Страхът

В "Една отделна реалност" Кастанеда пише, че страхът е първото препятствие по пътя на война. Следващите са яснотата и силата. Едва след като овладее страхът си, яснотата си и силата си, човек може да има истинско знание.
Как се борите със страха? Има смели хора, които реагират хладнокръвно на доста страшни неща, но се оказва, че от други неща, съвсем простички се страхуват. Един приятел алпинист изглежда пълна откачалка - рисковете които предприема по скалите са доста безумни, но всъщност си действа отговорно, защото все пак оцелява. Но се страхува от змии, гущери и всякакви подобни, много.
Пак в "Една отделна реалност" пише, че човек може да бъде омагьосан за болест или за да се накара да направи нещо конкретно, но не и за смелост. Твърди се, че смелостта е качество, което човек или има или не, и ако няма, по никакъв начин не може да му се помогне.
Как може човек да си помогне като се страхува?

Courage is not the absence of fear, but rather the judgement that something else is more important than fear.

Ambrose Redmoon

Това за важността звучи добре, но не за него питам. Не питам за състоянието, в което човек изобщо не се страхува, а за състоянието, което е само страх и нищо друго, невъзможност за каквото и да е действие. Приятелят, за който споменах, не смята гущерчетата за кой знае колко важни, или поне не си мисли за това. Той просто се страхува от тях и не може да направи нищо, за да промени положението си.

Като изследва от къде идва страха и предприеме мерки за отстраняване на причините или източниците

.... те погледнаха на себе си с любов, виждайки себе си, както Светият Дух ги вижда.

точно и затова е препятствие за всички - било то смели или безрасъдни или не; разбираш нали ?

първата ми тонална (сиреч с помощта и на логичния ум или иначе изказано уповавайки се на някакво придобито в ежедневния сън нещо) победа над страха беше благодарение молитвата на Бене Гесерит (има я в някоя от книжките за Дюна)

предполагам това са враговете, които няма как да победим освен действайки и с двете си същности (макар и сякаш не е нужен пълен синхрон в началото)

пък най-добре да спра с глупостните хапчета че станах отегчителен

Дълбокото дишане и фокусът в долната част на корема ми помагат да не припадна. Също и да не повърна. :)))

Only Time

Страха се преодолява много лесно. Просто човек трябва да ходи на пусти места нощем. Най-добре в гората.

О, и сега не те е страх от зъболекар?


Only Time

Мога да споделя само собствения си опит на човек, провел тежка борба срещу страха в продължение на много години. Стигал съм и до психиатрията.

За мен най-важното винаги е било осъзнаването на неизбежността на смъртта.

майтапиш са. фокус върху корема за да не повърнеш? тва е като да са риташ, за да не са насиниш...

Wild fly

страхът, накратко, е функция на тялото, чрез която мозъкът ти се грижи да не отидеш прекалено далеч от границата на това, което той смята за безопасно.

по мое впечатление страхът не може да бъде премахнат, но човек може да действа въпреки него. става с тренировки, както всяко друго нещо. част от мозъците ни още функционира в неандерталски параметри. разните му фобии от паяци, от високо и др. са точно правилната реакция на погрешното място.

един ден може да му свикнеш или да ти писне. и в двата случая ще е стъпка напред. разбира се, най-добрият метод е собственият, изпитан такъв. иде да рече, че всеки трява да си пробва и да установи какво работи точно за него.

Wild fly

Както казва сърча, най-лесния начин да се преодолее страха е да се разхождаш нощно време на открито място или в гората сам.

Аз пробвах един път на Рила. Въпреки, че ходех много бавно и изобщо не бях уморена и задъхана, се изпотих от страх - такова нещо никога не ми се е случвало. Беше ме страх да не се появи някоя мечка или вълк (за разлика от преди, когато изпитвах ужас от същества, този път не ме беше страх от тях). Страх ме беше, че пътеката е през клековете и е толкова тясна, че дори няма къде да мръдна, за да пусна евентуално появяващата се мечка. Имах цел да стигна до едно място. На половината път се чудех дали да продължавам или да се връщам, но продължих. Накрая си говорех колко съм си мислела, че страха ми е преодолян, а че всъщност не е така и че не съм успяла с това, обаче се оказа, че наистина след тази разходка, почти изцяло се освободих от страха - казвам почти, въпреки че оттогава насам не е имало случай да изпадна в страх.

