво ми призлява и като гледам от 1500 м височина, и при сценична треска, и при вида на много кръв. Едно и също е. А да ходя нощем в гората и мъглата не ме е страх... Вот какие дела...

Та, за многото лица на страха - легендата за връх "Тодорини кукли" знаеш ли я?

Вярвам, разбира се.
И ако въпросът : "...как ще се пребориш със самите чудовища", ако беше отправен към мен, щях да отговоря - "сама, защото мога".