Друго нещо е, че човек казва, че изпитва страх от змии обикновено, но този страх е дълбоко вкоренен в представата на човека и ако реално погледаш змията и си я представиш като нормално животно, а не като нещо свръхестествено както ни изглежда, тогава човек разбира, че всъщност повече изпитва гнус, отколкото страх. Трябва да се разграничават точно състоянията.

Освен това страхът от нещо конкретно или абстрактно идва от вътре. Ако нещото е конкретно - това означава, че човек действа като такъв в някаква сфера на същността си. Трябва да се хване кога действа като змия и се изплъзва примерно от ситуация или нещо подобно. Тези действия са неосъзнати и затова се изпитва страх от животните, които са свързани с този тип поведение. Ако е абстрактен страха - от нещо неизвестно, тогава страхът идва от новото, от риска и от това да направиш крачка напред. Това отново може да се преодолее вътрешно - като застава човек лице в лице с неизвестното или лице в лице със страха си.

В основата си се оказва, че страха е страх за живота, страх да не умреш по определен начин. Не е задължително да изпитва човек страх от смъртта изобщо. Като осъзнаеш, че живота ти изобщо не зависи от теб и ако трябва да си изяден от мечка, ще бъдеш изяден, тогава просто ситуацията се променя - може да не е веднага, но се променя и падат защитите.

По повод твоя приятел алпинист - обикновено хората, които изпитват неистов страх от вътрешния си свят и от себе си, започват да практикуват екстремни спортове, защото това е обратната позиция на онова, което е в тях. Ако прекалено много те е страх, смелостта излиза напред в друга сфера. Те са като скачени съдове и в момента в който направиш едното и другото излиза, което е точно противоположното.

сега. понеже тука сичките сме едни безстрашни, жулезни воини и – дали от книгите или от съвети – идеи за борба със страха все ще се намерят, то тая задачка ще я оставя на клубната сбирщина и ще обърна Фнимание на една по-рядко засягана част от темата – а именно, кво прайм, когато шубето ни изненада. щото то е чудесно човек да се самонавива и да си разказва приказки къв е готин и безстрашен, но когато бъдеш изненадан и всичко иде на майната си, не е зле да има, ако не план „Б”, то поне няква подготовка. ша споделя малко личен опит, щот, като една прочута шубелийка, съм експерт в тая област.

единственото изискване е да съобразиш бързо какво точно трява да направиш и да пристъпиш към изпълнението му веднага. обикновено не разполагаш с повече от няколко секунди. но веднъж подал съзнателно командата, тялото ти обикновено я следва. по тоя начин се застраховаш, че каквото и да се случи след тва (вцепеняване/ припадане/ т.н.) имаш шанс да промениш евентуални крайно неподходящи обстоятелства. или поне фатална част от тях. дали тва значи да успееш да избягаш, да се изтъркаляш или да извършиш няква друга маневра – няма значение.

случвало ми се е да измина разстоянието от хола до кухнята (включващо коридор и два завоя) през времето от загуба на съзнание до същинския момент на припадане. Т.е . освествам се на пода на кухнята, а последното, което помня, е че съм посред хола и тръгвам към кухнята. (целта беше да се наплискам с вода – така и не стигнах до чешмата, но пък „почти” е повече от „нищо”))).

друго – експериментите понякога завършват лошо. повръщането е лесно, припадането е малко по-особено. ако няма никой наоколо, не сядай и/или лягай, щото така можеш да останеш в унес/безсъзнание много дълго. самото „припадане” също е трик – мозъкът ти буквално те „удря в земята” за да се освестиш. само се огледай да няма наоколо твърди повърхности, по възможност се премести и/или завърти; перфектният вариант е да застанеш с гръб към нещо по-гладко и по-меко. хич не се майтапя. в такива моменти времето тече много по-бавно и имаме възможност да направим много повече, отколкото си мислим.

ако все пак няма подходяща „писта за приземяване” (т.е. намираш се на скала/ в банята/ посред стъкларски магазин), то придържай се към логиката – клекни или се подпри на нещо. преди да угаснат ламбите е време за последния опит – кажи си трите имена и адреса, изрецитирай нещо с гласа на любим герой. ако и тва не свърши работа, не забравяй да си теглиш една майна – действа освежаващо и зареждащо, без значение кво ша последва

нататък е ясно – освестваш се, пиеш вода (за да усетиш в каква посока са ти вътрешностите), анализираш, отбелязваш грешки, стъпваш върху тях и пробваш пак... там с каквато дивотия си се захванал.

бележка: всичко гореописано се отнася за будно състояние. извън него никога не съм се сблъсквала със страх. или др. подобни усещания.


Wild fly

На първо място мисля, че дон Хуан не говори за обикновените човешки страхове, а за страха от магичното (от нагуала). Нашето тяло има много по-големи възможности за възприятие от обикновения човешки свят, но тия възможности са заключени и строго пазени и първия пазител е страха. Защитите са толкова силни, че нашето тяло отрича магията, не вярва в магията. Ако все пак се случи нещо от нагуала да пробие защитите ни, ние изпадаме в неописуем ужас и полагаме всички усилия подобни случки да не се повтарят. Точно това блокира възможностите ни за напредък в магичното.

Страха от нагуала може да бъде преодолян само ако постоянно се изправяме пред нагуала. Нощното ходене сам в гората сигурно е добро средство (аз не съм го пробвала). Със сигурност там ще се появят страхове, които липсват в ежедневието, тия страхове потискат мислите и тогава човек чува неща, които обикновено пропуска, а това го доближава до нагуала.

Тоя вид страх идва най-лесно в сънищата ни, особено ако човек е сам в къщи. Въобще, независимо къде и кога, със самотата идва и страха. Колкото по-често се изправяме срещу страха по-големи са и шансовете да го преодолеем. Но не е никак лесно...

В отговор на:

---

Как може човек да си помогне като се страхува?

---

С чувство за хумор. ДХ разказва, че в един определен момент, старите магьосници стигнали до неорганичните и от това има се разтреперели гащите, ако въобще носели такива.

Като противовес на целия ужас, новите виждащи противопоставели хумора - в един момент можели да се тресат от страх, а в следващия да разказват някоя смешна история на приятели.

Иначе аз си се страхувам най-безсрамно.

___________

На мен ми помага, колкото и абсурдно да звучи.
Поемам дълбоко въздух, изтласквам го надолу към "хара", задържам малко и стягам целия корем, после бавно и със съпротивление издишвам, може и със звук фффф или сссссс през стиснати усни. Ако наоколо се случи да има хора, гледам да е по-безшумно, все пак. Така, кръвта в крайна сметка се изтласква към периферията на тялото - нагоре към главата и към крайниците.

Страхът се преодолява с действие. По време на действието, страх няма. Страхът е преди да вземеш решението за действие.

Силата е нищо без контрол.

Клякането с прегърнати колене действа. Мисля, че и дон Хуан говори за това клечене на Кастанеда.
Това за мен беше свързано със заземяването и дишането.

Изобщо не съм съгласна с твоето мнение за разделянето на страховете на обикновени човешки и на такъв страх от магичното. Което не е заради липса на аргументи.
Може и да не съм схванала правилно.
Не виждам нищо магично в едно вцепеняване, припадане, отлитане и т.н. А това да запазиш самообладание, или контролът да овладееш ужаса точно в мига на самото отлитане, така че да останеш тук - е напразно хабене на сили. И не е никаква част от така наречения воински път.
Не веднъж съм се питала, какъв е начинът да "уплашиш" страха.
Аз също познавам хора, които се занимаван с екстремни спортове, а им е припадащо, като се порежат...
Действително всичко трае само някакви си минути, погледнато отстрани - е : "какво чак пък толкова...". И се смееш с приятели.

Сънувам как излизам от спалнята в коридора, тъмно е. Там Го виждам, по-скоро усещам Го с тяло, То е при вратата в най-тъмната част на коридора. Страх ме е, опитвам да запаля лампа, щракам ключа, но той се огъва като гума и не ще да щракне. Влизам в хола, това с ключа се повтаря и тук. А То се размърдва, усещам Го че приближава. Опитвам се да извикам, но от устата ми излиза само някакво мучене и се събуждам разтреперана. Веднага паля нощната лампа, но това ми се струва малко и ставам и паля всички лампи в апартамента. Часът е 2 през нощта, страх ме е да си легна, страх ме е да заспя. Как ли ще изкарам до сутринта, а ми предстоят още 4 дни сама.
Не ми се мисли какво би станало ако в такъв момент наистина спре тока...

Който е изпитвал тоя страх знае какво е, той е пречка не само за учене (осъзнато сънуване), той не позволява дори обикновеното спане и почивка. А щом човек насочи вниманието си към сънищата такива случки зачестяват. Същото се получава и с магическите практики, които се изпълняват денем и особено вечер. Мога да разкажа доста случки, но не ща да говоря за хаос магия. Пък и Флоринда Донер дава достатъчно примери. Проявиш ли постоянство в практиката, защитите почват да отслабват и страха става постоянен спътник...